Кое е общото между еп. Софроний, о. Паисий и Левски?



Може да харесате още...

54 коментара

  1. Ioan Jelkov каза:

    Уважаема Десислава, у иеродякон Игнатий има нещо, което автоматически , без всякакви условия, го въздига в реда на светиите и това са думите му: “ Сам съм, други нема!“
    Помните ли думите на Спасителя: „Няма по- голяма любов от тая, да положиш живота си за свойте другари“
    Ако имате някой аргумент срещу саможертвата и любовта, моля, изнесете го тука. И не пропускайте факта, че той е монах!

  2. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Права е авторката с ученическия бретон. Канонизациите на Левски (от разкола) и по-рано на Паисий и Софроний (от Кирил) са чисто политически инициативи, които не отговарят нито на живота на тези „светци“, нито на общоцърковните изисквания.

    При Софроний трябва да се добави и фактът, че е избягал от епархията си във Видин, а след това в Букурещ. Такова действие се наказва с низвергване от сан, а ние го канонизираме. Въобще автобиографията на Софроний е до голяма степен жалък опит да се оправдае пред съвестта си и историята.

  3. Авторката повдига един много сериозен въпрос за българските исторически условия. По правило от епохата на революционерите всичко се прави в името на народа. Стази фраза комунистите си проведоха геноцида, с тази фраза се съди и днес. Затова в нашите условия народната воля е доминираща и тя предпопределя и политиката на Църквата. Това е практика, която историята познава – св.Йоан Златоуст е канонизиран по народна воля. За Божията воля за съжаление никой не говори у нас след 1878 година. а от Библията е известно, че понякога Божията воля и народната воля се разминават, но БПЦ като народна Църква не казва нито каква е Божията воля, нито ни разтълкува знаците на съдбата, за да знаем какво да правим. А всъщност точно това е задачата на Църквата в наши дни – за другото си има светски алтернативи. Но не съм съгласен с авторката за безжизнеността на папската курия и за календара. Много неща има да научим от католическата Църква, която не е народна като БПЦ, а календара е техническо средство.

  4. Пламен Евгениев Сивов каза:

    [quote name=“ieromonah Ioan“] у иеродякон Игнатий има нещо, което автоматически , без всякакви условия, го въздига в реда на светиите [/quote]

    Не съм сигурен, че благодатта на освещаването на личността действа „автоматически“. Не знам да има безусловни външни признаци на святост – разумът на Църквата, под водителството на Св. Дух разпознава светостта по силата не на външни прояви; тия последните могат да бъдат някаква индикация, но не и гаранция. Сещам се за онази глава от „Братя Карамазови“ със смъртта на един монах, който според всички беше светец, а тялото му започна нелицеприятно да се разлага…

    А що се отнася до саможертвата – не виждам как сама по себе си една саможертва „автоматично“ ще превърне някой в светец. По тази логика следва да канонизираме без изключение всички загинали дейци на Освобождението, които съзнателно са се жертвали „курбан на Отечеството“… включително и Ботев, за когото пишещите тук навярно биха били част от групата на „православните скотове“.

  5. Драган Владимиров Бачев каза:

    Има един отец, казва се Янко Димов (1912-2005). Той написва доста книги, от които най-интересни според мен са две: за живота и дейността на патриарсите Кирил (1901-1971) и Максим (от 1971 г. начело на БПЦ). В тези книги отец Янко говори много нелицеприятно за двамата патриарси. Най-интересното е, че досега никой не е оборил въпросните книги и вероятно това означава, че всичко, цитирано от него от архивите, е истина.

    Та именно в книгата за патриарх Кирил отец Янко говори подробно за отец Паисий и за еп. Софроний. Г-жа Главева е втория човек, който се осмелява да пише след отец Янко, за тези „канонизации“.

  6. Ioan Jelkov каза:

    plamen,
    неправилно разсъждавате по моя коментар.
    дейците на освобождението не бяха монаси и не изхождаха от мировзъприятието на иеродякона. Имали някъде свидетелство, че той се е стремил към политическа позиция и власт?

