Владика пусна Божието слово в интернет
Политика
Литургия, отслужена от Пловдивския митрополит Николай и още 20 свещеници, беше излъчена на живо по интернет и веднага се превърна в новина, а най-младият владика предизвика изненада с революционната си идея. Причината не е само във факта, че това се прави за първи път, но и в това, че ненавършилият 39 години митрополит е известен като консервативен духовник.
Малко след утвърждаването му за Пловдивски владика, митрополит Николай обяви, че българската православна църква не трябва да се поддава на съвременната мода. „Ще бъда много взискателен при строителство и изографисването на храмове, ще държа стриктно да се спазва свещената православна традиция. Същото се отнася за литургиите и всички църковни изкуства“, закани се новоизбраният владика.
Само година по-късно владиката на най-голямата епархия реши да привлече вниманието на младите с излъчената на живо в интернет литургия в пловдивския катедрален храм „Св. Богородица“. Четири камери, монтирани в храма предаваха продължилото близо три часа богослужение по уникален за България метод, а владиката заяви амбицията си всяка неделя да се излъчва он-лайн литургия от всеки пловдивски храм с достъп до интернет.
За познаващите митрополит Николай изненадата обаче едва ли е толкова голяма, като се има предвид, че той е смятан за една от най-противоречивите фигури в БПЦ. За пловдивския владика израстването в йерархията на православната ни църква започва почти веднага, след като в края на 1990 г. е подстриган в монашество от Врачанския митрополит Калиник. Само месец след ръкополагането му за йеромонах, младият преподавател в Духовната семинария е възведен в архимандритско достойнство, а през 2001 г. става Знеполски епископ и викарий на Патриарха и Софийски митрополит Максим и несъмнено се ползва с неговото благоразположение. Шест години по-късно епископ Николай бе избран за наследник на покойния Пловдивски митрополит Арсений, въпреки че изборът му не мина без полемика и противоречия.
Преди утвърждаването на Николай за Пловдивски владика, упорито се тиражираше мнението, че изборът е предрешен, тъй като другият основен претендент – епископ Теодосий, нямал необходимото образование за длъжността. Въпросът беше решен, след като шефът на Дирекцията по вероизповедания проф. Иван Желев потвърди изискването на църковния устав за висше богословско образование, макар че по-късно изрази съмнение в легитимността на избора му.
По-късно младият митрополит намекна, че е съгласен с тезата, че Иван Желев трябва да подаде оставка, тъй като било недопустимо постът да се заема от „архонт на чужда поместна църква“. Не мина без коментари и фактът, че за официалното му обявяване за пловдивски владика, епископ Николай пристигнал в Светия Синод с черно було с митрополитско кръстче, което беше определено като нарушаване на етикета. Известен като ревностен защитник на православието, митрополит Николай не се поколеба да определи покойния папа Йоан-Павел и неговите кардинали като „еретици“, мотивирайки се, че така е според каноните на църквата. Малко след това новоизбраният митрополит поиска прошка от всички, които е оскърбил.
Дори да е таял обида, посланикът на Ватикана архиепископ Джузепе Леанца му изпрати поздравително писмо, с което деликатният въпрос беше приключен. Според мнозина обаче владиката е склонен да отива твърде далеч, обявявайки се в защита на православието. Такъв беше случаят с постановката „Лазар и Иисус“, за чието сваляне от афиша на пловдивския театър в края на миналата година причина беше митрополит Николай. Тогава владиката определи постановката по разказа на Емилиян Станев като“ хула срещу православието и „отрова в чаша вода“. „Не съм чел Емилиян Станев, но той е бил обладан от дявола“, мотивира се пловдивският владика. В резултат, потърсилият консултация режисьор Иван Добчев се видя принуден да свали спектакъла от театралния афиш.
