Държавна сигурност е разработвала ССЦ и Ватикана

За активната разузнавателна разработка на Световния Съвет на Църквите и други международни религиозни организации от МВР на НРБ и КГБ при МС на СССР

Когато преди две години във фокуса на световните медии бе бившият вече Архиепископ на Варшава, който бе принуден да се оттегли, след като стана ясно, че сътрудничил на на тайните служби на комунистическа Полша в България въпросът за сътрудничеството на клирици на ДС-НРБ не притесни църковното ръководство.

Въпросът за отварянето на досиетата на бившата Държавна сигурност не е обсъждан от Светия Синод на Българската Православна църква заяви в сутрешния блок на БНТ русенският митрополит Неофит. Той бе категоричен, че в Светия Синод и висшия клир няма никакъв страх (09.01.2007/14:31; БНТ/НюзБГ). Ще посрещнем отварянето на досиетата без притеснения, каза още митрополит Неофит. „Ако при отварянето на досиетата се окаже, че някой от църквата е бил свързан с бившата ДС, решение за това какво наказание ще се предприеме спрямо него ще се вземе от съответната епархийска власт. По мое мнение отварянето на досиетата няма да доведе до тежки престъпления. Не вярвам да се разкрият недостойни поведения“, каза още русенският митрополит Неофит.

***

Преди 61 години започва официалното съществуване на Световния съвет на църквите (ССЦ) – шест десетилетия романтични мечти, утопии и разочарования. Световният съвет на църквите се формира в годините след най-кръвопролитната война в историята на човечеството. Европа, а и целият свят са разделени икономически, политически, идеологически и духовно. ССЦ възниква с идеята, че само единството в Христа може да обедини хората. Една красива идея, но с богословски неправилен подход ­ единство въпреки всичко в Църквата не може да се постигне.

Историята на икуменическото движение е сложна и противоречива. Проследяването на асамблеите може да даде поглед върху основните моменти в развитието на икуменизма. Асамблеите се провеждат през 7 години. На тях се събират всички църкви-членки на движението. Асамблеята е управителното тяло на ССЦ. Делегатите на асамблеята определят стратегията на ССЦ през следващите седем години.

В началото на века движението за обединение на християните е чисто протестантска дейност. Тогава се развиват две направления ­ „Живот и работа“ и „Вяра и устройство“, които по-късно прерастват в Световен съвет на църквите.

Следващата фаза е официалното създаване на Световния съвет на църквите в Амстердам през 1948 г. на Първата асамблея на икуменическото движение. Темата е „Човешкото падение и Божият промисъл“.

Втората асамблея е през 1954 г. в Еванстон. Темата е „Христос ­ Надеждата на света“.

Третата асaмблея е с тема „Иисус Христос ­ Светлината на света“, състояла се през 1961 г. в Ню Делхи.

Четвъртата е в Упсала през 1968 г., а темата е „Ето, всичко ново творя“.

„Иисус Христос освобождава и обединява“ е темата на Петата асамблея в Найроби през 1975 г.

Шестата асамблея е на тема „Иисус Христос: Животът на света“. Провежда се през 1983 г. във Ванкувър.
Седмата е в Канбера през 1991 г. на тема „Ела, Свети Душе, обнови цялото творение“.

Осмата асамблея се проведе в 1998 година в Хараре, Зимбабве. Темата бе „Обърни се към Бога ­ възрадвай се в Надеждата“.

Първоначалният замисъл на икуменизма е осъществяването на диалог между всички християни в широкия и многообразен свят, да се заздрави мирът и разбирателството, да се надмогнат несъгласията, да възтържествува взаимното доверие. В този си вид икуменизмът (от гр. „икумени“ ­ вселена, сиреч вселенско християнство ­ б. а.) съществува от неотдавна и за негово начало може да се счита годината 1948, когато се основава Световния Съвет на Църквите (ССЦ) в Амстердам. Когато икуменическото движение започва своя начален период след 1948 г., то е нещо ново. Светът също е различен – преструктуриран, със заложени нови порядки, изправен пред нова епоха, в т. ч. и следвоенната поляризация на света,­ издигането на Желязната завеса, Студената война, създаването на нови държави. През този период почти всички православни страни се намират под религиозно-политически натиск от различни режими. На Запад, обратното, понятието за свобода ­ в това число и религиозна стига понякога до крайности.

