Бог срещу Мамона, или богословие на финансовата криза



Може да харесате още...

7 коментара

  1. Тина каза:

    Много хубава статия!

  2. chingis каза:

    Интересно каква е позицията на БПЦ по този толкова важен проблем? Преди идването на комунизма Църквата е имала социални програми и дейности, а обществото ни е било сравнително справедливо, като е успяло да изживее почти без сътресения голямата криза от 30-те години на ХХ век. Очевидно е , че православието се нуждае от сериозен възглед върху икономическото и социалното положение на хората, особено в България. Защото „прехода“ е също толкова нечестен е несправедлив, колкото и комунизма, само че няма репресии на политическа основа. И не е ли време Църквата да създаде християнски финансови институции, по подобие на ислямските фондации, които да компенсират несправедливостта и алчността на капиталистическите отношения в техния англо-саксонски вид? Защото очевидно е, че пропастта между бедни и богати не е християнска, а неравенството няма да доведе до нищо друго, освен до реабилитация на комунизма, като изключим неговите репресии и ограничения на свободата. Затова и църквата, особено БПЦ трябва да има становище по социалния и националния въпрос – двата големи проекта, които са се случили в България през модерността.

  3. eko каза:

    Дори БПЦ да има позиция по въпроса едва ли някой ще я вземе насериозно.Не може да носиш часовник за 10000 евро и нагоре/незнам колко струва/,да носиш обувки,на които и Евгени Минчев би завидял,копчета за ръкавели за по 1000лв,да си митрополит/вие знаете кой визирам/и най-вече монах и да имаш позиция по въпроса с финансовата криза.Това е смешно!

  4. chingis каза:

    Проблемът на православието е, че икономическите теории не са разработвани на православна основа. БПЦ лежи в буквалния и преносния смисъл на историческото твърдение за спасяването на нацията и за културно-просветна мисия сред българския народ. А в света, в който вече живеем без държавни ограничения са се случили много неща. БПЦ изобщо не си дава сметка за атеизма и за въпросите на комунизма срещу християнството, не знае или не иска да приеме, че в Европа се е случила Реформация, не изследва причините за Революцията, както и факта, че много бивши църковници и християнски интелектуалци са ставали атеисти и социални реформатори. Проблемът не е , че един самозабравил се митрополит – сещате се за кой говоря – носи предмети на лукса, кокетничи с олигархията у нас и флиртува с политиците, които ще вземат властта или са на власт. Проблемът е липсата на сериозно християнско ноухау в съвременния свят и липсата на сериозна позиция по ставащото с религията в България извън мистическия ритуал и традиционните селски вярвания на българите, които впрочем вече са на привършване – всички станахме граждани. Затова без концепция за социалния и националния въпрос, без активна дейност във всички сфери на живота, каквато имат католици и протестанти и без идейна разработка на православния път на България малко трудно можеш да се закрепиш в една много грамотна и информирана среда, каквато е българската. Разбира се можеш да правиш конспирации и политически машинации, но това не е пътя на християнина.

  5. DODO каза:

    Икономиката е социално явление, което само приблизително може да бъде описано със средставата на математиката. Не виждам тук мястото на църквата, освен ако не иска да замени богословието с изучаване на математически пазарни модели. Пазарът е стихия, чийто основни движещи сили са психологически: страх и алчност. Пазарът се лута между две чувства , които църковно погледнато са порок.Т ези две чувства са в непреъснатата борба за доминация , което създава флуктуациите на пазара. Когато едното вземе значителен превес се стига до криза като сегашната. Добрите играчи на пазара, които са незначително малцинство са всъщност аскети, които добре контролират страстите си. Човекът не може добре да контролира собствената си алчност и страх, а пък е абсолютно невъзможно да се контролират тези пороци в социален план, тъй като ефектът от всяка намеса е доста непредвидим. Не се знае дали ефектът от контрола е пложителен. По време на криза алчността е положителна , тъй като помага пазарът по- бързо да излезе от кризата. Алчността се превръща в обществен плюс, от който всички печелят. Алчността обаче е църковно укорима. Ако църквата мисли да се меси в тези неща на обществено ниво , то тя няма нищо да помогне. Църквата спасява човекът и чрез него влияе положително на обществото , но е напълно несвойствено да се занимава със спасяване на колективи, тъй като се спасяват личности, а не колективн . Единствената помощ която може да окаже на пострадалите от кризата е духовна.

  6. chingis каза:

    В нашето време Църквата се ограничава до дейности, които Тя обявява за „духовни“. Лежаща на твърдението на светски историци, че е спасила нацията и че има културно-просветна мисия сре българския народ, Църквата не иска или не може да бъде онзи фактор, който някога е бил последна инстанция за всичко, което се случва в живота на човека. Нейната мисия по спасяване на душата обаче не се изчерпва само в духовни наставления, които или са дело на светите отци, или са дело на чужди богослови и духовници, чийто проблем не е че са чужди, а че нищо не разбират от същината на българския религиозен въпрос. Църквата ако е Богочовешки организъм трябва да има рецензия на вяска една човешка дейност, защото религията е интегрален цивилизационен феномен, който не може да се затвори в една или друга сфера. Ако описваме живота по религиозен път, то няма дейност , присъща на човека, която да не може да получи религиозна санкция. Другият път е атеистичният научен модел, при който всесилието на Разума и прагматиката обясняват всяка една дейност и помисъл на човека. За да бъдеш последна инстация в днешния свят, за каквато се има Църквата защото върши най-важната дейност – води към безсмъртен живот, трябва да имаш възможност за описание на битието , което да държи сметка както за религиозните традиции на общността, така и за достиженията на науката, която е алтерантива на присъствието на Църквата в света. В този смисъл отношението между наука и религия се разработва навсякъде по света, само БПЦ нехае.

  7. DODO каза:

    Мен повече ме смущава , че църквата няма мнения по духовни въпроси и върши всичко механично и без осмисляне и се държи повече като партия , а не тяло христово. Не помня кой беше каза, че в православието всеки митрополит се чувства непогрешим, като папа, само че не само екс катедра, а въобще Държат се като пазители на някаква мъдрост, която е тайно тяхно притежание и миряните следва да благоговеят пред най-безмисления жест. Клирът не разбира догмите и подменя тяхното осмисляне с папагалски фрази, които използва извън контекста, което значи че въобще не е наясно със собствения си догмат и това се прикрива с дистанция, празни анатеми и крясъци и става за смях. Пазят нещо, което не знаят. Нещо повече по доста духовни въпроси не само нашата църква , а цялото православие няма яснота. Попитайте някои свещенник кои са тайнствата и ще ви изброи седемте католически, които са се появили като бройка в православието през 17 век. При светите отци такова нещо няма.И наистина при католиците където благодатта е ефект в тварното битие може да си я разделят на части . Само че в Православието , където благодатта е самата нетварна енергия подобно разделение в благодатта е невъзможно. Как обаче да разграничим тогава изповедта от освещаването на офис и Едното е тайнство , а другото не?Няма смислен отговор в православието. Великият водосвет защо не е тайнство? Въобще има практика без осмисляне, така тайнодействията се множат , приходите също и никой не знае какво върши на практика.