Животът като тайнство. Няколко думи за първия президент на Европейския съюз



БЛИЗКИ ТЕМИ:

8 коментара

  1. Интересното в европейския проект е какво ще бъде мястото на православието, славянството и националната идея – трите стълба на източната европейска идентичност. Може би диалога между католици и православни ще доведе до преодоляване на различията, но славянската идея има своите сериозни отрицатели, както пише княз Трубецкой. Не е ясно каква е съдбата на националната идея. Така заявени стълбовете на Европа – римското право, гръцката култура и Просвещението блестящо изолират славянобългарската идея, която по думите на преподобни Паисий Хилендарски е културна алтернатива на „силни римляни и мудри гърци“. Освен това през турското робство борбата на българите е била насочена главно срещу елинизма, защото елинизма е световно признат културен факт -вж.борбите за Екзархията и трудовете на проф.Петър Ников. Трудното в България е да направиш българско училище. И е време да се разбере от клира на БПЦ, че бъдещето на християнския проект е изследването на отношенията между наука и религия.

  2. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    „стълбовете на Европа – римското право, гръцката култура и Просвещението“.

    Не е вярно. Вторият стълп е гръцкото понятие за демокрация, а третият – християнската вяра, а не нейното отрицание от т.нар. Просвещение.

    „през турското робство борбата на българите е била насочена главно срещу елинизма“. И това е не вярно. Борбата срещу еленизма започва през 20-те години на ХІХ в. и особено след основаването на гръцката държава с нейната Мегали идея.

    ………….

    Проверете своето IQ –
    http://archiman.livejourmal.com/

  3. Kris каза:

    Аз,си мислех,че ЕС е обирджийска структора със световен господар.нЕ знам дали има разлика между ЕС и СССР/освен в стандарта/.Преди години хвалехме братушките,сега еврушките.Да сме живи,здрави и да оставим московците да си хвалят ЕС/не са дали, не са взели/

  4. Дон Кихоте,
    Чети внимателно и не манипулирай. Елинизмът започва с въвеждането в световните унивреситети на антична философия, старогръцки език, изследвания по елинска култура, занимание с митологиите и най-вече с интереса към Илиадата. Елинизмът е подкрепен от проучванията по антична археология и текстове, свързани с разпространението на даден вид общожитейска философия. Едва по-сетне идва политическият интерес към демокрацията, римската републиканска система и идеята народа да си дава влаството мнение по латинската поговорка „Глас народен, глас божий“. Когато национализмът набира сили в Европа гърците решават да превърнат елинизма от културен факт, както правилно казвам в коментара си, в политическа амбиция, като православната църква е с двойнствено отношение – от една страна подкрепя елинската мегали идея, от друга страна поддържа вселенското начало в нея и не иска да има национализъм на Балканите. Затова ние имаме „История славяноболгарская“ , която е писана през 1762 г.

  5. Дон Кихоте,
    Понеже си космополит по дух ти предлагам да коментираш следващия цитат, като помислиш за българските жертви през ХІХ – ХХ век и благодарността ни.
    “Питание: Що е най-свето человеку?
    Отговор: Верата и народността.
    Питание: Спроти верътъ какъв си?
    Отговор: Християнин.
    Питание: А по народност що си?
    Отговор: По народност съм българин.
    Питание: Защо?
    Отговор: Защо съм роден от татко и майка българе и говорам (сборувам) български.
    Питание: Не бидвит ли да си изменит човек верътъ и народносттъ?
    Отговор: Има такива людийе, що се изменват верътъ и народносттъ туку тийе чинят най-тежък грех; таквите людийе ся имает от светът за предатели.Тийе никому не съ мили, ами секой ги мразит и ненавиждат, затова яз никога не ке простъ да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке ся мъчйъ да свестявам такви изумени людийе.”
    Кузман Шапкарев, “Вера и народност”, четиво из “Българский буквар”, 1868, В: Документи и материали за историята на българския народ,С.,1969,с.154

  6. Дон Кихоте,
    Понеже странно мълчиш на моя призив да разтълкуваш един сериозен възрожденски текст, който е формирал двете основни идеи на българите през ХІХ век – вярата и народността, ти предлагам като европейски учен и публицист да ми разтълкуваш религиозно и културно следния цитат. Надявам се, че изтъкнат учен като теб не се притеснявя от естествения език на документите и от „моята елоквенция“, както пише в оценката си за кратките ми коментари отец Стоян Бербатов и която дума не знам какво значи, защото не е на български език, а аз с чуждиците не съм наясно:
    “Персиан, от бога архонт на многото българи, изпрати Исбул, капхана, като му даде войски и ичиргу боила и кана колобра. И капханът към смоляните…Който търси истината, бог вижда, и който лъже, бог вижда. На християните българите направиха много добрини и християните ги забравиха, но бог вижда.”
    Надпис от Филипи на владетеля Персиан, ІХв., В:Стара българска литература. Исторически съчинения,т.ІІІ,С., 1983, с.45

  7. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    За този надпис вж. книгата на В. Бешевлиев за старобългарските надписи. Той е известен и многократно превеждан и интерпретиран.

    Мълча, защото имам много работа и, освен това, не намирам за нужно да обяснявам нещо на някой, който отказва да разбере. Затова и Христос е мълчал пред Пилат.

  8. Дон Кихоте,
    Извинението ти с работата го намирам за обосновано. Обаче аз не те питам „Що е истина“, нито имам намерение да те разпъвам та да ми даваш пример с Пилат и Христос. Питам те такива неща, защото обективните данни от историята показват, че централната интрига в нашето историческо битие е състоянието на религиозния въпрос. Всичко може да се опише със средствата на религиозния прочит, което обаче не е направено поради ниската грамотност на политическата ни класа след 1878 година, а и по-късно, защото политическата класа, задава параметрите на това, което е нужно да се лансира в българското общество. Така основният въпрос, повдигнат в надписа на Персиан, а по-късно залегнал като лайтмотив на българското битие е какво е понятието ни за истина, за добро, за праведно и достойно в живота. Това философско питане прави нашият религиозен въпрос много сложен и без сериозни знания на БПЦ по истинска история и етнология не може да се води пълноценна религиозна дейност. Та така!

Споделете в социалните мрежи