Отворено писмо до фондация „Америка за България“
До Управителния съвет на фондация „Америка за България“
Уважаеми дами и господа,
Обръщам се към вас по повод публикация в сайт на организация, финансирана от вашата фондация в рамките на програмата ви „Гражданско общество и демократични институции“. Проектът е на сдружение „Център за изследвания на балканския и черноморския регион“, името на сайта е „България аналитика“. Отпуснатото от вас финансиране в размер на 228 250 щ.д. цели да „издига видимостта на България в международния информационен обмен като предлага богата фактологична и аналитична информация“, като „група от международни и български експерти ще анализира задълбочено регионалната геополитическа среда“. [1]
На 26.05.2017 г. в сайта „Bulgaria Analytica“ е публикувана статия със заглавие „Фонд „Единство на православните народи“ – официална руска агентура за влияние в България“ с автор Михаил Матакиев [2]. Статията се занимава с темата за руското влияние в България в църковната област и по-специално с дейността на Международния фонд „Единство на православните народи“ (МФЕПН).
Ще се въздържа от цялостна оценка на статията. Не мога да отмина обаче няколко пасажа във въпросния текст, които са посветени на ръководената от мен фондация “Покров Богородичен” и свързани с нея проекти и личности.
В текста си г-н Матакиев пише:
„Другото важно перо във финансовите инжекции на фонда (за единство на православните народи, бел. авт.) са интернет сайтовете и медии с проруски профил. На пъво място това е порталът pravoslavie.bg. От самото навлизане на фонда в България порталът се финансира от Москва, както и от Холандската фондация „Кирк ин акци“, и обикновено прокарва деликатно проруската визия.“
1. Квалификацията на сайта ни Православие.БГ като сайт с проруски профил е не просто невярна. Тя е безсмислена. Сайтът е посветен на въпросите на православното богословие и практика и няма отношение към каквито и да е било национално-ориентирани дискурси. Акцентираме върху живота на Православната църква в България, а преводните ни материали включват гръцки, сръбски, английски, румънски, руски, френски и много други източници.
2. Порталът Православие.БГ съществува от септември 2005 година. Досега фондацията и нейното издателство „Омофор“ не са получили нито един лев (рубла, евро, долар, китайски юан или монголски тугрик) за финансиране на портала от фонда „Единство на православните народи“, от свързани с него структури и организации, от руската държава, от руски бизнесмени, от руската църква или от какъвто и да било източник дори с далечна връзка с Русия.
През 23-годишната история на фондация „Покров Богородичен“ сме имали два повода за формални отношения с МФЕПН – през 2001 г. получихме частично финансиране от 1100 лв за издаването на книгата „За нашето поражение“ с автор Андрей Кураев, а през 2000 година нашата фондация е подкрепила новоучредената българска организация „Фонд за културно единство на православните народи“ със сумата от 2000 лева (за закупуване на офис оборудване, договор DF2000/06) в рамките на действащия тогава фонд „Дякония“ към фондация „Покров Богородичен“, който финансираше стотици проекти на НПО с църковен профил. Простата сметка показва баланс в наша полза – в крайна сметка, ние сме финансирали МФЕПН с 900 лв, а не те нас. Малко в стилистиката на стария анекдот за новината за износа на български компютри за Япония – не били компютри, а компоти, и не сме ги изнесли, а са ни ги върнали. И двете финансирания са се случили в период, предшестващ възникването на идеята за сайта Православие.БГ. За връзката между обема на въпросните финансирания и твърдените в статията зависимости разчитам на вашата интелигентност и чувство за хумор.
3. Що се отнася до холандската организация Kerk in Actie и нейната роля във финансирането на сайта Православие.БГ, поднесената в статията информация е отново подвеждаща. За периода 2005-2016 г. структурата на финансирането на фондация „Покров Богородичен“ изглежда по следния начин:
– 52% – от Brot für die Welt (Германия)
– 22% – от Kerk in Actie (Холандия)
– 13% – от продажби на стоки и услуги
– 7% – от различни финансиращи организации в Западна Европа и САЩ
– 2% – от държавно и общинско финансиране от България
– 2% – от български неправителствени организации
– 2% – от дарения от физически лица.
