Българските новобогаташи и религията
Новозабогателите бизнесмени в България се обръщат към религията в търсене на уважение в страна, в която се говори за съмнително забогатяване. В манастира “Свети Мина” в околностите на столицата София, се даряват скъпи икони от бизнесмени и хора от културните среди. Те карат оригиналната икона на “Свети Мина”, на която вярващите оставят листчета със своите молби и желания, да изглежда много по-малка.
В двора се виждат няколко луксозни сгради, на които са изписани имената на дарителите.
“Хората обикновено нямат много добро мнение за големия бизнес, тъй като го свързват или с мафията или със сенчестата икономика”, заявява пред АФП политическият анализатор Евгений Дайнов.
“Именно за това бизнесмените търсят легитимация като показват своята всеотдайност към църквата, без всъщност да са вярващи”, казва той.
Дори председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев признава, че между 32 и 34% от печалбата в България остава в сенчестия бизнес, въпреки че страната се присъедини към Европейския съюз през януари 2007 година.
Преходът от комунизъм към пазарна икономика, който започна през 1989 година, е белязан от “война за дялове от новия свободен пазара”, по време на която бяха убити стотици подземни босове, станали бизнесмени.
През последните няколко години даренията от тази новопоявила се бизнес-класа помогнаха да бъдат ремонтирани православните манастири в страната, както и да бъдат построени нови църкви.
“Всеки, дори и да е богат, трябва да помни, че е смъртен”, казва Златка, която работи във възстановената църква в Лозен, южно от София, като отказва да съобщи своята фамилия.
“Причините за даренията ще бъдат взети предвид там горе”, казва там.
Но дори и даренията за църквите не спасиха двама от най-богатите и емблематични бизнесмени в България.
Илия Павлов, президентът на “Мултигруп” с бизнесинтереси в сферата на туризма и енергетиката, дари средства за изграждането на храм в своето село и нарече своя курорт на Черно море “Свети Илия”. Той беше убит пред своя офис в София през 2003 година.
По подобен начин топбанкерът Емил Кюлев, който щедро дари средства за изграждането на църква от най-известната ясновидка в България, беше убит в автомобила си на улица в София през 2005 година.
Религиозните ритуали се превърнаха и в неизменна част от официалните церемонии по откриването на нови сгради, магазини или започването на строежи в България.
Скорошното откриване на централата на дясноцентристката партия ГЕРБ на кмета на София и бивш борец срещу престъпността Бойко Борисов не беше изключение.
“Неувереността, която бизнесмените изпитват при започването на нещо ново, ги кара да търсят морална подкрепа. Спорно е дали това е мотивирано от вярата им или от суеверия”, казва Тихомир Безлов, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията в София.
Патриарх Максим, главата на Българската православна църква, към която спадат около 80% от вярващите в страната, благослови бившия премиер Симеон Сакскобургготски и президента Георги Първанов, бившия лидер на Българската социалистическа партия /БСП/, когато те спечелиха изборите и положиха клетва при встъпването си в длъжност.
“Хората се обръщат към религиозните ритуали при важни събития, след като старите комунистически церемонии бяха отменени, а също така, за да покажат, че вече не са комунисти”, казва анализаторът от “Галъп” Андрей Райчев.
Ходенето на църква, което не беше приемано с одобрение при комунизма, който подкрепяше атеизма. След падането на стария режим за църквите настанаха по-добри времена. Повечето от двойките днес предпочитат да се оженят в църква и кръщенетата отново се срещат често.
“Не че всички българи са станали вярващи. Едва около 15% от българските граждани може да бъдат определени като религиозни. Но на Коледа и Великден те ходят на църква, уважават традицията и се радват на празниците”, казва Райчев.
Суеверията, които бяха осъждани по време на комунистическия режим, също изживяват своя възход.
Изследването на “Галъп”, направено през 2004 година, сочи, че българските граждани на възраст между 30 и 40 години, са много по-суеверни от своите родители. Това се дължи преди всичко на тяхното объркване по време на социалните реформи, които настъпиха след падането на комунизма.
