Научният креационизъм – наука или религия?
Доклад на Николай Иванов, докторант, СУ, факултет по философия, София 2005, март
Въведение
Научният креационизъм и еволюционизмът от години са подновили дебата си по проблема за възникването на живота и биологичните видове. Това се случва в САЩ – страната, позволяваща много свобода на мисълта и плурализъм във възгледите. След промените в Източна Европа креационизмът става популярен и в страните от бившия социалистически блок. Характерен е извънредно големият интерес към дебата в Русия. Дебатът се води във всички възможни области на науката, свързани с еволюцията- биология, антропология, физика, химия, астрономия, геология. Местата на провеждането му са много – научни семинари и симпозиуми, в учебна и научна литература, масмедии.
Тук искам да разгледам въпроса доколко креационизмът е научна теория и доколко той се уповава на авторитета на Библията. Факт е, че повечето креационисти изразяват несъмнена убеденост в пълната достоверност на библейското учение за появата на живота. Религиозните вярвания в определена степен могат да потиснат научните изследвания и това е нещо, което учените трябва да избягват.
Според мен научният креационизъм може да разгърне потенциала си, само ако повече работи с хипотези и по-малко – с предварителни отговори. Другият вариант е той да остане есенциално догматичен и да отхвърля всички аргументи, които засягат принципното му съществуване. В такъв случай еволюционистите биха имали правото да обвинят колегите си креационисти в догматизъм, но това ще бъде игнориране на научните данни и ще означава, че еволюционизмът от своя страна ще се превърне в непоклатимо вярване, независимо от аргументите, които ни представя той.
Причината за популярността на креационизма не е само религиозността на населението в САЩ. Проблемът идва от нерешените въпроси на еволюционната теория. Тук трябва да се спомене, че двете теории могат да се считат за съизмерими поради еднаквия понятиен апарат, с който работят, т.е. не може да се открие вариант, при който и двете теории да бъдат съчетани.
Разликите между тях са породени най-вече от различните изходни позиции. От една страна, еволюцията се преподава навсякъде и като една несъмнено вярна теория. От друга страна, религиозната вяра не може да се примири с нея, защото по този начин човекът се оказва чисто материално същество, а от това лесно следва изводът, че безсмъртна душа и Бог не съществуват. Това е причината днес повечето образовани хора да са атеисти. Еволюцията изглежда несъмнена, доказана и всеобхватна. Креационистите си задават въпроса: нима тя е толкова добре доказана?
Трудно е да се намери добре доказана теория. Очевидно е обаче, че еволюцията много доказателства в своя полза- стара Земя, първобитни хора, почти 99% прилики в ДНК на хората и човекоподобните маймуни, фосилите, откривани в различни геологични пластове. Въпреки това в дебата не само с креационистите, но и между самите еволюционисти се появяват идеи като тази за скокообразна еволюция (Ст.Гуд), за непонятни механизми на еволюцията, за несъвършена адаптация, за самоорганизация. Не рискува ли еволюционизмът да се превърне в метафизика в най-лошия смисъл? Няма ли опасност скоро в учебниците еволюцията да придобие характеристиките на Непознаваемото на Спенсър? Няма ли опасност еволюцията да се използва вместо понятия като Бог или материя? Колкото повече са критиките към еволюционизма, толкова по-неясни стават дефинициите на еволюцията. От друга страна, креационистите са обвинявани в правене на псевдонаука, в невежество и едва ли не в суеверие. Вместо тези напразни спорове би било по-уместно и двата лагера да дефинират границите на теориите си, за да ги направят фалсифицируеми. Креационистите не могат да направят това, докато се опират изцяло на Библията, а еволюционистите- докато продължават да разглеждат еволюцията като процес sui generis.
От известно време този спор се пренесе и в политиката. Преди три години в САЩ едва не беше подписан закон, според който еволюцията и креационизмът трябва да се преподават на равни начала. Въпреки това е приет закон, според който еволюционната теория трябва да се преподава така, че да не изглежда напълно несъмнена. В американския щат Алабама дори бе забранено преподаването на еволюционизма. Погрешно е да се смята, че намесата на политиците може да помогне с нещо на едната теория. Ако в някой щат започнат да преподават теорията за плоска земя, това няма да промени нещата. Очевидно е обаче, че политиците и религиозните фанатици могат да попречат креационизмът да бъде възприет насериозно от повече учени.