Прилагам горната справка, тъй като Kerk in Actie са финансирали нашите дейности в рамките на общите програми на фондацията, а не са подкрепяли целево единствено проекта „Православие.БГ“. Прилагам справката също така и за сведение на всички “компетентни” изследователи на финансовите връзки на фондация „Покров Богородичен” с Русия.
Г-н Матакиев продължава така:
„Учудващо е защо спонсорите от „Кирк ин акци“ не провеждат практически никакъв контрол на кого си дават парите.“
4. Ако има нещо наистина учудващо в това твърдение, то е откъде авторът черпи самоувереност да го направи. И Kerk in Actie, и всички организации-донори, с които работим, прилагат строги правила при финансирането и последващия контрол. От самото си начало фондация „Покров Богородичен“ отчита средствата по проектите в съответствие с изискванията на дарителите си, като програмните и общи годишни финансови отчети през последните 20 години минават и през независим одиторски контрол. Въпросните отчети са публикувани в официалната ни страница [3] като част от политиката ни на прозрачност и отчетност – политика, която за съжаление не се наблюдава в сайта Bulgaria Analytica на сдружение „Център за изследвания на балканския и черноморския регион“, финансирано от „Америка за България“. Да, контролът кой на кого „си дава парите“, по думите на автора, е наистина важен. Ние спазваме принципа за прозрачност, като публикуваме отчетите си. Нещо, което не може да се твърди за вашите партньори.
Продължавам с текста.
„Доколкото ни е известно, в момента тази холандска фондация е прекратила спонсорската си дейност поради неосъществяване на чисто социален проект, а не заради публикуваната пропагандна информация от сайта.“
5. За да бъде известѐн г-н Матакиев за причините за прекратяване на дейността на Kerk in Actie в България, е било необходимо първо да се информира – именно в тази последователност. Това е можело да стане много лесно – с формулиране на прост въпрос към Kerk in Actie (авторът на статията живее в Холандия) или към нас като техни партньори. Ако беше направил това добросъвестно усилие, г-н Матакиев щеше да узнае, че холандската организация се оттегли от финансиране на проекти в България (в последните години тя работеше с пет български организации, в това число и фондация „Покров Богородичен“), но причините за това оттегляне не са свързани с неосъществяване на социални проекти от който и да било от партньорите им в България.
„В няколко случаи това (публикуването на пропаганда, бел. авт.) е станало доста дебелашки, тъй като е изнервило чужди посолства. През 2009 – 2010 г. от Гръцкото посолство в София се интересуват защо тези младежи от pravoslavie.bg и то най-вече руския потомък Андрей Романов и негови колеги, са така озлобени към Вселенския патриарх Вартоломей и известни гръцки интелектуалци, които иначе са радушно приемани в България през онзи период.“
6. Като благодарим за топлата квалификация „младежи“, оставаме любопитни за интереса на гръцкото посолство към работата ни и формата на обективиране на този интерес. В архива на фондацията кореспонденция с подобен проявен интерес не съществува. Чудя се – кой представител на посолството е изразил мнение относно наши публикации? Пред кого ли го е изразил – пред авторите на публикациите, пред българското правителство, пред приятели на чашка, пред жена си или балдъзата си? Прочитам отново описанието на финансирания от „Америка за България“ медиен проект и особено частта „…Група от международни и български експерти ще анализира задълбочено регионалната геополитическа среда“ и отчитам мимоходом и със съжаление недопустимо ниското ниво на компетентност на групата “експерти”…
7. Относно някаква вменена ни „озлобеност“ спрямо Патриарх Вартоломей – търсене по ключова дума „Вартоломей“ [4] в сайта Православие.БГ връща 406 резултата с публикации. Дори бегъл поглед върху резултатите от това търсене е достатъчен, за да се види очевидното – в Православие.БГ преобладават информативни текстове, касаещи Вселенския патриарх. Не се откриват признаци на манипулиране и тенденциозно поднасяне на информацията. Би било напълно уместно поне тук авторът на статията да прояви аналитичност (дори и не толкова задълбочена), последователност или журналистическа добросъвестност, преди да формулира теза, с която се опитва да дискредитира – по вдъхновение или по задание – работата на медиата.
