„Вселенският“ патриарх – източен папа в Православната Църква
"Аз казвам без ни най-малко колебание, че който нарича себе си Вселенски епископ или желае тази титла, е по своята гордост предшественик на антихриста, защото претендира по същия начин да бъде над другите."Свт. Григорий Двоеслов папа Римски, Послание 33
Уви, Константинополските патриарси твърде често са пренебрегвали това трезво предупреждение на свети Григорий Двоеслов. Въпреки че си прикачиха титлата „вселенски”, доскоро техните претенции за първенство не срещаха съгласие от останалите поместни църкви.
Течащата от десетилетия подготовка за „Осми вселенски събор” обаче напоследък навлиза в опасна фаза. На поредната предсъборна среща в Шамбези в края на миналата година участниците са приели решение, с което при обявяване на автономия на дадена поместна църква, Константинополският патриарх е този, който ще издава съответния „томос” – документ, узаконяващ автономията. Върви се към все по-обезпокоително разширяване на неговите пълномощия до крайната цел – въздигането му в ранг на източен папа и първенство не само по чест, но и с право на власт. Знаейки неговите убеждения, не храним илюзии за какво ще бъдат използвани новите правомощия. Начинът, по който тече подготовката за т. нар. Осми вселенски събор ясно говори, че ще се направи опит да се довърши започнатото на Цариградското съвещание през 1923 г., когато се даде старт на разрушителните за Православната Църква реформи.
Набелязаните задачи и стил на работа на предсъборните съвещания будят все по-голяма тревога. За делегати се избират хора, тясно свързани с икуменическото движение. При досегашната съборна дейност на Православната Църква, целта е била утвърждаване на отеческата вяра и опазването й от ересите. При подготовката на новия събор принципът е обърнат наопаки. Каталогът от десет теми, които трябва да бъдат обсъждани ясно показва, че се върви към ревизия на общоприети и отдавна утвърдени неща. Този събор значи би могъл да бъде титулован Вселенски само при положение, че предаде на анатема икуменизма, модернизма и обновленството и възстанови честването на празниците по светоотеческия календар, защото само така би бил събор, утвърждаващ светоотеческата вяра в духа и традицията на предходните събори. Тръгне ли се към реформи, ще трябва да си припомним думите на покойния Руски патриарх Пимен: „Ако на предстоящия Осми Вселенски Събор се приеме нещо, което е несъгласно с предишните седем, ние сме в правото си да не го приемем“. Ето я фиксирана крайната точка на нашето търпение, защото и в първия псалом е писано: Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи.
В тазгодишната си Енциклика по случай Неделя Православна, (публикувана в сайта на Българска патриаршия), Константинополският патриарх Вартоломей I е предложил на своето паство и на цялата православна общност поредната доза отрова, поругавайки се цинично с паметта на светите отци и злобно нападайки православните християни, които държат на чистотата на вярата, обвинявайки ги във фанатизъм.
Видно е, че той вече се изявява като източен папа и прави заявления, насочени не само към подопечното му паство, но и към „цялото църковно изпълнение”. В това скандално послание неговата поместна църква се провъзгласява за „Първопрестолна Църква на Православието”. Оказва се, че неговият малоброен патриархат „защитава и утвърждава единството на Православната Църква”, но така, както го прави Ватиканът по отношение на римокатолическата църква.
Самопровъзгласилият се за източен папа има намерение да използува своите новоизмислени пълномощия за модернизация на Православието, както личи от Ецикликата, където се обяснява, че „Православието не е музеен експонат, който трябва да се съхранява, (тоест да се пази непокътнато, бел. м.), а дихание за живот, което трябва да се предава, за да въодушевява всички хора”. Не знае ли въпросният патриарх, че ако не съхраняваме Православието в чистота, скоро няма да има какво да предаваме, защото как би могло Православието, което предаваме на външните да бъде „дихание за живот” и „да въодушевява всички хора”, ако е проникнато от зловонието и развалата на модернизма и икуменизма? А като конкретен израз на въпросната „модернизация” е заявено засилването на икуменическия, политически и екологически диалог със света.
Целта на този диалог щяла да бъде загърбването на различията, които ни разделят. Но тъкмо тези догматически и канонически различия отличават Православната Църква от другите религиозни общности и тяхното „загърбване” би превърнало нашата Църква в адогматична секта, съвсем неразличима в религиозната мъгла на новия световен безпорядък. Точно тогава тя би се превърнала „в едно гето по краищата на историята“, както се е изразил патриархът в Енцикликата. „Ако Православието се затвори в себе си и не влиза в диалог с тези, които са извън него, не само че няма да успее в своята апостолска дейност (мисионерство), но и от „съборна" и „повсеместна (вселенска)" Църква ще се превърне в една интровертна и самодостатъчна група”, трепери новият „апостол” на Православието. Само че тук Вартоломей І използва термина „повсеместна“ като буквален, но несъгласен с православната традиция превод на вселенска, като по този начин отново демонстрира безнадеждно приземения си мироглед, виждайки Църквата единствено в географски и исторически аспект. По-важното обаче е, че така Православната Църква би изгубила връзка с вечността, а именно това е най-ценното в нейната същност.
По-нататък неуморният реформатор продължава в същия дух: „Ако Православието е самозатворено в себе си и не участва в диалога с външните, то не може да изпълни своята мисия и не може да бъде католично и икуменично”. От гръкоговорящия турски поданик се очаква по-добро познаване значението на думите „католикос” и „икуменикос”, не само в буквален смисъл, а така, както ги разбира Православната Църква, защото „католична” и „икуменична” в православния смисъл на тези понятия е единствено онази вяра и Църква, която е запазила в пълнота вярата, завещана на апостолите от Спасителя и утвърдена от светите отци на съборите. Понятията „вселенскост” и „православност” са се отъждествявали още от най-ранно християнско време. Светата Църква от древност започнала редовно да употребява понятието „вселенска вяра” в смисъл на „православна вяра”. Онова, което е било вселенско (икуменикон), е било православно (ортодоксон). Онзи, който не е бил православен, бил отсичан от вселенската, т. е. от съборната Църква и бил отхвърлян от нея.