Именно неотклонната защита на православието беше причина за симпатиите, с които младият владика се ползваше сред националистите от „Атака“. До момента, когато преди последните местни избори стана причина отец Боян Саръев да се откаже от кметската надпревара за Кърджали. Решението на „Покръстителя на Родопите“ да се оттегли дойде след отказа на Пловдивския митрополит да му даде благословията си. Това превърна духовника във враг на националистите, подкрепящи кандидатурата на отец Саръев, а Волен Сидеров директно го обвини, че „подарява властта на ДПС“. Националистите така и не простиха на митрополит Николай, нарекоха го „Юда в расо“ и демонстративно му подариха фес. Заради което телевизия СКАТ отнесе глоба от СЕМ, а отец Саръев прекрати предаванията си в нея. От „Атака“ дори заподозряха владиката, че е получил БМВ за повече от 150 хиляди евро от близкия до президента бизнесмен Георги Гергов.
Независимо как е било получено, въпросното возило беше една от причините за критиката, която отнесоха лъскавите лимузини, в които се возят част от духовниците на БПЦ, а пловдивският владика се появи със стария си „Хюндай“ на авиошоуто в Граф Игнатиево миналото лято. С последната си идея за излъчване на литургиите по интернет младият владика показа, че въпреки славата си на консервативен духовник, има усет към новото и нетрадиционното. И вероятно ще продължи да се оказва център на нееднозначни коментари.
Кой каза, че владиката е консервативен? Той е просто ограничен човек. Не бъркайте консервативен с ограничен и доброто с полезното.
„има усет към новото и нетрадиционното“?!
Този усет, съчетан със свръхамбициозност, с неудържим активизъм и с отсъствие на критерии кое е добро и кое не е, ще превърне църквата в парадна институция, където всичко е подчинено на формалистични критерии.
Най-крещящият нонсенс в църквата е виртуална литургия. Всичко друго може да бъде виртуално, но не и Литургията. Това я изпразва от самата й същност.
Единтвената приричина, поради която се служи Литургия е да бъдат осветени светите евхаристийни Дарове и те да бъдат приети от Божия народ като РЕАЛНИ, истински Тяло и Кръв Христови.
Когато Тялото и Кръвта станат виртуални, това вече е кощунство и светотатство.
Къде остава вековния диспут на православните с протестантите, че евхаристийните Дарове са истински Тяло и Кръв, а не символични.
А незаменимите функции и полза от интернет е да просвещава, да проповядва, да информира, да бъде справочник и др. п.
Колко хубаво щеше да бъде, ако имаше усет към древното и традиционното!!!
В неделя сутринта никой да не ходи на църква! Пригответе салатката и ракийката и сядайте пред телевизора!! Виртуалният владика отново гостува на зажаднялата за сеир публика!!!
Циркаджии винаги ще има! Един такъв комичен образ, пък и символ на най-люто православие, съчетано с много левове и дълбока символика, може да прави каквото си поиска. Според мен, такъв човек-нечовек, вече е решил вечността си. Каквото друго дойде, добре дошло.
Не е наша работа да решаваме кой не е човек и каква ще е неговата вечност. Всеки да си гледа своята. „Който нарече брата си „рака“, виновен е за геената огнена“, казва Христос.
….
Не знам какви са тия страсти за онлайн литургията. Не се ли предаваха досега литургии по телевизията? Каква е разликата? Какво ви е прихванало пък сега?
тука има страст!
И PR.
Каквото и да казвате, митрополит Николай въцърковява хората! Това е неговата отговорност за поверените му. А помислете вие колко хора сте въцърковили.
сестро, може ли да те попитам без да звучи като обида ти посещаваш ли редовно службата и причастяваш ли се редовно?за ползата от виртуалната литургия времето ще покаже, мисля аз,- дали митрополит Николай ще въцъркови хора и колко от тях ще започнат да посещават храма по често или обратното-за по удобно ще пожелаят и други хора да останат пред компютъра вкъщи.
Не само, че посещавам, но и съм радетел на честото причастяване. Няма богословски пречки за честото причастяване, а има само пастирски. Защото честотата трябва да е с благословение на изповедника, тъй като той познава чедото си.
А много се надявам младите хора от нета да се вслушат в гласа на Църквата, който иначе не познават, и да влязат в евхаристийното събрание!
напълно съм съгласен с теб 😉 и аз се надявам младите хора да влязат в евхаристийното събрание, единственото което ме безпокои е че след края на службата в повечето случаи хората се разотиват без да се познават и да имат по-тясно общение.