Отец д-р Теодор Стойчев за закриването на катедра Теология в Шумен

Преди няколко дни стана ясно, че е взето решение за закриването на катедрата Теология към Шуменския университет, но специалността теология остава. Всъщност ситуацията може да се промени и статутът на катедрата като самостоятелна да се възвърне, ако бъдат изпълнени законовите изисквания и се вземат нови преподавателски кадри…

В открито писмо обаче проф. Румен Ваташки от Шуменския университет отбелязва, че формалният повод за закриването е обстоятелството, че преподавателският състав е паднал под 7 души, но всъщност „истинската причина за закриването на катедрата по теология е, че с доц. Стефанов се противопоставихме на нагласен конкурс спуснат отгоре за д-р Теодор Стойчев, който се занимава с библеистика (Нов Завет). В областта на библеистиката (Стар Завет) работи и д-р Ана Маринова…“.

Потърсихме отец д-р Теодор Стойчев, който е споменат в това писмо като „спуснат отгоре кандидат в нагласен конкурс“, за да чуем неговата позиция. Ето какво сподели той:

„Лично аз не съм на щат, а на хонорар, нито по някакъв начин съм имал дял в проблемите на катедрата, които във времето са се натрупали твърде много, за да се стигне дотук. Пътувам, вземам си часовете и се прибирам обратно във Варна.

Конкурсът, за който споменава проф. Ваташки в това писмо, трябваше да се проведе още преди 2 години – и то не да се инициира било от митрополита, било от ректора, а от самата катедра.

Ангажирах се да преподавам като хоноруван преподавател в Шуменската катедра, защото изобщо нямаше кой да преподава Нов Завет там. На онези, които са запознати с богословската наука в България, им е ясно, че хората, които се занимават с новозаветна библеистика у нас, са много малко – трима, които преподаваме към днешна дата – проф. Емил Трайчев – в София, отец д-р Павел Събев – във Велико Търново, аз – в Шумен, четвъртият бе проф. Иван Желев, който се пенсионира, за съжаление. Още тогава проф. Ваташки и доц. Стефанов ми казаха: „Ние трябва да открием, така или иначе, щатно място“. Идеята и нуждата да се открие щатно място изобщо не е инициирана от мен…

Само една скоба ще отворя тук – преди няколко години имаше конкурс за главен асистент по Нов Завет в Богословския факултет в София, тогава се явих на този конкурс заедно с друг кандидат. Спечелих го, но по чисто обективни причини (в онзи момент трябваше да направя много резки промени в моя живот), аз се отказах от това място и другият кандидат го зае. Казвам това, за да е напълно ясно, че да бъда или да не бъда в един или друг богословски факултет по никакъв начин и никога не е било самоцел за мен…

Запитан относно споменатата в писмото на проф. Ваташки д-р Анна Маринова, отец Теодор отбеляза: „Казвам го най-искрено – имам топли чувства към нея като човек и като научен работник. Известно е обаче, че тя се отказа преди време от доцентското си място в Богословския факултет в София и се включи в методисткото движение, което е неин избор, разбира се, и никой не може да я упрекне за него. Но това създаде сложна ситуация във факултета в София – с оглед споменатия от мен дефицит на преподаватели библеисти, и мисля, че е някак логично това да е довело до промяна в отношението на колегите й в София, а и на цялата колегия…

Но трябва да е ясно, че ние с нея не сме конкуренти – тя се занимава с проблемите на старозаветната библеистика – аз нямам претенцията, че разбирам от тях. Когато трябваше да се обявява конкурс, ставаше въпрос за човек, който да води Стар Завет, и човек, който да води Нов Завет. Проблемът беше кой да води Стар Завет, но те не успяха да открият такъв човек…

И още нещо – ако са искали аз да се откажа, можеха да ми го заявят в прав текст: „Ние не искаме да работим с теб, а с Анна Маринова; ти си неподходящ, некадърен…“.

На въпроса дали е бил покровителстван във връзка с този конкурс от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, каквото твърдение се появи, отец Теодор отговори: „Повод за излизането на тези гнусни информации не сме дали нито аз, а още по-малко митрополитът, разбира се. Радвам се, че имам подкрепата на митрополита, той се е изказвал ласкаво за цялата богословска научна общност, защото е човек, който обича богословската наука и цени това, че сред духовниците има и доктори по богословие, и мисля, че това е нещо напълно нормално… Но не е необходимо някой митрополит да ме предлага за което и да било академично място, особено за такова, на което няма друг кой да дойде да преподава…

Катедрата е в колапс, защото проф. Ваташки през всичките тези години не помисли далновидно за нея, и сега агонизиращо хвърля вината върху хора около себе си. Специалността не е закрита, но ако проф. Ваташки продължава в същия дух – обвинявайки и колегите богослови от София, той изпада в тотална изолация, и може да обрече и самата специалност в Шумен на закриване.

Причината за всичко това е импотентното администриране, но вместо да го признаят, тези, които са отговорни за ситуацията, излизат с доноси и гнусни обвинения, което не подхожда на хора, които се занимават с богословската наука.“