Истанбул – новата православна Мека?



Доналд Тръмп, украинската автокефалия и светската власт

Много критици на Московската патриаршия бързат да изразят неодобрението си от влиянието на светското правителство на Русия върху църковните дела. Тези критики са оправдани. И въпреки това същите тези гласове изразяват задоволството си от не по-малко силното светско политическо влияние върху Вселенската патриаршия и църковната ситуация в Украйна. Бързането на Вселенската патриаршия по украинския църковен въпрос се дължи в голяма степен на влиянието на светски правителства – по-специално на американската администрация на Доналд Тръмп, украинската власт начело с Петро Порошенко и режима на Ердоган в Турция. Всичко това поражда определени въпроси, най-важният от които е: Ако Руската църква бива демонизирана поради тесните ѝ връзки с държавата, то защо се смята за оправдано създаването на нова Украинска църква, която ще е тясно свързана с политическия режим по определение и ще се появи по желание на държавата?

22 април 2018. Въпреки че украинската автокефалия беше основна тема през последните почти 30 години, нещата се раздвижиха в резултат на посещението на украинския президент във Вселенската патриаршия на 9 април т. г. Няколко дни след тази среща, на 22 април, Фенер заяви, че в качеството си на “истинска Майка Църква” на Украйна, е получил “от църковните и политическите власти молба за получаване на автокефалия”. В отговор на това той е решил “да бъде в тясна връзка и координация с братските Православни църкви по отношение на този проблем”. Това изявление от 22 април може да се прочете на сайта на постоянната делегация на Вселенската патриаршия в Световния съвет на църквите.

10 септември 2018. Сам Браунбек, представител на Тръмповата администрация на САЩ, посети Украйна. Според официалното съобщение на пресслужбата на украинския президент, “президентът Порошенко говори за мерките, предприети от държавата за създаването на Украинска автокефална православна църква. Държавният глава благодари на Съединените щати за активната им подкрепа за този процес. […] Представителят на Държавния департамент на САЩ Браунбек увери президента, че Съединените щати ще продължат да подкрепят Украйна в борбата ѝ за възстановяване на суверенитета и териториалната цялост и правото ѝ да има собствена Автокефална православна църква”.

18 септември 2018. Би Би Си – Украйна публикува интервю с лидера на кримските татари Мустафа Джемилев. Интервюто съдържа следната част:

BBC: Имаме информация, че кримските татари също са разговаряли с властите на Турция във връзка с получаването на автокефалия за Украинската православна църква. Знае се, че президентът Ердоган има известно влияние върху патриарх Вартоломей…

Джемилев: Да, в тази посока ние свършихме много сериозна работа. Систематично работихме и обяснявахме на Ердоган колко важно е за Украйна и за кримските татари да имаме независима поместна Украинска църква в Украйна.

Обясних с прости думи на Ердоган, че в момента Мека за православните е Москва, а след томоса за автокефалия на Украинската църква православната Мека ще е вече Истанбул, и че това е от голямо политическо значение за него.

BBC: Лично ли сте разговаряли с него по този въпрос?

Джемилев: Да, говорих за автокефалията с Ердоган и с министъра на външните работи на Турция. В началото Ердоган се учуди защо аз – един мюсюлманин – се занимавам с работите на православието. Отговорих му, че това е много важно за независимостта на нашата страна, а оттам и за кримските татари. Той каза: “Разбирам Ви”.

Свършихме много сериозна работа в това отношение. И сега с голяма радост и удоволствие очаквам, че влиянието на Кремъл ще спадне, когато получим Томоса за автокефалия.

25 септември 2018. Държавният департамент на САЩ излезе със специално изявление в подкрепа на действията на Вселенската патриаршия в Украйна, директно свързвайки автокефалията със съпротивата срещу “руската агресия”: “Съединените щати подкрепят усилията на украинските православни религиозни лидери и вярващи за получаване на автокефалия в съответствие с техните вярвания. Ние уважаваме Вселенската патриаршия като глас на религиозната толерантност и икуменическия диалог. Съединените щати подкрепят Украйна и нейната териториална цялост пред лицето на руската агресия в източна Украйна и руската окупация на Крим. Ние също така подкрепяме Украйна в нейното търсене на свой религиозен път, независим от въшни влияния”.