Сегашният Константинополски патриарх не се е поколебал безсрамно да излъже, че светите отци „никога не се опасявали да встъпят в диалог със съвременната им духовна култура и даже с идолопоклонници и философи”. Лукав евфемизъм! Опровергаването на лъжливите и несъгласни с Църковното предание учения, както и предаването им на анатема изобщо не може да се нарече „диалог”. При съприкосновението с горните, светите отци винаги са се придържали към изконния апостолски принцип: Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си, (Тит 3:10-11) и ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар, (Мат. 18:17).
Съвременните православни икуменисти много обичат да се пъчат като велики мисионери, но многогодишният опит на икуменически диалог недвусмислено показа, че тяхното мисионерство е с обратен знак или по-скоро, че самите те са се оставили да бъдат обмисионерствани от чужди на Православието проповедници. Вместо икуменистите да убедят друговерците в правотата на своята вяра и да ги приобщят към нея, което е истинската, неизменна и вечна цел и смисъл на всяко мисионерство, стана обратното – те се превърнаха в горещи разпространители на чужди за Православната вяра теории и практики, развратявайки църковното съзнание на собствените си събратя и чедата си. Нима това е мисионерство?
Правят впечатление и следните думи: „Всички, които през вековете положиха всякакви усилия да унищожат Църквата чрез различни явни и неявни гонения; които търсеха как да подменят нейните истини със своите еретични учения; които целяха да я злепоставят и да я лишат от глас и свидетелство в света – всички те не успяха. Защото небесните облаци на Мъчениците, сълзите на Преподобните и молитвите на Светиите духовно я закрилят и защитават, а Утешителят – Духът на истината я възвежда към пълнотата на истината”. Знаменателно е, че Вартоломей I умишлено пропуска ролята на още един лик – този на светителите като защитници на Православната вяра и безпощадни изобличители на ересите. Ясно защо.
Лукаво и вън от контекста са представени думите на Спасителя да бъдат всички едно (тоест последователите Му): както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, (Иоан. 17:21). „Не е възможно, според Вартоломей I, Господ да се тревожи за единството на християните, а ние да оставаме безразлични. Това би било престъпно предателство и нарушаване на Неговата заповед.” Само че, в горния цитат съвсем ясно са заявени принципа и същността на единството – да бъдат всички едно, но както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, което е различно от безпринципното единство, проповядвано от икуменистите. Те бленуват за единство по хоризонтала, за човешко, приземено, аморфно единство. Без Бога, без ограничаващото, дефиниращо истината, предпазващо и животворящо действие на догматите и каноните.
Константинополският патриарх злобно напада православните християни, които са против безпринципния диалог със света, обвинявайки ги в „недопустим фанатизъм, нетърпимост и екстремизъм”. По този начин обаче той се обявява срещу цялото съборно съзнание на Православната Църква, която през цялото време на своето съществуване полага усилия за опазване на вярата в чистота, за избистряне на необходимата терминология, всичко това с цел да се очертаят ясно и отчетливо границите между истината и лъжата, светлината и мрака, доброто и злото, Христа и велиара. Модернизмът, чийто представител е въпросният патриарх, като идейно течение върви в коренно противоположната посока. Основен негов принцип е вавилонско смешение чрез размиване преди това на вече очертаните граници. Неистов е стремежът за диалог със света и често като цел се посочва „освещаването на света”. Когато при този диалог обаче не се държи на фиксираните от светоотеческото предание граници се получава обратното – вместо светът да бъде осветен, осветскостява се съзнанието на вярващите.
„Имайте пълно доверие на Майката-Църква, утешава ни Вартоломей I, тя е опазила Православието непокътнато през вековете и го е предала и на други народи. Тя и днес се бори всред крайно трудни обстоятелства да поддържа Православието живо и почитано по целия свят“. Удивително лукавство! За вековете няма да говорим, но за Двадесети век определено ще кажем, че със своите предателски и отстъпленски действия константинополските патриарси са с най-съществен принос за рухването авторитета на Православната Църква и сеенето на раздори сред вярващите. Някои от тези патриарси като самия Вартоломей I са възпитаници на папски институти и систематично провеждат политика, чужда на интересите на православните народи. През септември 1991 г. на швейцарското съвещание „Православните Църкви и ССЦ” Вартоломей I и сегашният Руски патриарх, тогава Смоленски митрополит Кирил (Гундяев) са приели съвместно заявление, че „Православното участие в икуменическия стремеж към единство на християните изисква постоянно очистване на Православието” От какво, моля, трябва да се „очиства” святото и непогрешимо Православие? От каноните, които толкова много пречат на православните ренегати. В шеста глава на своята дисертация Вартоломей I в прав текст говори за необходимостта от създаване на „нови канони”!
За какво доверие може да претендира човек, който в официална енциклика безсрамно лъже, че въпросните диалози Вселенската патриаршия провеждала с взаимното съгласие и участие на всички поместни Православни Църкви? Кога и на какъв форум са гласувани подобни правомощия на „Вселенската” Патриаршия? Въжделенията и проикуменическите мечтания на Вартоломей I са едно, действителността – друго. Засега.
Тази енциклика е особено показателна, защото се явява именно следствие на вече развратеното църковно съзнание, за което допринесоха цяла плеяда автори, горещи проповедници на модернизма и неговите принципи. Заливани сме от модернистична пропаганда, а трезвото светоотеческо и подвижническо слово се чува все по-рядко, а когато пък се появи нещо такова, веднага попада в категориите „зилотизъм”, „фанатизъм”, „фундаментализъм”.
Абсурдното в днешната църковна реалност е, че вместо явният рушител на Църквата Вартоломей I да бъде подложен на църковно осъждане се прави обратното – гласуват се все по-широки и несъответстващи на Църковното предание правомощия на Константинополския престол. Пак ще припомним, че ако подготвяният събор иска да има общоправославна валидност трябва да подложи на църковно наказание провинилите се през годините на икуменическа обвързаност представители от всички поместни православни църкви, както и да отхвърли нововъведенията в литургичния живот, оказали пагубен ефект и посяли раздори сред вярващите. В противен случай той ще бъде припознат като „разбойнически събор”, а приемащите неговите решения като церковь лукавнующих, (Пс. 25:5 – слав. прев.), с която ние не можем да имаме нищо общо!
