Има ли смисъл от православната църква?
Дневник
Преди седмица-две, по повод на статията на Светломира Димитрова в "Дневник" – "Българското православие – нито право, нито славно, нежели българско", написах в блога си нещо за църквата и му сложих заглавие: "Трябва ли Българската православна църква да бъде закрита?"
Признавам, това е неприлично предложение. Очаквано, получих ругатни и хули. Един блогър, Борислав Цеков, помоли Бог да ми прости, каза, че дяволът е проговорил с моята уста и илюстрира призива си с портрет на Сатаната. Други бяха по-крайни.
Никак не обичам да обиждам хората на религия. Ще ми се да се извиня на всеки, който би се засегнал от подобни думи. В същото време обаче искам да задам и няколко въпроса. Да ги задам като човек, който дължи нещо на тази църква, най-малкото защото едно време, когато извън "Работническо дело", "Световна класика" и скучни френски филми нямаше много територии, към които да полети фантазията ти, църквата беше там. Без много шум моите родители ме бяха кръстили в тая църква и това години наред ми даваше освежаващото усещане, че съм изиграл някого и че принадлежа към нещо, което е различно от онова наоколо. Това беше време, когато от църквата имаше смисъл, макар и само с това, че беше там.
Мина време. Берлинската стена падна. Със свободата дойдоха и много църковни имоти. Църквата се сдоби и с много посетители и с официална подкрепа от държавата. Президенти, министри и други бивши безбожници смирено наведоха глави и запристъпяха край олтара. Нормално е човек да поиска нещо от църквата в замяна на това особено положение.
Най-простото нещо, което църквата и нейните преродени служители биха могли да правят, е да проповядват. Да сте чули църковна проповед? Свещеник да обясни за какво става дума в Библията? Да се опита да обясни какво означава вяра? Какво означава жертва? Или какво би трябвало човек да направи за ближния си. Някой да е чул нещо смислено за живота или смъртта освен няколко прашни монотонни фрази от устата на все по-оядени свещеници? Малко вероятно. Православният свещеник вече не проповядва. Той отслужва службата, после се отдава на земни и съдебни дела.
Българското образование се намира в трагично състояние. Грамотността на децата е спаднала значително под грамотността на вечно хулената от нас, образованите европейци, съседна Турция. Да сте чули някой свещеник да е обелил една дума по този въпрос? Не, не сте. Освен нелепата намеса на църквата в спора за вероучението, която повече намирисваше на тревога за издателски отчисления, отколкото за детските души. Един свещеник (пак на блога ми) ми се беше скарал, че църквата не бивало да се занимава с всякакви житейски проблеми, а да дава общите морални насоки. Така ли? Кой изгради българското образование през XIX век? Кой се занимаваше с опазване и развитие на езика? Кой отстояваше независимостта на българския етнос не с отшелнически молитви, а с проповеди, с образование, със загриженост? Руското министерство на образованието ли?
Идеята, че църквата не се меси в нищо, е толкова нелепа, колкото и идеята, че трябва да се меси навсякъде. Когато обаче цял свят пламна от гняв и срам заради Могилино и заради нечовечността на нашето общество, какво направи църквата? Нищо. Църквата, в която често звучат думите на Евангелие от Матея "Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно". Не би ли трябвало тази църква да прояви загриженост за бедните духом? Или може би църквата е решила, че с блаженствата всичко е уредено и тя няма нужда да се меси в божиите дела. Преди месеци получих самотен имейл от свещеник, който страстно призоваваше за подкрепа за неговата работа с домовете. Зачетох се заинтригуван. Човекът събираше пари, за да си купи джип с двойно предаване, за да можел да стига до отдалечените места, в които тези деца били изоставени!
Къде беше и къде е църквата, когато в страната се извършват постоянно безнаказани убийства? Или и убийството не фигурира в духовните рецептори на духовните водители? Къде е църквата, когато сред децата се надигат вълни от насилие? Къде е православната църква, когато милиони умират от глад, когато в Бирма загиват десетки хиляди заради една малоумна диктатура, която не разрешава на хората да помагат на хората в беда? И към това ли църквата няма отношение? Къде бяха православните свещеници, когато в съседна Сърбия масово започнаха да избиват хора от друг етнос и религия? Нямаше я. Наскоро един, наглед мислещ свещеник изрази пред мен съжаление, че сърбите не са си свършили работата докрай. Свещеник, който представлява църквата, изиграла решаваща роля в спасяването на българските евреи. Къде е сега тази църква? Няма я.
