От трансджендър до трансчовек: Разрастващата се култура на смъртта
Ан Хендершот
Защитниците на трансджендър идеологията имат много по-смела визия от тази за предефиниране на полa, както е видно от набиращото популярност трансхуманистично движение, което обещава безсмъртие. Колко са реални обаче такъв вид обещания?
Повечето вярващи католици разглеждат процъфтяващата трансджендър индустрия като насърчаваща погрешното схващане, че хората, включително децата в предучилищна възраст, могат да подменят дадената им от Бога идентичност. Истината обаче е, че отхвърлянето на човешката природа и на природния закон отваря вратата не само за преконструирането на пола, а също така за много по-мрачната нововъзникнала мултимилиардна трансчовешка индустрия. Начело на тази индустрия са едни от най-богатите и най-брилянтните иноватори в областта на новите технологии. Това е индустрия, която ни обещава не само възможност да изберем собствения си пол, но и възможността да изберем да живеем вечно като трансчовеци, с пълни граждански права, в едно “перфектно” тяло, създадено само за нас.
Един от тези новатори е Мартѝн Ротблат, роден Ма̀ртин Ротблат, който през 2014 на корицата на списание Ню Йорк е обявен за „най-високо платената жена изпълнителен директор в Америка.“ Основател на сателитното радио Сириус, през 1994 година Ротблат избира да се подложи на радикална оперативна интервенция за смяна на пола. Това обаче е само първата стъпка към неговата мечта за безсмъртие. В интервю, което дава за списание Ню Йорк в щата Върмонт в Бристолския дом на Терасем, организация на Ротблат, посветена на достигането на безсмъртие и „киберсъзнание“ чрез криогеника и изкуствен интелект, разбираме, че Бина, съпругата на Ма̀ртин от повече от тридесет години, е вече добре и на път да постигне Ротблатовата мечта за безсмъртие. Всъщност Ротблат е толкова отдаден на съпругата си Бина, че първият конструиран безсмъртен „интелектуален клонинг“ е нейният.
Цялата идея възниква тогава, когато за него става ясно, че човек вече може да си „смени“ пола. В предговора към най-новото издание на книгата АПАРТЕЙДЪТ НА ПОЛА (сега преименувана на ОТ ТРАНСДЖЕНДЪР ДО ТРАНСЧОВЕК) Ротблат казва: „Осъзнах, че възможността да избереш собствения си пол е просто една важна стъпка към възможността да избереш форма. Под форма имам предвид тази, която съдържа нашето съществуване… Стигнах то тази идея, когато разбрах, че софтуерът на 21 век технологично позволява отделянето на нашия ум от нашето тяло. Това може да бъде постигнато чрез копирането на достатъчно количество невронни връзки в напълно усъвършенстван софтуер, който нека наречем „умствен софтуер“.
Ротблат и нарастващият брой богати инвеститори и визионери вярват, че трансхуманизмът ще ни позволи да надхвърлим човешките си ограничения. За Ротблат това е естествен преход от това да си станал вече транссексуален, „когато човек е готов да пренебрегне обществените правила, които изискват външният полов вид да съответства на приемливия външен вид за един от двата законни пола“ до отхвърлянето им в името на новия „апартейд на формата“. Ротблат твърди, че е „на прага на създаването на човечество и личностност извън плътта и телата, задвижвани от ДНК“.