Близо 50% от допитаните са заявили, че се страхуват да не “бъдат урочасани” и вярват в черната магия. Един на всеки петима български граждани смята, че черните котки носят лош късмет, че е възможно да се разговаря с починали и че призраците съществуват.
“Хората обикновено нямат много добро мнение за големия бизнес, тъй като го свързват или с мафията или със сенчестата икономика”, заявява пред АФП политическият анализатор Евгений Дайнов.
“Именно за това бизнесмените търсят легитимация като показват своята всеотдайност към църквата, без всъщност да са вярващи”, казва той.
Дори председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев признава, че между 32 и 34% от печалбата в България остава в сенчестия бизнес, въпреки че страната се присъедини към Европейския съюз през януари 2007 година.
Преходът от комунизъм към пазарна икономика, който започна през 1989 година, е белязан от “война за дялове от новия свободен пазара”, по време на която бяха убити стотици подземни босове, станали бизнесмени.
През последните няколко години даренията от тази новопоявила се бизнес-класа помогнаха да бъдат ремонтирани православните манастири в страната, както и да бъдат построени нови църкви.
“Всеки, дори и да е богат, трябва да помни, че е смъртен”, казва Златка, която работи във възстановената църква в Лозен, южно от София, като отказва да съобщи своята фамилия.
“Причините за даренията ще бъдат взети предвид там горе”, казва там.
Но дори и даренията за църквите не спасиха двама от най-богатите и емблематични бизнесмени в България.
Илия Павлов, президентът на “Мултигруп” с бизнесинтереси в сферата на туризма и енергетиката, дари средства за изграждането на храм в своето село и нарече своя курорт на Черно море “Свети Илия”. Той беше убит пред своя офис в София през 2003 година.
По подобен начин топбанкерът Емил Кюлев, който щедро дари средства за изграждането на църква от най-известната ясновидка в България, беше убит в автомобила си на улица в София през 2005 година.
Религиозните ритуали се превърнаха и в неизменна част от официалните церемонии по откриването на нови сгради, магазини или започването на строежи в България.
Скорошното откриване на централата на дясноцентристката партия ГЕРБ на кмета на София и бивш борец срещу престъпността Бойко Борисов не беше изключение.
“Неувереността, която бизнесмените изпитват при започването на нещо ново, ги кара да търсят морална подкрепа. Спорно е дали това е мотивирано от вярата им или от суеверия”, казва Тихомир Безлов, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията в София.
Патриарх Максим, главата на Българската православна църква, към която спадат около 80% от вярващите в страната, благослови бившия премиер Симеон Сакскобургготски и президента Георги Първанов, бившия лидер на Българската социалистическа партия /БСП/, когато те спечелиха изборите и положиха клетва при встъпването си в длъжност.
“Хората се обръщат към религиозните ритуали при важни събития, след като старите комунистически церемонии бяха отменени, а също така, за да покажат, че вече не са комунисти”, казва анализаторът от “Галъп” Андрей Райчев.
Ходенето на църква, което не беше приемано с одобрение при комунизма, който подкрепяше атеизма. След падането на стария режим за църквите настанаха по-добри времена. Повечето от двойките днес предпочитат да се оженят в църква и кръщенетата отново се срещат често.
“Не че всички българи са станали вярващи. Едва около 15% от българските граждани може да бъдат определени като религиозни. Но на Коледа и Великден те ходят на църква, уважават традицията и се радват на празниците”, казва Райчев.
Суеверията, които бяха осъждани по време на комунистическия режим, също изживяват своя възход.
Изследването на “Галъп”, направено през 2004 година, сочи, че българските граждани на възраст между 30 и 40 години, са много по-суеверни от своите родители. Това се дължи преди всичко на тяхното объркване по време на социалните реформи, които настъпиха след падането на комунизма.
Близо 50% от допитаните са заявили, че се страхуват да не “бъдат урочасани” и вярват в черната магия. Един на всеки петима български граждани смята, че черните котки носят лош късмет, че е възможно да се разговаря с починали и че призраците съществуват.
Следвайте ни