Следвайте ни
Цитирам автора: „Сегашният Константинополски патриарх не се е поколебал безсрамно да излъже, че светите отци „никога не се опасявали да встъпят в диалог със съвременната им духовна култура и даже с идолопоклонници и философи”“.
Хъм. Светите отци са черпили с пълни шепи от античната култура и философия, които имат езически корени, естествено. Сред многото други примери може да се посочи това, че св. Василий Велики и св. Григорий Богослов са завършили Платоновата академия в Атина, при което явно са били принудени да встъпват в нещо много повече от само диалог със „съвременната им духовна култура“. О. Божидаре, не заблуждавайте читателите с абсолютно неверни твърдения.
Андрей, в случая говорим за отношението на светите отци към езическите философи и идолопоклонници на Вселенските събори и тяхната представа за Бога. Прочети историята на Вселенските събори и ТИ не заблуждавай читателите!
Цитат на свещ. Б. Главев: „В шеста глава на своята дисертация Вартоломей I в прав текст говори за необходимостта от създаване на „нови канони”!“
– Въпрос: Бихте ли посочили точно от коя от „версиите“ на тази патриаршеска дисертация сте се добрали – моля за точно библиографско описание, защото не е тайна, че много се спекулира (най-вече от гръцки старостилци) с това, какво точно е защитил в Рим тогавашният докторант Димитриос Архондонис. Надявам се, че можете да ми посочите броя на главите и езика, на който е написан текста на дисертацията – в оригинал – , а се надявам и да го разбирате достатъчно добре този език, за да правите разлика между „създаване на нови канони“ и „систематизация на канони“.
В противен случай трудно бихте могли да бъдете убедителен…
Можете ли да ми кажете случайно откога е последната систематизация на свода на правилата на св. Православна църква? Ето оттогава е необходима тази систематизация, за която говори Архондонис.
ХПБеров написа: „В противен случай трудно бихте могли да бъдете убедителен…“
Я да видим това дали е достатъчно убедително!
Ето ви една чудесна снимка от миналогодишната Православна Неделя на Фенер. На нея ясно се виждат присъстващите на служба кардинали. Това достатъчно убедително ли е, г-н Беров или ще погълнете камилата, докато прецеждате комара?
http://orthodoxia-pateriki.blogspot.com/2010/02/blog-post_25.html
Не ми отговорихте на въпроса за дисертацията на Архондонис. Сериозно Ви го зададох!
Тези снимки имат основание – то е в тези документи:
1. Breve „Ambulate in dilectione“ – 7. Dez. 1965 от папа Павел; – http://is.gd/aowc2
2. Патриаршески Томос – Цариград – 7-ми Декември 1965 г. – http://is.gd/aovgb
Вселенските събори не са се занимавали с „езическите философи и идолопоклонници“, а с ересите на християни-еретици. Християнското богословие дължи много на „езическите философи“, особено на Платон, Аристотел, стоиците и неоплатониците. Ключови категории, използвани от Вселенските събори, напр. такива като ипостас, същност (усия), природа (фисис), лице и много други дължим тъкмо на тези философи. Дори терминът „Троица“ (триада) е зает от неоплатонизма. Философо-фобията на някои „православни“ (нямам предвид о. Божидар) показва само тяхното дебело невежество.
…
Това, че папа Григорий Велики (Двоеслов в източната традиция) скача срещу константинополските апетити към „вселенската“ титла, са израз на вече зародилите се претенции на папството за власт над целия християнски свят, които впоследствие стигат до оформянето на папизма като същност на римокатолицизма около и след разкола през 1054 г.
Андрей, казах ти да прочетеш, преди да пишеш. До разискванията на Вселенските събори са били допускани езически философи, които макар да не са били добре запознати с дискутираната материя, по традиция винаги са били на страната на ереста.
За св. Григорий също не си чел. Прочети цялото това 33 послание и ще разбереш, че възраженията на светия отец са принципни!
Православно-фобията на някои философи (нямам предвид Андрей) показва само тяхното дебело НЕверие! :)))
За първи път чувам, че автономия се издавала с томос на Вселенския патриарх. Това и в Шамбези не са го чували и явно авторът е единственият посветен в тази секретна информация. Решенията за автономията бяха публикувани на много езици включително и на български и там такова нещо няма. Обаче старостилците не могат да четат внимателно и безпристрастно, защото са си наумили нещо и то им се привижда навсякъде. Много жалко.
Не съм старостилец, но искам да задам на Стефани следния въпрос с елементарна трудност: коя патриаршия през 20-те години на ХХ век промулгира с томоси автономията на присъединилите се към нея Финска и Полска църква въпреки съпротивата на Руската църква, от която те дотогава бяха части?
Стефани, преди да правиш необмислени квалификации, седни и влез в час с материала!
В ЦВ бр. 1 от януари 2010 г. в комюникето след срещата в Шамбези е записано дословно следното: „Комисията единодушно прие, че като изразяващ съгласието на Църквата-Майка и всеправославното одобрение, Вселенският патриарх е този, който обявява официално автокефалията на пожелалата това църква чрез издаването на ТОМОС за автокефалията й“.
Стефани, подобни необмислени коментари създават впечатлението за некомпетентност и детинско поведение. Вземи порасни най-накрая и спри да папагалстваш!
[b]Икуменизмът [/b] във всичките му форми и метаморфози винаги е доказвaл,че е [b]антихристски[/b] ! И никакви псевдофилософски и софистични писания не могат да го направят достоeн за приемане от християните,които са приели вътре в себе си словата и предупрежденията на Св.Отци за воденето на истински духовен-православен живот.
Словесните „еквилибристики“на горе-пишищите само ги изобличава на кое поприще се трудят !