  7. Иван Иванов каза:

    Аз съм с впечатление, че само при католическата черква има поета отговорност и е създадена система, която е обвързана с някакви обявени правила относно канонизациите. Това дава възможност най – малкото за градивна критика. Авторката ни дава пример, от който се разбира, че е възможно да се случва какво ли не в сегашната православната практика и история, и това да е резултат на [b]пълна и хаотична стихийност, дело на човешки фактори и авторитети, църковни или не[/b], и встрани от разумността и отговорността!
    Тъй като редактори на няколко пъти не ми публикуват критични, но не непристойни текстове, ще отбележа този текст и във форума („Прочетено в Пр. БГ“)

  8. Пламен Евгениев Сивов каза:

    @Ioan: опитвам се да разсъждавам логично. Дотук от вашия коментар разбирам, че според Вас формулата е: саможертва + монашески сан = святост. От сана си Дякона се отрича сам. Саможертвата не мога да видя като самостоятелно достатъчно условие за святост.

  9. Ioan Jelkov каза:

    Plamen,
    саможертвата, сама, не е условие за святост, а изпълнението на любовта. Именно това Ви казвам през цялото време. Това, че не е служил като дякон не означава, че е престанал да бъде монах. И ако не служеше като дякон, то служеше като апостол.
    Вие да не би да почитате светците, защото пускат миро или правят чудеса???
    Православната Църква винаги ги е ублажавала, защото са изпълнили евангелския закон: Обичай Бога и Ближния, като себе си!

  10. Христо Петров Беров каза:

    С този текст презвитерата задава много въпроси. От втори прочит се вижда, че пуантата е поставена върху 2 основни за нея питания:
    1. Имал ли е патр. Кирил право да канонизира по този начин светци?
    2. Имал ли е патр. Кирил право да сменя стария календар?
    Отговор на двете питания авторката е дала: „Ала както с календара, така и с тези лъжеканонизации няма да се стори нищо, за да се поправят допуснатите грешки.“
    Споменатият о. Я Димов е документирал важни моменти от живота на патр. Кирил и наследника му. Важно е да се знае, че за разлика от втория, първият е бил избран поне със спазени формални предпоставки. Другата разлика е, че наследникът на патр. Кирил дори не е отворил дума за канонизация. Но приликата е, че и двамата личностно са забъркани с разколи: първият с еднолично решение за календар, вторият с решение да мълчи и да игнорира съдържание на документи, които са част от университетски архиви – http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_63-89/razdel7t9/f1bop35ae2040.pdf

  11. Христо Петров Беров каза:

    И още нещо, което занимава презвитерата – с право!
    Тя се безпокои, че верните ще се молят на човеци, а не на светци.
    Всъщност, явно крайно време е верните най-сетне дазапочнат да се молят комуто трябва: на Бога, Господа, и на св. Богородица.

    Защото при поставените от презвитерата въпроси, на мнозина е пределно ясно, че А. Невски е също толкова светец, колкото тримата, за които иде реч. С тази разлика, че храм-паметника има допълнение от Св. А. Невски, докато Пловдивският университет носи патрона си без да го нарича свети П. Хилендарски.

  12. Въпросът с канонизациите засяга най-вече християните от комунизма, защото сравнено с османския период комунистическият е много по-тежък за вярата. В България има направени проучвания на тази тема, доколкото знам наскоро ще излезе голям труд на д-р Момчил Методиев. БПЦ обаче е трайно обвързана с комунистите и службите на бившата ДС и слуша какво й се казва от Москва. За руснаците дейността на революционерите от Възраждането и националните герои от епохата са средство за утвърждаване на почитта към руско-турската освободителна война от 1877-1878 и така се прокарва през историята и религията руско влияние у нас. Показателно е, че руските православни се интересуват живо от съдбата на руските и съветските паметници, като знаят много добре, че у нас култът към историческия паметник е част от официалната разработка на националната идентичност. Така като споят националните дейци от късната фаза на османския период с църковна канонизация те ще имат основи за братско славянско единство.

  13. Валентин Велчев каза:

    А библейският цар Давид светец ли е? И ако – да, защо? Може ли някой да ми обясни по какви критерии го наричаме св. цар Давид?