В определени моменти ССЦ е бил трибуна, от която вярата на Православната църква, мисията и мненията й по теми, засягащи мира, справедливостта, развитието и опазването на околната среда, станаха по-широко известни на неправославния свят. Бе създадено плодоносно сътрудничество с другите членове и партньори на ССЦ с цел да се дадат отговори на предизвикателствата на съвременната култура в началото на 21 век и Третото хилядолетие.

Ролята на църквите и международните християнски организации в търсенето и реализирането на мира по света е безапелационно доказала се. Насилието срещу невъоръжени и невинни цивилни заради политически или религиозни цели от страна на държавни или недържавни извършители не може да бъде оправдано по никакъв начин в правен, богословски или етически аспект, което бе и един от акцентите на последнопроведената в Порто Алегре – Бразилия между 14-23 февруари 2006 Девета Асамблея на Световния Съвет на Църквите (ССЦ), когато се изказа единодушното становище на 348-те църкви-членки на ССЦ, че терористични актове и заплахи, както и организационната подкрепа за терора да бъдат предмет на криминалното право като мерките на анти-тероризма трябва да се демилитаризират (принципите са изложени в документ под No. PIC 02-4: “Становище върху тероризма, анти-тероризма и човешките права”). Международните приети норми и стандарти за човешки права и хуманитарното право са резултат от общите усилия и са предвидени да решават кризисни ситуации и заплахи за отделните личности или обществата.

***

Тази значимост за християнския свят и международната общественост на тази междуцърковна организация не е останала недоловена и от службите за сигурност през годините на тоталитаризма. През 2009 година излезе уникалния документален сборник – издание на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, със заглавие “КГБ и ДС – връзки и зависимости”. Комисията с дългата абревиатура КРДОПБГДСПСБНА предлага общо 53 документа из архивите на ДС с премахнато ниво на класификация от периода 1950-1991 г. с правно основание параграф 17 от ПЗР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. В няколко от тях намираме неизвестни моменти и факти относно интереса на службите за сигурност към международните и националните религиозни организации и общности. В настоящия материал са акцентирани някои оценки и мероприятия в част от публикуваните архивни единици.

Документ №5 е на руски език: “Заметки о мерах на улучшению работы органов государственной безопасности НР Болгарии, 1953 г.” (ф. МВР, п. Ф. 1, оп. 5, а. е. 23, л. 198-206). На с. 42 се разкрива, че една от основните задачи е била “взимането на оперативен отчет всички вражески елементи, а за определени словеве, в т. ч. представителите на висшето духовенство, да се считат обекти на активна агентурна разработка, най-вече контролирането на кореспонденцията им посредством засилване работата на служба “Панега”. Точка 23-та на с. 47-48 препоръчва възползването от материалите по процеса над католическата заговорническа шпионска организация и закриването на католическите манастири, църкви, молитвени домове и др. под., като центрове за заговор и шпионаж, като се препоръчва на същия принцип да се ограничи и броя на действащите джамии (ориг.: “турски църкви”).

Документ №8 е превод от руски: “Мероприятия за по-нататъшното координиране и взаимодействието между органите на ДС-НРБ и органите на безопасността на СССР, 3 юли 1959 г.” (ф. НРС, п. Ф. 9, оп. 2, а. е. 804, л. 8-12). В точка III от документа (с. 64) намираме констатация, че Ватикана провежда вражеска дейност против Съветския съюз и страните от социалистическия лагер. Намира се като целесъобразно съветски разузнавачи на място в България да изучат възможностите за разкриване и пресичане на дейността на Ватикана, имайки предвид, че тогавашният папа е живял дълго време в България и е създал много връзки, като се дава срок до 15 авг. 1959 година (имайки предвид дипломатическия пост на кардинал Ронкали в нашата страна).