Както Ротблат пише в ОТ ТРАНСДЖЕНДЪР ДО ТРАНСЧОВЕК: „Както и преди, сега аз виждам, че е също твърде ограничаващо да има само две законови форми – човешка и нечовешка. Може да има неограничено разнообразие от форми – от напълно плътски до чисто софтуерни с тела и ум, съставени от всички степени на електронни връзки помежду им. Да бъдеш трансчовек означава да имаш желание да приемеш факта, че имаш уникалната личностна идентичност отвъд плътта или софтуера, и тази уникална самоличност за щастие не може да бъде определяна като човек или нечовек. Изисква се уникална трансчовешка изразност.“
Предупреждения срещу изопачаване на природата на човека
Преди повече от десетилетие папа Бенедикт ХVI предупреди за последиците от такъв начин на мислене и осъди всички опити за „манипулиране на човешката природа“. Той заяви, че подобна манипулации водят до „отделянето на човека от творението и Твореца“. Отхвърляйки постмодерната концептуализация на пола като етап или позиция с непостоянен и променлив спектър, папа Франциск се присъедини към папа Бенедикт в заклеймяване на твърдението, че полът е по-скоро социлно изграден, отколкото даден от Бога: „С това си поведение човекът извършва нов грях срещу Бога като Създател“. За папа Франциск, както и за Бенедикт „замисълът на Твореца е написан в природата“. Това е допълнително разяснено в AMORIS LAETITIA, където папа Франциск осъжда „различните форми на идеологията на пола“, което води до популяризиране на вярването в това, че „личната идентичност и емоционалната интимност са напълно разделени от биологичната разлика между мъж и жена.“ Освен това: Едно нещо е да разбираш човешката слабост и сложността на човешкия живот и съвсем друго да приемаш идеологии, които се опитват да разделят неразделните аспекти на реалността. Нека не изпадаме в грях като се опитваме да заемем мястото на Създателя. Ние сме само твари и не сме всемогъщи. Творението е преди човека и трябва да се приема като дар. В същото време, ние сме призвани да защитаваме нашето човечество и това на първо място означава да го приемаме и уважаваме такова, каквото е сътворено от Бога (пар. 56)
Истинският проблем на прогресивните визионери е идеята, че всичко е сътворено от Бога и следователно „написано в природата“ и това за тях е отблъскващо и нелепо. И все пак в недалечното минало повечето философи, социолози, психолози и антрополози, подобно на класическите гръцки философи и католическата църква, всъщност вярвали, че добър човешки живот е този, който е в съгласие с природата. Безспорeн е бил фактът, че човешката същност е източник на начина, по които мислим, чувстваме и действаме, и всичко това се случва по един естествен начин, независимо от влиянието на културата. Човешката природа традиционно се е смятала за източник на нормите за поведение, както и на начина, по който се представят препятствията или ограниченията пред начина на живот, който противоречи на човешката природа.
Днес, с изключение на някои еволюционни психолози и работещи в областта на психология на развитието, идеята за постоянна човешка природа е табу в академичните среди, а и не само там. Ротблат също се присмива на такова антично мислене. Той пише, че „трансчовеците“ са хора, които създават хибридни същества, кръстосвайки себе си с компютърна технология като част от усилията на човечеството да контролира еволюцията си. Ротблат признава, че книгата на откривателя и футурист Рей Курцуейл THE SINGULARITY IS NEAR, излязла през 2005 г., е част от вдъхновението за неговата работа. Истината е, че Ротблат отдавна работи в посока бъдещето на трансчовека.
Работата на Кърцуейл е важна, защото той смята, че сливането на човека с бързо напредващите технологии е пътят към бъдещата еволюция – произвеждайки „цивилизация с огромни възможности и с транскосмичен обхват и виртуално неограничен интелект чрез самовъзпроизвеждане.“ Затова Ротблат пише: „ХОМО САПИЕНС ще стане ПЕРСОНА КРЕАТИС, докато изминава пътя на почти безкраен растеж в компютърните знания, което е така наречената единственост“. За Ротблат и за неговите богати инвеститори бъдещето е бъдеще, в което „хората ще копират все по-голяма част от ума си върху софтуер“. Той продължава като казва, че „тези софтуерни аналози ще работят, пазаруват и общуват от името на техния човешки господар. Колкото по-автономни и животоподобни са тези софтуерни аналози, толкова по-полезни ще бъдат и следователно пазарните сили ще ги направят все по-човекоподобни. В това време някои човешки господари ще претърпят телесна смърт, но ще твърдят, че са още живи в образа на своите софтуерни аналози. По същество, тези трансчовеци ще твърдят, че са претърпели трансплантация на ум, за да спасят живота си, което не е по-различно от трансплантацията на сърце или бъбреци, което е спасило толкова много животи.
