Бог срещу Мамона, или богословие на финансовата криза
Финансовата криза, представляваща заплаха за икономиките на много страни по света, не остави равнодушни дори хората, които би следвало да размишляват за неща от по-високи духовни сфери. Представителите на световните религии изказаха своите становища по процеса на рухването на световната система на капиталистическото благополучие.
Англиканската църква
"Любовта към парите е корен на всички злини", заяви на 17 октомври 2008 г. Джон Сентаму, англикански архиепископ на Йорк, обръщайки се към банкери от лондонското Сити. И добави, сякаш като извинение: "Ние всички служим на тях. Никой не е невинен".
В края на септември миналата година Църквата на Англия публикува молитва за хората, които са попаднали в кредитен капан. В текста на молитвата Бог се нарича "твърдина", а икономическият климат на съвременния капитализъм – "подвижни пясъци", в които хората много лесно могат да се удавят.
Не е за вярване, но молитвата, съставена от англиканските йерарси, им потрябва на самите тях. 24 часа след като Джон Сентаму и главата на Англиканската църква архиепископ Роуън Уилямс разкритикуваха световния капитализъм, изобличавайки алчността на "грабителите от Сити", стана ясно, че инвестициите, контролирани от Църквата, са били въвлечени в спекулации с т. нар. "short selling" – продажба на ценни книжа без покритие. Оказа се, че англиканската иерархия е използвала услугите на един от най-големите фондови мениджъри на Британия – компанията Man Group, която не пропуснала да се възползва от църковните пари за собствена изгода.
И все пак конфликтът между Англиканската църква и банкерите от лондонското Сити не е единствен пример за това, как световната религиозна общност се отнася към настъпилата финансова криза, банките, парите и дълговете.
Ислямът
Как да се отнасяме към кредитите и кредиторите? "Отговорът на този въпрос е очевиден за мюсюлманите – Коранът ясно забранява даването на кредит с лихва", заяви Султан Чудхари, търговски директор на Ислямския банк на Британия. "Лихварството е много голям грях в исляма. Един от стиховете в Корана го забранява, а друг говори, че Бог ще обяви война на тези, които се занимават с него (виж например Коран 2:276)", поясни той.
Според Чудхари ислямските банки са създадени така, че да бъдат в съответствие с тези заповеди: "Забраната на лихварството означава, че не можете да правите пари от пари, но можете да осъществявате реални сделки с реални ценности".
На практика това изглежда така: "Шериатът разрешава на собственика на магазин да купи ориз и да го продаде с печалба на клиента, защото това е физическа сделка. Но ислямското законодателство забранява на Адам да даде на Мария 100 паунда и да иска да му се върнат 101 паунда без произведен реален продукт или услуга, на който да съответства този 1 паунд", обясни Чудхари.
Допълнително към това "ислямът налага етически ограничения при подажбата и търговията. Съществуват детайлизирани правила за извършване на сделките. Много преди да се появи търговското законодателство ислямът е забранил измамата при сключването на сделките и е призовал към прозрачност при сключването им за двете страни", допълни той.
Коментирайки днешното неспокойно състояние на световните пазари, Чудхари заяви: "Какво виждаме, когато гледаме дейността на съвременните банки – те купуват ценни книжа, които могат да представят земя или къща във Флорида, но не е сигурно, че зад тези книжа действително присъстват тези реални обекти. Днес е налице разрив между валутната система и реалните стоки. Затова големите спекулиращи фондове са забранени в исляма – те се занимават с търговия на ценните книжа без покритие. Според шериата вие можете да продавате само това, което действително притежавате".
Според Чудхари причината за финансовата криза е в това, че "хората продават неща, които никога не са притежавали". "Проблемите, които наблюдаваме днес, никога нямаше да се случат в ислямската банкова система", добави той.
Католицизмът
Лихварството е било забранено и в западното християнство. Например според постановлението на ІV Латерански събор през 1215 г. лихварите не са могли да бъдат погребвани на християнско гробище. Тези ограничения са довели до това, че с лихварство са започнали да се занимават евреи, които в резултат на това са станали бащите на съвременната банкова система.