🙁
Г-н Беров, информацията за дисертацията съм почерпил от източник, на когото аз имам доверие. От този източник научавам, че се касае не просто за кодификацията на каноните, а за известна ревизия. Не мисля, че е нужно да цитирам всички използвани от мен източници по простата причина, че статията ми не е научен труд. Фактът обаче, че вие привеждате такива смехотворни „документи“ за вдигането на анатемите от Атинагор ме кара да се съмнявам не само във вашата добросъвестност, но и в собствения ви научен подход. Да не говорим за изумително ниската ви църковно-правна култура, независимо от претенциите ви. Едва ли е сериозно да твърдите, че анатеми се вдигат, както дъмбели рано сутрин у дома!
Освен това, ако анатемите са вдигнати, кое налага православно-католическия диалог? И как да си обясня Окръжното на нашия Синод от миналата година, забраняващо ни съслужение с католици и присъствие на богослуженията им? А нали Константинополската патриаршия е част от вселенското Православие?
При положение , че Правословието не може да артикулира собствената си автентична духовност, не виждам, какво ще диалогизира. От друга страна , може пък чуждата позиция да провокира задълбаване в собственото духовно богатство. Само че, това преполага независимост, отвореност, критичност и будност , които за съжаление отсъстват.
Отец Божидаре, мното ми е неудобно, но ти пак продължаваш да четеш това, което си мислиш. Дори в цитираното от теб не става дума за автономия. Ето ти текста на български език, който приемат в Шамбези. Той е победа на болшинството от църквите именно срещу практиката на Вселенския патриарх, за която говори Дон Кихот. Отсега нататък, автономия ще обявява само Църквата-майка, от която се отделя автономната църква. http://www.dveri.bg/content/blogcategory/156/501/
[quote name=“O. Bojidar“]… информацията за дисертацията съм почерпил от източник, на когото аз имам доверие.[/quote]
Подвели са Ви! А, че не сте и помирисвали копие от дисертацията на Архондонис вече показахте недвусмислено, след като не можете дори да цитирате заглавието. Не е добре да подвеждате читателите и на портала!
[quote name=“O. Bojidar“]Освен това, ако анатемите са вдигнати, кое налага православно-католическия диалог? [/quote]
Ами именно опита да не се отлъчват групи от хора, които мислят като Вас.
[quote name=“O. Bojidar“]И как да си обясня Окръжното на нашия Синод от миналата година, забраняващо ни съслужение с католици и присъствие на богослуженията им? [/quote]
Обяснете си го със стремежа, някои лица в БПЦ да се правят на по-католици от папата и по-православни от Цариградския патриарх.
– Къде и каква е била БПЦ през 1054? Ако е била под юрисдикцията на Цариград, защо не може да приеме томоса от 7. 12. 1965 г.?
Има ли по-православно и най-православно?
Андрей повдигна въпроса за Философо-фобията. Философо-фобията не е нищо повече от завещатаната руска традиция:“Не разсуждать!“ и „Молчать!“, която се пренесе у нас с претенцията за „истинско“ православие. Изпълнява функцията да осигурява комфорт на светските и духовни власти.Смятат философията за врата ,през която нахлувли чужди учения.Всъщност става обратното:Църквата възприема безпрепятствено болшинството от католическите идеи именно поради духовната и умствена леност на Философобията. Сега „истинските“ православни философофобски се борят с католицизма като ревностно защитават именно реципираните от него философии. Тя е нова „традиция“. Във Византия теологията е била Богообщение, а философията- легитимно осмисляне и артикулиране на този богословски опит в севтлината на Духа.Философията се изучавала,външната често с респект се отричала,но не е и християнската. Св.Василий,Св.Максим, Св.Йоан Дамаскин,СВ. Григорий Палама са били колкото богослови, толкова и философи.
DODO напразно отрича съвременното Православие като уж късно явление. Фактът, че то е претърпяло историческо развитие и е приело влияния от различни посоки, не е достатъчен повод да бъде оплювано. Полифоничното църковно пеене у нас е след 1878 г., иконостасите са след ХV-ХVІ век, одеждите са римски светски дрехи, запазени в Църквата след преселението на народите, частната изповед е въведена след св. Йоан Златоуст. Е, и? Да изоставим всичко това ли? Както призовават протестантите през ХІХ в.: „Да стигнем до Христос през трупа на Павел!“ Но аз се опасявам, че ако премахнем всички „наслоения“ в Православието, накрая ще отречем и Св. Троица, и самите себе си. Затова по-внимателно с протестантските уклони, докато не е станало късно.
.
Достоен отговор на масонски вестник –
http://www.dveri.bg/content/view/11006/62/
Стефани, отново демонстрираш ниска литературна култура. Пишеш: „Отсега нататък, автономия ще обявява само Църквата-майка, от която се отделя автономната църква“. Отново повтарям (взе да ми писва!), че „Вселенският патриарх е този, който обявява официално автокефалията на пожелалата това църква, чрез издаване на томос за автокефалията й“. С луди ли дискутирам???
Освен това официалният орган, от който трябва да се черпи тази информация е ЦВ, а не някакъв любителски сайт!
Г-н Беров, въобще не е задължително да съм „помирисвал“ копие от дисертацията, че току-виж съм припаднал от зловонието! Мога да се позова и на други източници, има такава практика. Вие също не приведохте томоса от 1965 на оригиналния гръцки, а през немски! По-кротко с претенциите!
Освен това, именно диалогът с Рим вече води до отпадането на големи групи християни и затова вина носят диалогизиращите ренегати от православна страна.
Ако БПЦ искаше да се прави на по-католическа от папата, нищо не й пречеше да „се гушне“ с него отдавна! Слаба логическа мисъл, г-н Беров!
И накрая, БПЦ не може да приеме томоса от 1965, защото положението от 1054, заради което са наложени анатемите, не е променено! Пак слаб две по логика, г-н Беров!
