„Държавниците“ са враг на своя народ
По повод въпросите, свързани с темата за преподаването на религия в училище, които влязоха във фокуса на общественото внимание през последните месеци, отново бяха споменати изказванията на министъра на образованието, на представители на Комисията по образованието и науката при Народното събрание, на депутати и отговорни лица от държавното ни управление.
Проследявайки всички техни „мъдрости“, останах за пореден път удивен и наскърбен от факта, че това са хора, които бягат от отговорност, крият се под маската на „великата грижа“ за свободата на човешката личност и размахват пръст пред всеки, който дръзне да сподели нещо различно от тяхното мнение и настроение.
За съжаление, тези дами и господа не са в час със свободата на човешката личност, с даването на възможност на човека сам да кове духовното си бъдеще. Или иначе казано, те си противоречат в изказванията, с което сами свидетелстват за бягството си от отговорност и за ясната липса на воля в българското училище да има предмет, който да учи, да отваря очи, да отговаря на въпроси, да дава истинско направление в живота, да възпитава – в религия, в етика, във вяра.
За съжаление, българският политически елит се оказва враг на своя народ. И знаете ли защо? Причината е елементарна. Никой не иска свободен народ. Никой не иска личности в своята държава. Защото това означава противопоставяне и въставане не чрез силата на мускулите, дебелите вратове и многото пари, а чрез силата на отговорността, на етиката, на свободата, на принципите, правещи човека мъдър и знаещ.
Още нещо бе лансирано напоследък като статистика по медиите – че вярващите в България са преди всичко неуки, неграмотни и, видиш ли, утайката на обществото. Онези обаче, които прокарват подобни нагласи, много ясно знаят и виждат, че вярващият народ е възпълнил в себе си Божията мъдрост и познание, пред които не може да въстане никой.
Защо българските политици са врагове на народа? Много просто. Защото не искат този народ да бъде народ, а искат да бъде стадо и то стадо от кози, което всеки може да разпилее където си иска и да си прави с него каквото си иска. Прост, елементарен и народен отговор.
Църквата или по-точно духовенството е използвано за примамка в тази игра. Ако сте обърнали внимание, ще видите, че духовниците са днешните парадни, циркаджийски мечки, които са разкарвани напред-назад, за да благоукрасяват различни събития. Църквата днес е за водосвети по фирми, фабрики, пътища, по форуми и държавни протоколи, по вечери… Да не говорим пък какво става по избори. Църквата е купена и то скъпо купена, и не с цената на Христовата кръв, а с цената на европейските проекти и подаянията на политическите партии.
И в крайна сметка ние сме си виновни, църквата не е самостоятелна. Тя е подвластна на мечкаря. Казват й „Ела!“, и тя идва. Казва й „Играй!“, и тя играе. Казват й „Яж!“, и тя яде. Това е положението.
Потърпевш от всичко това е народът, който е изигран, предаден, изоставен, занемарен и обречен на незнание. И знаете ли защо? Защото всички се страхуват от Църквата. Всеки от така наречените ръководители се страхува от силна, действена и живееща със своя народ Църква.
Страхът, че народът ще има Бог, вяра, надежда и любов, е страшно нещо за владетелите на този свят. Те искат да владеят, а в тяхната власт Бог няма работа. Но, каквото и да е, всеки намира своето, когато рита ръжена срещу Бог. В псалома, който някои от държавниците знаят, е казано: „Рече безумец в сърцето си, „няма Бог“. Развратиха се човеците…“ (52:1).
Ето защо врагът на нашия народ са неговите „държавници“, които не мерят с аршина на духовно-социалния възход, а с аршина на духовно-социалното робство. Христос затова е и казал: „Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.“ (Мат. 23:13)
Вярвам, че това няма да бъде за дълго. Бог поругаван не бива и затова всеки, изправил се срещу Него, ще си замине и мястото му няма никой да знае, и народът ще получи достъпа до вярата от държавата… Защото обратното би означавало да се сложи край на Българската държава, история, култура и бъдеще. Ще бъде поругание и над нашите предци, което никой няма да ни прости.
Ако четете тези редове, драги управници и не само, не се гневете, те не са срещу вас, те са с болка и от болка написани и целят да се опомним, да се смирим, да се събудим от самозабравата и егоизма, които са ни обгърнали, а не да се хулим, обиждаме и да воюваме един срещу друг.
