„Какво имаш ти с Мене, жено?“
При описанието на сватбата в Кана Галилейска в Евангелието според Йоан (2:1-11), на констатацията на Мария, че виното е свършило, Иисус отговаря на Своята майка така: „Какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми.“ Как да разбираме тези думи на Господа?
В рамките на описанието на чудото в Кана Галилейска, предадено ни единствено от евангелист Йоан, стигаме до диалога между Мария и Иисус Христос. Именно, Иисус присъствал на сватбата заедно с учениците Си и майка Си. В един момент виното привършило и Мария се обръща към Иисус: „Вино нямат.“. На това Иисус й отговаря: „Какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми.“ Това е едно от местата в Новия Завет, което често предизвиква недоумение у читателите, и то с право. Констатацията на Мария, че виното е свършило, предизвиква загадъчните думи на Иисус, които звучат дори грубо и дистанциращо.
Първо, трябва да се опитаме да изясним въпроса на Иисус, отправен към Мария: „Какво имаш ти с Мене, жено?„. Това изречение е превод на една чудна конструкция в гръцкия език, която, буквално преведена, би означавала: „Какво имаме ти и аз” или „Кое е (общо) между мен и теб?” Причината за тази необичайна граматична конструкция е, че тук става дума за оригинална семитска езикова формулировка – название на дума или конструкция, която в гръцкия език е заемка от семитските езици. В Стария Завет тази конструкция се използва сравнително често за изразяване на непреодолима дистанция между двамата събеседници, затрудняваща тяхната комуникация (вж. напр. Съд. 11:12; 1 Цар. 17:18; 2 Цар. 3:13; 2 Пар. 35:21). Мария не се обръща към Иисус с недвусмислен въпрос, или пък с молба да направи нещо и да помогне на домакините на сватбата – да излязат от трудната ситуация, в която са се оказали, оставайки без вино.
Човешките желания и Божието самовластие
Впрочем Иисус очевидно разбира нейните думи като молба или подтик да предприеме нещо. Неговата реакция показва, че Той не желае да Му се внушава кога трябва да направи нещо. В един по-дълбок богословски смисъл това място означава, че с Бог и Неговите чудесни дела не разполага никой, дори и Божията майка, и не може да очаква автоматична реакция на всяко искане или молба. Непреодолимата дистанция между Мария и Иисус, върху която се акцентира тук, е дистанция между човешките желания и Божието самовластие или свобода да отговори на тях, или не. Тази дистанция се задълбочава още повече с това, че Иисус се обръща към Мария с думата „жено“. Въпреки че днес това обръщение звучи грубо, то е било обичайно за тогавашната епоха – когато някой искал да се обърне любезно към жена, както днес например е: „госпожо”. Впрочем, пак остава необичайно това, че Иисус се обръща към Своята майка по този начин. Това обръщение трябва да се разбира в контекста на цитираното по-горе – а именно, че цялото изречение се отнася до дистанцирането от желанието на Мария като символ на всички човешки желания, искания, молби и др. към Бог и Божието самовластие да действа когато и както иска. Пространството на вярата е пространство на неизвестността и недетерминираните отношения с Бога. Божествената свобода на Бог Слово (Йоан. 1:1) е чужда на всяка инструментализация, независимо откъде идва тя.
Загадъчните Христови думи
Следващите загадъчни думи на Христос са: Още не е дошъл часът Ми. В Евангелие от Йоан често се споменава часът на Иисус, който накрая се определя като час на Неговата смърт на кръста и на проявяването на Неговата божествена идентичност (Йоан. 7:30; 8:20; 12:23; 13:1; 16:32; 17:1). В тази светлина цитираните думи, произнесени на сватбата в Кана Галилейска, означават, че Иисус казва на майка Си, че моментът, в който ще се прояви Неговата божествена идентичност в света, още не е дошъл. Още веднъж се подчертава дистанцията между Мария и Иисус. Впрочем, по-дълбокият размисъл над текста показва, че тези отношения не са обичайни и че между Мария и Иисус съществува един вид тайнствена комуникация.
