Владишката съвест – разкрачена между съветските летци и жертвите на т.нар. „Народен” съд
Владиците безспорно също имат съвест. Такава, каквато има всеки човек. Не си поставяме задачата да критикуваме владишката съвест пред геополитическата и историческа "коректност". Защото вярваме, че и владиците имат право на свободна съвест, въпреки че фактите показват, как тя е разкрачена, насилена, обрулена и дори непотребна на БЪЛГАРСКАТА (а не на пост-съветската) АВТОКЕФАЛНА православна църква. На чии „освободители” служи тая свободна съвест ще разберете, ако Ви стигнат силите да дочетете докрай.
Защото, ако съобщението "Трисагий пред паметника на загиналите „руски” летци (гр. Шабла)" не беше обявено от самата Варненска и Великопреслaвска митрополия и не беше публикувано на официалния сайт на БПЦ-БП, може би нямаше да бъде толкова гротескно и да създаде впечатление за подобна безцеремонна духовна извратеност, демонстративно геополитическо безсрамие и възмутителна историческа манипулация.
За какво всъщност става дума?
На 3 февруари 2010 г. в град Шабла Варненският и Великопреславски митрополит отслужил трисагий пред паметника на загиналите в бой съветски летци на 7 май 1944 г. В заупокойната молитва взели участие игумен Никифор, диригент на хоровете на Московската академия и семинария, протодякон Игор, сътрудник на Верейския архиепископ Евгений, ректор на Московската духовна семинария, свещ. Василий Селемет от гр. Каварна и свещ. Павел Максимов. Сред присъстващите били и делегации от Руската и Украинската православни църкви, както и представители на Военноморския флот. Съобщава се, че по време на войната са загинали близо 50 млн. души, а най-много жертви е дал Съветският съюз – 27 млн. души. Още е казано: Вечна слава и памет на загиналите във войната и нека Всевишният Бог упокои техните души. Има и видеоматериал.
В съобщението от официалния сайт на БПЦ-БП всъщност е събрано цялото близко минало и дай Боже не на същото приличащо далечно бъдеще на нашата "законна" и традиционна православна църква – имаща "историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния и живот", „крепител на българския народ” и тем подобни гръмки изявления, нямащи нищо общо със съвременната действителност, не само около Шабла.
Как да се разкрачва владишката съвест ли?
Ами трети февруари е просто два дни по-късно от първи февруари, на който нито се е отслужил трисагий, нито е отбелязано събитие, на което БПЦ-БП би трябвало да отдава значение. Не случайно първи февруари 1945 остава една от най-зловещите дати в най-новата българска история. Тогава, сформираният от правителството на Отечествения фронт, т.нар „Народен съд“ осъжда на смърт тримата регенти на Царство България – единият от които е чичо на бивш министър-председател, чиято политическа намеса „реши” всички проблеми в БПЦ – още 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата, управлявали страната от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. – т.е. тогавашния правителсвующий синклит, за който БПЦ, както добре знаем се е молила пред Бога, 67 депутати от ХХV Обикновено народно събрание и 47 генерали и висши офицери от Българската Армия, в която БПЦ е обгрижвала духовни чада. Присъдите са изпълнени още същата вечер. Нямало е нито последно причастие, нито присъствие на свещеник, въпреки, че в най-голяма степен осъдените от т.нар. Народен съд са били верни на БПЦ. Един по един, с изстрел в тила са екзекутирани представителите на политическия и военен елит на нацията. Посечена е сърцевината на българската държавност, за чийто крепител се заявява БПЦ. До завършването на процесите на Народния съд до април 1945 г. на смърт са осъдени 2730 души. За по-малко от година българските комунисти – под съветски „освободителен” диктат избиват повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила от Освобождението си насам!
В немалка степен на всички съвременници вече е болезнено ясно, че жертвите от първи февруари са осъдени в несправедливо водени процеси. Затова първата присъда на Народния съд е отменена на 30 юни 1993 г. Присъдата над регентите, също е отменена през 1996 г. Тези факти явно нямат никакво значение за БПЦ-БП.
