Животът като тайнство. Няколко думи за първия президент на Европейския съюз
Избирането на Херман ван Ромпой за първи президент на Европа е много положителен факт. В съгласие с Лисабонския договор Европейският съюз вече ще има лице, което ще го представя.
Не бих казал, както смятат някои, че е избран “служебен президент” и че самият избор-назначение е компромис на преходния период, след което щели да дойдат по-ярки лидери, а сега Европа давала сигнал, че излиза от глобалната политика и се съсредоточава върху себе си, наслаждавайки се на Кантовия “вечен мир” с повяхнал привкус на постмодерност.
Първо, кандидатурата на Ромпой е съвместна позиция на Франция и Германия. Добре е, че тандемът на двете страни-локомотиви на интеграцията изигра решаваща роля. Това означава, че векторът на вземането на решенията не се е преместил в посока новите членки на ЕС, ориентирани по-скоро към трансантлантически дневен ред, отколкото към задълбочаване на евроинтеграцията.
Гласът на Евросъюза няма да бъде гласът на някой харизматичен проамерикански лидер като Тони Блеър, а тихият глас на европейски интелектуалец-федералист. Това, че Ромпой е слабоизвестен сред широката публика извън пределите на Белгия, не е плюс, но не е и минус. Известността е въпрос на време. Президентът е избран с консенсус и е политик, ориентиран по негови собствени думи към водене на преговорен процес, в който няма нито печеливши, нито загубили – всички печелят. Тоест той е противник на играта с нулев резултат и го доказа, когато преди година успя да преодолее блестящо правителствената криза в Белгия. Освен това, опитът в управлението на страна с много сложна система на разпределение на властта на федерално и регионално ниво ще му помогне при ръководенето на ЕС.
Избирането на представител на една от малките страни-основателки на единна Европа и при това консервативен политик е още един сигнал. Можем да не се съмняваме в това, че първият президент на ЕС е последователен федералист, достоен приемник на такива лидери на белгийската християндемокрация като Пол-Анри Спаак, Лео Тиндеманс и Вилфред Мартенс. Понятието “федерална цел” е изключено от всички европейски документи поради британската алергия, но няма съмнение, че европейският наднационален дневен ред ще бъде последователно придвижван напред.
Тук може да се цитира известното хайку на Басьо, когото Ромпой като ценител на японската поезия сигурно добре познава:
Тихо, тихо пълзи
охлюв по склона на Фуджи
нагоре, чак до върха.
И така, имаме усещането, че охлювът бавно, но сигурно пълзи нагоре, към ледените върхове на Съединените Европейски Щати.
Засега президентът на ЕС не каза нищо значимо след встъпването си в длъжност. Но има неща, казани от него преди няколко години. Например, че всеки човек трябва да реши за себе си какво е животът – тайнство или абсурд? Аз избирам тайнството, каза Ромпой.
Но в какво е тайната на самия Херман ван Ромпой? Ще се опитаме да отговорим с неговите думи, казани преди пет години по повод евентуалното влизане на Турция в Европа: “Универсалните европейски ценности не са нищо друго освен фундаментални ценности на християнството”. Ще има ли кураж първият президент на единна Европа, вярващ католик и добър глава на семейството, да повтори тези думи след встъпването си в новата длъжност? Ако да, то това ще е пропуснатото звено от преамбюла към несъстоялата Евроконституция, чиято софт-версия стана Лисабонският договор. В преамбюла се споменаваха римското право, гръцката култура и идеалите на Просвещението, но нямаше нито дума за християнските корени на Европа.
Но Лисабонският договор признава важността на диалога с църквите и религиозните общности. Ако Ромпой като президент на единна Европа, носещ в себе си усещането, че европейската идентичност не може да се отдели от християнските й корени, се амбицира да въплъти това положение в живота, то избирането му ще бъде шанс за Европа. Шанс да се изяви не само като регионална икономическа структура, но и като реално въплъщение на западноевропейската християнска цивилизация. На Европа й трябва душа, каза навремето Жак Делор – един от творците на сегашната европейска архитектура.
