Обединението на Руската Църква и България

Затова обединението на двете църкви ще засили позициите на Русия, в името на която непримиримите антикомунисти от Запада и преустроените комунисти на Кремъл си подават ръка. Обединението ще засили руската външна политика, която извънредно много разчита на православието като проводник на руското влияние в променения свят.
Нарасналата сила на руското православие ще даде отражение и у нас. Известно е, че старостилците в България се поддържаха от Задграничната църква и сега те ще станат на подчинение от РПЦ, което ще ги принуди да се съобразяват повече с решенията на българския Свети Синод, който лоялно се отнася към по-значимия и по-силен партньор от Москва. Фактът, че руското православие се черкува по стар стил означава, че този въпрос ще бъде поставен и пред официалните български църковни власти, още повече че в Атон и сред някои религиозни среди от Гърция службите също се водят по стария стил.
Притегателната сила на Москва, която призна дейността на Задграничната Църква ще се увеличава и в размера и мащабите на богословието, което носи западен дух. Западното и източното православие след обединението ще създадат могъщ идеологически свод от религиозна книжнина, която ще бъде силен довод в признаването на Русия като ядрена православна страна с подчертана доминация в Източна Европа.
Затова ние като българи следва да си поставим въпроса какво ще прави ръководството на БПЦ при това засилващо се руско влияние от всички географски посоки, още повече, че България вече е част от ЕС и като такава проявява прозападни симпатии – това е видно от специализацията на българското образование към настоящия момент.
Слабата подготовка на висшия клир на БПЦ и превръщането на Църквата в мистико-ритуална организация от източен тип разтваря пространство за нахлуване на православно богословие, което не носи български отпечатък. Вече и ако ходиш на Запад, ще се натъкнеш на РПЦ чрез структурите на Задграничната Църква. Много благочестиви християни в България, недоволни от липсата на любов към ближния, на милост, състрадателност и справедливост от страна на БПЦ, също преминават към други църкви Известно е, че в София най-силният християнски храм в пълния смисъл на думата е т.нар. „руска църква“ „Св. Николай Чудотворец” в центъра на града. При това положение претенцията на БПЦ, че е духовен стожер на нацията лесно би се подронила, защото силното руско влияние ще насочи вярващите не към преводача на богословски текстове и „подизпълнителя” на вселенските църковни решения, каквато е БПЦ към настоящия момент, а към първоизвора, каквито са силните руска и гръцка православна църква. Чрез Интернет можеш да стигнеш до всеки първоизвор – и за грамотния човек в България фигурата на руския специализант в богословието се обезсмисля, освен ако не е таен мистико-политически пратеник на висшия клир на БПЦ. Или агент на чуждо разузнаване.
Смисълът да се специализира богословие в чужбина е бил валиден назад във веремто при ниска грамотност на населението и при ограничен контакт между народите. Днес при съвременните технологии човек може да се обръща директно към първоизвора без специализанти – посредници, както през турско робство. А само със служби, при това по неизвестно какъв типик, православие не се прави. Това в Русия го знаят много добре, защото най-подготвеният им човек – дякон Круаев – е бил учен светски философ и после става модерен богослов.
Ако интелигентният вярващ в България се обърне всецяло към руското православие, ще се постави под заплаха връзката между национална идентичност и православие и отчаяните русофоби в България, чиято културна и интелектуална платформа аз не споделям, ще намерят доводи за своите възражения относно връзките между България и Русия. В чисто исторически аспект това означава БПЦ да се обяви като русофилска организация и това да навлече неприятности на клира, ако русофобите дойдат на власт. Върху това бъдещо опасение от страна на руското влияние в световен мащаб трябва да се замисли рахатуващият днес висш клир на БПЦ с оглед на засиленото руско православие след обединението на Задграничната Църква и РПЦ.
Впрочем ако ние си имахме задгранична църква днес нашето християнство щеше да се радва на по-голям успех сред народа и на по-голямо благочестие сред вярващите.
Св.Синод на патриарх Максим и без това бяха трън в очите на СДС и разколът се крепеше доскоро. А при засилено руско влияние и русофобско дясно правителство ще стане пак зле. Но не знам кое влияние ще е по-силно руското или гръцкото.
А иначе от няколко години връзката между национална идентичност и православие ми звучи като държавата Босна и Херцеговина, създадена на верска основа и мюсюлманите, които не допускат друга религия в страните си, защото тяхната страна била с ислямски патент. Не напразно католиците ни обвиняват в прекалено свързване на вярата с националните измерения, вместо да има наднационален характер. По времето на патриарх Евтимий и преди това, пък и после до гръцките домогвания в България и Възраждането е нямало национални и етнически граници за православието.
„по времето на Втората световна война, когато бялата емиграция по света е била шпионин на Москва“. Това може да пише само човек, който не познава историята, защото е съвсем невярно. Достатъчно е да се спомене името на ген. Власов и неговата армия, която служеше на Фюрера.
.
„старостилците в България се поддържаха от Задграничната църква и сега те ще станат на подчинение от РПЦ“. Авторът не е запознат с новините. Старостилците в България, Румъния и Гърция се разграничават от обединението на двете руски църкви.
.
„Западното и източното православие след обединението ще създадат могъщ идеологически свод“. Богословието на Задграничната църква съвсем не е „западно“, а точно обратното – по-консервативно и от московското. Парижкото е по-либерално, но и то не може да се нарече западно.
.
„при съвременните технологии човек може да се обръща директно към първоизвора без специализанти – посредници, както през турско робство“. Дайте тогава да забраним образованието и църквата, защото според автора трябва само пряк контакт със знанието и вярата (Бог).
.
Въобще глупости на търкалета.
Оставам с особенното впечатление че в този сайт голяма част от статиите,като тази например,целят не толкова да правят реални коментари върху случващото се в християнския свят,а за да се „свери часовника“Сиреч да се види какви са настроенията на православните в България.И за голяма жалост на “ кликата на Марин Найденов Минков“ не може анти московските и анти максимовите настроения да се изведат с полиция и прокурорско нареждане.А сега по същество,както стана ясно разведките проведоха една акция по т.н. „обединяване“ м/у МП и РПЦЗ и от това се случиха три много прости и ясни неща.Първо: голяма част от енориите и църковните приходи(руска дума за храм,параклис,манастир)преминаха към Архиепископ Агатангел и Даниил,които не признаха тази уния,или към РПЦИ на архиепископ Тихон,който също не признава този цирк.Плюс това малките църковни общности,в това число и старообрядците преминават и в момента към тези двама архиепископи.От 17 май до сега около 240 храма.Което означава че около Лавър ще остане само икономката и секретарката му.По повод старостилната църква в България,тя е част от старостилния гръцки синод на Киприян Коцумбас,който няма нищо общо с РПЦЗ.И накрая нещо повече Същия заедно с Румънската старостилна църква са предложили на архиепископите Агатангел и Тихон да участват с тях в служения за хиротонии на нови епископи за да може здравата част на РПЦЗ да не бъде повредена от Москва и Сергианския патриарх.