Днес на мястото на престъплението има паметник. Паметник, макар и по-скромен от този на съветските летци от Шабла. На който паметник никой от БПЦ-БП не отслужва трисагий. Въпреки че (пак ще повторим) осъдените от т.нар. Народен съд са верни на БПЦ. За разлика от т.нар. „руски” летци, които освен, че са съветски граждани и повече от вероятно войнстващи атеисти, най-малкото сталинизирани окултници към личността на „Бащата на народите” със сигурност са действали „освободително” по силата на заповед на антихриста Сталин и са сипали снаряди върху българска територия – по-точно върху каноничната територия на тогавашната Варненска митрополия, без оглед, че са поставяли в опасност живота на нейните епархиоти.
Освен моралната страна на въпроса за владишката съвест, тук остава горчивият привкус от наглия опит да се манипулира история, като например да се приравняват съветски летци с „руски освободители”, да не говорим за подправената „националната душеспасителна роля” на БПЦ-БП.
Малцина все още помнят, че Варна е носила името Сталин от 1949 г. до 1956 г. Може би за някого няма да е проблем и днес да назовава митрополията „Сталинска”, особено след като демонстративно се извършват служби по паметници, напомнящи за сталиновата армия, докато се пренебрегват българските жертви, дадени именно поради нарежданията на същия съветски сатрап.
След всичко до тук, трудно би могло да се постави под въпрос, дори и от най-непредубедените, че написаното от свещ. Янко Димов, Не си прави кумир – част втора, С. 1996 г., с. 141-147 не отговаря на истината.
От нулевите реакции на „будната” православна общност в България обаче, едвам ли ще има много изненадани, ако висши свещенослужители на БПЦ-БП отслужат трисагий върху паметника на другите „руски освободители” намиращ се на пловдивския Бунарджик1 няколко дни след 16 април2 например. Всъщност какво може да им попречи, ако са със свободна съвест, макар и разкрачена, както и след като Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен така или иначе не се спазва от никого? Същото положение е и с решение 24 на IV ЦНС от 1997 г.
Бележки
1 Става дума за паметника на съветския войник (т.нар. Альоша).
2 Това е денят на най-големият до тогава терористичен акт в световната история – взривяването на катедралата Св. Неделя.
2 Това е денят на най-големият до тогава терористичен акт в световната история – взривяването на катедралата Св. Неделя.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
Следвайте ни
Щеше да е донякъде оправдано, ако владиците ни бяха комунисти или изобщо някакви… Проблемът е, че те са просто никакви – безотговорни, безпринципни, безидейни, бездейни… Ако им кажеш, че утре трябва да служат трисагий на паметника на Осман паша, във връзка с членството на Турция в ЕС, примерно – няма проблем, плащаш и получаваш 😡
Иначе самата дата 16 април не е толкова за заклеймяване. Това е просто дата, за папата е рожден ден, за теб е мрачен ден на тероризъм, за юристите е професионален празник… за християните в някои години (примерно 2017, 2023…) това е Великден 🙂
Нищо няма да се промени в БПЦ, докато се спазва традицията владици да стават само монаси, пребивавали в Москва и усвоили руското имперско мислене. Спомняте си интервюто на т.нар. представител на БПЦ в Москва с брат циркаджия от Биг бръдър, който призова за напускане на ЕС и НАТО и връщане към ССС…, пардон, Русия. Посмя ли някой да уволни този наглец? Не!
Анатемосаният възкръснал –
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-02-08&article=312595
Въпросите, които повдига уважаваният от мен г-н Беров са много сериозни. Руският патриарх преди време изрази специален интерес към запазването и почитта на светските паметници в България и фактически вселенското православие се интересува повече от налагане на политическо влияние, отколкото от защита на християнската истина. Сериозните хора в България знаят, че БПЦ е тясно свързана с бившата БКП и със службите на Държавна сигурност. Лошото е, че актуалното българско правителство прави реверанси на БПЦ, която не иска и да чуе за жертвите на вярата през комунизма, нито пък за това иска да чуе вселенското и най-вече руското православие, защото е ясно, че българските жертви и мъченици стават такива след съветската окупация от 1944 година. А е ясно за всеки нормален човек, че управата на БПЦ няма нито съвест, нито себепреценка, нито интерес от разпространение и защита на вярата – всичко се основава на келепира.
http://www.epochtimes-bg.com/2010-01/2010-01-31_02.html
Поради особеностите на комунистическото образование и възпитание функцията на историята у нас фактически заема мястото на религията според представите за религиозност от миналото и настоящето. Това личи в култа към историческия паметник, който е идея на гръцкото езичество да се пази паметта за политически събития и така да се управлява политически обществото, дори и с цената на митология и художествени фикции. Пред паметника, дори и атеистичен и нехристиянски в България се кланят всички – от патриарха до президента. Истерията около паметника на незнайния турски воин преди време показва колко по-важна е историята за комунистите и техните структури в сравнение с принципите на религията, която е разрешена в България – никой не възразява на официално ниво срещу джамиите, нетрадиционните изповедания, историческия материализъм на управляващите, който е фактическата религия на публичните българи. Затова въпросът с църковните служби пред паметници е доколко бг-духовника е християнин.