Да, църквата я няма. Тя отдавна е заменила светите писания и свещеническата образованост с нотариални актове, неверие и невежество, което трудно се простира отвъд църковните ритуали. Тя може би пази тези ритуали, за да могат един ден те да бъдат разчетени от някой друг. От някой немски студент по антропология или някой бразилски професор по балкански фолклор.
Разбира се, светлина в тунела има. Срещат се свещеници като например отец Йордан в Стара Загора, който ден по ден ходи в Старозагорския затвор, в който, скрит от очите на света, той е издигнал прекрасна църква, който подържа социална кухня, та дори и безплатен лекарски кабинет. Или отец Марин е Троян, който участва в благотворителни походи и говори на децата и като проповедник и образовател, не само като ритуален назидател. Но това са само изключения, които би трябвало по-скоро да засилват тревогата ни, отколкото да ни карат да се успокояваме.
Църквата е институция и като всяка институция тя подлежи на промяна. Няма нищо богохулно в подобно очакване. В момента Българската православна църква просто не оправдава своето съществуване. Дали тя трябва радикално да се реформира, дали да се смени, закрие или преоткрие ми е трудно да кажа. Но по начина, по който пъшка нечленоразделно под собствената си затлъстялост, тя вреди и на себе си, и на народа, чиято конституция съдържа нелепия текст за нейната традиционност.
* Други коментари от Юлиан Попов може да прочетете на блога му www.julianpopov.com.
Любимите ми „писатели“… дето никога не са имали църковен живот и не знаят какво е Църква, но най-обичат мъдро да се изказват и да пишат за това колко е зле. Сигурно за да се оправдаят пред себе си… „Аз съм изключителен и интелигентен(а)! Разбирам ги работите. Не могат поповеде да ме минат. Трябва да и те като мене и те умни, разбирачи“ И колко хубаво звучи така! Kато си го каже човек направо. Толкова е по-нелицемерно.
Куп реторични въпроси: „Да сте чули църковна проповед?“ Публикуват се на православните сайтове, но Вие забелязахте ли изобщо? Софийският свещ. Лашков е издал поне 3 томчета с хубави проповеди. Вие потърсихте ли ги или чакате ние като сектантите да ги разнасяме по етажите? Няма да чуете проповеди по телевизиите и радиата (освен регионалните), защото достъпът там е забранен. Защо БПЦ не протестирала срещу Могилино или приютите? Защото има държава, която отговаря за разследването на подобни престъпления или издържа такива приюти. Нелепо е църквата да реагира на всяко престъпление и катастрофа, направени от липса на морал, самонадеяност, небрежност. Тя дава насоките, а всеки има свободната воля да ги следва или не. Станете член на църквата и дайте пример за християнско поведение!
Това са поредните идиотщини на поредния посредствен журналист. то хубаво, че родителите му са то кръстили, но поне да бяха го научили нещо и за православните истини. Явно и те толкова са разбирали от тях. Личи си, че ако трябва да оценяваме знанията му за православието и 0 му е много. То, вяряно и че нашите журналисти в болшинството си са хора, които нищо не разбират, но винаги са готови да си дадат мнението.
Въпросът е друг – защо въобще този постер (тази боза по-точно) е публикуван в този сайт? Не е ясно редакторите тук за какво работят – за православието или против него?
Непредубеден човек, дори без да е прочел статията, ще види по предходните три коментара, защо НЯМА смисъл от православната църква.
Църквата ни винаги ще има критици и слава Богу! Не е ли по-добре, да се вслушаме в тях и което е вярно и да опитаме да го поправим? Сякаш не се учим от Притчите Соломонови 9/8-9″ Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.“ Налоследък сме се превърнали в кощунника?
Как да се „защитим“? С есето на Лидия Илинова “ На Великден в Пловдив“ ли? Но то за съжаление е като комсомолска дописка!
В статията на Юлиан Попов има по-скоро болка, че БПЦ не отговаря на неговите представи за църква, отколкото критика. Ако Юлиян Попов познава Църквата като Евхаристийно събрание и е част от него, със сигурност упреците му нямаше да са в този стил. Жалко е, че за хората ние/ БПЦ/ не сме Ехаристийна общност, а институция…..
