Обединението на Руската Църква и България

Голямата новина от последните дни в християнския свят е обединението на РПЦ и Задграничната руска църква. За мнозина това е хубаво събитие, а за други е поредната констатация за разрастващото се влияние на руското православие. Въпросът е особено важен, защото президентът Путин наскоро заяви, че за Русия са жизнено важни ядрената енергетика и православието. Усилията за обединение на руските православни не са от вчера, а преговорите там бяха много трудни заради антикомунизма на Задграничната руска църква.

Така или иначе, обединението е факт и то ще се отрази на религиозната обстановка и в България. Обединението на руското православие показва, че за руснаците основна ценност днес е патриотизмът на религиозна основа. Именно на тази идеологическа платформа, върху която работят подготвени философи като дякон Кураев, се извършва съединението на руското православие по света. Задграничната Църква отказваше да признае РПЦ като комунистическа и като оръдие на тайните служби на СССР. Въпросът беше църковно-каноничен и идеологически – и с твърдата си позиция Задграничната Църква беше стожер на антисъветизма като изнасяше неперкъснато данни за погромите над православието от страна на атеистите, които управляваха Русия 70 години. Но РПЦ, за разлика от БПЦ, призна новомъчениците, с което постави мост на сближение между западните и източните православни. Впрочем за запознатия с фактите от историята беше ясно, че на патриотична основа руснаците винаги са се обединявали, независимо от политическите си пристрастия. Така е било по времето на Втората световна война, когато бялата емиграция по света е била шпионин на Москва в името на Родината, пренебрегвайки факта, че Русия е била управлявана от комунисти.

Затова обединението на двете църкви ще засили позициите на Русия, в името на която непримиримите антикомунисти от Запада и преустроените комунисти на Кремъл си подават ръка. Обединението ще засили руската външна политика, която извънредно много разчита на православието като проводник на руското влияние в променения свят.

Нарасналата сила на руското православие ще даде отражение и у нас. Известно е, че старостилците в България се поддържаха от Задграничната църква и сега те ще станат на подчинение от РПЦ, което ще ги принуди да се съобразяват повече с решенията на българския Свети Синод, който лоялно се отнася към по-значимия и по-силен партньор от Москва. Фактът, че руското православие се черкува по стар стил означава, че този въпрос ще бъде поставен и пред официалните български църковни власти, още повече че в Атон и сред някои религиозни среди от Гърция службите също се водят по стария стил.

Притегателната сила на Москва, която призна дейността на Задграничната Църква ще се увеличава и в размера и мащабите на богословието, което носи западен дух. Западното и източното православие след обединението ще създадат могъщ идеологически свод от религиозна книжнина, която ще бъде силен довод в признаването на Русия като ядрена православна страна с подчертана доминация в Източна Европа.

Затова ние като българи следва да си поставим въпроса какво ще прави ръководството на БПЦ при това засилващо се руско влияние от всички географски посоки, още повече, че България вече е част от ЕС и като такава проявява прозападни симпатии – това е видно от специализацията на българското образование към настоящия момент.

Слабата подготовка на висшия клир на БПЦ и превръщането на Църквата в мистико-ритуална организация от източен тип разтваря пространство за нахлуване на православно богословие, което не носи български отпечатък. Вече и ако ходиш на Запад, ще се натъкнеш на РПЦ чрез структурите на Задграничната Църква. Много благочестиви християни в България, недоволни от липсата на любов към ближния, на милост, състрадателност и справедливост от страна на БПЦ, също преминават към други църкви Известно е, че в София най-силният християнски храм в пълния смисъл на думата е т.нар. „руска църква“ „Св. Николай Чудотворец” в центъра на града. При това положение претенцията на БПЦ, че е духовен стожер на нацията лесно би се подронила, защото силното руско влияние ще насочи вярващите не към преводача на богословски текстове и „подизпълнителя” на вселенските църковни решения, каквато е БПЦ към настоящия момент, а към първоизвора, каквито са силните руска и гръцка православна църква. Чрез Интернет можеш да стигнеш до всеки първоизвор – и за грамотния човек в България фигурата на руския специализант в богословието се обезсмисля, освен ако не е таен мистико-политически пратеник на висшия клир на БПЦ. Или агент на чуждо разузнаване.

Смисълът да се специализира богословие в чужбина е бил валиден назад във веремто при ниска грамотност на населението и при ограничен контакт между народите. Днес при съвременните технологии човек може да се обръща директно към първоизвора без специализанти – посредници, както през турско робство. А само със служби, при това по неизвестно какъв типик, православие не се прави. Това в Русия го знаят много добре, защото най-подготвеният им човек – дякон Круаев – е бил учен светски философ и после става модерен богослов.

Ако интелигентният вярващ в България се обърне всецяло към руското православие, ще се постави под заплаха връзката между национална идентичност и православие и отчаяните русофоби в България, чиято културна и интелектуална платформа аз не споделям, ще намерят доводи за своите възражения относно връзките между България и Русия. В чисто исторически аспект това означава БПЦ да се обяви като русофилска организация и това да навлече неприятности на клира, ако русофобите дойдат на власт. Върху това бъдещо опасение от страна на руското влияние в световен мащаб трябва да се замисли рахатуващият днес висш клир на БПЦ с оглед на засиленото руско православие след обединението на Задграничната Църква и РПЦ.

Впрочем ако ние си имахме задгранична църква днес нашето християнство щеше да се радва на по-голям успех сред народа и на по-голямо благочестие сред вярващите.