„Също така, фондът финансира издаването на книги, промоциращи радикални възгледи, православен екстремизъм и национализъм. Не случайно фондът се насочва към този портал.”
8. Не е моя работа да анализирам издателската политика на МФЕПН, но тъй като в следващото изречение се прави връзка с работата на портала “Православие България”, внушението може да бъде отнесено и към работата на фондация „Покров Богородичен” и нейните издания. В каталога на издателството на фондацията фигурират над 100 заглавия и никое от тях не би могло да послужи на автора да илюстрира подобна теза.
По-нататък г-н Матакиев пише за фондация „Покров Богородичен“, която:
„…е основана с пари на Антоан Николов през 1992 г.”
9. Като оставим настрана хронологичните несъответствия (фондацията е основана през 1994 и регистрирана през 1996 г.) за любителите на исторически документи ще кажа, че имената на учредителите на фондацията и произходът на нейния уставен капитал са записани в нейния учредителен акт. И не, лицето Антоан Николов не е участвало по никакъв начин (финансово, организационно, всякак) нито в учредяването, нито в дейността на фондацията. Никога. Твърденето за обратното е невярно. Лъжливо. Измислено. Fake news – от същия вид, срещу които се противопоставя по идея финансираният от “Америка за България” медиен проект, тиражиращ статията.
„Пламен Сивов е син на Евгени Сивов – бивш директор на Сливенския театър, осветлен като сътрудник на ДС в артистичните среди.“
10. Това е може би единственото изречение от целия текст на статията, което просто заявява два реални факта – а именно, че съм син на баща си и че на името на баща ми беше открито картонче в архивите на Държавна сигурност. Не смятам да доказвам или коментирам каквото и да било, свързано с тази тема. Само ще отбележа, че въпросното картонче касае периода 1976-1980 г. (когато баща ми е бил снет от отчет). В свое оправдание ще кажа, че това е моята възраст от 6 до 10 години, когато политическото ми съзнание все още може би не е било съвсем избистрено. И ще допълня, че освен въпросното картонче в това досие няма никакви други документи, от които семейството ми би следвало да се срамува. Извън това положение, което впрочем няма никакво отношение към работата на фондацията, ми се иска да обърна внимание на пропагандната теза за “враговете на народа” и техните потомци. Уважаеми радетели за гражданско общество и демократични институции – това е България; тук това е правено 45 години и повечето хора са уморени. Има и такива, които са отвратени от тези примитивни подходи. А да се търси връзка между събития, започнали, когато съм бил 6-годишен и приключили, когато съм бил на 10; между обстоятелства, които са ми станали известни едва при публикуването на въпросното картонче през 2012 г. [5] и цялостната ми лична и професионална биография – това граничи с неща, по-скоро от областта на един специфичен клон от медицината, отколкото на журналистиката.
„През 1993-1994 г. Пламен Сивов живее в САЩ, където провежда изследване към университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор за нестопанските организации в Америка. Въпросът е къде е попаднала впоследствие тази информация.“
11. Наистина, в това е въпросът. Риторичният въпрос на г-н Матакиев звучи като реплика от филм за Джеймс Бонд. На този страховит въпрос (предполагам, от областта на националната сигурност?) мога да отговоря веднага. След като беше написана, информацията от моето изследване попадна право в ръцете на научния ми ръководител от университета „Джонс Хопкинс“, проф. Лестър Саломон. Предполагам, че „тази информация“ би могла да бъде открита все още в библиотеката на университета – Institute for Policy Studies, Shriver Hall, в дъното на коридора. Части от изследването ми бяха публикувани и на български в монографията ми „Данъчно третиране на нестопанските организации в САЩ“ (1995, OSFPress).