  14. Иванка Бонева каза:

    chingis, защо толкова те вълнува комунизмът и съществуващите според теб връзки между него и БПЦ? И защо е нужно да пишеш за тези свои размисли под всяка статия в този сайт, често и по няколко пъти? Това носи ли ти някакво вътрешно удовлетворение? На мен поне ми идва малко в повече да чета мненията ти след всеки публикуван материал, не знам на тебе как не ти омръзват тия безкрайни тиради. Какъв смисъл влагаш в това? Нямаш ли по-полезни или по-приятни занимания от непрестанното писане на коментари, с които повтаряш едно и също нещо?

  15. Анита каза:

    Г-жо Главева май сте се подхлъзнала по наклонената плоскост… Още малко, така както сте го подкарали, ще премахнете половината светци и мъченици от календара!
    И изобщо питам се това някакъв опит за провокация ли е или съвсем преднамерен опит за очерняне на едни от най-големите български светини ?!
    […]

    Съветът към авторката е – защо не упреквате така руснаците, например за канонизирането на цялата фамилия Романови?! Или май по типично-български сте написали редовете.Вашата статия ме кара да сещам се за един стар виц: в ада само около казана с българи нямало дяволи да ги пазят, те сами се дърпали надолу. […]

  16. ivan ivanov ivanov каза:

    за съжаление има натрупана практика с канонизиране не по християнски съображения , които са създали лош образец Например почти всички сръбски крале са канонизирани някои от тях са убийци на бащи и деца. Тези образци се ползват за натиск за канонизации по националистически подбуди.Така църквата бере лошите плодове на компромисите си легитимацията си чрез национализмаV Миналата седмица в едно предаване за възстановяване на храмове почти не се спомена християнско слово , а почти единствено национални подбуди. Да се чудим ли че има обратен натиск? В същото време за мъчениците на комунизма са събрани доста данни в няколко тома в зографско издание , но канонизирането им е табу. За левски нещата не са еднопланови, тъй като у хората има съзнание за святост, погребан е според някои в олтара на църква , убийството е на практика при сериозна опаснот за живота, някои твърдят , че си е останал дякон,поп Минчо Кънчев описва как пее църквата и независимо то рев. дейност си остава ревност християнин.

  17. Андрей Романов каза:

    Права е Десислава, общо взето. Такива „патриотични“ канонизации се срещат и в други православни страни, не само при нас.

    От една страна се вижда, че в човешките канонизации има голяма степен на условност. Господ си знае своите. Светец не се става с указ, пък дори и църковен. След втория ватикански събор католиците започнаха да трият легендарни личности от календара си. И у нас има светци като Иоасаф например, чието житие възпроизвежда историята на… Буда.

    От друга страна, авторката представя нещата опростено. Няма такива строги „критерии“ за святост, както тя си ги представя – те съществуват само в главите на богословите. Естествено, че и цар Давид е светец, и Александър Невски е такъв, въпреки че и двамата изобщо не отговарят на монашеско-аскетическите критерии за святост. Животът е по-богат от всякакви схеми. Та нима Давид не е избивал хора като пилци, нима не е имал харем като всеки ориенталски владетел? И все пак е Божи избраник! Светостта е дар Божи, тя не се придобива с човешки дела и подвизи. Господ дава, комуто пожелае, и не ни пита за одобрение – и няма начин да вкараме Неговите дарове в нашите разсъдъчни човешки схеми.

  18. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Andrey,

    Не трябва да се забравя, че св. Александър Невски в края на живота си е свалил оръжието и се е замонашил. А Давид е дал такъв дълбок пример за покаяние, че остава без подобие в цялата свещена история. Кой владика или редактор в сайт е рекъл за себе си: „Аз съм червей, а не човек“ (Пс. 21:7)?

  19. Андрей Романов каза:

    Е, Доне, ти успя да вкараш и двамата в схемата на благочестивите книжки, браво 😉 ! Но откъде знаеш, за какво точно се е каел Давид? В Библията се говори само за историята с Уриевата жена. Да не започваме пък сега с другите библейски герои – ясно е че те са твърде далеч от представите на нашите благочестиви книжки, сладникави брошурки и катехизиси.

  20. iliana sivova каза:

    съгласна съм с андрей. както за патриотичните канонизации, така и за богословските.

