На лекция по „личностно развитие“
Усмивки. Много усмихнати хора. Това е първото впечатление, което връхлетява човека, който за първи път отива на събитие на международната организация „Новият Акропол”. Привидно това е организация с философска, културна и социална насоченост.
Ако съдим по това, което самите те казват за себе си, целите им са да подкрепят идеала за универсално братство между хората отвъд всички различия по отношение на раса, пол, образование, вероизповедание и социално положение. Да събудят любовта към мъдростта, посредством сравнителни изследвания, философии, науки и религии. Да развиват най-добрите човешки потенциали, подкрепяйки индивидуалната реализация. „Духовността не идва от никаква религия, духовността идва от Душата“, е една от мислите-прозрения, които „Новият Акропол“ отправя към своята публика.
Всичко това правят посредством платени семинарии и срещи. Мотото им е заключено в думите култура, философия и доброволчество, но дейността им е съвсем различна.
Ако се озовете на тяхна среща, ще ви се наложи да се запознаете и упражнявате в не е една или две източни религиозни практики в комбинация с различни езотерични идеи, почерпени от автори като Елена Блаватска и др. Ще ви разкажа за едно такова събитие на тема „Карма, Дхарма и Реинкарнация”, проведено от „Новият Акропол”. Лектор на срещата бе Антонин Винклер, който е и директор на местната структура на организацията (която има клонове в над 50 страни).
Удобно настанена в добре озвучена и оборудвана зала, публиката прикова вниманието си към лектора, който започна с въведителни думи за духовните практики и с някоя и друга шега за цвят.
Първият въпрос, който трябваше да разгледаме, бе: „Кой съм аз, къде отива и защо се случва всичко около мен?”. Последваха някой обяснения, че човек е всичко това, което върши и така захранва своята карма. Всичко казано толкова много се хареса на посетителите, че последваха бурни аплодисменти. Помислих си, колко е хитър дяволът, как умело подвежда хората, казвайки им, това което е лесно приемливо. Ако им беше казал, че няма Бог или Той е въплъщение на мрака, много по-малко хора биха го последвали, но подмяната, подхлъзването в друга насока, полуистината – това е висш пилотаж в отклоняването на човека от Бога.
Понятието за карма, която управлява всичко в света и е отговорна за нас, пък и ние за нея, е подменено възприятие за Божията воля и промисъл. От лекцията стана ясно, че не бива да се губи спокойствието на душата, за да може човек да отплава лесно към следващия си живот и да се прероди. Но, видиш ли, в християнското учение това спокойствие е заменено с хиляди ненужни правила, които превръщат човека в роб.
Сещам се за думите на сръбския православен старец отец Тадей (Витовнишки), който говори за душевния мир на човека, дарен с благодатта на Светия Дух. Именно това чувство се подменя в лъжливите понятия карма и медитация. Молитвата, присъствието на Божията благодат в сърцето, следването на Божия закон, може да направи човека спокоен, да го накара да се чувства истински свободен и щастлив, а не медитацията, която го превръща в празен съд.
Споменати бяха и духовни практики, сред които садхана – път, който те води към своеобразната цел на живота ти. Тя ще те направи мъдър, може да те освободи от веригата на преражданията и да те обожестви. Убеждението, че можеш да стигнеш далеч в духовния си път единствено със собствени усилия и чрез практикуването и усъвършенстването в определени духовни техники, е също част от голямата подмяна на истината. „Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божий дар е…“ (Ефес. 2:8), казва свети апостол Павел. В основата на тази подмяна, на обещанието, че със собствени сили можеш да постигнеш духовната цел (друг е въпросът каква е целта) лежи първият грях – гордостта, желанието да бъдем богове, заради което Адам и Ева били изгонени от рая. Точно това иска и дяволът – да ни съблазни, да ни излъже като ни представя неща, които искаме да чуем, които галят егото ни, но отклоняват човека от пътя към спасението му.
Обект на разговор бе и християнската изповед. Представена като апотеоз на лицемерието. Видиш ли, за да промениш кармата си, трябва да се преобразиш, но не лицемерно като на християнската изповед, а като промениш светогледа си. Защото християните лъжливо правели каквото си искат, а после се изповядват и всичко е наред. Но, ако за лектора в това се изчерпва същността на християнската изповед, то аз мисля, че той или не е достатъчно подготвен да говори по тази тема, или просто не иска. Изповедта не е казване на стихотворение, а метаноя – преобръщане на ума, покаяние от сърце, което подготвя човека за срещата с Вечния живот, за срещата с Иисус Христос в Евхаристията.
Стигнахме и до темата за реинкарнацията, пряко свързана с кармата, защото добрите дела ще те преродят в нещо добро, ще те „настанят“ в добри условия и обратното. Вярвайки в идеята за прераждането, ние обезсмисляме Христовата саможертва на Кръста, цялото дело на Изкуплението.
Под маската на принципи, подкрепящи индивидуалната реализация, се представят духовни практики, които водят човек към… никъде. Неусетно го правят горделив, объркан и далеч от Пътя, Истината и Живота.
Истинската любов, умиротворение и свобода се крият в православното учение и в неговите Тайнства. Невидимото действие на Светия Дух в човешкото сърце е дарът, които не може да ни даде нито едно лъжливо учение. За да ми повярвате, отидете на Литургия, там невидимо с вас ще бъдат и ангелите.