Можем да се запитаме: каква е причината повечето хора днес да вярват в еволюцията? Дарвин, Хъксли и Хекел са имали твърде малко изкопаеми останки на своя страна, както пише изследователят А.Винделбанд (1;101). Дали по-късно прогнозите им са се потвърдили или по-скоро всички бъдещи открития са били поставени в рамката на еволюцията? Отговорът не е само в начина ни на живот, който е динамичен и приема развитието за основа на битието. Той се крие и в близките сходства между човека и животните. Изглежда, че те служат като най-силно доказателство. Това означава, че в основата на евoлюционизма стои твърдението, че човекът е чисто природно същество, появило се случайно и вероятно за кратък период от време. Друго логично обяснение не може да се намери от гледна точка на натурализма. Ако природата сама е създала човека, то това е станало чрез еволюция.
Въпреки толерантността на различните еволюционисти към расите днес, може да се каже, че основателите на теорията не са били толкова дружелюбни. Факт е,че основния труд на Дарвин има за подзаглавие “Оцеляване на облагодетелстваните раси в борбата за живот”. Документирани са изявления и на Дарвин, и на Хекел, и на Хъксли, които имат расистки акцент (3;201). Не е случайна и появата на теорията за множеството огнища на възникване на Homo sapiens на Карлтън Кун, според която белите се появяват около 200 000 години преди чернокожите, от което следва, че последните има да наваксват в развитието си (6;221). Същият Кун заявява в своя книга под една снимка: “Алфата и омегата на Homo sapiens: австралийска аборигенка с черепен капацитет по-малко от 1000 куб. см, и китайски мъдрец с мозък с почти двоен размер” (цитат по П.Шипман, 6;215). Расистите се основават на еволюционната теория и смятат, че действително бялата раса се е появила преди останалите. Освен това има риск начинът на живот на по-примитивните племена да бъде уподобен на този на предшествениците на човека. Ако ние наблюдаваме приликите между човека и животните, то защо да не наблюдаваме връзката между отделна раса и определени животни? Дълго време като аргументи на социалдарвинизма са изтъквани малкият обем на черепа и по-доброто физическо развитие на чернокожите. И ако е доказано, че между обема на черепа и интелигентността няма връзка, както пише П. Шипман, то защо точно разликите в обема на черепа при неандерталеца например и съвременния човек се използват като доказателство за примитивността на първия? Можем да направим заключението, че теория, чиито основатели са в някаква степен расисти, винаги ще бъде използвана от расистите. Разбира се, креационизмът не е имунизиран в този аспект, той също може да се изтълкува по подобен начин, тъй като не е ясно как от първия човек- Адам- са се появили три раси. И все пак креационизмът твърди, че човекът винаги е бил човек и никога няма да престане да бъде. За раси в Библията не може да става и дума.
Научният креационизъм
Най-добрата книга досега, писана по въпросите на креационизма, е “Научен креационизъм” на Хенри Морис, директорът на Института за креационистки изследвания в САЩ. В нея са поместени не само тези и хипотези, но и много факти и сравнения с еволюционизма. Целта на автора не е просто да обори еволюционизма, но да докаже потенциала на креационистката теория да предсказва и обяснява. Книгата е разделена на няколко части, засягащи въпроси на астрономията, геологията, физиката, антропологията и дори теологията, и е снабдена с обширна литература по разгледаните въпроси.