    за щастие църквата не разчита на подобни спорове, за да разпознае светостта; нито разчита на моята примерно (или на някой преждеговоривш) оценка, дали е била налице „безупречна православна вяра“ в душата на левски или не е била. направо, честно да кажа, не разбирам как се заема човек да отговаря на такъв въпрос. но съм убедена, че рано или късно подобни самонадеяни мнения се уталожват в руслото на църковното предание. и когато стане прозрачно, тогава, както пише един поет „може би на дъното проблясва същността“ . образите на онези, които отразяват божествената светлина, заблестяват между всичките пластове история и съждения за тях; и няма как да бъдат сбъркани. въпрос на време. ето, да дам и за един пример: да не би някой днес да оспори свети йоан златоуст, заради отношението на съвременните му авторитети към неговото духовно дело?

    не искам с горното да коментирам тезата на авторката за васил левски. точно обратното, надявам се да е станало ясно. аз съм твърде неуверена по този въпрос. което считам за по-естествено състояние.

  21. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Илиана,

    Добре е, че признаваш неувереността си (звучи така постмодернистко). Златоуст не е осъден за духовното си дело на импровизирания събор „под дъба“ от Теофил Александрийски и други, а за острите си нападки към двора и аристокрацията. Може би Йоан е вярвал, че народът е зад него и ще го защити, но се е излъгал. В скандала прозира и старата омраза между престолите на Александрия и Константинопол.

  22. iliana sivova каза:

    в скоби: под „духовно дело“ не разбирам общи приказки. а действията, с които св. йоан като духовник и пастир се е стараел да води поверения му народ. сигурно с тях е настроил този или онзи, както се твърди. но в крайна сметка е събрал много врагове сред духовенството и е осъден от него, и то включително по обвинение в ерес, доколкото знам. острите нападки към двора предполагам не са били някаква проява на ексцентричност, а също част от неговата пастирска дейност.

  23. Канонизацията по политика не е нещо чуждо на православието.Гръцките национални герои от османския период например са канонизирани. Въпросът е обаче има ли БПЦ благодат и Св.Дух в Нея, защото като знам какво намеса има от страна на БКП и бившата ДС в устройството и йерархията на БПЦ малко трудно ми е да приема нейната постановка за Богочовешки организъм. Разбира се БПЦ може да канонизира който си поиска с основанието на йеромонах Йоан за любовта. Така могат да се канонизират комунистическите водачи, които в своята декларация казваха, че вършат всичко от любов към народа, като Левски и Ботев, и че тяхната политика е за добруването на народа. Ако този народ е чист и свят, защо да не канонизираме всички, които са правили неща в неговото име? Защо да не канонизираме Тодор Живков например, който беше човек от народа? Още повече, че след репресиите над Църквата Тя беше оставена в лукс и комфорт, бяха й признати национални заслуги в историята и беше топла връзка с Москва, нашият ментор.

  24. Eleazar каза:

    Васил Иванов Кунчев не може да бъде истински пример,митологизирания му образ се наслагва от смърта му.Факт е обаче че Левски получава смъртна присъда за убийството на едно българско дете,тези които не знаят нека да проверят!
    Човек който за делата си като революционер щеше да получи каторга и изселване в Анадола,а за безрасъдното си дело на убийството на едно чираче получава справедлива присъда,не може да е национален идеал!

  25. Не съм съгласен. Не виждам защо, ако не приемаме един човек за светец, да не можем да имаме отношение към него като към светла и героична личност. Не мога да се моля на Левски, но вътрешно се прекланям пред тази личност.

    Имам чувството, че българите лесно се поддаваме на един такъв синдром – понеже нямаме много примери на истинска православна святост през последните години и столетие, сме склонни да приписваме религиозни измерения на всичко, което ни е впечатлило дълбоко. Така е и с „канонизацията“ на Левски. „Селяните прости светец го зовяха“, пише Вазов – в смисъл, vox populi, vox Dei, по силата на едно „демократично“ разбиране за Църквата. Но религиозната интуиция на селяните в случая е подвеждаща. Тя произтича от стихийни недра, които незадължително са религиозни. Левски е безспорният ни национален герой, пример за подражание във всичко… освен в едно. Но от тази „липса“ героизмът му не оскъдява, просто е от различен вид. И ако сме наясно с това, ще можем честно да му отдаваме почит (не религиозна) – и, както пише и презвитерата, искрено да се молим ЗА него, а не НА него.

