Интернет-форумите – школа по Православие или панаир на суетата?
В днешно време форумите станаха част от православните сайтове. Това създава определени проблеми и опасности, тъй като по-рано хората получаваха сведения за Православието от книги, писани от православни богослови и църковни деятели. Сега обаче на форумите човек може да се загуби в хаоса от мнения, които са с най-различно съдържание и ниво.
Принципно не съм против форумите – те могат да принесат полза, но при условие, че там се изказват хора, подготвени професионално за обсъждането на богословски или други въпроси. Тук е необходима прецизна и точна работа на модераторите иначе мръсотията, която се излива във форумите може да отрови участниците и читателите, които не могат да разберат кое е Православието и кое – заблудата. Ако форумът е оставен на самотек, то с него става това, което и с градина без градинар – плевелите заглушават другите растения. Затова ми се струва, че православната общественост трябва да се замисли над негативните страни на подобни форуми и начините за неутрализирането на евентуалните вреди.
Форумите биват най-различни. На тях хората споделят своя опит и така се обогатяват един друг. Някои теми носят не само информативен, но и дискусионен характер, а що се отнася до богословските въпроси, то за учредителите и участниците във форумите всичко това трябва да бъде свързано с голяма духовна и нравствена отговорност, така че лъжливите възгледи да не навредят на новоначалните, които търсят отговор на своите въпроси.
На форумите трябва по-ясно да се определя православното съзнание, а не да се стига дотам, че самото Православие да бъде заглушавано от словесни престрелки и ругатни. Това не се отнася до някакъв конкретен форум, а до всички форуми, които се водят на сайтове, определящи се като православни. Там трябва по-прецизно да се поставят задачите, целите и направленията на самия форум. Трябва да се следи изказванията на участниците да бъдат аргументирани, а не да приличат на крясъци по време на улични демонстрации, да не кажем сбивания. Освен това, модераторите трябва да коментират изказванията, тъй като повечето от читателите на форумите не притежават нужната богословска подготовка и нерядко дори не разбират за какво става въпрос.
Струва ми се, че форуми, които самоволно си присвояват името „православни” на практика нерядко се превръщат в борба против Православието, тъй като, прикривайки се с православна стилистика, прокарват лъжливи идеи и по този начин дезинформират участниците във форума.
На форумите по същество не съществува православна цензура, (без да броим личните симпатии на учредителите на форума). Всеки може, прелистил няколко страници богословска литература, да изкаже собственото си мнение и да излезе със своя концепция, която внезапно му е дошла наум като някакво „велико откритие”. Хора, които четат фантазиите на тези безотговорни кресльовци, може въобще да загубят ориентирите на Православието. За да се води дискусия по богословски въпроси са нужни определени знания, но на форумите никой не ги изисква. Получава се дори обратното – колкото по-малко знае човек, толкова по-разюздано се държи, по-слабо действат задръжките в него и повече се опитва да надвика другите. Затова форумците трябва да притежават някакъв богословски ценз и знания, за да имат моралното право посредством форума да споделят мнението си с другите, още повече пък да ги поучават.
Мисля, че тържището, в което се превръщат някои форуми, помагат по този начин на онези антиправославни сили, които се опитват да разрушат Църковното предание и традиции, предизвиквайки съмнение в учението на Църквата, така че после да могат да създадат нов вариант на либерално-хуманистично християнство, където човекът да заеме мястото на Бога, понятието за грях да бъде унищожено, а самата свобода като свойство на богоподобие да почне да се свързва с всепозволеност.
Удивителен е самоувереният тон, с който се изказва значителна част от участниците във форума по богословските въпроси. Наистина да се чуди човек на висотата, от която го правят! Навярно това ще да е от позицията на богословските трудове, които са написали, но за които трудове никой не е и чувал. Или пък от висотата на подхвърлен им „богословски” пищов? Но и в това се съмнявам, защото всъщност нивото на такива словоизлияния е доста ниско, а съставителите на подобни пищови биха могли да им подскажат по-хитроумни доводи. Значи остава да е от висотата на собствения им високо вирнат нос. Висота, която според тях превишава дори Айфеловата кула. За съжаление, налага се да се съгласим с последното. (със съкращения) | www.karelin-r.ru
Превод: свещ. Божидар Главев
Ченгетата , комунистите и религиозните инквизитори много роптаят против Интернет и против свободното мнение. За да си проявиш компетентността на теб ти трябват много страници и доказана световна продукция в областта на познанието изобщо. В съкратен вид ти можеш да пишеш сентенционно, афористично, ериграмистично и поетично. Когато пишещият не владее майсторството на афоризма, той пише с идеята, че острият тон ще повдигне проблем, който се затлачва от цензурата в медиите. В един четен исторически портал мнението на една професорка, която е целево лансиран критерий в медиите беше оборено на няколко реда с аргументи и факти от официално нетитулуван потребител. Затова има Интернет – лансираните фигури ог официалната система да бъдат конкурирани от – NB свободното слово, което комунизмът потискаше. А за да бъдеш авторитет ти трябват знания и Божия дарба, които БПЦ изобщо не цени, разчитайки на забрани и комбинации. Защитата на вярата при свободата е в обосновката, а не в цензурата.
Пиша втори коментар , защото темата е важна. През комунизма имаше мистично-организационно лансиране и финансиране на хора, които нямаха ценз, знания и морално-волеви качества да получават привилегиите на комунизма – мисля си за днешната БПЦ. Тогава не можеше да имаш свободно мнение, а системата на лансиране водеше дотам, че хора с познание и качества бяха пращани на дъното на обществото без право на глас. За съжаление тези машинации засегнаха и авторитета и качеството на религиозните ни представители. През комунизма имаше целеви публични „авторитети“, които когато не можеха да си защитят позицията със слово и текст, действаха с опонента си чрез заплахи, шантаж и репресии. Днес Интернет дава възможност да се появи произведение, което може да се обосновава със средствата на много информация, логически правомерно знание, умение да се пише и умение да се използва житейският опит, в това число и опита във вярата. Интернет и форумите убиват фалшивия авторитет, който целево се налага.
[b]ЕДНА МОЛБА КЪМ ЧИНГИС[/b] : Моля те да пишеш по-конкретно към темите!….Води се, съветвам те, повече от формалната логика …, не излизай прекалено извън това, което се обсъжда!…Ти правиш някакви [b]ГЕНЕРАЛНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ И РАЗСЪЖДЕНИЯ, КОИТО СА ПРЕКАЛЕНО ОТДАЛЕЧЕНИ[/b], струва ми се, от въпросите, които се разглеждат в темите на сайта….. Аз също имам проблеми в тази насока – и аз се отплесвам, така че, това, което пиша сега, произтича и от мой печален опит с изявите ми!…Убеден съм, че немалко хора не се задълбочават в (много често) двойните ти отвлечени и не дотам съответни коментари, не ги и четат*, даже!?…Моля те, бъди по-малко отвлечен философ…., коментирай по-конкретно, по -простичко, И ПО-БЛИЗКО И АВТЕНТИЧНО до темата,ако можеш!
С поздрав! 🙂
* С извинение -пак не прочетох и тези ти мнения!