Явочна квартира “БПЦ”

“Не!” Това отговори Неврокопският митрополит Натанаил, когато го питаха дали чувства вина заради жестокото убийство на свещеник от “алтернативния синод”. Убийците също бяха свещеници, при това подчинени на дядо Натанаил, но лицето на светиня му не изразяваше нищо друго освен огромна досада.

Не! Няма съмнение, че така ще отговори и Старозагорският митрополит Галактион, по-точно “Георги Любенов Табаков ­ ОУ на МВР ­ Враца ­ ДС, управление VI, I, III, агент Мишо”. Ако, разбира се, бъде попитан. Защото далеч по-лошото от “Не!” е, че никой не му задава въпроси. Никой не иска “Мишо” да обяснява какви ги е вършил след 1981 г., когато е вербуван от оперативния работник Петър Хайтов в качеството си на протосингел на Врачанската митрополия. Светият синод не само не обели и дума, когато комисията по досиетата официално обяви принадлежността на Галактион към Държавна сигурност, а го остави навръх 9 септември, т.е. пет дни след изваждането на “картончето” му, да отслужи литургия за… жертвите на комунистическия режим!

Така същият “Мишо”, на когото синодалните старци още през 1998 г. бяха възложили да изготви списък с имената на свещениците, избити след 1944 г., се изгаври за втори път с паметта им. Подигра се на:

• архимандритите Ириней, Паладий и Наум, убити няколко дни след 9 септември без съд. (Прегрешението на първия било, че превел книгата на румънския богослов Йорданеску “Християнство и комунизъм”.)

• отец Стефан Тафров, умъртвен на 6 октомври същата година по особено жесток начин. (Тялото му било извадено от планинска река, оглозгано от кучета.)

• още 20 селски свещеници, пребити с тояги, като Василий Дочев, Христо Стоименов, Иван Дреновски, Никола поп Тасев и др.

• разстреляния за проповед от амвона на 8 ноември 1948 г. Неврокопски митрополит Борис. (По тъжна ирония на съдбата убиецът на Борис е разпопен свещеник от собствената му епархия.)

• Врачанския митрополит Паисий, подложен на нечовешки унижения в затвора. (Заедно с бъдещия патриарх Кирил, който за “късмет се оказва съученик на Вълко Червенков, двамата са яздени като магарета и са принуждавани да лъскат нужниците.)

Митрополитът от ДС не пожали “паметта” и на битите в ареста епископ Николай, по онова време ректор на Софийската духовна семинария; архимандрит Йосиф, тогава секретар на Светия синод; протосингела на Русенската митрополия Василий, изпратен в лагер заради дочута критика срещу новата власт; изчезналия безследно през 1949 г. протосингел на Софийската митрополия архимандрит Мирон, чиято единствена “вина” била възстановяването на мирската организация “Християнски братства”. Някогашният наместник-председател на Светия синод дядо Стефан, свален от поста през 1948 г., лишен от епархия и арестуван на 20 декември 1948 г. (тогава той бил тежко болен и се наложило да го пренесат до милицията на носилка) също беше подобаващо “почетен”…

През 1965 г. всички тези случаи, описани от емигриралия в САЩ Стефан поп Груев, стигат до Сенатската законодателна комисия на САЩ. Разпространяват се и в България, естествено ­ чрез “самиздат”. Трийсет години по-късно обаче Георги Любенов Табаков дори не си прави труда да ги препише, колкото да се отчете с две-три листчета, защипани с телбод. През 1998 г., когато уж трябва да издирва имената на тези истински мъченици, той е председател на патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” и е зает с превръщането є в средище за конспиративните явки на ченгета, мутри и масони. За награда по-късно е произведен в по-висок, митрополитски, “чин”. И нито безобразието с “архондисването” на Слави Бинев, нито свеждането на Старозагорската митрополия до блуден дом, където над софрите с мръвки и вино висят портретите на Гунди и Котков(!), нито “картончето” от ДС се оказват достатъчно основание за изритването му.

Преди стотина години Стоян Михайловски беше написал: “Православието у нас запада, защото е ръководено от хора тъпи, бездарни, лишени от водителски качества, неодушевявани от никаква религиозна възторженост и апостолска пламенност, некадърни да организират никакво духовно наставничество, предадени на сух формализъм и на безплодно обредолюбие!” Тежки думи, а Михайловски дори не е предполагал, че ще стане още по-страшно! Че атеизмът безапелационно ще превземе БПЦ, ще я напълни с “мишовци” и в крайна сметка Църквата ще заприлича много повече на агентурна мрежа, отколкото на Църква…

Между другото, за покойните дядо Панкратий и любимеца на “разколниците” Пимен също се знае, че са били агенти на ДС. Навремето на Калиник Врачански дори му викаха Полковника. Съмнения продължава да има за Дометиан, дългогодишен “външен министър” на Синода, за Неофит и Натанаил. За Кирил Варненски отдавна е известно, че е станал владика благодарение на чичо си, Христо Маринчев, от ДС.

Българската православна църква, с други думи, половин век е служила всеотдайно на Злото. Служила е от момента, в който партизанинът Георги Богданов влиза с ритник и шмайзер в ръка в Свещеническия съюз, за да го оглави още на 9 септември 1944 г., до циничната литургия на “Мишо” за жертвите на комунизма. И ще продължава да му служи. Защото няма не “религиозна възторженост и апостолска пламенност” (никога не ги е и имало у “тъпите и бездарни” архиереи).

Няма покаяние. “Не!” ги е срам. “Не!” чувстват вина. “Не!” искат прошка. Нищо християнско няма тук. Няма и опит, ако не друго, поне да защитят “честта на пагона”.

Е, при това положение “Мишо” може да стане и патриарх. В края на краищата какво толкова се иска, за да управляваш обикновена явочна квартира?