  26. Лъчо каза:

    Не съм съгласен, че нямаме много примери за истинска православна святост! Знайни и незнайни са мъчениците и изповедниците през комунизма. Спомнете си баташките мъченици, които избраха дръвника пред чалмата.

  27. Данаил В Димитров каза:

    Ако сравним житието на Св.Мъченик Георги Нови Софийски и живота и делото на Васил Левски ще видим че и двамата са съдени от турски съд и двамата в София и двамата са били убити. Разликата обаче е че първият е посрадал за Вярата си а втория за народа си.

    „…аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во [лето] да му служа до смърт и да работя по народната воля.” В.Левский

    И понеже в този спор се появи и един евреин досущ като в онази злополучна Комисия от 1873г. незаконно иззела функцийте на турския Съд то нека оставим на Господ да отсъди по неговите си мерки ,а не по нашите човешки кой да просияе като светец и кой не.

  28. Андрей Романов каза:

    Не ми харесва коментара на Eleazar_Levi и не виждам защо чужденци трябва да съдят по този начин българските национални герои.

    Друг е въпросът, че Левски не трябва и да се вкарва изкуствено в православния дискурс. Левски и Ботев принадлежат към поколение, което къса с традиционния бит, ценности, патриархално-религиозни традиции – неслучайно пазителите на този бит, „старите“, „чорбаджиите“, смятат революционерите за „хаймани“ – и се намира под силното влияние на европейския ляв секуларизъм, републикански и революционерски, тръгващ от Френската революция и стигащ впоследствие до идеите на социализма и комунизма. Революционната организация е създадена от Раковски и Левски по модела на италианските „карбонари“ – леви конспиратори и революционери. Отношението на това поколение към религията не е било положително. Левски хвърля публично расото. „Православните скотове“ на Ботев и неговото „Символ-верую на българската комуна“ са добре известни. Захари Стоянов осмива вярата на своята младост, подиграва се на „Митарствата на блажена Теодора“ в своите „Записки“. „Манастирът тесен за мойта душа е“ – съвсем не са случайни тези думи и при Вазов. Ето защо няма да сгрешим, ако кажем, че упадъкът на българската вяра и благочестие, а оттам и на други народни добродетели започва още през Възраждането.

  29. Данаил В Димитров каза:

    Точно така е [b]andrey[/b] –това е поколението което къса с православните традиции !Не е лошо да се знае,без излишни емоций и пристрастия.
    Увлеченията по протестантството,по униятството са именно от този период. Следват закономерното революционни и републикански ценности както и пряко участие в масонски ложи и братства от страна на Раковски ,Обретенови,Стамболов,Ангел Кънчев,Захари Стоянов и Ботев . От тук крачката до комунизма и събитията през 1923 година а после и 1944 година е твърде малка. Нека припомним още че лидерът на световното франкомасонство Джузепе Мацини при когото през 1869г. Българските революционери изпращат делегация нарича себе си [i]Апостол на свободата[/i]. Познато нали…..
    А Господ даде ясен знак откъде ще дойде тази свобода – от един Православен цар под знамето осветеното от един Православен Патриарх с иконите на нашите [b]доказани[/b] светци Кирил и Методий , от една Православна армия на три Православни държави на утрешния ден през 1878 г.

  30. o. Bojidar Glavev каза:

    Блестящ анализ на Андрей за същността на епохата, за която говорим! И мен винаги ми е правело неприятно впечатление отношението на З. Стоянов към простодушно написаните от монах Агапит „Чудеса на Света Богородица“. Много точно са казани нещата в горния постинг и освен адмирации, нямам какво друго да добавя!

  31. Иван Иванов каза:

    Коментарите на Андрей под тази статия са несъответни, според мен!
    Също така не виждам явен дисонанс (освен принудителното убийство!?) между дейността на Левски и неговата подчертана религиозност. Християнството не означава тъпа пасивност и непоемане на отговорност. От друга страна – и досега патим от турското робство – материално [b] СМЕ ИЗОСТАНАЛИ С ВЕКОВЕ от цивилизования свят![/b] Борба против робство по принцип не може да е осъдителна от религиозна гледна точка.Отбелязвам, че все пак, българите са били с много повече права от селяни при крепостничеството – срам за руското общество!
    Не знаем и дали Левски не е просиял в някаква степен на святост преди смъртта си или по време на обесването!… Засега няма, предполагам, основания да бъде канонизиран като светец, включително и заради убийството.
    Пак обръщам внимание на добрия пример – при католиците най-напред ги обявяват за блажени, след това, евентуално, и за светци. Имат си критерии, които са известни на всички!