Кихоте, не става дума да примем отново друга духовност, този път протестантска , а да се приближим до изградената и съществувала собствена духовност,която сме заменили с католическа, като при това се правим, че е наша и уж всичко е наред.При това тази замяна е проникнала е без никакви духовни основания и необходимости , а просто ей така за по-лесно , от скудоумието и лошата среда в която е попаднала светоотческата духовност. Тази замяна стои като кръпка към светоотческото богословие. Освен това тук не става дума за дообогатяване и задълбочаване на духовния живот, а за проста подмяна. Православните ще бъдат винаги в противоречие със себе си, докато не се възстановят автентичните им духовни основи на религиозен живот . Не мога да отрека ,че се правят опити за очистването от чуждите наслоения и дори обогатяване и доразвиване на класическото православие. Но това е духовен подвиг на едници, изисква време и видимо среща съпротива. Парадоксално е , че „традицията“ е срещу Традицията.
Стефани, документът в Двери, който цитираш е „Одобреният текст на Междуправославната подготвителна комисия“, а не комюникето, публикувано в ЦВ!!! ЦВ е официозът на БПЦ, а не сайтът Двери! Прави разлика!
Обърни внимание и на подточки д) и е), където Вселенският патриарх е посочен като междуправославен арбитър! Именно това го превръща автоматично в ИЗТОЧЕН ПАПА par excellence!
Извод: Когато се направи връзка между тези документи и Енцикликата на Вартоломей І, съвсем ясно се вижда как самият той разбира новите си пълномощия. Ето това отказвате да видите и прочетете и ти, и другите като теб!
Дон Кихоте , за какви протестанти става дума, аз пиша за връщане към Православното Предание, което те по дефиниция отричата, което Предание, представляващо животът на църквата направляван от Духа, към началото на 15 век вече има натрупано сериозно духовно богатство и опит и е сериозно накърнено след това с противоречащи на опита му учения и практики.
Всъщност Кихоте , като се замисля, това, че ти отричаш точно подмененото Предание, за сметка на руските нововъведения, те сближава с протестантите. Получава се интересна за професор по богословие позиция: смяташ, че си много православен , защото защитаваш католическите нововъдения в православното Предание, от позицията на протестанското отричане на Преданието.
Аз се интересувам от заемките, които Православието прави от римокатолическото богослужение след ХІ век, но те са второстепенни и маловажни – някои служби (няма да ги посоча, за да не ми откраднете темите), популярните „Чудеса на св. Богородица“, иконографски сюжети като „Троица-Тримурти“, „Коронясване на Дева Мария“ и пр. Празникът св. Никола Летни също е копиран от Запада. Други заемки няма, не се заблуждавайте.
Претенции нямам към Вас никакви!
[b]Имах въпрос, на който Вие не можахте да отговорите – не можахте дори да потвърдите, дали дисертацията на Архондонис изобщо има шеста глава! [/b]
Някой, на това място, би могъл с право да помисли върху произхода на думата [b]манипулация[/b].
Странно е, какви са Ви претенциите, че да си позволявате да оценявате познанията ми по логика! [b]Да не сме в час по логика?! [/b]
Понеже виждам, че има опасност празнословието да вземе връх в комуникацията, не бих желал да Ви изкушавам!
Независимо от отговора Ви, няма да отговарям повече.
Любов към Бога и към ближния, а не „претенция“, ми се струва щеше да пасва повече в съдържанието на текстовете Ви. Но пак казвам, нямам претенции никакви, просто съчувствам, когато на някого му липсва нещо – в случая информация за една дисертация.
Една съученичка, която много харесваше Ахат и „Черната овца“ продължава да е на мнение, че тогава сте имали много повече последователи.
Останенете си със здраве!
Еее, не е честно, отче! Как може така да се извърташ? Не ти отива, нали си много принципен. Сега да четем ли ще се учим? В комюникето става ясно, че има два документа – единият за автономията, а другият за автокефалията. В комюникето като за малки деца е обяснено, че по въпроса за автономията е постигнато споразумение и аз ти дадох линк към това решение. А по въпроса за автокефалията не е оформен краен документ и затова такъв няма. Ти обаче не правиш елементарната разлика между автономия и автокефалия, оттам нататък какво да говорим. При такъв инат и ангел Господен да дойде и да ти каже нещо, с което не си съгласен, няма да му повярваш.
Г-н Беров, как да не съм отговорил на въпроса ви? Че аз цял ден това правя. Вие обаче не харесахте отговора. И ако не сме в час по логика, на какво основание сме в час „Архивите говорят“? Стига с тая дисертация, цялата ми статия е за Енцикликата, не виждате ли? И снимка ви пратих, това нищо ли не значи за вас? Утре, ако Православната църква сключи уния с Рим, пак за дисертации ли ще приказвате? Аз ви казвам, че в кошарата има вълк, вие ми казвате, че не съм го казал както трябва. И икономът няколко пъти предупреждавал сър Джон, че Темза приижда, а сър Джон все го отпращал, задето не почукал преди това. Накрая икономът само обявил: „Темза, сър“ и реката ги заляла. И вашата работа същата. Един ден ще се събудите и ще видите, че унията е сключена и тогава с дисертации ли ще се утешавате?
Колкото до Ахат, обикновено това го чувам винаги, когато някому не достигат аргументи, с които да защити тезата си! А аз мислех, че сте сериозен човек…
Г-н Беров, защо сте заслепили очите си и освен шестата глава друго не искате да видите ….. толкова ли е важно змея колко глави след като е доказано, че е ламя ….. нека отец Божидар да отреже постепенно петте му глави а вие като прост селяк продължавайте да се усмихвате мило на змея като ви позва шестия зъб на шестата си глава ))))))))
Исках да подкрепя с първия си коментар о. Божидар,а вие ми изтрихте мнението…!? Спазил съм правилата за писане,никого не съм обидил…каква е причината ?
Стефани, основният предмет на статията е Енцикликата за Неделя Православна, чийто текст ясно показва как самият Вартоломей I разбира приетите в Шамбези текстове. Независимо дали става въпрос за автономия или автокефалия, той получава повече пълномощия от останалите предстоятели на поместните православни църкви. Тези пълномощия ще продължат да набъбват до момента, в който ще му се делегират всички права да сключи уния. Сега по-ясен ли съм?
Освен това ти и шумната агитка от Двери също не четете, пък обвинявате мене в това, затова бягате по тъч линията с „орязаните“ пълномощия на патриарха. Хубаво, само че това с пълномощията е по-малкият проблем! Сещаш ли се кой е по-големият?
