Официалният сайт на БПЦ – първи впечатления
От днес в интернет е достъпен официалният сайт на БПЦ на адрес www.bg-patriarshia.bg. Това радостно за всички нас събитие ме провокира да разгледам внимателно сайта и да споделя впечатленията си.
Близо 10 години бяха необходими на Светия Синод да осъзнае нуждата от обновяване на старата си официална страница, хоствана на безплатен американски сървър, отрупана с понякога цинични реклами и необновявана от 2000-та година насам. Преди около година беше определена специална работна група, която да изработи концепцията и да осъществи проекта за официален сайт на Българската църква.
Ще започна с поздравления за екипа (с духовен надзорник Сливенският митрополит Йоаникий) – епископ Наум, Десислава Панайотова, Александра Карамихалева, Анула Христова. Само по себе си създаването на страницата и делегирането на нейната поддръжка от страна на Синода на един млад и амбициозен екип, заслужава подкрепа и окуражаване. Това, което трябваше да стане много отдавна, вече е факт; охотно ще забравим пропуснатото десетилетие и ще пожелаем на екипа постоянство, диалогичност и позитивизъм. Поне тези качества ще са важни, според мен, за да може бъдещият сайт да бъде уютен и полезен за посетителите си.
Надявам се забележките в следващите редове да не се възприемат като проява на заядливост. От опит знам, че интернет-проектите рядко започват съвършено; всъщност съвършен проект няма. Нашият портал Православие.БГ също непрекъснато се променя – и тази гъвкавост и готовност за непрекъсната обнова е един от факторите на успеха. Познавам лично всички членове на екипа на новия сайт и съм сигурен, че бележките по-надолу могат да им послужат, за да стане страницата на БПЦ още по-добра и функционална.
Разработчици
Разработката и хостването на сайта е поверено на сливенската фирма Атлас БГ (занимаваща се с производство и търговия с текстил и поддържаща портала www.sliven.net). Дизайнът е дело на Христо Друмев, собственик на дизайнерско студио Drumev Development Studio, в чието портфолио фигурират няколко малки проекта, сред които – на колбасарски цех, на търговци на лампи, мебели и инструменти, на строителна фирма и др. В интервю за sliven.net управителят на сайта Константин Илиев споделя, че фирмата му е спечелила конкурс, обявен от Светия Синод, след което е разгледала над 60 варианта за дизайн и структура на новия сайт.
Името
Първата изненада се крие още в името, избрано за адрес на сайта. Ако желанието на създателите е било името да предава съдържанието на сайта (Българска Патриаршия), естественият избор за име на домейн би било Patriarshia.BG (домейн, който, между другото е все още свободен). Повторението на идентификатора "bg" в името (БГ-патриаршия.БГ) предава следната идентичност: "Българска Патриаршия – България" – излишно повторение, според скромното ми мнение. Домейнът би следвало да е кратък, точен и лесно запомнящ се.
Вход
Флаш-"интродукцията" (терминът е взет от самия сайт) в началото, по мое мнение, е натоварваща и излишна. Записът на тропара на св. Иван Рилски е с лошо качество – моно (не монодийно 🙂 ) и с неприятни обертонове, резултат от високата компресия на аудио-файла. Като цяло, идеята за отделна заглавна флаш-страница е остаряла и отдавна преодоляна в името на по-добрата функционалност на сайтовете.
Дизайн
Без да коментирам избора на фирмите изпълнители (Sliven.net и Drumev Development Studio), начинът, по който е обявен конкурса и критериите, които са ръководили Светия Синод в избора, не мога да не отбележа драстичното "сваляне на гарда" в този избор. И двете фирми се разполагат в пазарни сегменти и предлагат качество и представителност, несъответстващи на нивото на институция като Българската Патриаршия. Дори и бегъл преглед върху сливенския портал и дизайнерското портфолио е достатъчен, за да се направи тази нелицеприятна констатация. Принуден съм да я направя, въпреки собствения си сливенски произход и силен местен патриотизъм.
Неприятно впечатление оставят и линковете в долната част на сайта, водещи към страниците на дизайнера и фирмата-разработчик. Тази практика може би е приемлива за малки сайтове, които обикновено слагат такива линкове в знак на благодарност за безплатно предоставена услуга. В случая със сайта на БПЦ, където е имало конкурс, възлагане (предполага се – и заплащане), подобни линкове създават единствено впечатление за несериозност. Ако това е било изрично условие на разработчиците, считам това условие за неприемливо и неуместно.