  32. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    ДО КАНДИДАТ-ДОКТОРАНТИТЕ:

    4 март 2010 г. е последният срок за подаване лично на документи за кандидат-докторантските изпити по църковна история и патрология в катедра Теология на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Сайт:
    http://www.shu-bg.net/

  33. ivan ivanov ivanov каза:

    Рефаб казва истина.Не бива за православно да се приема всичко,което е антинационално.Най-големите извращения идват по линията на маскирания като православие национализъм.Жертва са не само българи, също арванитите/албанци-християни/,които преобладват в Атика, преди гръцкото освобождение.Гръцкия крал помолил да му покажат местни гърци, отговорили,че няма,но скоро ще станат гърци.Същото се отнася и за християните армъни и чами, доминиращи Епир и Тесалия.Гръцките попове им казвали, че Господ ползва армънски/влашки/ само като говори с дявола. Трудна е преценката на светостта , но е справедливо да се спомене:Левски не е губил вярата си.Светостта е съвместима с активния живот.При участието си в Литургията в Арабаджиево,селяните са запленени от служението на Дякона.Дори турците го свързват с религията- Дервишоглу Аслан.При него просвещението няма антирелигиозен ефект.Този ефект засяга тънък слои от обществото, колкото идейно, толкова и срещу религиозния примитивизъм,завещан от Патриаршията

  34. Михаил Славков каза:

    Аз пък знам, че нашите българки герои не са светци, както впрочем и аз, и за това редовно си ги споменавам в молитвата ми за мъртвите, Васил Левски, Христо Ботев и всички честни и искрени борци за българската свобода. Моля се за тях, защото ги обичам! Ако всички ги обичаме и се молим за тях, имайки на ум саможертвата им за да има България, то Господ няма да пропусне това.

  35. krasimir kanchev каза:

    разбирам болката на авторката и я спподелям.Думата е за това,че за един период от половин век има само две канонизации и то наистина съмнителни.Светците освен прагматично(да им се молим за нещо)имат и морално-етично значение за нас.Те служат за пример,ако си цар,гледай Давид или св.Александър Невски,ако си епископ гледай св.Иоан Златоуст,Св.Николай,ако си под робство от друговерци,има цял сомн мъченици от периода на турското робство.За какво ни са спорни авторитети?Каква е оценката на вярващият за изминалия комунистически период?Това ще се разбере по канонизацията на защитници на вярата,пострадали от безбожниците.Няма ли такава канонизация,това е самоприсъда и самооценка…
    Предстоят ни тежки времена,по-тежки от тези на турското и комунистическо робства,тогава още по-силно ще се нуждаем от примери и колкото по-близки са до нас по време на живот,толкова по-приложим ще е техния пример.
    Ако Българската църква не ни ги даде,ще ги получим от вселенското Православие и от историята на други

  36. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Далеч не всички преследвани духовници преди и след 1944 г. са светци и мъченици. Редица от тези, които са разстреляни след комунистическия преврат, са проповядвали фашистката кауза или са участвали в убийствата на партизани.

    В тази църква едва ли има човек, който да е по-гонен и мразен от мен. Но аз нямам претенции, най-малкото за канонизация.

  37. Радостина каза:

    Нe смятам, че Васил Левски трябва да бъде канонизиран за светец, най-вече поради факта, че той се отказва от своето йеродяконство! Има ли смисъл Църквата да прославя богослужебно някой, който сам се отказва от своето служение в нея?! Това вероятно би било прецедент в църковната агиография. Църквата е канонизирала дори хора, които са се отказвали от живота си, за да не бъде поругана вярата им, но едва ли има случай, в който някой да се отказал от своя дяконски сан, да се посвети на друга кауза (също достойна, но различна) и да бъде канонизиран за светец.
    Като какъв ще бъде канонизиран Левски? Като йеродякон ли? Та той публично захвърля расото, и то на Великден!