Текстът неочаквано завършва с неудачен пример от издателската дейност на фондация „Покров Богородичен“:
„Сред изданията на въпросното издателство на фондация „Покров Богородичен“ са и съчинения на сръбския епископ Николай Велимирович (надписан в изданието като „светец“), който е известен сред българите от Битоля и Охрид като един от най-злите мъчители на българите по онези места и причинител на смъртта на редица непокорни българи.“
12. Въпросните „съчинения“ представляват две книги – едната с поезия („Езерни молитви“), а другата – с писма на св. Николай (авторът е „надписан“ в изданията ни като светец не по наша преценка, а в резултат от канонизацията му. Авторът на статията г-н Матакиев, като “активен член на православната общност в Амстердам” и посочен като капацитет по въпросите на православието в сайта Bulgaria Analytica би трябвало да има някакво понятие от титулуването на канонизирани от Църквата личности). В това писмо е ненужно да защитавам личността или произведенията на св. Николай Велимирович. Книгите му отдавна са преведени на всички световни езици (издадени са включително в САЩ [7]) и са сред най-популярните произведения на съвременната християнска мисъл, далеч отвъд пределите на родната му Сърбия. Относно твърдението, че той е бил „един от най-злите мъчители на българите и причинител на смъртта на редица непокорни българи“, ще приведа само два примера от обширното му творчество, касаещи отношението му към българите.
Първият е по повод вдигането на схизмата от Българската православна църква и отношението на другите православни църкви към тази схизма:
„Едвам, в последно време, когато в Сърбия се заговори за сръбско-българско сближение, Сръбската църква взе да показва желание за единение с Българската. По повод на слуха за свикване на вселенски събор, охридският епископ Николай Велимирович изтъкна в органа на сръбския свещенически съюз „Весник“ бр. 7, 1925 г, че е необходимо да се дигне схизмата от Българската църква и да участвува тя във вселенския събор наравно с другите православни църкви. Според него, въпросът за схизмата се явява несериозен и безпредметен, щом се разгледа неговата история и се изхвърли от него всичкия политически интерес. „Би рекъл човек — казва той —, че това е един куп зърна, прикрити от един слой политическа плява, но като се отвее всичката плява, в действителност не остава нищо.“ За него Българската църква е православна. Тя „и по вероизповедание, и по външно устройство, и по обредните си форми е еднаква като Гръцката църква“ и „в някои неща даже стои по-близко до Гръцката църква, отколкото Сръбската и Ромънската“. Затова, заключава епископ Николай, не може да има истински вселенски събор, ако няма „представители на една тъй жива поместна православна църква.“ „Първен трябва да се постигне помирение между Фенер и София, па тогава вселенски събор, та по такъв начин вселенският събор да бъде мироносен, и от Бога благословен и успешен.“ [8]
Вторият текст на сръбския епископ е озаглавен „Пази вярата си, българино брате“ и можете да го прочетете в множество интернет сайтове [8] и печатни издания. Няма да привеждам цитат от него, заглавието е достатъчно, за да отговоря на внушенията на автора за някакво българомразство в творчеството и дейността на този човек.
Уважаеми дами и господа,
Целият текст, касаещ ръководената от мен фондация “Покров Богородичен” от статията на г-н Матакиев, публикувана в рамките на финансиран от вас проект, представлява ярък пример за долнопробна и манипулативна псевдо-журналистика, отстояща твърде далеч от заявените в описанието на проекта аналитичност и задълбоченост. Похвално е желанието на сдружението „Център за изследвания на балканския и черноморския регион“ да противостои на чуждите влияния в българския обществен и политически живот, но демонстрираните подход и резултат, съотнесени с целите на проекта, говорят за нещо съвсем друго. “Богатата фактологична информация” в този конкретен случай се свежда до набор от откровени лъжи, непроверени или погрешно интерпретирани обстоятелства и факти, а аналитичността – до елементарни първични внушения, обидни за читателската аудитория с посредственото си ниво и с остра липса на връзка с действителността.
