Гагарин – вярващ или атеист?

На 12 април се навършват 50 години от първия пилотиран полет в Космоса.

За тези, които още ги помнят, 50-те години на миналия век бяха особено време. Двете взаимно отричащи се системи – капиталистическата и комунистическата, олицетворявани от двата колоса – САЩ и СССР, бяха в непримиримо съревнование за своето бъдеще и бъдещето на човечеството. Въпреки пропагандните заплахи от двете страни, ясно беше, че и двете са натрупали голям брой ядрени ракети и никоя от тях не смее да натисне първа копчето за изстрелването им, защото с това рискуваше и собственото си съществуване. Съревнованието между тях се водеше преди всичко на полето на науката и техниката. Съветската власт тръбеше и милиони хора вярваха искрено, че постигането на технически напредък ще въдвори на земята комунистическия рай, обещан от теоретиците на марксизма-ленинизма.

При управлението на Сталин всякакви буржоазни диверсии като кибернетиката и генетиката се наказваха с разстрел или сибирски концлагер. Но диктаторът беше достатъчно прозорлив да разпореди през 1946 г. създаването на нов отрасъл – ракетостроене. Той беше ръководен от екип начело със Сергей Корольов. Въпреки мита, че руснаците са примитивни диваци от тайгата, които нямат понятие от техника, те успяват да изпреварят американците. Вечерта на 4 октомври 1957 г. от космодрума Тюра-Там (сега Байконур) беше изстрелян първият изкуствен спътник на Земята с тегло 83,6 кг. Американците бяха потресени. Агенция „Юнайтед нюз” съобщи: „90% от приказките за изкуствени спътници на Земята се падат на САЩ. Както се оказва, 100% от работата се свършва от Русия!” Подобният на морз сигнал на първия спътник можеше да се хване от всеки уважаващ себе си радиолюбител. Едва след пет месеца американците успяха да изстрелят свой спътник.

Баща ми, по убеждения комунист и бивш партиен секретар на захарния завод в Русе, ликуваше. Една вечер бях с него на улицата пред русенските Хали, когато той ми посочи една светеща точка, която се движеше по небето. Според него това беше спътникът. Днес се оказва, че не е самият спътник, защото той е твърде малък, а една от неговите ракети-носители, която се движеше около Земята по същата орбита и отразяваше лъчите на слънцето. След по-малко от месец, на 3 ноември с.г., руснаците пуснаха втори спътник с първото живо същество в него – кучето Лайка. То беше избрано поради белия си цвят, който е фотогеничен. Поради погрешните конструкторски изчисления и липсата на апаратура за терморегулация кучето умря от горещина в кабината. Когато това стана известно на Запад, протестираха всички защитници на правата на животните. Вестник „Ню Йорк таймс” нарече Лайка „най-рунтавото, най-самотното, най-нещастното куче в света”. Първите същества, които се върнаха невредими от полет бяха също кучета – руските песове Белка и Стрелка, на 19 август 1960 г.

Спомням си като сега деня 12 април 1961 г. Бях останал сам в нашата квартира в Русе и си готвех уроците. Родителите ми, преселници от Лудогорието, бяха на работа, а сестричката ми – в яслите. Утрото беше слънчево и топло. Бяхме толкова бедни, че дори нямахме радио, а само високоговорител, който беше включен и беше сложен на земята. Около 10,30 часа музиката внезапно спря и се чу известният още от военните бюлетини баритон на съветския говорител Юрий Левитан, който тържествено обяви на руски език: „Говори Москва! Говори Москва! Предават всички радиостанции на Съветския съюз!” Настръхнах и се хвърлих към радиоточката. Баща ми всеки ден се тревожеше, че ще избухне световна война. Да не би това да е съобщение за нейното начало?! Но Левитан продължи: „Днес сутринта в 9 часа и 7 минути в космоса излетя първият космонавт, гражданинът на СССР Юрий Гагарин!”

По-нататъшната еуфория трудно може да се опише. Хората жадно слушаха радио (тогава нямаше още телевизия) и чакаха от зори идването на вестниците, които разграбваха. Нямаше стая без закачена картичка с портрета на космонавта. Първата страна, която Юрий Гагарин посети, беше Чехословакия, а втората – България. Той беше награден с най-висшия наш орден „Георги Димитров” и беше избран за почетен гражданин на София, Пловдив и Перник. Не съм го виждал, но си спомням как цял Русе се струпа с цветя, за да посрещне втория космонавт – Герман Титов, който обиколи 17 пъти Земята на 6-7 август 1961 г. Говореше се, че той е от чувашки произход и едва ли не наш роднина по прабългарска линия.

