За Църквата и нейната двойствена историческа памет



БЛИЗКИ ТЕМИ:

8 коментара

  1. Стефан Чурешки каза:

    Не съм чел труда на д-р Методиев за Църквата през комуенизма – знам само че е цитирал моята книга Праавославието и комунизмът в България 1944-1960г., издадена преди 8 години и с изключително ограничен достъп до нея. За антиисторизма на Църквата може да се каже, че Тя прави това не само от зависимостта на ДС и БКП, но и заради имиджа си, който докарва пред международните си приятели, хората които я крепят с влиянието си пред модерните български политици. Проблемът не е националната обвързаност на Църквата – за 22 години тя показа че няма такава, а квалификацията и качеството на хората, които се занимават с религия и които имат историческо съзнание, макар че може да се спори какво точно значи историческо съзнание, респективно историзъм в българите. Проблемът на инструментализацията на Църквата и религията, е че комунизмът се опита да ги използва за свои политически цели, а сега това се опитва да направи антикомунизма, макар сред някои антикомунисти да няма нужния ценз и има злоба-факт.

  2. Стефан Чурешки каза:

    За да инструментализираш човека или институцията ти трябва да си по-подготвен, по-знаещ и по-можещ от хората, които представляват нейния личен състав Ако човек не е вярващ, но е по-подготвен от клира – например политика или културолога той може да насочи цялата дейност на духовенството в своето русло и така обере труда и жертвите на хората. Другият вариант е да си служиш с насилие, безчестие, скалъпена дейност и да плащаш пари за да низвергнеш този, който те превъзхожда. Българските националисти-военни, учени и културни дейци превъзхождаха кадровия състав на БПЦ до 1944г. и затова поголовните убийства, саморазправи и скалъпени процеси след идването на комунистите се насочват главно срещу тях Националистите обаче не отстъпиха на предателите на нацията интернационални комунисти и с много жертви накараха комунистите да се поклонят на младите, храбри и невинни пред съда на историята жертви за ОтечествотоДнес има опити антикомунизма да се обърне в антинационализъм, което е гадно и подло

  3. Алексей Стамболов каза:

    Чудесна статия. Поздравления!

  4. Т Георгиева каза:

    Инструментализирането на Църквата при социализма е един от най-лукавите прийоми за овладяването и – казва авторът и ако тогава очакванията към Нея са били само от едно място – социалистическата власт, то сега опастността е още по-голяма поради очакванията на значително повече обществени групи.
    http://www.dveri.bg/content/view/14573/64/
    А това е втората част от интервюто с митр. Андрей.

  5. ivan simeonov каза:

    Блестяща статия – истинска професионална работа на историк ! Бих желал да напомня на всички, че тази година трябва да има Църковен събор съгласно Устава на БПЦ. Миряните имат напълно реалната историческа възможност да повторят чудото с Българската Екзархия – да възродят напълно БПЦ и да се избере нов патриарх, разбира се. Нужно е възрожденски плам и „дебелите бастуни“, както се знае за Българския Великден благодарение на гения на Тончо Жечев. Аз повече не желая патриарх, който на службите деликатно, но много крепко го държат под мишниците млади певци, четци и свещоносци и го разкарват като натруфена кукла ! Отказвам да го чакам да доживее 120 години ! Та на мен живота ми мина ! И що за гнусно историческо престъпление извършиха, като в Устава отпадна определението „народен“ от „събор“ !? Направиха го за да няма някакви популистко-социалистически алюзии ли ? Г-н Методиев най-добре знае, че БПЦ има ИСТОРИЧЕСКА СПЕЦИФИКА – ТЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е НАРОДНОСТНА !!!
    Сърдечни поздрави,
    Иван С.

  6. Андрей  Романов каза:

    Андрей Кураев за Дан Браун:

    http://www.liveinternet.ru/tags/%E0%ED%E4%F0%E5%E9+%EA%F3%F0%E0%E5%E2/

  7. Т Георгиева каза:

    [quote name=“jimo“] Аз повече не желая патриарх, който на службите деликатно, но много крепко го държат под мишниците млади певци, четци и свещоносци… Отказвам да го чакам да доживее 120 години ! Та на мен живота ми мина ! .[/quote]
    Това че нечий живот минава не означава, че трябва да се предизвикват разрушителни стихии.
    Също така, ако на някого му е скучно и иска разтърсващи моменти и „нещо да се случва“.
    Една моя връстница каза, че и утре да умре – за нищо няма да съжалява. Толкова тъп и бил живота. Но това може да се случи и на млад човек. Едно момиче преди много години, когато пътувахме със самолет, сподели, че би искала той да падне. Толкова и е скучно, че би се зарадвала дори на това!
    За разлика от Вас си мисля, че всичко едва се крепи, че едва ли ще стане по-добро и не трябва да се поддаваме на разрушителни тенденции.
    И ако Църквата е натоварена с толкова много разнопосочни очаквания от обществото, по думите на автора – поне ние да не прояваваме непримиримост.