Няма съмнение, че с такъв Евросъюз Русия ще може да разговаря не само за квоти, тарифи и визи, но и за ценности. При това не за абстрактни либерални ценности, когато ни представят като вечни ученици, а за ценностите на християнската цивилизацията, източният полюс на която е Русия и страните от православния свят, както наскоро подчерта в едно свое изказване патриархът на Москва и цяла Русия Кирил.
Именно по инициатива на патриарха и на президента на Европейската народна партия (ЕНП) Вилфред Мартенс (да не забравяме, че става дума за фактически управляващата партия в Евросъюза – към нея принадлежат всички първи лица на ЕС: и Барозу, и Бузек и самият Ромпой) бе положено началото на уникален проект за неправителствен диалог между ЕС и Русия в тристранен формат с участието на ЕНП, Руската православна църква и партията “Единна Русия”.
В други страни от православния свят, които също са източни партньори на ЕС – Украина, Беларус и Молдова – такива участници в диалога биха могли в бъдеще да станат също политически сили, които залагат на правата, достойнството и отговорността на човешката личност. От страна на самите европейски политици има разбиране, че Църквата трябва да бъде легитимен представител на гражданското общество в този многостранен диалог. Искаме да се надяваме, че тази инициатива няма да се изплъзне от вниманието на първия президент на ЕС.
И накрая, може ли мечтата за единна Европа от Атлантика до Тихия океан да стане пробивен модернизационен проект? Ако в основата му бъде положена “цъфтящата сложност” (Константин Леонтиев) на християнската европейска цивилизация, западна и източна, то такъв шанс съществува.
Пак ще цитираме новоизбрания президент: “Ако нашето единство остане нашата сила, то нашите различия ще станат нашето богатство”. Ромпой имаше предвид, разбира се, Евросъюза, но тези думи би трябвало да са валидни и за цяла Европа. И въпреки че в Белгия няма планини, но от склоновете на Фуджи (по които пълзи охлювът!) трябва да се вижда, че от източната страна на Великата Шенгенска стена се намира не Азия, а просто друга Европа.
| interfax-religion.ru
Превод (със съкращения): Андрей Романов
Интересното в европейския проект е какво ще бъде мястото на православието, славянството и националната идея – трите стълба на източната европейска идентичност. Може би диалога между католици и православни ще доведе до преодоляване на различията, но славянската идея има своите сериозни отрицатели, както пише княз Трубецкой. Не е ясно каква е съдбата на националната идея. Така заявени стълбовете на Европа – римското право, гръцката култура и Просвещението блестящо изолират славянобългарската идея, която по думите на преподобни Паисий Хилендарски е културна алтернатива на „силни римляни и мудри гърци“. Освен това през турското робство борбата на българите е била насочена главно срещу елинизма, защото елинизма е световно признат културен факт -вж.борбите за Екзархията и трудовете на проф.Петър Ников. Трудното в България е да направиш българско училище. И е време да се разбере от клира на БПЦ, че бъдещето на християнския проект е изследването на отношенията между наука и религия.
„стълбовете на Европа – римското право, гръцката култура и Просвещението“.
Не е вярно. Вторият стълп е гръцкото понятие за демокрация, а третият – християнската вяра, а не нейното отрицание от т.нар. Просвещение.
„през турското робство борбата на българите е била насочена главно срещу елинизма“. И това е не вярно. Борбата срещу еленизма започва през 20-те години на ХІХ в. и особено след основаването на гръцката държава с нейната Мегали идея.
………….