В началото на 60-те години Гагарин стана най-известния човек на планетата. Той посети 30 страни, срещна се с крале, президенти и милиони обикновени хора. Британската кралица Елизабет II се фотографира с него, въпреки че това е забранено от дворцовия протокол. Тя намери начин да го заобиколи, като каза, че Гагарин не е земен, а небесен човек. От безбройните банкети и тостове той надебеля с осем-девет килограма и загуби форма. Дойде фаталната дата 27 март 1968 г., когато той излетя на изтребител МИГ-15 заедно с инструктора Владимир Серьогин. Причините не са известни, но самолетът губи рязко височина и се заби в земята, при което двамата загинаха. Тъй като докладите на разследващите екипи и досега остават засекретени, витаят най-различни версии за смъртта им – от техническа повреда до отвличане от извънземни (!).

Беше ли вярващ Гагарин? В деня на полета официозът „Известия” пише в уводната си статия: „Полетът на човека в космоса е триумф на материализма и могъщ, съкрушаващ удар по идеализма, религията и мракобесието. В продължение на столетия фанатиците на най-различни вярвания набиваха в съзнанието на хората представата за непознаваемостта на света, за недостъпността на небесните пространства. Съветската наука, подвигът на съветския човек развеяха като прах тези твърдения, доказаха тяхната несъстоятелност“.

След първия полет в космоса атеистичната пропаганда повтаря многократно едно изказване, приписано на Юрий Гагарин: „Бях на небето, но там Бог не видях”. Всъщност тези думи не са на Гагарин, а са измислени от съветския диктатор Никита Хрушчов и поразяват със своята наивност и примитивност. Самият Гагарин е роден през 1934 г. в семейство на обикновени руски селяни от с. Клушино, Гжатски район. Баща му е дърводелец, а майка му е доячка в кравеферма. И двамата са силно религиозни и кръщават децата си. През 1947 г. Юрий става кръстник на племенницата си Тамара, а през 1959 г. идва в Гжатск (сега гр. Гагарин), за да кръсти тайно първата си дъщеря Елена. На приема след полета на Гагарин по протокол е поканен и руският патриарх Алексий I. По едно време настъпва суматоха. Единственият, който се доближава до патриарха и моли за благословение е една стара жена – майката на Гагарин!

Не трябва да се забравя, че от 1958 до 1964 г. Хрушчов провежда най-злостната антирелигиозна кампания след 30-те години. Публичното изповядване на християнството се наказва с уволнения и репресии, а хиляди църкви и манастири се затварят или разрушават. Хрушчов заявява, че ще покаже последния поп по телевизията, след което ще го обеси със собствените му черва. Той обещава до 1980 г. да построи комунизма, в който няма място за друга идеология, освен комунистическата. Тази маниакална фикс идея струва неизчислими страдания на руския народ.

Но прави впечатление, че преди всеки полет съветските космонавти по наложила се традиция посещават Троице-Сергиевата лавра. Колегата на Гагарин полк. Валентин Петров разказва, че когато разглеждат иконния кабинет на лаврата, Гагарин се спира за дълго пред макета на катедралата „Христос Спасител” и накрая промълвява: „Каква красота са разрушили!” На връщане в колата той започва да цитира молитвата Отче наш, което предизвиква смайването на другите космонавти. По-късно на пленум на ЦК на КПСС Гагарин, който е депутат, поставя въпроса за възстановяването на същата катедрала и на триумфалната арка като паметници на победата над Наполеон. Залата аплодира, а президиумът изпада в шок. Но авторитетът на Гагарин е толкова голям, че никой не смее да го преследва. Днес нещата са коренно променени и то за добро. В Байконур има православен параклис, а ракетите се благославят преди излитане. Откакто е въведена тази практика, няма нито един взривен космически апарат.

Юрий Алексеевич Гагарин беше първият човек, който разчупи оковите на земното притегляне и тръгна по пътя към звездите – бъдещия дом на човечеството. В историята на цивилизацията неговото име остава записано със златни букви.

Коментари

коментара