Морис дава следните определения на двете противоборстващи теории: „Еволюцията предполага една затворена в себе си вселена, в която присъщите й закони съдействат за развитието на всичко към по-високо ниво на организираност. Частиците еволюират до елементи, елементите- до сложни съединения, съединенията- до прости живи системи, простите форми на живот- до сложни, сложните животински форми- до човека. Ако обобщим, еволюцията е: 1) естествена, 2) затворен в себе си процес, 3) без цел, 4)насочена, 5) необратима, 6) универсална, 7) продължаваща” (3;28). По-нататък той пише: “Диаметрално противоположен на еволюционния модел, моделът на Сътворението предполага Божествено сътворение, което е: 1) свръхестествено, 2) ръководено отвън, 3) с цел, 4) завършено. Подобно на еволюцията, моделът на Сътворението също се прилага универсално. Той също е необратим и насочен, но посоката му е по-скоро надолу, към по-ниски нива на сложност, отколкото нагоре- към по-високи нива. Завършеното първоначално Творение е било съвършено и оттогава досега всичко върви надолу” (3;28). Според модела на сътворението също така: галактиките и звездите не се променят; видовете организми са отделни; няма поява на нови видове; мутациите са вредни; естественият отбор е процес на запазване; никога няма да бъдат намерени междинни звена между видовете; човекът е качествено различен от животните, а цивилизацията се появява заедно с човека (3;29). Дали креационизмът може да се отнесе само към християнството? Определено повечето религии се отдалечават от тази представа. Морис смята, че например будистите би трябвало да вярват в еволюцията. В определен смисъл научният креационизъм е повече продължение на библейското учение за произхода на живота и по тази причина не може да се приеме от другите религии, с изключение на исляма и иудаизма. Според мен гледната точка може да се разшири така, че да обхване и други религии. Всъщност основният принцип е ясен- има един Създател, който твори всичко живо и неживо. Еволюция няма, хората са хора и винаги са били такива. Тук вече възниква проблемът за същността на самия създател- Бог-личност, или Бог, който прониква света? Това е сериозен въпрос, но не е задължително той да се решава от креационизма. Морис обаче смята, че целта на ИКИ (Института за креационистки изследвания) не е да се придържа към научното знание като по-достоверно от Библията, а научните факти да се хармонизират с нея. Това е много фундаменталистка теза и тя представлява едно отклонение към догматизма и игнорирането на фактите, като оставим настрана проблема, че така християнството претендира, че единствено притежава цялата истина. Ако научният креационизъм се придържа към този принцип, той ще бъде повече религия, отколкото наука. За щастие учените креационисти спорят с опонентите си не по теологичен, а по почти изцяло научен път. Още по-пагубен може да е принципът на непроменливостта- той не може да бъде приет в науката, защото означава, че е постигната цялата истина, което е невъзможно. Учените трябва да признават грешките си, както пише Р.Шадевалдт в статията си “Научният креационизъм и грешката”(7). Авторът там критикува поведението на член на ИКИ, който дълги години не признава една своя погрешна преценка. Подобно поведение може само да дискредитира креационизма. Аз смятам, че в това отношение той е по-близо до религията. Ако ние можем да стигнем до цялостно познание за света, то бихме били богове, а това противоречи на християнството. Креационистите трябва да приемат възможността за грешки и да въведат принципа на самокритика.
Въпросът за зараждането на живота не може да се реши с пълна сигурност. Това обаче не значи, че не трябва да го изследваме. Следите от това зараждане могат да бъдат открити, все едно дали мислим, че това са фосилите, или те се намират в нас самите.
Началото на живота е чиста случайност според еволюционистите, също както и развитието на живота. За креационистите това изглежда абсурдно. Много е малък шансът за подобно нещо, освен това засега имаме данни, че това се е случило само на Земята. Появата на извънземен живот в рамките на Слънчевата система би противоречила на библейската доктрина за Сътворението в известна степен. Животът е трябвало да бъде създаден само на Земята. Нагоре или надолу се движи животът? Тук креационистите намесват Втория закон на термодинамиката- този за ентропията. Откъде идват сили за извършване на еволюционните процеси, питат те. Освен това постепенно всичко се дезинтегрира (3;56). Еволюционистите най-често отговарят, че този закон не се отнася до живите системи. В действителност обаче смъртта може да се разглежда също като “изменение в посока надолу”, т.е. ентропията се отнася и до живите същества. Така или иначе, еволюционистите не могат да отговорят на този въпрос. Между другото, дори и той да бъде зададен на креационистите по отношение на безсмъртието, те биха могли да се позоват на някакъв мистичен принцип. Факт е обаче, че всичко материално е подвластно на ентропията. Може ли природата да е толкова вездесъща, че да пилее силите си в непрекъснати опити първо да създава живот, а после и да го развива? А ако приемем, че е така, не би ли означавало това най-малко наличие на целенасоченост (което ще ни изведе до идеята за направлявана отвън еволюция)?