Защо скачате с обидноназидателни постинги срещу човек, които се опитва да бъде откровен, да си отговори на доста нелицеприятни, но верни неща от църковната ни действителност? Или когато искаме диалог – защо никой не ни го предлага, когато ни предлагат диалог – не е това начина за воденето му. Това ли ни е християнството? Щом ни бият, ще бием, щом ни колят, ще колим…ами кое ни прави по-различни от „другите”? Авторът според мен търси откровен отговор на въпроси, които имат крещяща нужда от отговор. Няма църковни проблеми отделно и обществени проблеми отделно, щом засягат хората в тази или онази държава, не казва ли ап. Павел „…станах всичко за всеки”. Някога древната църква е била гонена отвсякъде, но е растяла с всеки ден, защото е светила с неподправената светлина на тези, които са били Църквата, днес? Не може да пробутваме алпака на невъцърковените хора и да ги лъжем, че това е чисто злато. Нито са толкова прости, нито толкова наивни. Въпросите в този коментар искат отговори, и ако искаме да вървим напред, нещо да се промени, трябва да ги дадем. Щраусовия синдром и непривичните за нормални християни заклеймявания не само, че вече не минават, сами сте убедени ефекта им е нулев. Крайно време е всеки ясно да си даде сметка, че Църквата не е само за спасение на тези дето са в Нея, но и за привличане на тези останали извън Нея и всеки един вътре в Нея, ще дава отговор и за тези останали извън…
Въпреки че на пръв поглед някои от твърденията на Юлиан Попов изглеждат крайни, статията ми хареса. Смятам, че Българската православна църква, в т. ч. и ние, мяряните, има още много какво да дадем и да покажем на обществото. Смятам, че наистина трябва да има по-активна социална и просветна дейност: хосписи, приюти за бездомни, социални трапезарии, образователни школи за деца и възрастни и мн. др. Вярно е, че Църквата не трябва да се меси в делата на държавата, но когато става въпрос за системно пренебрегване на нечии права – в случая правото на медицинско обслужване и на образование на деца сираци и деца с увреждания, прояви на невиждана агресия, дори сред малолетни в обществото, тя трябва да казва своята дума! Защо след филма за Дома в Могилино нито един владика не излезе да каже: „Дайте, скъпи сънародници, да не оставяме да загиват така недостойно най-малките Христови братя“! При това този Дом съвсем не е изключение. А какво ли пък е в Домовете за възрастни с увреждания? Дори не мога да си представя. Толкова много храмове се строят в днешно време, защо не се построят няколко хосписа поне, в които и Църквата да има участие?! А Дневни центрове? Струва ми се, че просто трябва по-голяма активност от страна и на духовниците, и на миряните.
Когато невъцърковени човеци се загрижат за Църквата, на мен ми настръхва косата.
Ние добре знаем кой е силно загрижен за църквата,
но стои вън от нея,
нали?
Ще го спомена молитвено този г-н Попов, барем фамилията му е готина, надявам се и той скоро да съзнае нищетата в словата си.
Уважаеми Православие.БГ, моля Ви спрете да публикувате подобен род статии -„текстови недомислия“ , защото е позорно да се петни така името на Църквата !!! Да сте видели( прочели) в някой руски православен сайт да се пускат антицърковни материали ???…
Реших да не прочета цялата статия нито коментарите… ей така ми хрумна. Просто мернах няколко реда и ми дойде една мисъл… Нея искам да кажа.
БПЦ… Нека си спомним как Бог често „подсещаше“ избрания Си народ, че излиза от пътя , а когато той не се вслушваше, Бог го „вразумяваше“ с тежки изпитания – робство и смърт. И в такива моменти за „инструмент“ служеха езичниците – другите народи, които нямаха Откровението. А Израил плачеше и ридаеше, оплакваше съдбата си… и предателството си. Не си мислете, че това е Стар Завет! Това ще се случва винаги. Бог ни вразумява със съвестта ни. Но когато и нея не послушаме идват другите – „езичниците“. Съвестта си сме научили да заглушаваме, но от „другите“ боли! Боли и е обидно! Но заслужено… Това е Божията милост, която ни показва проблемите ни. Нашите собствени проблеми!!!Не проблемите на господин Попов. Аз не знам той „езичник“ ли е или „верен“ или дали в него е Сатаната (не че и ние не го допускаме у себе си ежеминутно) но факта, че ни е срам, че се обиждаме, че ни боли и не знаем как да отговорим… срам…мен ме е срам. Не от православието, но от „православните“ от себе си, ако щете. Нека оставим господина намира, той казва това, което вижда. Жалко, че не вижда хубаво… жалко за нас. А ние сме светлината на света, народ свещен, солта на земята!!!
Основателят на сциентоложката църква си го е казал най-добре: Който иска да забогатее, да основе религия. Който е основал Светата Православна Църква, Той да я закрива. За журналистите съм писал малко, но много пъти. Няма да се повтарям. Авторът, като то разпенен литератор задава екзестианцият въпрос има ли смисъл да я бъде Православната църква.
Моля на Господ да ми прости, но такива случаи извикват у мен асоциации, породени от едно изказване на бай Тошо относно един коч и това, че властта е разклатена.