Документ №11: “Запис-Беседа: По координиране на разузнавателните и контраразузанавателни мероприятия и съвместното провеждане на някои от тях между МВР на НРБ и Комитета за държавана сигурност при Министерския съвет на Съюза на ССР от 5 юни 1961 г.”, с. 101 набелязва “агентурно проникване във Ватикана и Световния Съвет на Църквите за разкриване и разобличаване на техните планове и практическата им вражеска дейност против страните от социалистическия лагер”. Предвидени са мероприятия “за подривната дейност на Ватикана срещу страните от социалистическия лагер, за подготовката на Вселенски събор от Ватикана, за агентурата на Ватикана, която се използва срещу страните от социалистическия лагер”. От особена опасност за социалистическия лагер се оказва Вторият Ватикански събор на Римо-католическата църква. Така на стр. 105 се предвижда:

“Във връзка с активизирането на враждебната дейност на Ватикана срещу страните от социалистическия лагер да се вземат по-активни мерки за организирането на:

– широка кампания за разобличаване реакционната роля на Ватикана като враг на мира и демокрацията чрез печата, радиото, публични изказвания и т.н.;

– системна работа за дезинформация и компрометиране на Ватикана, а също така също и на неговите видни деятели в пресата на социалистическите и капиталистическите страни с жел задълбочаване на противоречията и създаване на недовериое от страна на някои категории католическо духовенство по отношение на Ватикана;

– използване на Пражката мирна християнска конференция (ПМХК) в интерес на социалистическите страни за борба с Ватикана и повишаване авторитета на ПМХК до нивото на ведуща международна църковна организация.

МВР и КГБ ще разработят съвместни мероприятия за компрометиране на Вселенския събор, който се свиква за обединяване в един антикомунистически фронт под ръководството на Ватикана на всички църкви, в това число и мюсюлманската”.

Документ №9 представлява “Информация на Г. Кумбилиев пред съвещание на актива на Министерството на вътрешните работи, София, 11 авг. 1959 г.” (ф. НРС, п. Ф. 9, оп. 2, а. Е. 804, л. 48-49).

На страници 87-88 се отправя критика, че в България не се използва писането на разобличителни статии за духовници за публичната им компрометация, давайки за пример статия във в-к “Правда” “Похожденията на отец Терентий” и да се приложи към едно дело за редица свещеници, замесени в злоупотреби за извличане лична печалба при продажбата на свещи. Като високорезултатна профилактика се оценява политическото разложение и по отношение на религиозните секти чрез агентура в ръководните среди на религиозните общности. Като “добри практики” се цитира използването на ходжите за агитация на турското население да влиза в ТКЗС; също и парирането на брожения сред нашето духовенство, но след дадени указания от ЦК на Партията към Св. Синод, който надлежно им е “обяснил евангелието”, че всяка власт е дадена от Бога и че дружният труд се олицетворява тъкмо от ТКЗС.

Документ №14 или “Запис на Беседата относно резултатите и по-нататъшното сътрудничество между КГБ при ЦМ на СССР и МВР на НРБ, Москва, 17.05.1963 г.” заявява, че двете страни считат за необходимо и занапред да развиват и задълбочават взаимодействието и сътрудничеството по изпълнението на редица задачи, сред които (вж. с. 121, тт. 22-23) и това страните да продължат работата по разкриването каналите за връзка на служителите на култа на Ватикана; като се предвижда КГБ при Съвета на Министрите на СССР и МВР на НРБ да разменят информация за резултатите от първата сесия на Вселенския събор и към 1 август т.г. да подготвят съвместни мероприятия през периода на втората сесия на Събора.

Документ №22 “Информация №724 относно състоялите се разговори с пребивавалата у нас делегация на КГБ начело с Ю. Андропов, София, 24 дек. 1969 г.” (ф. НРС, п. Ф. 9, оп. 2, а. Е. 813, л. 16-23). Анализирайки обстановката в Кипър с цел насочване работата към изостряне на протичоречията между Гърция и Турция (вж с. 169), се прави извод за поддържане настроенията на Архиепископ Макариос (тогавашният кипърски държавен и духовен водач) за самостоятелност и независимост, като във връзка с това “съветските другари” подчертават необходимостта да се използват възможностите на православната църква (автокефалните Българска и Руска православни църкви) както за получаване на сведения, така и за оказване на влияние на Макариос.