Съдебните дела за това дали трансчовекът или неговите плътски потомци ще контролират собствеността, и дали трансчовекът ще може да се ожени и ако да – под какъв пол, след като старото тяло вече го няма, ще бъдат неизбежни. Ротблат предлага квалифицирани психолози да определят чрез интервю дали трансчовекът демонстрира адекватно съзнание, рационалност, съпричастност и други отличителни човешки черти. Ако двамама или повече психолози стигнат до съгласие по отношение на човечноста на трансчовека, на виртуалната личност трябва да бъде разрешено правото да продължи да живее живота на нейния билогичен оригинал или ако трансчовекът е новосъздаден, да му бъдат дадени удостоверение за раждане и гражданство.
Въпросните „визионери“ предсказват, че ще настъпи времето, когато трансчовеците ще имат нужда от лични документи и ще отговарят на изискванията за гражданство. Те поддържат идеята, че на трансчовеците ще им бъдат дадени правото да гласуват и право на сключване на брак. Ротблат казва, че „всеки ще гледа на историческите прецеденти като признаването правото на харата да бъдат човеци, вместо цветнокожи и хората да бъдат хора, а не представители на даден пол“.
Завистта като форма на тревожно състояние
Хората със силна вяра в Бога и сътворението вероятно гледат на плашещото бъдеще на Ротблат или Кърцуейл като опит на гордостта им да имитира Божието сътворение на света и всички живи същества. Не е случайно, че Ротблат нарича дъщеря си Jenesis – вариант на името на първата книга от Библията, книгата на сътворението. Но аз поддържам тезата, че привържениците на трансхуманистичното движение, както и тези на трансджендър движението, по-вероятно страдат от последиците на греха на завистта. Те завиждат на онези, включително и на Бога като Създател, които имат властта да създадат живот и да живеят вечно на земята. Вярващите християни обаче знаят, че подобно търсене на власт е повече демонично отколкото божествено.
В новата си книга ПОЛИТИКА НА ЗАВИСТТА (Sophia Books, 2020) казвам, че влечението на някого към промяната на пола произтича от така наречената миметична завист – желанието да станеш някой, който не си. В ПОЛИТИКА НА ЗАВИСТТА се опирам на централната теория за „миметичното желание“, за първи път използвана през 60-те години от френския философ по социални науки Рене Жирар (1923-2015). Жирар говори за това как човешките същества желаят предмети и преживявания не поради присъщата им стойност, а защото са желани от някого другиго. Завистта наистина е вид състояние на тревожност, което причинява заразяване с „мимиране“ на желанията на другите. Този вид мимиране виждаме в безумието на растежа на трансджендъризма и ще го видим в копнежите на желаещите да контролират самата ни същност като човешки личности.
Трудно е да се предвиди колко скоро ще успее да се наложи трансхуманисткото движение. Привържениците на движението са представители на елита и притежават богатство, блестящ интелект и политически знания и умения. Те знаят къде да похарчат парите си, за да популяризират сред обществото дадена линия на поведение. Преди няколко години никой не би предположил, че трансджендър индустрията ще постигне такъв успех, какъвто постигна с президента Джо Байдън. Първата му изпълнителна заповед беше да разшири правата и привилегиите на трансджендър общността – общност, която обхваща по-малко от половината от един процент от населението. Но повечето хора не осъзнават колко влиятелно може да бъде богатството на елитите при подпомагане на транссексуалното движениe. Това богатство обаче започва да се влива и в трансчовешкото движение, защото на пазара за трансчовеци потенциалът за печалба е много по-голям. Повечето от вас биха се изненадали, ако научат имената на някои от хората, финансиращи това движение. За мнозина – особено за онези, които нямат вяра в Бога на Сътворението – обещанието да живеят вечно е наистина нещо, на което може да се завиди. Това не е просто някаква странна теория за измислен „смел нов свят“, а смело и дълбоко проблематично обещание за безсмъртие, което изглежда нараства както по популярност, така и по влияние.
Превод: Камелия Константинова
Източник: catholicworldreport.com
-520x245.jpg)
