Докога Църква, народ и държава ще честват отделно светите братя?

Погледнато от собствената ми егоистична гледна точка, най-положителното на църковно-календарният проблем е, че той навярно ще съпътства световното Православие до Второто Пришествие и така до края на живота си винаги ще имам оправдание и поводи да се доказвам като богослов-любител.

Календарологията е интердисциплинарна приложна наука със злощастната съдба на нежелано подхвърляно дете. Родните клирици, богослови и историци, напълно естествено с хуманитарна насоченост на съзнанието, не желаят да вникнат в календарния проблем, погрешно приемайки математическата му страна за много сложна. Това, което човек не разбира, не може и да го заинтересова. Както апетитът идва с яденето, така и интересът и любознателността идват от рационалното и логическото разбиране. Не мога да приема за мъдър стереотипния и нищо не изясняващ отговор на свещенослужителите на БПЦ – Българска Патриаршия (съзнателно употребявам официалното й название съгласно новия й Устав), че “се честват събития, а не дати”, колчем ги попитат за календарния проблем. Най-изтъкнатите съвременни наши историци смятат календарния проблем за маловажен, “само ги бил обърквал”, наред със средновековното летоброене по индикти (последователни периоди от по 15 години). Колко жалко! Календарната дата е еманация, символ на историческата наука.

От друга страна учените физици и астрономи, напълно обяснимо, не се интересуват от календара в качеството му на култов феномен, определящ литургичния годишен кръг за християнската ортопраксия.

Не е маловажен църковно-календарният проблем, щом като старостилците са се уединили в самостоятелен храм “Пресвета Богородица” на бул. “Братя Бъкстон” в столицата със свой самостоятелен епископ.

В съвременното българско православно календарче срещу датата 11 май стои: “Св. Равноапостолни Кирил и Методий”, а срещу 24 май – “Ден на Българската просвета и култура и на славянската писменост”. Светите родни братя грозно и глупаво са откъснати от техния ден. И няма сила в България, която да събуди съвестта на нашите висши клирици, мастити историци и големци-управници за да се поправи веднъж завинаги този наш развален, хаотичен и объркващ православен календар. Кой стопанин би търпял в дома си един полудял часовник, който след като е отброил примерно 12 часа, след 13 минути показва пак 12 часа? Преудивително е дълготърпението на Домостроителя, милостиво допускащ в Своя дом използването на развален планетарно-слънчев часовник, какъвто своебразен часовник е съвременният православен български, румънски и гръцки календар.

Светите братя са равноапостолни защото са станали причина цели народи да се приобщят към Истината. Още през Първото българско царство се е чествала паметта им в деня на тяхната кончина- св. Константин-Кирил Философ на 14 февруари, св. Методий на 6 април. Но понеже са родни братя и неразривно обединени от самото си апостолско дело, се е появило желанието в славянските църкви да бъде обединена тяхната памет в едно общо честване. Общоприето е да се смята, че на първо време това е станало в деня (датата) на Методиевата смърт – 6 април със съответна църковна служба. Но юлианската дата 6 април много често се е падала по време на Св. Четиридесятница, създавайки неудобства за предпасхалния богослужебен цикъл.

Най-вероятно това е била причината същата служба да бъде прехвърлена на 11 май. Искам дебело да подчертая този исторически факт, който категорично доказва, че църковният календар е чисто човешко, административно дело. Той нито е божествен, нито е свещен, нито е душеспасителен ! Упоритите старостилци нямат никакво извинение като фетишизират Юлианския календар, навличайки си грях напълно равен на идолопоклонничеството.

През месец юли 1968 г. БПЦ подготвяйки календарната реформа, станала факт в края на същата година, е замолила Комитета при Министерството на Вътрешните работи по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове, държавата и народът да честват празника на славянските просветители не на 24 май, а на 11 май, както е било до 1916 г. Молбата не е била уважена от държавата и бих казал и от нашата общественост. Ето, това е точният момент на “раждането на трагедията” на нашено православно календарче. Трагедията му се корени в неговата дихотомия (двойственост) – дълбоко залегналата в българския бит традиция, някои религиозни празници да се празнуват и по стар стил. Всички ги знаем: 1 януари – 14 януари – Васильовден; 1 февруари – 14 февруари – Трифон "Зарезан"; 25 ноември – 8 декември – св. Климент Охридски и някои други. Обаче дихотомията 11 май – 24 май не е само неформална, битова, а е закрепена законово, защото още от 1986 г. 24 май е официален празник и неработен ден за Република България.