През XVI век, въпреки трите папски були против лихварството, Ватиканът като цяло е смекчил своята позиция относно даването на парите назаем с лихва. "Както и да е, алчността и прекомерният интерес към изгодата са както и преди забранени от християнската религия", заяви о. Питър Харис, католически свещеник от лондонския район Канари Улф. Той отбелязва, че Христос често е използвал образа на опрощаването на дълговете като символ на прощаването на греховете: "Важна съставка на "икономиката" на Църквата е незадлъжнялостта на човека, защото Христос вече е изплатил дълга ни. Ние сме безплатни ползватели на Божествената любов, дадена ни даром чрез Кръста и Христовото Възкресение".
Дали отделим нещо от залъка си за другия или не – това е дело на нашата съвест, казва о. Питър. "Същността на църковното учение е в това, че е необходимо да споделяме имуществото си с другия. Какво жизнено важно за теб може има в това да имаш скъпа кола?"
Харис се изказва в духа на идеите на папа Бенедикт ХVІ, който още в началото на октомври 2008 г. заяви, че настъпилата финансова криза свидетелства за безсмислеността на процеса на трупане на пари и материални ценности. "Рухването на големите банки показа, че парите изчезват – те са нищо. Всички неща, изглеждащи наглед реални, в действителност се оказват второстепенни", отбеляза папата, призовавайки всички, които изграждат живота си "с оглед на успеха, кариерата, парите", да отчитат това.
Но лоши ли са парите сами по себе си? Не, казва Кийт Долард, бивш бизнесмен и съавтор на книгата "Правене на бизнес със св. Бенедикт: Уставът на св. Бенедикт и мениджмънтът" (Doing Business with St Benedict: the Rule of St Benedict and Business Management) — пътеводител в финансовата система, основана върху монашески правила от VІ век. "Въпреки че не е говорил направо за парите, св. Бенедикт е смятал, че Бог присъства навсякъде, и че хората, които използват творческите си способности в манастирските работилници, трябва да се упражняват в смирение. Когато те продават онова, което са направили, те не трябва да имат и "сянка от алчност". Св. Бенедикт сочи и на нас как правилно да се разпореждаме с парите , къде и по какъв начин трябва да ги харчим", обяснява авторът.
Православието
"Пропастта между богатите и бедните се разраства – драматична последица от икономическата криза — се казва в Посланието на предстоятелите на Православните църкви, прието по време на последната им среща в Истанбул на 12 октомври 2008 г. — А тази криза е резултат на извратена икономическа дейност, лишена от човешко измерение и неслужеща на истинските потребности на човечеството, както и на обсебеността на финансистите от печалбата, често придобиваща маниакален характер. Жизнеспособна е само онази икономика, която съчетава ефективността със справедливостта и обществената солидарност".
В съответствие с учението на Църквата православните патриарси осъдиха "неравенството в достъпа на хората и народите до благата на творението, лишаването на милиони хора от основни блага и унижаването на човешката личност", причинени от съвременния глобален капитализъм. Те напомниха на своето паство, че "неограниченият стремеж към задоволяване на материалните потребности води до опропастяване както човешката душа, така и природата. Не трябва да забравяме, че природните богатства на земята са не само човешко достояние, но преди всичко творение Божие: "Господня е земята и всичко, което я изпълва, вселената и всички живеещи в нея" (Пс. 23:1)". "Православните християни споделят с другите религиозни и нерелигиозни хора на планетата отговорността за днешната криза, било защото са се примирявали безразсъдно със злоупотребите със свободата, или защото са ги оставяли да се извършват, без да им се противопоставят достойно със словото на вярата", отбелязаха патриарсите.
Вселенският патриарх Вартоломей свързва несъвършенството на съвременната икономическа система с пренебрегването на истинското положение на човека в творението като безкористен създател и творец. "Способността за творчество ни отпраща към Божия образ в човека", заяви патриархът през ноември 2008 г. "За съжаление, за мнозина днес творчеството не е цел на предприемаческата инициатива. Мнозина смятат, че рискът и напрегнатата работа на предприемача имат за цел изключително придобиването на богатство и власт". Според предстоятеля на Константинополската църква те до голяма степен са прави, особено в днешните времена на тотален егоцентризъм и неразумен хедонизъм.
Своето гледище за световните финансови перипетии представи и главата на Руската православна църква. По време на визитата си в Калининград през март тази година патриарх Кирил отбеляза: "Ние сме свикнали с трудности, много пъти по-големи от тези, с които се сблъска сега нашето общество, в това число и Църквата" и направи неочакван извод: "Кризата е не само проклятие, но и благословение. Тя дава възможност на хората да се замислят и да преразгледат своята ценостна система".