Възниква въпросът: откъде г-н Михаил Матакиев е почерпил вдъхновение и поводи за творението си? Какви източници е ползвал, за да построи тезите си, подобно на един същински разследващ журналист? Ще ви отговоря – източниците му няма как да са други, освен анонимни интернет тролове с различен цвят, на каквито съм се натъквал и аз през годините. Никога не съм отвръщал на подобни писания, доколкото тяхната анонимност и/или откровена злонамереност не са били в състояние да уязвят имиджа на ръководената от мен организация. Не съм отговарял и на подобни публикации в частни блогове, някои от които и досега балансират живописно и с трудно овладяно усилие между психиатрията и богословието, занимавайки се с подобни теми.
В резултат от този така демонстриран подход на финансираната от вас медиа, виждам проекта ви с Центъра за изследвания на балканския и черноморския регион в размер на 228 250 щ.д. като неосъществен, а целите му – непостигнати. Разбирам добре, че не е моя работа да преценявам успехите и провалите ви, но този проект, оказва се, има пряко отношение към съвестната работа на десетки мои колеги, работили за каузите на фондация “Покров Богородичен” през годините. Позволявам си тези оценки най-вече заради тях. Разбира се, изцяло ваша работа е на кого “да давате парите си”, по израза на вашия бенефициент.
Но все пак, не мога да не ви задам няколко риторични въпроса – най-вече защото обичам стойностната американска култура и страната Америка е близка на сърцето ми. Смея да мисля също така, че имам отношение и към стандартите и добрите практики в журналистиката.
Борбата с фалшивите новини на твърдяната руска пропаганда очевидно е подета от вашите бенефициенти посредством производство на алтернативни фалшиви новини, в която борба потърпевши се оказват организации и лица, подбрани на случаен принцип, нямащ нищо общо нито с действителността, нито с елементарната логика. Това ли е бил замисълът на проекта? С такива методи ли смятате да се противопоставите на вредната пропаганда в България? Ако е така, мога само да съжалявам за присъствието на думата “Америка” в заглавието на вашата фондация. За мен тази дума дълго време е била и се надявам да остане синоним на свобода, но и на честност. Не искам да я свързвам с понятия като глупост, примитивизъм, злоба, лъжливост и посредственост, към каквито асоциации, за съжаление, ме отпраща текстът на г-н Матакиев.
Не очаквам извинения за лъжите, квалификациите и манипулациите по отношение на мен, на семейството ми и на ръководената от мен фондация – нито от г-н Матакиев, нито от сайта Bulgaria Analytica, нито от неговите собственици, нито от спонсорите му. Не очаквам извинение, защото да се извиняват са способни само свободните хора.
Пожелавам успех в изпълнението на благородната ви мисия. Кой знае защо ми се иска да вярвам, че и такава съществува.
Пламен Сивов
Изпълнителен директор на фондация “Покров Богородичен”
Редактор в сайта Православие.БГ
Бележки
[1] http://www.us4bg.org/how-we-work/our-projects/bulgaria-analytica/?year=2016&area=1222
[2] http://bulgariaanalytica.org/2017/05/26/фонд-единство-на-православните-наро/
[3] https://www.pokrov.foundation/за-нас/отчети/
[4] https://www.pravoslavie.bg/?s=вартоломей
[5] http://www.comdos.bg/media/Решения/2-15-Министерството-на-културата.doc
[6] Иван Снегаров, „Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата“, „Църковен архив“, 1929 г., http://petkohinov.com/pravoslavie/03/snegarov/sneg-shizmata-srb.html
[7] https://www.stspress.com/shop/books/orthodox-spiritual-life/prayers-by-the-lake-audio-book/
[8] https://www.pravoslavie.bg/Беседа/пази-вярата-си-българино-брате/
