Коледа в антихристиянската епоха
В течение на две хилядолетия хората са смятали Рождението на Христос за най-голямото събитие в световната история. Това е моментът, когато Иисус се е родил във витлеемския обор, когато Бог е станал човек, когато вечното спасение е станало възможно.
Тази дата е разделната точка в живота на човечеството на Земята: “преди нашата ера” означава времето преди Раждането на Христос, а “нашата ера” (на латински “anno Domini”, т.е. “лето Господне”) – времето след него. Но в какво положение е християнството днес?
“Християнството е заплашено от унищожение в изконно библейските земи”, се казва в доклад на британския изследователски център “Civitas”.
В Ирак, Сирия, Египет, Етиопия и Нигерия християните са жертви на гонения и погроми. В Саудитска Арабия и Афганистан да приемеш християнската вяра е престъпление, наказвано със смърт. За един век две трети от християните са изчезнали от страните на мюсюлманския свят.
В Китай християнството се смята за подривна антиправителствена идеология, насочена срещу комунистическия режим в тази страна.
В Европа още преди столетие британските и германските войници са излизали от окопите и, събирайки се върху неутрална територия, са пеели заедно коледни песни. Това обаче не се е повторило нито през 1915 година, нито по-късно.
През последното столетие всички европейски империи изчезнаха. Всичките им армии и флоти се изпариха. Всички те загубиха християнската си вяра. Във всички тези страни падна раждаемостта. Тяхното население старее, намалява и измира, и всички сме свидетели на това как ги завладяват народи от Близкия Изток и Третия свят.
В Америка християнството също губи позиции. Систематичното изтласкване на християнското вероучение и християнските символи от нашите средни училища и обществени институции доведе дотам, че 20% от общото население и 30% от младежта на въпроса за религиозните им вярвания и принадлежност отговарят: “нямам такива”.
В есето си “Литературен обзор”, подготвено за “Ню Йорк Таймс”, Пол Или пише за съвременната “постхристиянска” художествена литература, където писатели “с християнски убеждения” като Уокър Пърси и Фланъри О’Конор са аутсайдери.
“Къде изчезнаха романите за вярата?” – пита той.
Американците разбират защо загубилите своята вяра в марксизма-ленинизма атеистични приемници на Мао Дзедун и войнстващите ислямисти се боят и мразят конкурентната вяра – християнството. Но разбират ли те враждебността на нападките срещу вярата в собствената си страна?
В наскоро излязлата статия “Новият атеизъм: всички заедно” Андрю Седън, колумнист на “New Oxford review”, описва събрание на атеистите във Вашингтон, наречено “Конгрес на разума” (Reason Rally), спонсорирано от атеистични организации.
Сред ораторите бил оксфордският биолог Ричард Докинс, автор на книгата “Илюзията Бог”, който твърдял, че “вярата е несъмнено зло, защото тя не търси обосновка и не търпи спорове”. Християните са заразени от “вируса Бог”, казва Докинс. Те не са рационални същества. Атеистите трябва да се отнасят към тях с присмех и презрение. “Осмивайте ги”, изкрещял Докинс. “Подигравайте им се! Публично!”
Друг атеист – Сам Харис – пише в книгата си “Краят на вярата”: “Някои твърдения са толкова опасни, че изглежда би било морално да се убиват такива хора”.
“Тъй като новите атеисти смятат, че вярата е зло – пише Седън, – и че тя “отравя всичко”, както казва Кристофър Хитчънс, то не е трудно да разберем, че Харис говори за религиите и хората, които са техни привърженици”.
Цитирайки мнението на Докинс за това, че християнската вяра “не търси обосновка и не търпи спорове”, Седън прави интересно сравнение.
Докато християните несъмнено вярват в свръхестествени и чудесни нещо: в това, че Бог е станал Човек, че е възкресявал хора от мъртвите, че Сам Той е възкръснал и се е възнесъл на небето, – да видим в какво вярват атеистите.
Те вярват, че нещо е произлязло от нищото, че разумът се е появил от ирационалността, че сложната вселена и естественият ред са се появили от случайността и хаоса, че съзнанието се е родило от безсъзнателното, а животът е произлязъл от мъртвата материя.
Тези разсъждения са много далеч от християнина, комуто вярата и разумът подсказват, че е абсурдно да се смята, че всичко това уж е произлязло от нищото; та нали всичко това предполага Създател.
Атеистите, казва Седън, вярват, че ”мултивселената (multiverse) (чието съществуване не е доказано нито експериментално, нито емпирично), която съдържа невъобразимо огромно количество вселени, се е зародила спонтанно сама”.
И при това Хитчънс настоява, че “нашата вяра не е вяра”.
Глупости. Атеизмът изисква вяра в неща, които са невъзможни за вярване.
Християните вярват, че Христос може да възкреси хората от мъртвите, защото Той е Бог. Това е вяра. Атеистите вярват, че животът се е появил от мъртвата материя. И това също е вяра, и то вяра в чудо. Те вярват в нещо, което техният бог, тоест науката, не може нито да демонстрира, нито да повтори или да докаже. Те вярват в чудеса, но не могат нито да идентифицират, нито да опишат своя чудотворец.
На Рождество се помолете за Хитчънс, Харис, Докинс и останалите изгубени души от онова “Reason Rally”. | Creators.com
Превод: Андрей Романов
