Дали всъщност Путин не брани Запада?

Е добре, Обама редовно подлага крак на нашите приятели в Близкия Изток, а Путин събира отломъците. Обама обеща големи промени – само че не онези, които наблюдаваме днес. Америка днес е силно отслабена, както Обама бе обещал на левите радикали. И все пак мирът, колкото и странно да е това, така и не се възцари.

И тук идва царят на цяла Русия, за да спаси християнската цивилизация от кървавия кошмар в Сирия и Ирак. Докато Щатите доставят оръжие на бруталните сунитски банди, които продължават да извършват чудовищни военни престъпления, джихадистите се ползват от възникналия хаос и извършват нападения срещу арабите-християни, египетските копти, православните арменци, кюрдите, езидите и друзите.

Всеки път, когато се извършва ново злодеяние, американската администрация изглежда потресена. Нейните утешителни илюзии се разпадат на парчета. Днес тя дори вече не си дава вид, че разбира онова, което се случва.

Сирийският президент Асад е също толкова безмилостен, колкото и всеки друг диктатор в Близкия Изток, но неговата власт се основаваше върху защитата на малцинствата, каквито са и собствените му алавити. Подобно на либийския лидер Моамар Кадафи, той поддържаше несигурния мир между враждуващите фракции.

Християнските епископи на Близкия Изток, оказали се между два огъня – джихада и войнствения атеистичен Запад – виждат в Путин единствения си защитник. От гледна точка на преследваните и гонените християнски малцинства в Близкия Изток Путин има твърдо морално превъзходство.

Обама похарчи половин милиард долара за въоръжаването и обучаването на „сирийските умерени опозиционери“, които взеха парите и избягаха, присъединявайки се към най-страшните терористически банди в тази страна. През последната седмица научихме, че 70% от военната техника и оръжие, които бяхме изпратили на „умерените“, са се оказали в ръцете на ИДИЛ.

Знам, че не трябва да произнасям такива думи като „християнската цивилизация“, но Путин вярва в тях. И той не греши. В течение на четири столетия, докато Ленин през 1918 г. не разстреля последните Романовци, царете се гордееха с това, че са бранители на християнството. Подобно на Ватикана, Руската православна църква заявява, че е пряка наследничка на ранните християнски църкви по линия на Византийската империя.

Да, имало е войни между полските католици и православните руснаци. Преследвани са били евреите, когато е възниквала необходимост от ”козел отпущения”. Но и до ден днешен Източна и Южна Европа си спомнят с особен ужас турците-османлии. Понякога трябва да се избира между лошото и много лошото.

Преди няколко години папа Бенедикт повтори думите на византийския император Мануил II Палеолог, с които той бе осъдил навремето садистичната жестокост на джихадисткия ислям. Казването на истината ужаси либералите по целия свят, както винаги. Своята присъда Мануил произнесе малко преди Византийската империя да бъде разрушена от джихада, а оцелелите Православни църкви да се лишат от своите изконни земи.

Путин редовно се снима с Московския патриарх. Той го прави както от политически съображения, така и поради дълбоко познаване на историята. За разлика от всички тези страхливи либерални политици на Запад, които нямат сили да изговорят думите „мюсюлманско варварство“, Путин много твърдо и ясно се изказва по този въпрос. Той помни историята на ужасните мюсюлмански нападения срещу Русия. Той знае, че ”свещената война срещу неверниците” не е претърпяла никакви промени през последните хиляда години. Както и специалистът по джихада Самюъл Хънтингтън, Путин много добре разбира, че това е война в защита на цивилизацията.

Владимир Путин не е изискан либерал, но той е реалист – нещо, което днес никой западен лидер не може да каже за себе си. Без реализъм моралните постъпки са невъзможни. Без реализъм всичко се превръща в Обамов театър на абсурда.

Путин е възпитан от вярваща православна майка и баща марксист. Той дойде на власт, след като потуши жестоко терористическия мюсюлмански метеж в Чечения, като се възползва от традиционната руска тактика на бомбардиране на цели градове чак до момента на пълната им капитулация.

Като полковник от КГБ Путин по времето на Горбачов видя как неговият свят се разпада на парчета. Опитвайки се да либерализира съветската империя, Горбачов я доведе до разпад. Според Путин демократичният либерализъм не работи, съветският марксизъм не работи, а най-малко от всичко той е готов да се примири с победата на въоръжения с модерно оръжие джихад.

Американците са свикнали да възприемат съветска Русия като войнствен атеистичен режим, който в течение на 70-80 години се опитваше да унищожи вярата там, където това бе възможно. Но един от най-поразителните факти на ХХ век стана оцеляването на традиционната религия въпреки марксисткия терор. Понякога възниква впечатлението, че в богатите потребителски общества вярата се руши, а гоненията и страданията я връщат към живот.

Казват, че когато в края на 1980-те започна разпадането на Съветския съюз, някои членове на ЦК въздишали ”Боже мой!” всеки път, когато чували някоя лоша новина. Религията оцеля и се запази дори в самото сърце на комунистическата партия. Същото се случва днес в Китай.

Така че Путин само се завърна към методите на руските царе, които използваха Православната църква, за да крепят единството на нацията. Той също така демонстрира религиозна толерантност, докато вярата има мирен характер. Хората могат да си вярват и да ходят в църквите и джамиите си, ако не създават заплаха за царя. (Но за войнствените движения на гейовете тук не става въпрос.)

Ако Путин е умен, той няма да злоупотребява с новия си авторитет и влияние в Близкия Изток. Русия може да получи многобройни изгоди и преимущества, ако хората по света повярват, че тя поддържа един приемлив баланс.

Превод (със съкращения): Андрей Романов

Източник: American Thinker