Друг сериозен проблем е този за мутациите и естествения подбор- според еволюционистите те са основни механизми на еволюцията. Според еволюционистите почти всички мутации са вредни, освен един малък процент. Интересно е, че често в литературата по въпроса новите видове се споменават съвместно с мутанти.Позицията на креационизма е, че полезни мутации няма. Любопитно е, отбелязва Морис, че самите еволюционисти днес се борят против предизвикващото мутации лъчение. Ако в действителност от мутациите има полза, то защо не можем да си представим, че различните ядрени катастрофи водят до появата на по-усъвършенствани хора? Разбира се, еволюционистите могат да кажат, че от гледна точка на еволюцията ние нямаме значение и ако трябва да изечзнем, ще изчезнем. Проблемът е, че приспособяването е много по-трудно при мутациите, за които говорим- тези, възникнали в резултат на ядрена авария например. Всичко тук е в сферата на научната фантастика.
Самият закон на Мендел за наследствеността, според който вариациите не са нищо ново, а са латентни в генетичната система, подкрепя креационизма. Морис пише, че съвременната генетика потвърждава, че нормалните вариации протичат само в границите, конкретизирани от ДНК за дадения тип организми (3;69). Еволюционистите често дават за пример английски молец, чиято окраска от светла става тъмна с потъмняването на стволовете на дърветата поради индустриалната революция. Това всъщност е само вариация и според мен е поредният пример за подхода на еволюционистите да поставят всички данни в една определена рамка, дори и повечето от тях да не доказват нищо. Х.Морис казва: “Естественият отбор е консервативна сила, която се стреми да запазва видовете от изчезване при промени в околната среда” (3;70).
Креационистте не отричат нито микроеволюцията, нито естествения подбор. Руският учен М. Лобанов с насмешка подмята, че дори и те приемат микроеволюцията, защото тя е очевидна (2). Микроеволюцията обаче не е макроеволюция и по тази причина насмешката е не на място, защото показва единствено нежеланието на еволюционистите да подложат своята теория дори и на минимално съмнение. Същият Лобанов споменава случай, при който в Калифорния през 1964г. се провежда експеримент с червеи Nereis acuminata. В резултат се получава нов вид, генетически изменен. Проблемът е, че както сам казва Лобанов, двата вида си приличат много, което поставя под въпрос самата дефиниция за вид. Всъщност често можем да се натъкнем на информация за новооткрит вид червеи или нещо друго, при който става дума за хибриди или за минимални мутации. Това напомня на непрекъснато откриваните междинни звена между видовете, за които може да се прочете например в уеб-сайта atheism.ru. Ако наистина съществуваха такива, то едва ли непрекъснато щяха да излизат сензационните съобщения, че междинното звено най-после е намерено, или че пред очите на учените се е появил нов вид. Впечатляващо е колко много усилия се хвърлят върху разкриване механизмите на еволюцията, които същият руски учен обявява за “завинаги в тайна”. До каква степен еволюцията обяснява процесите в генетиката и кои са големите открития, неразривно свързани с нея? Ще бъде ли създаден нов вид? Ще може ли някога от модел на хоминид да се направи човек? Или евлюционистите ще отговорят, че това може да направи само природата? И не е ли крайната цел на еволюционизма да се “облагороди” човешкият вид, а ако е възможно- и да се създаде Свръхчовек?
Удивително е, че някои еволюционисти като Дж.Черфас дотолкова са се дистанцирали от дарвинизма, че дори казват, че недоброто приспособяване е доказателство за еволюция. Ние обаче сме свидетели на това, как именно поради недоброто приспособяване измират животни и растения. Нов вид все още не се е появил. И докато измрелите динозаври са били сочени преди десетилетия като доказателство за еволюция, то сега те повече говорят за глобални катаклизми в миналото на Земята, а може би дори за Потоп или потопи- теория, защитавана някога от Кювие (вж. 4). Гореспоменатият Гуд твърди, че благодарение измирането на динозаврите бозайниците са станали господари на Земята; това, че днес хората въобще съществуват, е чиста случайност, казва той (вж.5). Обаче това, че динозаврите са измрели, не е резултат от еволюция, а от огромно бедствие. Евентуално откриване на жив динозавър днес би било не само сензация, но и би формулирало въпроса: как така един вид е оцелял, щом трябва да е изчезнал отдавна? Догадките тук са много- от чудовището от Лох Нес до уловения от японски рибари малък динозавър през 1977г. (4;218). За съжаление само са му направени снимки и е отрязана перката му, а животното е хвърлено във водата. Евтина сензация ли е това или логично обяснение на загадката от Лох Нес? Със сигурност можем да очакваме откриването на живи представители на видове, които преди десетки милиони години е трябвало да са изчезнали. Това всъщност се е случило, и то не един път- примери са рибата coelacanth, влечугото tuatara, и др. (3;107). Това не може да бъде обяснено от еволюционизма.
