15 – 4 = 0?
И така, съперничеството между Москва и Константинопол провали Всеправославния събор. Казвам ”провали” въпреки обстоятелството, че съборът все пак ще бъде проведен, защото какво ще е той без най-голямата православна църква в света – Московската патриаршия? без древна Антиохия, където за пръв път се е чула думата ”християнин” (Деян. 11:26)? без цели православни нации като българската и грузинската (както, впрочем, и без молдовската, украинската, македонската)?
Сгрешиха ли онези църкви и патриаршии, които обърнаха в края на краищата гръб на събора? Възможно е. В един предишен текст допуснах малко хумористичното предположение, че причината родният Синод да откаже поканата е най-обикновена нашенска стиснатост. Казах го донякъде на шега, но всъщност напълно възможно е да е било точно така. Ако е вярно, то това е много българско!.. Другите са си имали други причини. Но каквито и да са причините, праведни или възмутителни, те си свършиха работата, и съборът в Крит вече никога няма да е такъв, какъвто се планираше – всеправославен и съборен. Защото съборността е цялост и пълнота. За нея е валиден принципът всичко или нищо. Ако липсва дори само един член от цялото, липсва всичко. Махнете само една частица, и ще остане нула. Така и Божието творение няма да е себе си, ако липсваш ти, ако липсвам аз – и дори Бог няма да е същият. Такава е Божията аритметика. В нея не само 15 – 4 = 0, но и 1000 – 1 = 0.
Решението въпреки всичко това съборът да се проведе, сякаш нищо не се е случило, е абсурдно. Не можеш да си затваряш очите за очевидното и да заравяш главата си в пясъка. Не можеш да правиш ”всеправославен” събор, на който да не са представени девет десети от православните по света, защото това е точно така – девет от всеки десетима православни в света са енориаши на Руската църква. Каквито и да бъдат официалните му документи, съборът ще излъчи едно опасно и лошо послание: че православните са разделени. Че православието не е единно, че то е разкъсвано на части. Какво ще научи светът от този събор? Че дори и за 50 години православните не могат да стигнат до съгласие. Да, това ще е единственото реално послание на събора – и така той ще бъде разчетен и изтълкуван по целия свят.
В тази тежка и опасна ситуация имаше само един изход: събралите се в Крит да се конституират като поредна (последна?) предсъборна среща. Но в сляпата си самоувереност Фенер пропусна този шанс. Изобщо надменността на Фенер и Москва ще струва скъпо на световното православие. Два остри камъка жито не мелят. Къде остана братската любов и съгласие? Някога апостолите се препираха кой от тях ще бъде пръв в Царството Небесно. Днес други се препират кой ще бъде пръв на земята. Глупаво и безплодно. Грозно и жестоко. Дано водачите на световното православие се опомнят. Господ да ги вразуми. Оставаме с тази надежда – и тя е единственото, което ни остава.