Дизайнът на официална страница на БПЦ предполага богати познания в областта на православната символика изобщо и българската православна символика в частност. Огромно предизвикателство за всеки дизайнер би било преосмислянето на богатото графично наследство, отделянето на водещи символи и претворяването им в един съвременен дизайн. За съжаление, дизайнерът на bg-patriarshia.bg не е демонстрирал особени висини в това отношение, а хората, които са подбирали вариантите за дизайн, са се плъзнали по линията на най-малкото съпротивление. Разглеждайки сайта, си давам сметка, че той отразява една много сериозна липса в нашата църква – липсата на герб. Това, разбира се, не е вина на дизайнера, но може би създаването на страницата е добър повод този въпрос да бъде разгледан от Светия Синод. В последните години се появиха няколко публикации на тази тема, но и досега, с изключение на "печата на Светия Синод", познат ни от църковните календарчета с изображението на храм-паметника Св. Александър Невски, нищо конкретно не бе поставено на обсъждане. Междувременно, едно оригинално и смислено предложение (мисля, на Георги Тодоров) – за възприемане на първата буква от глаголицата "Аз" като официален герб (или част от официалния герб) на БПЦ, беше "взето на въоръжение" в символиката на партия Атака…
Този символен дефицит е вероятно основната причина "главата" на сайта да се състои от кръст, надпис с църковно-славянски шрифт, снимка на Синодната палата и икона на Иисус Христос, като всичко това е оградено със златни винетки. Шапката е анимирана, при първо зареждане от кръста излизат лъчи, осветяващи три ключови години за Патриаршията. От езикова и дизайнерска гледна точка, не е удачно да се използват съкращения в заглавията – и в "интро"-то, и в "главата" на сайта "Светият Синод" е изписан в съкратена форма.
Оценката на "главата" и цялостното дизайнерско решение, основано на винетки и преливки във Photoshop, е във висша степен въпрос на личен вкус. Моето лично мнение е, че прекомерната декоративност, основана предимно на графични елементи от старопечатни книги, отразява (и възпитава) не толкова любов към православната образност изобщо, а към един конкретен период от неговото развитие. Употребата на винетките и църковнославянските шрифтове в православни сайтове (мисля) следва да се прави много премерено и ненатрапливо. Може би, за официален сайт на БПЦ тази образност е в известен смисъл неизбежна – всичко друго би било твърде радикално за възприемане.
Функционалност
Сайтът е решен в класическата схема "глава и три колони", с горно (под главата) и странично (ляво) меню. Диагонално са разположени слотове за двете галерии (икони и снимки) – според мен, небалансирано решение. Структурата на сайта изглежда добре обмислена и се надяваме да е въпрос на време да бъде напълнена и със съдържание.
Полезна функционалност е абонаментът за RSS-емисиите. Би могло да се помисли за повече емисии или за преработка на съществуващата главна емисия така, че да в нея да се включват всички нови качени материали, а не само тези от главна страница. В момента на главна страница е публикуван цитат от Евангелието на Йоан – предполага се, че този слот ще се използва за актуални новини и важни публикации.
Въпреки предварително обявената информация, сайтът не може да бъде наречен "портален" в точния смисъл на този термин, който предполага интерактивност с потребителите си. Не се предвижда (поне на този етап) потребителска регистрация, коментарна система, форум и всички други функции, осигуряващи по-висока диалогичност на сайта. Очевидно сайтът е замислен по-скоро като информационен ресурс и библиотечен архив, тоест, като типичен "корпоративен" сайт.
От функционална гледна точка, както и от съображения за защита, не е удачно присъствието на линк за администратори на главна страница.
Въпроси оставя и режимът на авторските права, обявен в сайта – "Всички права принадлежат на БПЦ – Българска патриаршия". Тази формулировка изключва свободното копиране и цитиране на съдържание – което пък влиза в пряко противоречие с една от основните му цели – да бъде източник на автентична информация за всички останали медии. Надяваме се този въпрос да получи адекватно решение – например с обявяване на Creative Commons лиценз на съдържанието, позволяващ свободната му употреба за некомерсиални цели.
Отново – поздравления за екипа на сайта и пожелания за дълги години плодотворна работа за полза на Българската църква.
Забелязвам че иконите на св. Иоан Предтеча са в галерия „Св. ангели“, не мислите ли че е малко странно? …
„…..линковете в долната част на сайта, водещи към страниците на дизайнера и фирмата-разработчик….“
Една плебейско-долнопробен елемент… липса на култура, на достойнство !??…Браво, браво…“добре“ започват-няма що!….