Един друг аргумент в полза на еволюционизма присъства в учебниците по биология. Това е известният биогенетичен закон на Хекел, според който онтогенезата повтаря филогенезата. Казва се, че човешкият ембрион започва живота си като морски протозоон, еволюира във водна среда до червей със сърце-пулсираща тръба; до риба с хриле и двукамерно сърце; до амфибия с трикамерно сърце и мезонефрогенен бъбрек; до бозайник с четирикамерно сърце, метанефрогенен бъбрек и опашка; накрая- до човек. Преди да стигне до новия етап, ембрионът трябва да мине през предишните етапи. Това обаче не е така. Ханс-Йоахим Цилмер открито казва, че рисунките, с които Хекел подкрепя теорията си, са свободно съчинени (4;241). Според Х.Морис тези скици просто не отговарят на истината. Единствената възможна аналогия е известният "етап на хрилете". Човешкият ембрион обаче никога не развива хриле на риба (3;96). За съжаление и до днес някои еволюционисти (като гореспоменатия руски учен) се позовават на тази схема.
Още един спорен пункт е този за възрастта на Земята. И докато през 18. век Бюфон е получил много подигравки заради теорията си, че Земята е поне на 70 000 години, то сега със сигурност той пак би бил осмян, но точно поради обратната причина- Земята не може да е толкова млада. За да има еволюция, са нужни милиарди години. Ако годините не са милиарди, то за случайна еволюция просто не би имало време. Теорията на Лайъл за наличие на дълги геологически епохи става известна още преди появата на основния труд на Дарвин и е очевидно нейното влияние. Тя бива наричана униформитаристка, понеже счита, че развитието е постепенно, а процесите, които наблюдаваме в настоящето, са се извършвали по същия начин и със същата скорост в миналото. Униформитаризмът се противопоставя на катастрофизма, според който наличието на катаклизми в миналото е създало съвременния ландшафт. Тази теория е защитавана например от Кювие и е свързана с библейската история за Потопа.
Ако приемем теорията на Лайъл, то значи лесно може да се установи как се е развивал ландшафтът. Освен това е важно да се отбележи, че геологическите пластове отговарят на огромни периоди от време. Според катастрофизма обаче такива пластове могат да се образуват дори за дни. Теориите за еволюцията и униформитарното развитие на Земята се доказват една друга, защото и в двата случая става дума за огромни периоди от време. От гледна точка на катастрофизма обаче времето би могло да се измерва и в хиляди години. Факт е, че находките от динозаври (разположени в "масови гробове") говорят за световна катастрофа. Друг факт е, че съществуват находки от едни и същи класове в различни пластове. Индексът на вкаменелостите се използва за датиране възрастта на дадена скала (3;155), което е абсурдно- повтаря се старият случай за доказателство да се използва това, което трябва да се докаже. Радиометричните методи за измерване често грешат, що се отнася до по-големи периоди от време, или по-точно- поставят изследователите в абсурдни ситуации. Със сигурност те могат да се използват за време, близко до нашето- например 3-5 хиляди години.