о. Божидаре,
Вие предполагате, че нещо може би ще да се случи и ако се случи, неизбежно ще предизвика нещо друго. Но това са две предположения в сферата на хипотезите. Световното Православие няма един, а два центъра, които се неутрализират взаимно и водят до безплодие. Вторият фактор, който няма да допусне Цариградския патриарх да стане „папа на Изтока“ или да наложи уния е Руската църква. Освен това, унията вече е факт. Защо? Защото Антиохийската църква служи с униати и ги причащава, а другите православни църкви признават нея и нейните действия като законни. Марш в разкола на Фотий!
Дон Кихоте, ако ги причаЩава, не е страшно. Страшно е , ако ги приЧАСТява.
Съгласен ли си?
Поручик Стефанов, дори и да има налице подобни действия от страна на някои църкви, в това число и в нашата, уния сключена все още няма, но това не значи че няма да има. Освен на фелдфебел, се правиш и на пророк, а това говори зле за есхатологическите ти познания. 🙂
Прав или крив,не мисля ,че трябва да даваме такава тежест на казваното от епископа на Инстанбул.Вселенската мисия на ИНСТАМБУЛСКАТ патриаршия отдавна е компромитирана,що за църква майка е,та тя и мащеха неможе да се нарече!Навсякъде където се е разпростирала до не чак толкова далечното минало срещаме като наследство невежество,сляпо спазване на ритуала ,вкамененост в мисълта……карикатура на христианство.Да си бъде Вселенски патриарх(източен папа)на всички ГЪРЦИ.А иначе невиждам къде е проблема за диалог със западната църкава,братя сме. Били сме едно и пак ще станем,някой ден,когато превъзмогнем страстите и похотите си и манията за величи, най-вече 🙂
Патриарх Максим в навичерието на „височайшата“визита на папата,каза: Римокатолиците сами се отделиха през 1054 от Православието.Има един начин за обедениние да се покаят и да се върнат…! Изминили са толкова много на решенията от Вселенските събори ,а и откритата им враждебност спрямо Православието е пословична ! Лицемерно и безпринципно обеденение не може да има ! Истината не може да бъде поругавана ! Там където я няма Истината,няма я и Любовта…!
о.Божидар, статията ви е много добра и съвсем на място. Продължавайте в същия дух, трябва да се пише и говори, и по тези наболели и не много приятни въпроси. Вие сте свещенник и като такъв сте длъжен именно да проповядвате и да предпазвате паството. Не може да си заравяме главите в пясъка и да казваме, че няма проблеми. Разбира се без да ги превръщаме в истерии. Поздравления, както винаги целите проблема право в десятката, без излишни увъртаня и човекоугодничество. Това на много хора може и да не им харесва, но в този сайт явно има няколко човека, на които НИЩО НЕ ИМ ХАРЕСВА. :))) Да са ни живи и здрави! Вие продължавайте да проповядвате, а който иска да слуша нека слуша.
Някои още не са схванали , че соц . владиците участваха в икуменическото движение не за да се сближат с католиците , ами като агенти на ДС и КГБ съвместно да шпионират Ватикана и ССЦ http://www.pravoslavie.bg/Анализи/Държавна-сигурност-е-разработвала-ССЦ-и-Ватикана. В документ№27 са дадени агентурните имена на някои от участниците в този „братски“ процес. Докато католиците сваляха комунизма, нашите работиха за болшевиките. Тъй че по-кротко и самокритично. Изисква се определена доза чувствителност , смирение и вглеждане в собствените грехове спряма другите християни. Исторически имаме не по-малко грехове, отколкото католиците към нас. Да си спомним многократната готовност да им продадем вярата си за облаги и да ги мамим, че сме приели тяхната. Да си спомним как византийците запазили несметните си богатства , но продали вярата си за чужда помощ срещу турците.Дори дивите османци останали изумени и избесили знатните -не искали да имат общо с такива уроди.
[quote]но в този сайт явно има няколко човека, на които НИЩО НЕ ИМ ХАРЕСВА. :))) [/quote]
За голямо съжаления не са само тук и не са само няколко! О. Божидар им посочва фактите, а те отвръщат, че това, което виждат не е истина! Тъжно е, но понякога не само гордостта и незнанието ни пречи да видим ИСТИНАТА, но и материалната изгода! Отче Божидаре нима не знаете колко е изгодно? Мен лично два пъти са ме изкушавали,не стана …и Вас май не са успели! 🙂
Дисертацията на Архондонис – ето я библиографската справка в библиотеката на Грегориана, където е писана и защитена
– http://is.gd/aM0uI –
148 машинописни страници на междуредие 2 – може всеки да си направи сметка: къде е шестата глава? Във виртуалното пространство, в което пишат гръцки старостилци, които не са я чели – ето къде е тя.
Оригиналното заглавие: «Περὶ τὴν κωδικοποίησιν τῶν ἱερῶν κανόνων καὶ τῶν κανονικῶν Διατάξεων ἐν τῇ Ὀρθοδόξῳ Ἐκκλησίᾳ»; Превод на заглавието на английски: „The Codification of the Holy Canons and the Canonical Constitutions in the Orthodox Church.
” Извлечение от нея е публикувано тук: B. Archondonis. „A Common Code for the Orthodox Churches,“ Kanon – Yearbook for the Society for the Law of the Eastern Churches, I (1973), pp. 45-53.
Би било добре, когато човек – свещеник – пише нещо, да не манипулира съзнанието на другите по такъв гротесков начин.
Иначе, ако не беше тъжно, че се лъжесвидетелства, щеше да бъде доста смешно.
[b]И преди времето на Архондонисовата дисертация е работено по изследвания за кодификацията на Свода на св. канони, напр.:[/b]
Henry R. Percival, Ed. The Seven Ecumenical Councils. „Nicene and Post-Nicene Fathers,“ Second Series, Vol. 14. Grand Rapids, Michigan: William B. Eerdmans Publishing Co., 1956.
D. Cummings, trans. The Rudder. Chicago: Orthodox Christian Educational Society, 1957.
N. Athanasiev. „The Canons of the Church: Changeable or Unchangeable?“ St. Vladimir’s Theological Quarterly, 11(1967), pp. 54-68.
