Какво значи името?

Когато американската журналистка Катлин Паркър пише за религията и обществото, тя улучва точно в целта. Това сигурно й струва скъпо в днешната атмосфера на късогледа “толерантност” и обидна политическа коректност. Както тя и още неколцина смелчаци посочват, западната култура днес прегръща всяко едно религиозно изповедание, стига то да не е християнско, като в същото време осъжда като политически некоректни онези, които допускат, че може да има прав път и погрешен път, “православност”, която отказва да благослови ереста, релативизма и демоничното.

В последния си материал (от август 2007 г.) Паркър се захваща с онези, сред които и римокатолическия епископ в Холандия, които одобряват заместването на името “Бог” с “Аллах” в християнските богослужения. Както изтъква архиереят, католическите свещеници в Индонезия вече използват името “Аллах” при отслужване на литургията, така че защо да не можем всички? В отговор Паркър цитира говорител на Съвета за американско-ислямски отношения, който заявява, че една такава крачка не би изисквала богословски скок от християните, тъй като “тя затвърдява факта, че мюсюлманите, християните и евреите почитат един и същ Бог”. След като изрежда списък със зверствата, извършени в Холандия от войнстващи ислямисти, Паркър изказва предположението, че “човек може да започне да мисли за призоваване на Аллах като практическа техника за оцеляване”. Малко по-нататък тя стига до извода, че “християните и мюсюлманите всъщност не почитат един и същ Бог”.Това е извод, който би трябвало да е очевиден. Онези от нас, които са имали възможността да посетят синагога (поне ортодоксална такава) или са се молили с благочестиво еврейско семейство, вероятно са усетили и оценили здравата приемственост, която съществува между еврейското Писание (нашия Стар Завет) и християнската традиция. Тук не е мястото да се доказва това твърдение, но на мен ми се струва ясно, че ортодоксалните евреи и православните християни (без да споменаваме многото други евреи и християни от различни богословски направления) наистина почитат един и същ Бог. Съдържанието на тяхната съответна вяра, разбира се, е много различно. Докато благочестивите евреи очакват идването на Месия, християните са убедени – те знаят в дълбочината на душата си – че Месия вече е дошъл. Той е дошъл в лицето на Иисус от Назарет, за Когото ние вярваме и Когото изповядваме като предвечния Син Божи, Един от Светата Троица. Това в никакъв случай не е маловажна разлика. Но то не променя факта, че Богът на Иисус, учениците и нашият е един и същ с Бога на Моисей, Исаия и Иоан Кръстител.Същото едва ли може да се каже обаче за Аллах и Бога, Който открива Себе си в Светата Библия, както и в преданието на Църквата. Вярващите мюсюлмани може и да приемат Иисус за велик пророк, но истинската личност, която очакват при свършека на времената, е Махди, който ще донесе (ислямска) справедливост на земята, но който по никакъв начин не участва в божествения живот или битие (самата идея е богохулство!). Това, заедно със свързания с него постулат, че кораническият образ на Аллах напълно изключва всякаква форма на тринитарно богословие, показва недвусмислено, че Аллах, както е възвестяван и опитно преживяван от хората с ислямска вяра, просто не е Бога, Който християните познават и почитат.

Ислямът днес е в един измъчен период от своето съществуване, главно защото на толкова много вярващи мюсюлмани, а също и не-мюсюлмани, им се струва, че той е погълнат от радикалните ислямисти. Доколкото “Аллах” опрощава и дори подтиква към самоубийствени атентати и други актове на безпричинно насилие, то той е една карикатура на ислямския Бог. Огромното мнозинство мюсюлмани несъмнено знаят, че това е така (макар да е непонятно защо не са изобличили по-категорично онези, които така са изкривили образа на Аллах от Корана, и не са осъдили онези, чиито действия противоречат на вярата им и са нанесли позор върху исляма като цяло).

И все пак дори и там, където мюсюлманите остават верни на своето религиозно наследство, включително неговите призиви за мир и толерантност, съществува една непреодолима пропаст между Аллах и християнския Бог. Когато изследваме внимателно нашите съответни писмени източници, можем да открием значителен брой характеристики, които и двата източника, Корана (с Хадис, или сборник с изречения на пророка Мохамед) и Библията, приписват на Всевишния Бог. Радикалният монотеизъм на исляма обаче (който някои описват като вяра в “единствеността”, а не в “единството” на Бога) не оставя място за единия, триединен Бог: Отец, Син и Свети Дух, Които споделят една божествена природа, а съществуват като три отделни и неслитни Лица. Лица, Които пребъдват в едно вечно общение на любовта, която прехвърля границите на божествения живот, за да обгърне целия човешки род.

За един християнин нито сътворението, нито изкуплението могат да бъдат разбрани извън “икономията”, извършена от трите божествени Лица на единия Бог. Тази икономия обаче, “Бог ad extra”, отразява реалността на вътрешното троично битие, “Бог ad intra”. Ако Бог в Своята най-дълбока реалност не е Отец, уникалният монарх, източник или извор на всяко съществуване, както човешко, така и божествено, Който извежда всичко от небитие към битие и от смърт към живот чрез Своите “две ръце”, Сина и Светия Дух, тогава “творението” е просто едно следствие от природни, произволни причини, а “изкуплението” е една празна надежда, фантазия, родена от мечтателно самозалъгване.

Но ние знаем, че това не е вярно. Триединният Бог е както Творец, така и Изкупител. Той е въплътената Любов, присъстваща в света и в общността на верните, Църквата. Разкривайки Себе си чрез дела на любов и актове на (автентично) мъченичество – мъченичество, най-върховен пример за което е Кръста и което продължава в живота и опита на верните през вековете – този Бог ни учи чрез пример да обръщаме другата си страна, да обичаме враговете си, да почитаме и закриляме вдовиците и децата, да храним гладните и да лекуваме болните. Този Бог ни призовава чрез аскетическа борба, покаяние, молитва и милосърдие по път, който води към вечно общение в Царството на Неговия възлюбен Син. Той е Бога, Който, като страда и умира, а после възкръсва от дълбините на ада и възлиза на небесата, ни вдига също от нашия собствен ад, нашата собствена смърт и ни дава дял в Своя трансцедентен живот. Той е Бога, Който ни обича, Който ни изкупва и Който ни спасява, осигурявайки ни радост и блаженство във вечно общение със Себе си.

Той е Бога, пред Когото един ден ще се прегъне всяко коляно – на небесата, на земята и под земята – в непрестанна възхвала и преклонение. Бога, Който чрез Своята доброволна и любяща саможертва заради нас ни вдига от смъртта и тлението и ни преобразява в Свой собствен славен образ.

“Бог е Господ и ни се яви!” Неговото Име е Кириос, Господ и Бог. Това Име изразява пълнотата на божествения Живот и Любов. Ето защо то не бива да се бърка с никое друго име, нито на небето, нито на земята.