Съществуват няколко радиометрични методи за изследване, които обаче биха били напълно надеждни само в случай, че развитието действително е било равномерно и без катастрофи. Такива са : 1.уран- счита се, че скоростта му на полуразпад е около 4 млрд години. Често измерването с него дава милиарди години възраст на скалите. Достатъчно е наблизо в галактиката да е избухнала Свръхнова, за да бъдат пренастроени "атомните часовници". 2. калий-аргон- скоростта му на полуразпад е променлива; той често трябва да се коригира чрез предишния метод. Един от случаите на погрешно датиране е при определяне възрастта на лавата от вулкана Килауе, при което се получава 22 милиона години; всъщност става дума за 200 години (3; 168). 3. рубидий-стронций- неговата скорост също е променлива и зависима от външни фактори. Има изразено мнение, според което дори и Земята да е на 5 млрд години, то радиоактивният стронций-87 би бил само 5 % от стронция, наличен в скалите. 4. радиокарбон (С-14)- периодът му на полуразпад е 5730 години. През последните 3000 години има връзка между датираните находки и този метод. Тук пак може да се спомене един парадокс- при датиране на черупка на молюска се оказва, че тя е на 2300 години. Проблемът е, че тя е била жива (4;63)! Доста несигурни са и други методи, например чрез възрастта на дърветата, и др. Не е необходимо тези методи да се отричат изцяло. Проблемът при тях е, че трябва да знаем какви катастрофи са станали и как са повлияли те; освен това не трябва веднага да се прибягва към помощ от страна на индексите на вкаменелостите. Не е случайно това, че в последните години се появява различна информация за възрастта на Земята. Ако действително тези методи са ненадеждни, то тази информация ще варира и може би никога няма да се установи със сигурност.
Има различни аргументи в полза на теорията за млада Земя. През 19. век лорд Келвин изчислява при наблюдение на Слънцето, че Земята е на десетина милиона години. Днес е установено, че Слънцето се свива с 0.1 % на 100 години. При тази ситуация преди 10 000 години то би било 2 пъти по-голямо, отколкото днес! Сходна е ситуацията с магнитното поле на Земята- Харис Барнс изчизлява, че преди 1400 години полето е било 2 пъти по-силно, а преди 7000 години- 32 пъти по-силно. Дори и да приемем това, Земята не би могла да е на повече от 10 000 години. Други аргументи са тези са солта в океаните, за аргона в атмосферата, за лунния прах, и т.н. Може да се погледне и към едно демографско изследване: според еволюционизма броят на поколенията е 25 000; това би означавало днес население от 10 на 2100 степен. Всички тези аргументи трябва да се преценят внимателно. Те доказват, че креационизмът не просто се противопоставя на еволюционизма, но посочва и своя версия за произхода и естеството на нещата. Разбира се, теорията за 10 000 години не се приема от всички креационисти- например Цилмер (който не нарича себе си креационист, а вярва в теорията за извънземния произход на живота) твърди, че тогава се е появила Земята, част от чието тяло е съставено от предполагаемата разрушена планета Фаетон. Това означава, че не Земята е възникнала първа в Слънчевата система, но тя също така не е на 5 млрд години.
Безспорно най-големи дискусии поражда въпросът за произхода на човека. От маймуна ли е възникнал той? Или Бог го е създал от кал? Какви са били нашите предшественици? Има ли прогрес в човешката история? Еволюционизмът не твърди, че човекът е възникнал от маймуната, а че и той, и маймуните имат общ прародител, наречен хоминид. Има няколко преходни форми между хоминидите и хората: 1. прачовек – наподобявал е австралопитек, 2. Homo habilis – имал е изправен вървеж, 3. Homo erectus – към него се отнасят например Яванският човек, Хайделбергският човек, 4.Paleoanthropiae – Неандерталски човек, 5. Homo sapiens – кроманьонски човек, съвременен човек. Досега останки от хоминид не са намерени. Креационистите смятат, че не само това е фикция, но също и характеризирането на различните "преходни звена", които са всъщност само или маймуни, или хора.