Проверете своето IQ –
http://archiman.livejourmal.com/
Аз,си мислех,че ЕС е обирджийска структора със световен господар.нЕ знам дали има разлика между ЕС и СССР/освен в стандарта/.Преди години хвалехме братушките,сега еврушките.Да сме живи,здрави и да оставим московците да си хвалят ЕС/не са дали, не са взели/
Дон Кихоте,
Чети внимателно и не манипулирай. Елинизмът започва с въвеждането в световните унивреситети на антична философия, старогръцки език, изследвания по елинска култура, занимание с митологиите и най-вече с интереса към Илиадата. Елинизмът е подкрепен от проучванията по антична археология и текстове, свързани с разпространението на даден вид общожитейска философия. Едва по-сетне идва политическият интерес към демокрацията, римската републиканска система и идеята народа да си дава влаството мнение по латинската поговорка „Глас народен, глас божий“. Когато национализмът набира сили в Европа гърците решават да превърнат елинизма от културен факт, както правилно казвам в коментара си, в политическа амбиция, като православната църква е с двойнствено отношение – от една страна подкрепя елинската мегали идея, от друга страна поддържа вселенското начало в нея и не иска да има национализъм на Балканите. Затова ние имаме „История славяноболгарская“ , която е писана през 1762 г.
Дон Кихоте,
Понеже си космополит по дух ти предлагам да коментираш следващия цитат, като помислиш за българските жертви през ХІХ – ХХ век и благодарността ни.
“Питание: Що е най-свето человеку?
Отговор: Верата и народността.
Питание: Спроти верътъ какъв си?
Отговор: Християнин.
Питание: А по народност що си?
Отговор: По народност съм българин.
Питание: Защо?
Отговор: Защо съм роден от татко и майка българе и говорам (сборувам) български.
Питание: Не бидвит ли да си изменит човек верътъ и народносттъ?
Отговор: Има такива людийе, що се изменват верътъ и народносттъ туку тийе чинят най-тежък грех; таквите людийе ся имает от светът за предатели.Тийе никому не съ мили, ами секой ги мразит и ненавиждат, затова яз никога не ке простъ да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке ся мъчйъ да свестявам такви изумени людийе.”
Кузман Шапкарев, “Вера и народност”, четиво из “Българский буквар”, 1868, В: Документи и материали за историята на българския народ,С.,1969,с.154
Дон Кихоте,
Понеже странно мълчиш на моя призив да разтълкуваш един сериозен възрожденски текст, който е формирал двете основни идеи на българите през ХІХ век – вярата и народността, ти предлагам като европейски учен и публицист да ми разтълкуваш религиозно и културно следния цитат. Надявам се, че изтъкнат учен като теб не се притеснявя от естествения език на документите и от „моята елоквенция“, както пише в оценката си за кратките ми коментари отец Стоян Бербатов и която дума не знам какво значи, защото не е на български език, а аз с чуждиците не съм наясно:
“Персиан, от бога архонт на многото българи, изпрати Исбул, капхана, като му даде войски и ичиргу боила и кана колобра. И капханът към смоляните…Който търси истината, бог вижда, и който лъже, бог вижда. На християните българите направиха много добрини и християните ги забравиха, но бог вижда.”
Надпис от Филипи на владетеля Персиан, ІХв., В:Стара българска литература. Исторически съчинения,т.ІІІ,С., 1983, с.45
За този надпис вж. книгата на В. Бешевлиев за старобългарските надписи. Той е известен и многократно превеждан и интерпретиран.
Мълча, защото имам много работа и, освен това, не намирам за нужно да обяснявам нещо на някой, който отказва да разбере. Затова и Христос е мълчал пред Пилат.
Дон Кихоте,
Извинението ти с работата го намирам за обосновано. Обаче аз не те питам „Що е истина“, нито имам намерение да те разпъвам та да ми даваш пример с Пилат и Христос. Питам те такива неща, защото обективните данни от историята показват, че централната интрига в нашето историческо битие е състоянието на религиозния въпрос. Всичко може да се опише със средствата на религиозния прочит, което обаче не е направено поради ниската грамотност на политическата ни класа след 1878 година, а и по-късно, защото политическата класа, задава параметрите на това, което е нужно да се лансира в българското общество. Така основният въпрос, повдигнат в надписа на Персиан, а по-късно залегнал като лайтмотив на българското битие е какво е понятието ни за истина, за добро, за праведно и достойно в живота. Това философско питане прави нашият религиозен въпрос много сложен и без сериозни знания на БПЦ по истинска история и етнология не може да се води пълноценна религиозна дейност. Та така!