Отношението към християнството в Турция

Преди време, един младеж от турския град Трабзон беше осъден за убийството на католическия проповедник Андреа Санторо. Санторо беше застрелян на 5 февруари пред своята църква в Трабзон, а убиецът извърши деянието с възгласа "Алах Акбар" – Господ е велик на арабски. 16-годишният убиец каза пред съда, че е застрелял проповедника, защото е смятал, че Санторо се опитва да покръсти мюсюлмани в християнската вяра. “Убих го, защото той беше мисионер,” заяви младежът. В Турция са широко разпространени подобни подозрения срещу християнски духовници. Турското общество открай време реагира болезнено срещу предполагаемите християнски мисионери, които уж се опитват да подкопаят основите на страната.

Турските вестници, които следяха процеса за убийството на християнския духовник, разтръбиха тревожната – според тях – новина, че в църквата на убития свободно се раздавала християнска литература. Това, според журналистите, било доказателство, че духовникът е замесен в мисионерска дейност. Нещо повече: фактът че отец Андреа може би е бил мисионер, се изтъква като обстоятелство, смекчаващо вината на убиеца. А това е много тревожно, смята друг христянски духовник: Иън Шерууд от Англиканската църква в Истанбул:

“Когато една диплянка обяснява нещо за християнската църква на английски език, това е само нежелано. Но фактът, че в църквата на отец Андреа е имало литература на турски език, веднага му навлича подозрението в саботаж срещу Турция. Разбира се, той не е вършил никакви саботажи. Мисля, че е ужасно на един убит духовник да се приписват такива вини само заради църковната литература в църквата му.”

В Турция не е забранено да притежаваш или да разпространяваш християнска литература. Затова пък християнските духовници често пъти биват атакувани с обвинението, че се опитват да покръстят мюсюлмани и по този начин да подкопаят основите на турското общество. Това е не толкова юридически, колкото социален проблем, смята Бехнан Конутган, протестански духовник от Истанбул:

“Терминът “мисионерство” в Турция се използва единствено по отношение на християните. За повечето турци това е синоним за враг, който иска да разруши страната им. Наричат ни гяури, тоест – безбожници, а това тук е много тежка обида. Според речника, гяур означава точно: човек, който няма религия или вяра, християнин, лош човек. Ето защо повечето турци ни смятат за безбожници и за лоши хора.”

Църквата, в която служи Конутган, е скрита далеч от хорските погледи в една вътрешна сграда в района на истанбулския пазар. Охранител отваря желязната врата само за посетителите, които познава. Отвън по нищо не личи, че в сградата има църковен храм. Въпреки това обаче съседите и минувачите непрекъснато се оплакват от присъствието на християнската църква. Конутган продължава:

“Непрекъснато ме клеветят в полицията, най-малко двайсет пъти са ме прибирали в участъка, вкарвали са ме дори зад решетките. Разбира се, съдът винаги ме освобождава, защото познава закона. Полицията и хората обаче не знаят законите.”

Навсякъде из пазара можете да чуете, че християните мисионерстват, за да подкопаят турското общество. Търговецът Юсуф Низан например е убеден, че опасността е сериозна:

“Мисионерите са сред нас и действат. Призовавам всички турци да не се поддават на заблудата. Мисионерите се опитват да съсипат вярата ни.”

Друг негов колега, Нури Темел, добавя:

“Естествено, че мисионерите действат сред нас. Те са оръдие на определени сили, на големи сили. Те не преследват религиозни цели, а имат съвсем друго нещо наум. Тези сили искат да дестабилизират страната ни.”

Дори студентът Хакан Аксу споделя този възглед:

“Тайни сили действат тук. Те работят в сянка. Според мен, това са чужди държави, които се опитват да разрушат вярата ни. Навярно Америка, сигурно и Израел.”

Чудноватата идея, че еврейската държава Израел работи за покръстването на турските мюсюлмани в християнската вяра е широко разпространена сред хората на пазара. Повечето от тях също са убедени, че християните искат да унищожат Турция – страх, чиито корени са в годините след Първата световна война, когато западните сили правят опит да завземат Анадола. Страх, който често намира изражение в петъчните проповеди в турските джамии:

“Силите, които отказват да приемат разпространението на исляма като единствената права вяра не се спират пред нищо, за да попречат на подема му. Те изпращат така наречените свещени войски, за да пречупят исляма и да отклонят мюсюлманите от техния път, но това не им се удава. Тези сили продължават да действат планомерно и организирано, за да отклонят нашите хора от пътя на истината.”

Това са думи не на някакъв обсебен фундаменталистки проповедник, а препоръчителен текст, подготвен от Държавната служба по религиозните дела, който е разпратен до всичките 70 хиляди джамии в Турция. Очевидно страховете от въобръжаемото християнско мисионерство достигат до най-високите правителствени етажи. Темата е популярна и в академичните среди. Не минава и месец без конференция за опасността от християнското мисионерство, организирана от един или друг турски университет. Един от водещите специалисти в тази област е Али Риза Байзан, който в момента публикува своята трета книга по въпроса. Една от предишните му книги се казваше “Глобалното християнизиране” и бе посветена на предполагаемата конспиративна природа на такива християнски организации като Каритас, например. Байзан обяснява:

“В публикациите си на английски Каритас се представя като религиозна организация, следваща Божите заповеди. В турските си диплянки обаче Каритас твърди, че е хуманитарна организация, която не прави разлика между хората на базата на тяхната раса или религия. Този опит за предрешаване е твърде подозрителен.”

Под прикритието на хуманитарната помощ Каритас се опитвала да покръсти объркани мюсюлмани, оплаква се Байзан и дава пример с помощите след голямото земтресение в Турция през 1999 година, при което десетки хиляди хора загинаха, а стотици хиляди останаха без покрив.

“Със собствените си очи видях как организации като Каритас се опитваха да покръстят хората в районите на бедствието, използвайки смесица от помощ и натиск.”

Всъщност, тези страхове и подозрения се зараждат дори доста преди Първата световна война и възникването на модерната турска нация. Според пастор Конутган техните корени трябва да се търсят още в Средновековието:

“Тук все още много се говори за кръстоносците. Ние, турските християни, нямаме нищо общо с кръстоносците, но хората тук продължават да ни смятат за едно и също. Това е причината за дълбоките им предубеждения към нас.”

Предубеждения, които във всеки момент могат да предизвикат сътресения или изблици на насилие, както се случи на няколко пъти през последните месеци. Свободата на вероизповеданието съществува на хартия в Турция, но практиката е нещо съвсем друго, казва отец Иън Шерууд:

“Разбира се, ще стане доста напрегнато, ако изляза навън и започна да зова мюсюлманите в моята църква, за да чуят истината. В момента в Турция не съществува църковна свобода, колкото и да ни се иска да сме свободни и да разполагаме с онези права, с които вероизповеданията разполагат в Европа и другаде по света.”

Труските християни са сред най-горещите привърженици на приемането на страната в ЕС, надявайки се, че то ще подобри положението им. Но дори след приемането на Турция в Евросъюза сигурно ще трябва да мине доста време, преди хората в страната да започнат да приемат християните като равноправни граждани в собствената им страна. Според пастор Конутган:

“Трябва да мине много време, за да се събори стената от предразсъдъци по отношение на християните. Навярно сто години. Това ще го доживеят чак нашите внуци."