Доказателството, че главното преходно звено липсва, е фалшификацията на "Пилтадаунския човек", който е създаден точно като такова преходно звено. Човекът винаги е бил човек, цивилизацията винаги е съществувала (или ако е престанала да съществува, това се дължи на световна катастрофа). Хенри Морис пише: "Въпросът за произхода достига критичната си точка, когато се обърнем към проблема за произхода на човека. Дали човек е просто продукт просто на естествения еволюционен процес или е едно специално създание, предопределено от Твореца да упражнява власт над цялото останало творение? Еволюционният модел твърди, че човекът е еволюирал бавно от някакъв нечовешки прародител, докато моделът на Сътворението изисква човекът да бъде сътворен напълно като човек, с напълно човешко тяло и от самото начало с човешки мозък" (3;192). Според Морис всички гореизброени преходни звена не са в никакъв случай преходни, а някои от тях, ако бяха живи и до днес, биха били класифицирани като маймуни или хора от друга раса. Рамапитекът е маймуна- неговите предни и кучешки зъби приличат на маймунските; за австралопитека се предполага, че е ходел на ръце, така че и той е маймуна; Homo erectus е същински човек, но по-слабо развит физически, а това, че има по-малък обем на мозъка (900-1100 куб. см) не е никакво доказателство, както вече споменах по-горе; Неандерталския човек се описва като прегърбен човек с доста грубоват характер. Най-интересното е че, че обемът на мозъка му е като на съвременния човек, и освен това е имал писменост, религиозни обичаи, рисувал е картини. Това със сигурност е човек. А най-любопитни са останките от човек, твърде наподобяващ съвременния, които датират от 2.6 млн. години; това означава, че този човек е изпреварил дори австралопитека! Съществува т.нар. теория за пресапиенса, която се опитва да обясни този факт. Нейните противници смятат, че това в никакъв случай не е бил човек. Със сигурност обаче можем да направим извода, че ако е имало развитие, то не е било праволинейно. От друга страна, това, че хора са живяли в пещери, не означава, че те са примитивни, а че просто не са имали условия, за да развият по-висока култура. Цилмер предполага, че това се е дължало на гибелната за динозаврите катастрофа.
Културата винаги е била отличителна черта на човека. Същото се отнася за езиците. Те никога не са били в това примитивно състояние, за което говорят повечето теоретици-еволюционисти- първият език според тях е бил съставен просто от отделни звуци. Това е невъзможно, защото мисълта и езикът са взаимосвързани, и в определен смисъл езикът е мисъл и мисълта е език. Факт е, че колкото и да ни се иска, не можем да научим животните на някакъв определен език. Най-много те успяват да си служат със знаци, но това е език само метафорично. Знаем необичайни истории дори за папагали, които произнасят цяла поредица от изречения, след като им биват задавани определени въпроси. Езикът е дошъл на света с човека, макар и с писмеността нещата да не стоят така. Защо древните хора не са имали писменост или тя е била твърде различна от нашата, на това още не може да се отговори. Огнищата на култура (а защо не и цивилизация) датират все по-назад във времето.
Дали няма да се окаже, че дори във времето, когато човекът уж е открил огъня, не е съществувала неоткрита засега цивилизация? В последните десетилетия се появиха множество теории за произхода на различни древни храмове, служещи като обсерватории, като появили се в резултат на извънземен разум. Ако всъщност първобитни хора не е имало, ако човекът винаги е бил с висок интелект, странно ли е, че древните са знаели толкова много неща? Това е едно логично обяснение и то тръгва от тезата, че не е имало еволюция на човека. А ако е имало еволюция, то тя е била множествена, защо не и в различни посоки, а не еднопосочна- в някои еволюцията е стигнала до "задънена улица", а в други…се е насочила към съвременния човек. Тази теза обаче ми изглежда много мистична и ако я приемем, то тогава защо да не приемем също, че маймуните са се появили от човека?
ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА КРЕАЦИОНИЗМА
След като разгледах някои основни тези на научния креационизъм, време е да се насоча към въпроса доколко въобще той е научна теория. Аз смятам, че самите научни креационисти от ИКИ не биха одобрили моята критика, мислейки, че научната им теория има свръхестествен произход. Все пак креационизмът няма много шансове да се конкурира с еволюционизма, ако се придържа изцяло към Библията. Хенри Морис прави и таблица на появата на живота и биологическите видове според еволюционизма и Библията (3;249). В библейската теория има някои противоречия със здравия разум. Как така светлината е сътворена преди Слънцето? Как така въобще Земята е сътворена преди всичко останало? Как така жената е създадена след мъжа? Цилмер например предполага, че Земята е възникнала от някогашната планета Фаетон, а известно време звездите и другите небесни тела не са се виждали от нея: "Преди потопа съществувала вероятно водна сфера или поради катаклизъма при разрушаването на Фаетон/Тиамат атмосферата била толкова обогатена с водни пари и дъждоносни облаци, че светлината не успявала да проникне до земната повърхност- Слънцето, Луната и звездите можели да се видят едва след разкъсването на облачната покривка. Вода обаче имало още преди това" (4;147). Така че в самия креационизъм вероятно ще настъпят разделения, а ако не настъпят, то той рискува да се превърне в догматична доктрина, която в стремежа си да обясни явленията всъщност ги изкривява. Мога да обобщя недостатъците му така:
1.строго придържане към религиозен авторитет;
2. прекалено време се губи в спорове с еволюционизма;
3. липса на обяснение на въпроса какви са били тези хора, считани от антрополозите за наши предшественици, като Хайделбергския човек например;
4. липса на обяснение на генетичните сходства между човека и човекоподобните маймуни. Към тях могат да се прибавят и обичайните за съвременните "научни сензации" погрешно представени данни, неточни цитати на противници, липса на точни дефиниции на понятия като ‘вид", "естествен отбор’ и др., които се отнасят повече за източноевропейските страни, в които креационизмът току-що е "проходил".