    Това, че някой отдава живота си за ближните, го прави достоен християнин, но не го прави автоматично светец. Ако някой християнин спаси пътници от горящ влак, това го прави изпълнител на евангелската заповед за любов към ближния, но не го прави непременно светец според формалните критерии на Църквата.

  38. Радостина каза:

    Левски има заслуги пред отечеството, пред народа си и пред националната ни история – нека го почитаме като такъв, но той не е светец и няма основания да бъде канонизиран.

  39. gloria barantiewa каза:

    Аз пък да ви кажа,че писаното от авторката не ми харесва даже като изложение на мисли,камо ли като факти и не мога да го приема за вярно.

  40. gloria barantiewa каза:

    Тина,
    как лесно разделяте отечество,народ,история и църква?Как мислите въобще разделно?Това на ляво,това надясно или където и да е.Всичко това,което споменавате е едно неразделно цяло.Грешно или праведно е,като нас самите,вие можете ли да се осъдите сама толкова лесно?Аз не бих посмяла за вас и простете ме,не приемайте това за назидателна забележка.Просто текста,който коментираме подвежда.

  41. Радостина каза:

    Разделям ги, защото народът е едно, а Църквата – нещо различно.

  42. gloria barantiewa каза:

    Един свят е Бог. Дойде заради грешници.Народ и народи. Църквата е за тях, и не е въобще просто другост./Тина/.Дарява щедро милост не по броени заслуги 30,60,100 на брой /нескопосан цитат/ и изобщо не по човешки стъкмени заслуги и норми..Как мисли да ме убеди авторката на статията в списъка с изброените изисквания,приличащи по-скоро на присъди,показани като критерий за святост ,за внушение свише ли?

  43. gloria barantiewa каза:

    И да продължа да си излагам мнението си за статията-не е препоръчително ,да се започва иречение със съюза-ЧЕ-,също така ,взаимно изключващи се изрази-НО- и следващо-ОБАЧЕ-. Да кажем,че това са подробности.Казва,че са необходими доказателства/на лице/за святост.След това споделя,че няма достатъчно такива.Просто липсват и край.Е добре.Как тогава прилага критерийте,че и мнение дава и заключение.Госпожо,анализ не се прави така.В никоя сфера.Подвеждате.Така,че не ви се доверявам и не зачитам това ваше мнение.Съжалявам.Сигурно можехте и по-добре да се справите.Успех.

  44. Андрей Романов каза:

    Отново повтарям – такова нещо като „формални критерии за святост“ може да съществува само в очите на хората, но не и за Бога. Моисей вижда Неизгарящата къпина след като е убил човек. Иаков получава Божиите обетования и съзерцава стълбата към небето на Ветил след като е откраднал с измама и лъжлив трик първородството от своя по-голям брат Исав. Пита се: защо? Отговорът се дава в Писанието: „Защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия) беше казано: „по-големият ще робува на по-малкия (…) Иакова възлюбих, а Исава намразих“ (Рим. 9:11-13). „И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува“ (9:16). Божиите дарове зависят не от човешки дела и подвизи, а от свободния Божи избор.

  45. gloria barantiewa каза:

    http://skribezium.blog.bg/photos/33146/original/IMG_3282.jpg
    Бих желала да ви покажа тази картина.Не е икона. 🙂 Може би сте я виждали.Но аз я открих скоро.Не бях виждала картина за Левски ,като тази, до сега.Харесва ми.

  46. Ioan Jelkov каза:

    andrey,
    тука я оплескахте. Твърдите ли, че в Бога има предопределение? Тази повърхност по която тръгнахте е много наклонена, гледайте да не се подхлъзнете и паднете в мохамеданската яма на предопределението и фатализма.
    Не проповядваме ли ние, че ПРЕДЗНАНИЕТО на Бога и НАШАТА свободна воля е мотора на неговия избор, а не това, което е предопределили???
    И престанете да спорите за светостта! Всеки истински християнин е светия! Изпълнявайте любовта и снимките ви ще висят по църковните стени. Светии са тия тримата човеци, без значение дали ги признавате или не. Св. Симеон Новибогослов не написа ли служба на духовния си старец след смърта му, без никой да го е канонизирал?