Документ №27 – “План за взаимодействие и делово сътрудничество в контраразузнавателната работа между V управление на Комитета за държавна сигурност при Министерския съвет на СССР и VI управление на МВР на НРБ за 1972-74 г., април 1972 г.” (ф. МВР, п. Ф. 1, оп. 10, а. Е. 1282, л. 1-13) на страница 221 разкрива като главна задача с оглед на взаимните интереси по отношение разработката на враждебната част от мюсюлманската емиграция в Турция да се изготвят оперативни възможности за внедряване в съществуващите в тази страна мюсюлмански организации, интерес към ислямските центрове, продължаващ през десетилетията, видно и от Документ 43 – “План за съвместна с органите на КГБ през периода 1983-1984 г., София, 20 юни 1983 г. (ф. МВР, п. Ф. 22, оп. 1, а. Е. 202, л. 1-5), където се предвиждат целенасочени мероприятия по дейността на “Мюсюлмански братя” (вж. с. 343). И веднага след това по-детайлизирано описание по разработката на църковните организации. Главно направление в работата по тази линия се считало активното противодействие на стремежите на задграничните религиозни центрове към идейна и организационна консолидация на антисоциалистическите клерикални организации и използване на Руската и Българската православни църкви за целите на идеологическата диверсия. Предвиждат се за осигуряване изпълнението на набелязаните мероприятия постоянно да се поддържат делови контакти чрез организиране на срещи между сътрудници на двете управления за разработване на съгласувани мероприятия по отношение на редица оперативно интересни емигрантски центрове и особено на Световния съвет на църквите (вж. с. 227).

За тази цел на с. 222 се определят следните конкретни задачи и агенти из църковните среди:

а/ с оглед изпълнението на посочената задача да продължи разработката на съответните институти и лидери на Ватикана, като се използват възможностите на “Борисов”, “Стоянов”, “Петров” (МВР на НРБ), “Светослав”, “Нестеров”, “Островски”, “Адамант”, “Видамантас” (КГБ на СССР) и други агенти от средата на авторитетни духовни лица;

б/ през 1972 година да се разработят основните принципи на оперативната линия за използване Световния съвет на църквите в оперативно изгодна за нас посока. Тези принципи да се обсъдят със заинтересуваните служби на органите на сигурността на социалистическите страни;

в/ да продължи укрепването по агентурен път на ръководните органи на “Пражката християнска мирна конференция” с представители на църковните организации от социалистическите страни и други прогресивно настроени религиозни дейци;

г/ да се работи по разширяване контактите на “Пражката християнска мирна конференция” с църквите от от капиталистическите страни, както и по въвличането им в орбитата на нейното влияние; да се осигури по-широко получаване по каналите на “Пражката християнска мирна конференция” на информация за използването от противника на клерикалните центрове и организации за провеждане на идеологическа диверсия”.

В Документ №44 “Справка относно проведения разговор на срещата с Крючков – зам.-председател на КГБ и началника на ПГУ-КГБ с делегация на ПГУ-ДС, 19 ноем. 1984 г.” (ф. НРЦ, п. Ф. 9, оп. 4, а. Е. 663, л. 26-30) на стр. 348-49 “другарят” Крючков прави анализ на развитието на делото “Антонов” за покушението над папа Йоан-Павел II, италианската юриспруденция и позицията на съдията Иларио Мартела. Оценката на най-висшия кагебист за папата е “като един много опасен за нас духовник, пред когото бледнее даже покойния вече кардинал Вишински”. Предвидено е да се потърси по делото “Антонов” помощ от полските другари, макар те към момента да “си имат случая Попелушко”.

Документ №46 “Перспективен план за взаимодействието между външното разузнаване на Министерството на вътрешните работи на НРБ и Комитета на държавна сигурност на СССР за периода 1986-1990 г., 19 март 1986 г.” (ф. НРС, п. Ф. 9, оп. 4, а. Е. 40, л. 1-19) предвижда в процеса на взаимодействието двете разузнавания се договарят за по-нататъшното повишаване качеството и оперативността при взаимното подаване на информация, включително относно позициите на международните религиозни организации, и по специално, Ватикана (като особено внимание се отделя на нейните ръководни органи, вж. с. 385) и протестантската църква, по отношение на социалистическите страни, демократичните и прогресивните движения; техните прояви по проблемите на мира, международното разведряване и разоръжаването.

Източник: www.comdos.bg