Отбелязвайки, че в света преобладава възприемането на парите като "еквивалент на финансовата интрига, спекулативната схема", патриарх Кирил изрази мнение, че кризата “най-сетне ще разкъса тази тънка изкуствена обвивка на сапунения мехур, който се нарича "виртуална икономика", и ще възвърне на парите техния статут на универсалния еквивалент на изразходвания труд – умствен, физически, духовен".
По-рано патриарх Кирил беше заявил: "Дълг на Църквата е да напомня на всички, че милиони хора живеят в нищета, страдат от глад и социална дискриминация, от последиците на деградацията на околната среда". "Така е най-вече поради това, че в доминиращата политическа и икономическа култура ценността на човека и народа се принизява в алчното преследване на материалното благополучие, властта, комфорта, развлеченията. В малък брой страни се изгражда общество на високо, а може би и на прекалено потребление. Крайната бедност – отбеляза патриархът – винаги е съпътствана от фактическо ограничение на правата на човека".
"Продължавайки служението на Христа, Който отъждестви Себе Си именно с онеправданите, Църквата винаги издига своя глас в защита на безгласните и безсилните… Духовното благополучие и самосъхранение на обществото са възможни само тогава, когато осигуряването на живота, здравето и минималното благосъстояние на всички граждани се смята за безусловен приоритет при разпределянето на материалните средства", подчерта патриарх Кирил. Той заяви, че в съществуващата днес световна икономическа система има много негативни моменти. В частност, това е непрозрачността и неравноправността при вземането на решенията в международните финансови организации, поради което на правителствата на икономически слабите страни фактически е отнето правото да определят съдбата на своите народи. Най-важните решения, особено в икономическата сфера, се вземат не от представителите на народите, а от международната олигархия, от ръководителите на транснационалните корпорации и информационния елит. "След това тези решения се налагат на повечето народи по света като уж безалтернативни", каза той.
| По материали от сайта bogoslov.ru
Превод: Андрей Романов
Много хубава статия!
Интересно каква е позицията на БПЦ по този толкова важен проблем? Преди идването на комунизма Църквата е имала социални програми и дейности, а обществото ни е било сравнително справедливо, като е успяло да изживее почти без сътресения голямата криза от 30-те години на ХХ век. Очевидно е , че православието се нуждае от сериозен възглед върху икономическото и социалното положение на хората, особено в България. Защото „прехода“ е също толкова нечестен е несправедлив, колкото и комунизма, само че няма репресии на политическа основа. И не е ли време Църквата да създаде християнски финансови институции, по подобие на ислямските фондации, които да компенсират несправедливостта и алчността на капиталистическите отношения в техния англо-саксонски вид? Защото очевидно е, че пропастта между бедни и богати не е християнска, а неравенството няма да доведе до нищо друго, освен до реабилитация на комунизма, като изключим неговите репресии и ограничения на свободата. Затова и църквата, особено БПЦ трябва да има становище по социалния и националния въпрос – двата големи проекта, които са се случили в България през модерността.
Дори БПЦ да има позиция по въпроса едва ли някой ще я вземе насериозно.Не може да носиш часовник за 10000 евро и нагоре/незнам колко струва/,да носиш обувки,на които и Евгени Минчев би завидял,копчета за ръкавели за по 1000лв,да си митрополит/вие знаете кой визирам/и най-вече монах и да имаш позиция по въпроса с финансовата криза.Това е смешно!
Проблемът на православието е, че икономическите теории не са разработвани на православна основа. БПЦ лежи в буквалния и преносния смисъл на историческото твърдение за спасяването на нацията и за културно-просветна мисия сред българския народ. А в света, в който вече живеем без държавни ограничения са се случили много неща. БПЦ изобщо не си дава сметка за атеизма и за въпросите на комунизма срещу християнството, не знае или не иска да приеме, че в Европа се е случила Реформация, не изследва причините за Революцията, както и факта, че много бивши църковници и християнски интелектуалци са ставали атеисти и социални реформатори. Проблемът не е , че един самозабравил се митрополит – сещате се за кой говоря – носи предмети на лукса, кокетничи с олигархията у нас и флиртува с политиците, които ще вземат властта или са на власт. Проблемът е липсата на сериозно християнско ноухау в съвременния свят и липсата на сериозна позиция по ставащото с религията в България извън мистическия ритуал и традиционните селски вярвания на българите, които впрочем вече са на привършване – всички станахме граждани. Затова без концепция за социалния и националния въпрос, без активна дейност във всички сфери на живота, каквато имат католици и протестанти и без идейна разработка на православния път на България малко трудно можеш да се закрепиш в една много грамотна и информирана среда, каквато е българската. Разбира се можеш да правиш конспирации и политически машинации, но това не е пътя на християнина.