Уважаемият г-н Беров не е прав, като сравнява църковното служение пред съветския атеизъм със служение пред турски исторически личности. Турците ни дадоха Българска Екзархия и в сравнение с гоненията над вярата през комунизма турските посегателства над християнски светини и изтъкнати обществени личности са по-скоро инцидентни изключения на поместната власт, отколкото правило на официалната османска политика. В Рилския манастир се пазят най-големите свещи в света, подарък на монасите от турския султан. Наистина, днес турците са много модернизирани и национализирани и не можем да очакваме от тях такъв респект към християнството, какъвто са имали в миналото, но от обективна историческа гледна точка за истината в историята на християнството у нас турското време е било много по-толерантно и милостиво към християните, отколкото комунизма. Научният атеизъм е много по-безкомпромисен в отношението си към вярата, отколкото традиционния ислям.
Поздравявам автора за прекрасната статия! Наистина какво безочие! Няма кво да се чудим, БПЦ си е клон РПЦ, която пък е под диктатурата на КГБ! Впрочем, нямаше да е толкова страшно ако самите православни в България не одобряваха подобни неща, но заслепени от някакво мазохистично преклонение пред всичко руско, те са склонни да оправдаят мълчанието дори за комунистическите зверства!
Да призная и в мен се появи негодувание срещу тази явна безочливост, но да не забравяме кой сме, защото българските духовници излизат от българският народ, а чуждопоклонничеството ни е черта. Като виним тях, ние виним и себе си.
Впрочем ето какво е казал Първият Български Екзарх Антим на Княз Дондуков „Вие ни освободихте от турците, чудя се, кой ще ни освободи от Вaс?“, през 1879 г., на банкет по повод неговото изпращане в Търново.
Декларацията на митрополит Сергий за лоялност към съветската власт.
Всъщност, както вече виждаме, една седмица след излизането на този материал, беше вече организирана панахида в София за жертвите от комунизма. Вместо на 1-ви февр., на 14-ти. Все пак!
По-добре късно, отколкото никога.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=380487
http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=18008
http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=18008
Да, и кой се е събрал там???? Архитектите на българския разкол!! Безсрамие! Тез трябва първо публично да се покаят преди да влизат в храм.
А вашат статия гн. Беров 5ст. не чини. Пропита е от злоба, реваншизъм и неизяснени християнки понятия.
Поздрави!
„Да призная и в мен се появи негодувание срещу тази явна безочливост, но да не забравяме кой сме, защото българските духовници излизат от българският народ, а чуждопоклонниче ството ни е черта. Като виним тях, ние виним и себе си. “
Γ-не, не се ли моли нашата Църква на всяка св. Литургия, за падналите на поле брани и освобождения Отечества нашего? Не поменаваме ли на вс. Литургия освободителя нашего, императора Александра Николаевича? Чел ли сте какво пише по този въпрос приснопаметният митрополит Климент Търновски? И последвалите след това изтезания от страна на Фердинанд? Това ли е чуждопоклонничество?
За кого да правим панахида? За тези които ни вкараха в тази мръсна война, в която за пореден път изиграхме ПРЕДАТЕЛСКА роля спрямо останалите браткси православни народи, Гърция и Сърбия?
Панахида за несправедливо пострадалите от безбожните комунисти йереи и миряни ДА, но панахида за кобургите и техните лакеи, НЕ!
А кога най-накрая ще обявят за мъченици , всички пострадали за Хриса през времето на комунизма ? Не, че сега е друго време, ама…
Повече се чудете, защо чак сега синодът си направи сайт?
А за случая , достатъчно е да споменем, че Русия официално обявява война на България и ако се служи трисагий за окупаторите, а не за нашите войници, то нещата отиват прекалено на зле в БПЦ вече. Не е чудно, че разколниците вече не можем да ги преброим …
Симпатичен и умен е г-н Христо Беров, но просто е настроен профашистки. А и повече от коментиралите.
Далеч сте от истината какво е дълг към Родината.