[b]А след него също се мисли по този въпрос:[/b]
Lewis J. Patsavos. The Canon Law of the Orthodox Catholic Church (Mimeographed Notes). Brookline, Mass.: Holy Cross Bookstore, 1975.
[b]Това, че в България по тези въпроси и думичка не се отваря, не означава, че непременно се пази преданието. Точно обратното е, че няма капацитет от висши клирици, които да се занимават с богословие на академично ниво.[/b]
Може би архим. Павел може да каже нещо повече.
Поздрави!
[quote name=“hpberov“][b] Точно обратното е, че няма капацитет от висши клирици, които да се занимават с богословие на академично ниво.[/b]
Може би архим. Павел може да каже нещо повече.
Поздрави![/quote]
Искай „благословия“ от Вартоломей и бягай в Рим,там е бъкано от „богослови „на акедемично ниво…! 🙂 На нас са ни достатъчни творенията на Св.отци и техните поучения за духовно-спасителен живот !
Линкът от коментар #40 не се отваря добре, затова го допълвам тук, понеже въпросът с дисертацията наистина е важен и трябва да се изясни.
[u][b]
http://is.gd/aMdIT%5B/b%5D%5B/u%5D
Защото както е тръгнало, днес ще се обяснява, че това или онова пишело някъде, в някоя дисертация, утре вече някой ще започне да твърде, че и в Евангелията пише нещо друго, от това, което е там.
Убийството на папа Йоан Павел І –
http://www.rusk.ru/analitika/2010/03/13/naemniki_v_cerkvi/
Г-н Беров, ако знаех, че тази дисертация ще ви притесни толкова много, хич нямаше да я цитирам, уверявам ви. Щях да ви спестя душените терзания, та да ви останат сили за Енцикликата, че нея май хич не я погледнахте…
Иначе линкове сте дал бол, ама те нищо не доказват. Май и вие не сте чел помишленията Вартоломееви, набедени за академичен труд. Пък и как ще ги прочетете, като от приложените линкове няма нито един активен! Освен това „извлечението“, което посочвате е в рамките на 8 страници! А има още 140, нали така? И спокойно може да има 6 глави. Не зная защо редуцирахте труд, който не сте чел? Само предполагате, а това е подвеждане и манипулация. Паметта ли ме лъже или обвинихте мен в това? Май сега е мой ред да се смея…
Но поне ми помогнахте да си обясня омразата на Вартоломей към гръцките старостилци! Те, горките, му измислили несъществуваща шеста глава и го нарекли икуменист и реформатор. Лоши старостилци! Затова им е тъй гневен в Енцикликата…
Следя с голям интерес статиите на отец Божидар Главев и с нетърпение очаквам и следващи негови публикации. Чест прави на сайта Православие, че публикува такива сериозни и богословски грамотни текстове, издържани в светлината и духа на светоотеческото мислене и в защита на Православието;
И последната негова статия в портала както и За новостилния разкол, Евангелие от Матея 18:17 – фаталният за отстъпленците стих, Поредната жертва в нозете на папата, Копнеж по Инквизицията, наистина са перли в съвременната ни богословска мисловност.
За разлика от повечето съвременни дипломирани богослови, които се опитват да насаждат своите модернистични виждания и искат да се наложат като най-нови „учители на Църквата“, изкривявайки светоотеческото предание, без да тежат с излишни цитати, неговите материали са издържани в напълно светоотеческия дух, което е видно за всеки, който предпочита да чете и има за авторитет Светите Отци, вместо съвременните модернисти.
[quote name=“O. Bojidar“]Г-н Беров, ако знаех, че тази дисертация ще ви притесни толкова много, хич нямаше да я цитирам… [/quote]
– Всъщност не ме притеснява. Опитвам се да информирам Вас и читателите, че е добре да се познават факти и детайли. Не мислете, че безусловно съм съгласен с всичко, което е в Архондонисовата дисертация! Но справедливостта изисква да се говори точно и без изопачавания.
Преди две години в Университета във Виена имаше обширен семинар с десетки студенти и половин дузина доценти. Доста въпроси се зададоха по нея, които въпросната дисертация не може да обхване. Спорни моменти има особено по разбирането на правила от Халкидон – 451 г. Факт е обаче, че [b]няма места в текста на Архондонис, с които да се опитва да видоизменя или отменя правила[/b].
[quote name=“O. Bojidar“]… като от приложените линкове няма нито един активен! [/quote]
– Текстът не е качен в интернет. [b]Линковете ви показват сигнатури[/b] и дават възможност за поръчване от библиотеката.
[quote name=“O. Bojidar“] Освен това „извлечението“, което посочвате е в рамките на 8 страници! А има още 140, нали така? [/quote]
– Понеже извлечението е типографски оформено в академичен годишник, шрифтът е по-тесен, междуредията са по-малки, а оригиналният текст е машинописен с широка разрядка, осемте страници, ако не ме лъже паметта може би бяха около 19-20 с. от обема на машинописа. Нямам време да сравнявам копията. Както виждате, извлечението носи и друго заглавие, защото акцентира само върху една част от работата.
[quote name=“O. Bojidar“] …да си обясня омразата на Вартоломей към гръцките старостилци! [/quote]
– Не мисля, че ги мрази. Този раздор не е от вчера и няма да свърши утре. Много повече е лична конфронтация, опакована в конфесионално-политически разногласия по монашески. Т.е. разностепенност на зилотизма. Не мисля, че и те го мразят. Факт е обаче, че не се обичат, т.е., че е налице липса на любов. Подобни примери има и в др. църкви. http://is.gd/aN8cq
[quote name=“O. Bojidar“]Затова им е тъй гневен в Енцикликата….[/quote]
– Гневен е може би пресилено. Укорителен и назидателен тон се усеща вътре, да. Но гняв като един от седемте смъртни гряха, мисля си че още не е налице. Праведният Съдия ще каже.