Именно, Св. Богородица в трудния момент на сватбата се обръща към Иисус със съзнанието, че Той е единственият, Който може да реши този проблем. Как е мислела, че Иисус може да реши проблема? Нима и самият факт, че се обръща към Него, не е показател за вярата в Неговата чудесна мощ, която дори в такава безизходна ситуация е успяла да намери изход? Нима не е вярвала, че за нейния Син не съществува нерешим проблем? От друга страна, Иисус разбира какво иска да Му каже Неговата майка, както и това, че тя не е изразила ясно своето желание. Разбира се, без да продължава този диалог, Мария се обръща към присъстващите на сватбата слуги с думите: „Каквото ви каже, сторете“ (Йоан. 2:5).
Майката на Иисус, въпреки Неговата реакция на дистанциране, се уповава на човеколюбието на своя Син. Тя Го познава и знае, че Той няма да откаже да утеши нуждаещите се. Следващите й думи показват, че не знае какво ще се случи, нито се решава да продължи да пита за това, но съветва слугите изцяло да се оставят на това, което ще им бъде заповядано от Иисус. И чудото се случило, водата била превърната във вино, и то вино с най-добро качество (Йоан. 2:10).
Извършването на чудото, инициирано от майката, показва, че думите на Иисус „Какво имаш ти с Мене, жено?“ не могат да се възприемат като груб отговор. Въпреки че, от една страна, с тези думи Иисус се дистанцира от желанието на майката, което тя очаква Той да изпълни, а от друга страна, накрая изпълнява това нейно желание, помагайки по този начин на домакините и слугите, които несъмнено биха били наказани за това, че сватбарите са останали без вино.
Христовият час
Иисус Христос се обръща към Своята майка в самото начало на Неговото обществено служение в света с думите: „Още не е дошъл часът Ми.“. Така Той й показва две неща: първо, че чудото, което след малко ще извърши, не бива да се разбира като Негов „час”, като момент на откриването на Неговата истинска идентичност. В другите Евангелия също се изтъква това, че Иисус не иска да бъде възприеман като чудотворец от страна на Своето най-близко обкръжение. Той е знаел, че такова разбиране за Неговата личност може да отслаби духа на Неговите последователи за срещата с Неговата кръстна смърт, която предстои. От друга страна, въпреки че този час все още не е дошъл, той е започнал, тъй като с превръщането на водата във вино по най-осезаем начин се проявява нетленността и пълнотата на Неговия дар пред хората. В този смисъл трябва да разбираме и думите на Иисус в Йоан. 4:23: „Иде час, и дошъл е вече„.
След това Иисус по парадоксален начин, дистанцирайки се от нейното желание, същевременно й открива тайната, която ще последва в по-нататъшния разказ. А тя е, че спасението идва чрез страдание, но то вече присъства чрез чудесата, които Иисус върши, преобразявайки творението и въвеждайки го със Своето присъствие в една нова реалност.
Накрая можем да заключим, че Йоан. 2:4 изразява не недостатъчна почит към Богородица, а само дистанция между човешкото желание и от нищо необусловената богочовешка воля, която накрая все пак се проявява като насочена към човека и посветена на него. Впрочем, както показахме, съществуват някакви тайнствени отношения между майката и Сина, които намират израз в диалога между тях, и които се показват близки и съвършени именно в събитието на самото извършване на чудото, за което Мария ненатрапчиво е помолила Иисус.
Богородица и домостроителството на спасението
Интересно е да се отбележи, че в Евангелието според Йоан Мария присъства и при първия, и при последния акт на откровение на своя Син. Нейното присъствие сигнализира за началото, в Кана Галилейска (Йоан. 2:11), и за края, при кръста (Йоан. 19:25-26), на делата на Бог Слово между хората. Часът, който още не е дошъл на сватбата в Кана, от перспективата на кръстното страдание получава своето окончателно тълкуване. Майката на Господа, която тогава вероятно не е съзнавала значението на часа, който още не е дошъл, го е преживяла под кръста, когато той окончателно е дошъл и е отворил вратите на спасението за човека и света. I www.svetiapostoli.com
Превод: Татяна Филева