19 октомври 2018. В официално изявление държавният секретар на САЩ Майкъл Помпео заяви подкрепата на САЩ за “действията [на украинските власти] за основаване на автокефална Украинска православна църква”.

3 ноември 2018. Вселенският патриарх Вартоломей и украинският президент Петро Порошенко подписаха “Споразумение за съвместни действия и координация”. (Вж. също така официалното изявление на президента на Украйна). Вселенският патриарх заяви: “Току-що подписахме Споразумение за съвместни действия между Вселенската патриаршия и украинската държава. Този договор ще подпомогне придобиването на автокефалия от страна на Православната църква в Украйна”. Президентът Порошенко обясни: “Споразумението, което подписахме днес, предвижда всички условия за процеса на подготовката на [обединителния] Събор, процеса на предоставянето на Томоса в съответствие с каноните на Православната църква”. Текстът беше обнародван официално и споразумението влезе в сила.

 

Може ли Православието да съществува без Константинопол?

На 1 септември 2018 г. перед Синаксиса на архиереите на Вселенската патриаршия патриарх Вартоломей заяви:

“От време на време ние понасяме изпитания и изпадаме в изкушения именно защото някои хора погрешно смятат, че може да се обича Православната църква, но не и Вселенската патриаршия, забравяйки за това, че тя е въплъщение на изконния истински дух на Православието. “В началото бе Словото… В Него бе животът и животът бе светлината на човеците” (Йоан. 1:1-4). Източник на Православната църква е Вселенската патриаршия: “в нея бе животът и животът бе светлината на човеците”. Възлюбеният йерарх на Майката Църква и мой приятел, днес покойният митрополит Гортински и Аркадийски Кирил бе прав, подчертавайки, че “Православието не може да съществува без Вселенската патриаршия”.

Тези думи са поредица от неоснователни заявления, а именно:

  • За да обича Православната църква, човек трябва да обича Константинополската патриаршия; 
  • Източник на Православната църква е Константинополската патриаршия; 
  • Константинополската патриаршия за Църквата е същото, което е Христос за човечеството: източник на живота и светлината; 
  • Православието не може да съществува без Константинополската патриаршия. 

Каква оценка можем да дадем на тези твърдения? Първо, трябва да отбележим, че в течение на първите три века от историята на Църквата собствено самата Константинополска патриаршия не е съществувала. Затова изявленията, направени от нейно име от патриарха, просто не могат да свържат с цялата история на Църквата. 

Но може би патриарх Вартоломей е имал предвид следващия период, когато високият статут на Константинополската патриаршия е бил фиксиран от Вселенските събори? Вярно ли е, че от момента на своето основаване през IV в. Константинополската патриаршия е “източник на Православната църква”, “животът” и “светлината” на Църквата, необходимо условие за съществуването на Православието? Тук ние отново виждаме, че историческите факти противоречат на тези претенции. От 339 до 843 г. катедрата на Константинополския патриарх е била заемана от еретици в течение на 202 години от общо 504, т.е. 40% от цялото това време. То включва продължителни периоди, през които нито един православен архиерей не е заемал Константинополския престол, докато той е бил заеман от: 

  • ариански патриарси – от 339 до 380 г. (37 години); 
  • патриарси-монотелити – от 610 до 666 г. (56 години; всички са осъдени поименно от VI Вселенски събор); 
  • патриарси-иконоборци – от 730 до 780 г. (50 години) и отново от 815 до 843 г. (28 години). 

Плюс, разбира се, Константонополски патриарх е бил известният еретик Несторий, осъден от III Вселенски събор. 

Може ли след всичко това да се твърди, че “Православието не може да съществува без Вселенската патриаршия”? 

Не, не може. В течение на няколко години през XIII в. и на повече от десетилетие преди падането на Константинопол през 1453 г. Вселенският престол е бил заеман от патриарси, които са се предали на римския католицизъм и са се присъединили към унията. 

Наскоро някои хора активно подчертаваха факта, че Руската православна църква се е самообявила за автокефална през 1448 г. без съгласието на Константинопол. Но в действителност трябва да помним, че през 1448 г. Константинополската църква по същество не е била православна, тъй като е приела унията с католическия Рим на негови условия.