Енцикликата при всички случаи е интересна и не съм я подценил. Но би било интересно, ако помислим в следната насока:
Кохерентност между Енцикликата и Синодално окръжно послание до митрополитите на БПЦ от 18.06.2009 г., което не е официално оповестено, но се извади в пресата: http://is.gd/aN8Hv
Може ли толкова контроверзни посоки в две поместни църкви, които са част от една голяма (вселенска) църква.
Едната да се събира и богослужебно отношение с интерконфесионални, а другата да „предпазва“ от намирането в едно помещение с инославни и иноверни? Ще има хора, които да не могат да се качат в градския транспорт. А ако някой иноверен е претърпял ПТП и е ранен, да го оставим да мре, за да не се намираме заедно в колата ни към болницата?
Всеки,който се чувства християнин ще постъпи според притчата за Самаряина…! Това че имаме радикални различия в Славенето…..не е причина да се окаже помощ на човек изпаднал в беда…! И всичко свършва до тук ! Не бива да се размиват нещата,защото наистина звучи софистично,приятел…!
Добре, г-н Беров, значи сме съгласни, че все пак има спорни моменти. Е, интересът към тази дисертация очевидно не е неоправдан. 🙂 Дори тънък намек за ново тълкуване на каноните е напълно достатъчен да се обвини патриарха в лукави внушения.
Иначе е очевидна липсата на любов между Вартоломей и старостилците, но все си мисля, че освен на личностна основа, тя е и на идейна.
Да, прав сте, че две поместни църкви излъчват противоречиви послания. Остава да решим кое от двете да изпълним. За себе си нямам съмнения по въпроса, надявам се и с вас да е така! Ако ли не, пак няма да оставя да ви изтече кръвта в ПТП, само защото имате различни на моите убеждения. По-добре да останете жив и да преразгледате позицията си, отколкото да си идете мърцина в съмнителен църковно-каноничен статус! Категорично ще ви закарам до Бърза Помощ, дори и да не искате това!
Принципно е така, сам знаете, че много неща са спорни.
[b][b]Безспорният, също знаете, че е само Един.[/b][/b]
Някой ден, като се видим, ще Ви разкажа, ако искате, по-подробно за какво става въпрос по спорните моменти в спомената работа.
В две изречения става дума за това: Как и дали най-плодотворния период за византийското каноническо право XI – XIV в., който никога преди или след това не е достиган, да бъде привзет в съвременни условия? Или другояче: Как и дали Аристин, Зонара, Валсамон, Властар и Арменопуло да могат да бъдат на 100% използваеми половин хилядолетие по-късно, откакто са живяли. При това без Византия и без втория Рим.
Радвам се, че и за Вас човешкият живот, и като дар Божий (=Божидар) е по-ценен от енциклики и синодални послания.
Деян. 5:29.
[i]Интересно ще бъде да прочетем един ден Ваш текст:[/i]
[b]
„Относно приликите и разликите между инославие и иноверие.“[/b]
Лек и спасителен пост!
Да, ще ми бъде интересно да науча повече. Но ви благодаря за разяснението! Знаете ли, като идея за дисертация тази тема е много любопитна. С условието, кой пише дисертацията. Като юрист ви е добре известно, че е много важно с какъв „ключ“ ще се отключи една врата, през каква призма ще се погледне на даден проблем, подходът, гледната точка. Тоналността, ако щете. А понеже знаем убежденията на п. Вартоломей изводът е някак прекалено лесен, нали? 🙂
А иначе аз съм изразявал мнение по темата за термина „инославие“, но сега като го предлагате, мога да помисля по-усърдно по въпроса!
Колкото до поста, много ми харесва седалния след втората катизма на сряда от Трета седмица на Великия пост, където се пее: „Затова Те моля, умъртви щенията на плътта ми и оживи окаяното ми сърце с пост [b]страстоубийствен[/b], и ме очисти от всяка сквернота като Многомилостив“. В този ред на мисли не ви желая лек, а спасителен и страстоубийствен пост! За да усетите по-силно сладостта от Възкресението!
ОТЧЕ БОЖИДАРЕ МНОГО ДОБРЕ ПРАВИТЕ ,ЧЕ ОТВАРЯТЕ ОЧИТЕ НА ХОРАТА, КАТО ДАВАТЕ НА ПОКА3 ФАКТИ ПОСОЧВАЩИ ИСТИНАТА. БОГ ВИ ДА ДАВА 3ДРАВЕ И ДЪЛГОЛЕТИЕ, 3АЩОТО БЕ3 ТАКИВА, КАТО ВАС, ИСТИНСКОТО ПРАВОСЛАВИЕ, ПРЕДАДЕНО НА НАС ОТ СВЕТИТЕ ОТЦИ БЪР3О МОЖЕ ДА РУХНЕ. ГЛЕДАХ ФИЛМА „ НЕОЧАКВАНИЯТ АТОН “ И ВИДЯХ КАКВО Е СТАНАЛО С ДВАМА,КОИТО СА ОТСЛУЖИЛИ ЛИТУРГИЯ 3АЕДНО С ЛАТИНЯНИТЕ. ХОДИЛ СЪМ В КАТОЛИЧЕСКА ЦЪРКВА , МОЛИЛ СЪМ СЕ 3АЕДНО С ТЯХ, ПРЕДИ ДА 3НАМ. ГРЯХ ЛИ Е ТОВА? СЕГА КАТО 3НАМ НЯМА ДА ОТИДА. НЕ ОТИДОХ ДОРИ В ПРАВПСЛАВНА НА 15 АВГУСТ,3АЩОТО ИСКАМ ДА СПА3ВАМ СТАРИЯ КАЛЕНДАР И СЕГА ОЩЕ ПОСТЯ. СТРАХ МЕ Е ДА ЧЕСТВУВАМ ПРА3НИК ДОРИ В ПРАВ. ЦЪРКВА, АКО СЪВПАДА С КАТОЛИЧЕСКИЯ. МИСЛЯ,ЧЕ ПОСТЪПВАМ ПРАВИЛНО ? НЕ ИСКАМ ДА ПИТАМ СВЕЩЕНИК ОТ НОВОСТИЛИЕТО, 3АЩОТО ВЕДНАГА ЩЕ 3АЩИТИ „СВОЕТО“.