Икономиката е социално явление, което само приблизително може да бъде описано със средставата на математиката. Не виждам тук мястото на църквата, освен ако не иска да замени богословието с изучаване на математически пазарни модели. Пазарът е стихия, чийто основни движещи сили са психологически: страх и алчност. Пазарът се лута между две чувства , които църковно погледнато са порок.Т ези две чувства са в непреъснатата борба за доминация , което създава флуктуациите на пазара. Когато едното вземе значителен превес се стига до криза като сегашната. Добрите играчи на пазара, които са незначително малцинство са всъщност аскети, които добре контролират страстите си. Човекът не може добре да контролира собствената си алчност и страх, а пък е абсолютно невъзможно да се контролират тези пороци в социален план, тъй като ефектът от всяка намеса е доста непредвидим. Не се знае дали ефектът от контрола е пложителен. По време на криза алчността е положителна , тъй като помага пазарът по- бързо да излезе от кризата. Алчността се превръща в обществен плюс, от който всички печелят. Алчността обаче е църковно укорима. Ако църквата мисли да се меси в тези неща на обществено ниво , то тя няма нищо да помогне. Църквата спасява човекът и чрез него влияе положително на обществото , но е напълно несвойствено да се занимава със спасяване на колективи, тъй като се спасяват личности, а не колективн . Единствената помощ която може да окаже на пострадалите от кризата е духовна.
В нашето време Църквата се ограничава до дейности, които Тя обявява за „духовни“. Лежаща на твърдението на светски историци, че е спасила нацията и че има културно-просветна мисия сре българския народ, Църквата не иска или не може да бъде онзи фактор, който някога е бил последна инстанция за всичко, което се случва в живота на човека. Нейната мисия по спасяване на душата обаче не се изчерпва само в духовни наставления, които или са дело на светите отци, или са дело на чужди богослови и духовници, чийто проблем не е че са чужди, а че нищо не разбират от същината на българския религиозен въпрос. Църквата ако е Богочовешки организъм трябва да има рецензия на вяска една човешка дейност, защото религията е интегрален цивилизационен феномен, който не може да се затвори в една или друга сфера. Ако описваме живота по религиозен път, то няма дейност , присъща на човека, която да не може да получи религиозна санкция. Другият път е атеистичният научен модел, при който всесилието на Разума и прагматиката обясняват всяка една дейност и помисъл на човека. За да бъдеш последна инстация в днешния свят, за каквато се има Църквата защото върши най-важната дейност – води към безсмъртен живот, трябва да имаш възможност за описание на битието , което да държи сметка както за религиозните традиции на общността, така и за достиженията на науката, която е алтерантива на присъствието на Църквата в света. В този смисъл отношението между наука и религия се разработва навсякъде по света, само БПЦ нехае.
Мен повече ме смущава , че църквата няма мнения по духовни въпроси и върши всичко механично и без осмисляне и се държи повече като партия , а не тяло христово. Не помня кой беше каза, че в православието всеки митрополит се чувства непогрешим, като папа, само че не само екс катедра, а въобще Държат се като пазители на някаква мъдрост, която е тайно тяхно притежание и миряните следва да благоговеят пред най-безмисления жест. Клирът не разбира догмите и подменя тяхното осмисляне с папагалски фрази, които използва извън контекста, което значи че въобще не е наясно със собствения си догмат и това се прикрива с дистанция, празни анатеми и крясъци и става за смях. Пазят нещо, което не знаят. Нещо повече по доста духовни въпроси не само нашата църква , а цялото православие няма яснота. Попитайте някои свещенник кои са тайнствата и ще ви изброи седемте католически, които са се появили като бройка в православието през 17 век. При светите отци такова нещо няма.И наистина при католиците където благодатта е ефект в тварното битие може да си я разделят на части . Само че в Православието , където благодатта е самата нетварна енергия подобно разделение в благодатта е невъзможно. Как обаче да разграничим тогава изповедта от освещаването на офис и Едното е тайнство , а другото не?Няма смислен отговор в православието. Великият водосвет защо не е тайнство? Въобще има практика без осмисляне, така тайнодействията се множат , приходите също и никой не знае какво върши на практика.