Е, към кое време от историята тогава се отнася твърдението, че “Православието не може да съществува без Константинополската патриаршия”? Със сигурност не към първите 1500 години от църковната история. Трудно е обаче да си представим, че патриарх Вартоломей е приложил това толкова щедро обобщение само към последните 500 години от нея. Честното разглеждане на църковната история ни води до извода, че изявлението на патриарха е лъжливо: Православието може да съществува и н течение на обширни времеви периоди де факто е съществувало без Константинополската патриаршия.

Нещо повече, ролята на Константинополската патриаршия се опира върху ролята, принадлежала някога на Римската църква. Римската църква се споменава директно в основните канони, визиращи ролята на Константинопол, особено в многократно обсъждания 28 канон на Халкидонския събор. Никой не спори, че преди Великата схизма Римската църква е имала статута на “първа сред равни”. Е, ако не можем да кажем, че “Православието не може да съществува без Римската църква”, то как тогава можем да твърдим подобно нещо спрямо Константинополската патриаршия? Нима  Константинопол е по-значим от Римската църква преди Великата схизма? Нима той има повече привилегии, по-голяма тежест и превъзходство? Очевидно е, че нито един представител на Константинополската патриаршия не би могъл да каже това. От това обаче следва изводът: След като Православието е доказало, че може да съществува без Рим, то Православието може да съществува и без Константинопол.

Затова и Константинополската патриаршия не може да се смята за незаменим “първоизточник на Православната църква”. Нито в исторически смисъл, тъй като Църквата има своя първоизвор в Йерусалим и е съществувала много преди появата на Константинополската патриаршия. Нито в богословски смисъл, тъй като източник на Църквата е не този или онзи епископски престол, а Христос, Който е роден от Отца преди всички векове и Който е изпратил Светия Дух, за да основе Църквата в деня на Петдесетница. “Дадена Ми е всяка власт на небето и на земята” (Мат. 28:18), и само чрез Христа архиереят носи благодатта на Светия Дух и има властта да ръководи Църквата.

Освен драстичното разминаване с историческите факти, твърдението, че Константинополската патриаршия е “източник на Православната църква”, предизвиква особена загриженост поради това, че патриарх Вартоломей идентифицира Константинополската патриаршия с нетварния Логос, Иисус Христос, казвайки: “В началото беше Словото… В Него бе животът, и животът бе светлината на човеците” (Йоан. 1:1,4). Източник на Православната църква е Вселенската патриаршия: “в нея бе животът, и животът бе светлината на човеците”.

В това свое изказване патриархът твърди, че Константинополската патриаршия е за Православната църква (истинското Тяло Христово!) онова, което Божественият Логос е за света и за човечеството. Никога досега не сме чували толкова крещящи изявления за своето превъзходство – дори в най-откровените изказвания на римските папи за папския примат.

И все пак именно тази дръзка претенция е основа за другите претенции на патриарх Вартоломей – че не можело да се обича Православието, ако не се обича Константинополската патриаршия; че Константинополската патриаршия е източник на Църквата и че Православието не може да съществува без Константинопол. Впрочем, ако Константинопол е стигнал дотам да твърди, че Вселенската патриаршия е Божественият Логос на Църквата, то, разбира се, излиза, че тя е нейният първоизточник и екзистенциална необходимост за нея!

Но как ние, християните, можем да смятаме който и да е човек или група хора, дори ако те заемат най-високи длъжности, за равни на Самия Христос? Как може някой освен Самия истински Логос, да бъде “животът” и “светлината на Църквите”? Ето го същинският апотеоз на претенциите на Константинопол – той има дързостта да се смята за равен на Бога! Но ние си имаме истинския Христос, Който живее сред нас и Който никога не е изоставял Своята Църква. Всеки от нас, включително Константинополския патриарх, зависи в своя живот от Христос и Неговата истинска светлина.<

Нека да славим не някой човек, длъжност или престол, а Самия Господ – единствения, без Когото не може да съществува Православието, единствения Източник на живота и Светлината на Църквата и цялото човечество, Комуто подобава благодарение, чест и хвала. | orthodoxsynaxis.org

Превод: Андрей Романов

Please follow and like us:

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ:

Споделете в социалните мрежи