Някои аспекти по проблема за разбираемостта на богослужебния език



БЛИЗКИ ТЕМИ:

6 коментара

  1. Пламен Иванов. каза:

    За тези, които проявяват по-задълбочен интерес по въпросите на богослужебния език в БПЦ, предлагам още 2 статии:
    „Език, на който да се молим“ – в сп. „Светъ“ бр. 8/2012
    „Значение на езика за същността на богослужението“ – в сп. „Светъ“ бр. 9/2012
    Наскоро излезе и статия за непознатия втори синодален превод на Библията на новобългарски език: „За значението на превода и историята на втория синодален превод на Библията“.
    Който желае, може да се включи и в дискусиите на страницата във фейскук: Богослужение на съвременен български книжовен език.

  2. Климент Йорданов Буренков каза:

    Благодаря на автора за културно написаната статия. Макар да не разделям неговия оптимизъм, намирам, че апелът му за сериозна дискусия е твърде правдив.
    Според мен, разбирането за качествения превод е вярно, [u]но препъващо недостатъчно[/u]. Бих перефразирал:
    [quote] Преводът би имал стойност и значение само тогава, когато…[/quote] (преди всичко и най-вече) [u][b]народът бъде грамотен да разбира богослужебните текстове[/b][/u], които засягат цялото Писание и догматиката. В противен случай, ако българинът не опознае вярата си четейки Писанието, преводът ще е напразен. После, преводът ще е оправдан, ако българинът се приучи да [u]участва[/u] на богослуженията [u]молитвено[/u]. Предлагам анкета колко българи се ползват от преведения молитвеник и Псалтир + колко са чели поне веднъж българския превод на Новия Завет. Според мен, [b][u]приоритетна е катехизацията[/u][/b], после духовния настрой и едва тогава богослужебната химнография. Иначе, няма проблеми за бг. текст на св. Литургия.

  3. Цветомир Андреев каза:

    Църковният език още от създаването си никога не е бил говоримият, светският съвременен – съответно (старо)български или руски език. Напротив бил създаван като църковен(!) език на славяните… В тази насока (а не към приближаване към съвременния тогава говорим език) са и по-късните реформи на патр. Евтимий.

    И това не е някакво неразбиране на древните отци просвещавали славяните спрямо това на днешните студенти на БФ – дори в сравнително години от началото на 20, когато светият равноапостолен Николай Японски превежда свещените книги той избира за основа не разговорния тогава език а класическия „бунго“ японски.

    Явно докато светиите се опитвали да издигнат ума до Бога чрез богат, дълбок богослужебен език, който да може да предава пластовете и обема на свещените и богослужебни текстове, то днешните „богослови“ искат обратното – да принизят духа на богослужението светското ни съвремие и неговия опошлен, беден и профанизиран език.

  4. Станиславов каза:

    Привет на всички!
    Православният християнин е длъжен да пази всичко, което е приела и прегърнала светата Православна Църква, в това число и осветения богослужебен църковнославянски език, а не да се самооправдава и да мъдрува лукаво! Ето словата на св. Йоан Кронщадски: „Всеки християнин е длъжен да знае езика на своята Майка – Църквата. Грях е за оня, който го знае недостатъчно; грях е особено за ония, които са изучили разни чужди езици, а езика на своята Майка – Спасителка не искат да учат. Изобщо всички трябва да изучават и да знаят славянския език“.

Споделете в социалните мрежи