Друг проблем е политическата намеса в негова полза, от която еволюционистите придобиват усещането, че той не е нещо повече от религиозна вяра, вместо да подложат на самокритика своите еволюционни теории, които в голяма степен също са приети на вяра. Към първият пункт трябва да се прибавят теорията за Ноевия ковчег и тази за възрастта на Земята. Трудно ни е днес да повярваме, че в Ноевия ковчег е можело да бъдат събрани всички животински видове, а освен това остава и проблемът с динозаврите например, които в такъв случай също би трябвало да бъдат пренесени. Възможно е да са били събрани само определени видове, считани за най-ценни. Относно възрастта на Земята креационистите се придържат към приблизителното число 5 500 години, като тук вече и теологията влиза в действие, за да се установи, че дните на Сътворението не са нито продължителни етапи от време, нито въобще са етапи. Това не е правилно- достатъчно е да се отстоява тезата за млада възраст на Земята. Това са въпроси, по които креационистите трябва повече да помислят и да не се придържат догматично.
Плюсовете на креационистката теория са следните:
1. Конкуренцията й на еволюционизма подпомага развитието на биологията, астрономията и геологията в главна степен, и на другите науки, по-близки до еволюционната теория, в по-малка степен;
2. Обяснява определени факти, като появата на разума, липсата на преходни звена между видовете, наличието на все по-древни цивилизации, и др.
3. Свързана е с противопоставяне на расизма и евгениката, и въобще с опитите човекът да се превърне в Творец или модификатор на живот. Теорията предстои да става все по-популярна и, надявам се, по-всеобхватна. Дали тя ще победи- това трябва да се реши с рационални, а не с религиозни, етически или политически средства.
След това кратко изложение на дебата между креационизма и еволюционизма мога да направя извода, че креационизмът в САЩ в момента е повече във формата на религиозно-научна теория, основаваща се много на авторитета на Св.Писание. Очевидно обаче се появява и креационизъм, който не се влияе толкова от библейската представа за Сътворението, като пример за това е Цилмер. Аз смятам, че успехът на креационистката теория ще стане голям, когато и атеисти започнат да споделят някои от възгледите на креационистите- внезапната поява на живота, видовете и разума, младата Земя, качествената разлика между човека и животните и невъзможността поне (на тази планета) човекът да бъде изпреварен в развитието си от друго живо същество. Тогава креационизмът може би ще се превърне в доминиращата картина на света.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Винделбанд,А Откъде е дошъл човекът? , София, изд. "Земиздат", 1983 год.
2. Лобанов,М Эволюционизм и креационизм,
in URL: atheism/websib.ru/articles/lobanov01.htm
3. Морис, Х. Научен креационизъм , София, изд. "Нов човек", 1995 год.
4. Цилмер,Х.-Й. Грешката на Дарвин, София, изд. "Литера прима", 1999 год.
5. Чипев, К. Еволюционни борби: анти и про-Дарвин, във в-к "България днес", год.6, бр. 15, 01.08-15.08.2002 год.
6. Шипман,П. Еволюция на расизма, София, изд. "Наука и изкуство", 1998 год.
7.Schadewald,R Scientific Creationism and Error,
in URL:www.talkorigins.org/faqs/cre-error.html