Най-фрапиращите случаи на дихотомия могат да се премахнат много лесно. Достатъчно е само Св. Синод на БПЦ – Българска Патриаршия да прояви добра воля. Като ярко доказателство за това ще припомня случая (прецедента) “Гергьовден”. Св. Георги Победоносец до 1916 г. се е чествал от Църква, миряни и държава на 23 април. От 1917 г. до 1968 г. включително – на 6 май. От 1969 г. до 1976 г. включително – пак на 23 април! Последното научих от казаното във вестник “Телеграф” тази година от д-р Христо Темелски, Директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската Патриаршия. Обаче Д-р Харитон Попов, тогавашен Директор на синодалното издателство, продължава д-р Темелски по-нататък във вестника, по настояване на БКП, през 1977 г. на своя глава поставя Гергьовден на 6 май за да бъде на Деня на овчаря и пастира. И така до ден днешен Гергьовден е единственият неподвижен църковен празник у нас, който се чества все още по стар стил. Както казваше покойният Злати Златев, един от водещите старостилци, в онова време партийци и владици постепенно са се обединили около гергьовското агне, защото ако Гергьовден е бил останал на 23 април много често би се падал по време на Велики пости.

От 1998 г. 6 май законово е определен за официален празник като “Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия”. Следователно след като веднъж БПЦ е направила негласен компромис, за да угоди на държавата, същото е длъжна да направи и в наши дни по силата именно на “Прецедента Гергьовден” и да премести в църковното календарче деня на светите равноапостолни братя Кирил и Методий от 11 май на 24 май.

“Но богослужебният Устав в диоцеза на БПЦ си има годишно последование и е безумие самоволно да се разместват празници!” – биха възкликнали всички свещенослужители в отговор на моето еретично мнение. Веднага бих възразил, че честни и интелигентни свещеници като отец Божидар Главев признават наличието на хаос в Устава вследствие на календарната реформа от 1968 г. Причината вече е пределно ясна – неподвижните празници са по Григорианския (гражданския календар), а Великденът и всички определящи се от него подвижни празници са по Юлианския календар. Съвременното българско православно календарче е двустилно, а не новостилно.

Пак тази дихотомия (двойственост) е в корена на злото. И затова щом Българската, Румънска и Еладска църкви веднъж са казали “А”, тоест частично са приели Григорианския календар за неподвижните празници, те категорично и твърдо трябва да кажат и “Б”, тоест да приемат Григорианския календар и за подвижните празници. Единствено православният зилотизъм ни спъва да направим втората календарна крачка. Няма опасност Папството да асимилира Православието, защото специфичните различия в празниците ще останат. На първо място различията са в съответните национални, ако мога така да се изразя, светии, преподобни, мъченици, блажени и т. нат. На второ място, но не и по значение са много общи празници между католици и православни, които обаче са на различни дати. Ето някои примери:

Църковен празник	дати при православните	дати при католиците
Зачатие на св. Анна	9 декември	8 декември
Св. Първомъченик и архидякон Стефан	27 декември	26 декември
Св. братя Кирил и Методий	11 май	14 февруари
Успение на св. Анна	25 юли	26 юли
Архангеловден	8 ноември	29 септември
Св. вмчца Екатерина	24 ноември	25 ноември

По какъвто и да е начин да се реши или да не се реши църковно-календарният проблем в близко или далечно бъдеще, едно нещо със сигурност е неотложно за всички православни в България: Светите братя Кирил и Методий, св. преп. Йоан Рилски Чудотворец (19 октомври) и св. Климент Охридски (25 ноември), тези три празника, трябва официално да се честват от църква, народ и държава по стар стил, съответно: 24 май, 1 ноември и 8 декември.

Искрено ще се радвам ако намеря съмишленици чрез сайта Pravoslavie.bg.