  47. Vasco V каза:

    Да, има сериозни грешки в няко твърдения на Андрей. Абсолютно не е вярно, че светостта се придобива само като Божи дар, а не с лични дела. Напротив, ап. Яков съвсем ясно си казва, че вярата без дела е мъртва. Това твърдение наподобява езическите брътвежи за съдбата и изключва изцяло личните заслуги, което си е просто ерес. В том 4 на св. Йоан Златоуст има едни 6 слова за съдбата и промисъла. Прочети там повече по въпроса.
    Светостта е оценка на Бога за нашите усилия да се приближим до Него. Тя не се дава даром.

  48. gloria barantiewa каза:

    Всичко от Бога получаваме даром.Винаги.Не по заслуги,не по договаряне,не с откуп,не по сметка и по бройка.Получаваме неизброимо, неизмеримо.Получаваме по любов от Него и само заради любов и от нас към него и към ближния..За дела,но родени от любов и с любов.Получаваме всичко в повече отколкото даваме.Кой ще посмее да измери Божията любов,кой изобщо си представя,че може да я ограничи.

  49. Андрей Романов каза:

    „Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога“ (Рим. 4:2).

    Въпросите ви не са към мен. Аз само посочвам какво е казано в Писанието. Ако не сте съгласни, ето я Библията до вас, вземете я и я опровергавайте.

    Васко, това, което сте написал, е известно в историята на Църквата като пелагианска ерес.

  50. ivan ivanov ivanov каза:

    Казано е „в твойта светлина ще видим светлина“ .Бог чука на вратат на сърцето и от човека зависи дали ще откликне.Но инициативата е от Бога, самият акт на Богопознанието става чрез духа. Т.е. има синергия, която е динамичен процес на общение между човека и Бог. Освен това свободата е по-скоро свободата на избора на гномическата воля да се утвърди природната воля отколкото избор между външни неща.При Бог по-скоро няма свободна воля, тъй като той не е огроничен да избира , а поскоро волеизявава неограничен от избор.

  51. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    „При Бог по-скоро няма свободна воля“?! Щом Бог не е свободен, той е ограничен. Но щом е ограничен, Той не е Бог. Такова твърдение отрича битието на Бога и се явява par exellence богохулство.
    .
    История на сладоледа –
    http://archiman.livejournal.com/

  52. Иван Иванов каза:

    ДОДО: „При Бог по-скоро няма свободна воля, тъй като той не е ограничен да избира , а поскоро волеизявава неограничен от избор.“

    Дон Кихот: „“При Бог по-скоро няма свободна воля“?! Щом Бог не е свободен, той е ограничен. Но щом е ограничен, Той не е Бог. Такова твърдение отрича битието на Бога и се явява par exellence богохулство.“

    Нека всички проявяваме малко повече внимание в четенето и тълкуваенто (отнася се, в случая, и за уважаемият Дон Кихот) се, за да не получават такива големи несъответствия в реплика и контрареплика!

  53. ivan ivanov ivanov каза:

    С казаното „При Бог по-скоро няма свободна воля“ искам да апофатично да подчертая , че Бог не избира в човешки смисъл, защото всеки човешки избор предполага ограничен набор от възможнсти, а за Бог ограничения няма.С което надявам се ще се съгласиш.Да се твърди че Бог е ограничен в избора си значи да въведем граници на Бог. Т.е говорим за Божествен избор само условно тъй като е неограничен от предзададени възможности , а сам ги създава твори и надмогва . Така че с написаното по-скоро апофатично подчертавам неограничеността на Бога, а не го ограничавам.

  54. Vasco V каза:

    Всяко твърдение, че човек се оправдава само с вяра, си е чист протестантизъм. Не знам защо Андрей игнорира написаното в посланието на св. ап. Яков за нуждата от делата. Ако делата са нещо излишно, защо тогава се Сам Господ ни призовава към дела и казва: „По плодовете им ще ги познаете.“ А плодовете идват от труда т. е. от делата. Вярата и делата вървят неразлъчно ръка за ръка и без тях няма как да се достигне Царството Небесно.
    Господ наистина дава благодатта си на човека даром, но ако човек няма правилна вяра и дела по тази вяра, не може да приеме тази благодат и да се освети.