Хайде, нека бъдем все пак доброжелателни – това е резултат от колективния труд на десетки (повече от 50, според интервю на Десислава Панайотова) в продължение на цяла година. Забележките, които правя в текста, са добронамерени и се надявам да помогнат.
Надписът „Страницата се обработва“, който се отваря на 95 процента от страниците показва доста несериозно отношение към работата. Не е било чак толкова тудно да се сложат текстове и едва тогава сайтът ба бъде стартиран. Дано този проблем да се компенсира по-скоро.
Графичната стилистиката от края на 19 век е станала традиционна за нашата църква, но това е не особено уместно. Това предизвиква асоциация, че Православната църква не може да бъде съвременна. А точно тава е основният проблем на БПЦ.
Всъщност и двата посочени проблема са индикатор, че БПЦ се чуждее от съвременното общество и съвременния живот.
Явно още дълго време ще четем руски и сръбски православни сайтове. Те са стотици и са колосално богати на материали.
И все пак – поздравления и пожелания за успех!
Поздравления и успех на новия сайт!
В новия официален сайт на БПЦ липсват надписи под снимките и под иконите! Няма как всички да знаем кои са и от къде са. Смятам, че изобразените три дати на първа страница са излишни. Това упражнение за ученици ли е?… Ами ако някой чужденец влезе в сайта или някой, който не познава добре историята на БПЦ как ще знае за какво става дума?
Бележките в статията са точни.
Сайта не зле – той просто не може да се впише в категорията на истински професионален сайт на институция.
Нивото му е личен/почитателски сайт, а те не се обсъждат. Толкова можал – толкова направил.
Изглежда някой владика накрая се е хванал да направи нещо колкото, както може за да има и това се е получило. Сигурно това ни е положението и толкова са ни възможностите.
Любопитното е с какво ще се пълни този сайт. Алтернативата на другоезични сайтове , особено руски е много сериозна. Освен това не знам доколко хората, които ще качват материали там са запознати с реалните духовни проблеми на българите, защото в българското официално образование се учат доста превратни неща за вярата на българите и тяхната религиозност изобщо. Страхувам се, че този сайт ще бъде нещо като национален каленадр, което ще дублира многото патриотични сайтове в мрежата. Освен това с нетърпение очаквам произведенията на нашите духовници и богослови с възможност за коментар под тях, а не както в двери.бг – без възможност потребителя да си каже мнението, каквато свободна трибуна дава православие.бг. Освен това каква е англоезичната версия на сайта, защото православието е световна релития и патриаршията като старинна и вселенска институция трябва да има световно послание, което да бъде адекватно на силата и тежестта на посланията, които има римския папа. Защото православието не е само българска религия – то е световна вяра и се надявам, че сайта на българската патриаршия ще бъде равностоен на другите сайтове, особено румънските, сръбските и американските по въпросите на вярата и мястото на човека в променящия се свят. Затова лично аз смятам, че ако БПЦ е отворена институция със световно послание, тя трябва да пусне свободни коментари на сайта си, иначе се страхувам, че ще стане нещо като мистично-конспиративна организация, каквато е културната норма на живот у нас.
Както винаги г-н Сивов показва висока интелигентност и професионализъм. Единствено бих искал да припомня на всички, че съгласно новия си Устав, БПЦ има ЗНАМЕ, което може би е подходящо да бъде като герб в новия сайт. Чл. 253 от УБПЦ: „Знамето на Българската провославна църква – Българска Патриаршия е: зелено, на което със златист цвят е изобразен храм с три купола, увенчан с архиерейска корона, от двете страни с дикири и трикири и с надпис: „Българска православна църква – Българска Патриаршия“ и трите години на въздигане в ранг Патриаршия на Българската православна църква – 927, 1235 и 1953 г.“.
Иван Симеонов
Бележките на Пламен са много точни. Каквато патриаршията, такъв и сайтът – помпозен и кух. Моето преклонение пред св. Иван Рилски, но не мога да разбера защо сайтът започва с негова икона и негов тропар. Ако беше сайт на Рилския манастир – да, но не е. Има и една груба фактическа грешка – 927 (явно година) в заставката НЕ Е времето, когато е основана първата българска патриаршия, а когато умира цар Симеон І. Няма точна дата за това основаване на патриаршията, която НЕ Е призната от другите православни църкви. Най-вероятно това става ок. 917-918 г.
……………………………………………………
http://archiman.livejournal.com/
Защо са тези мъки и терзания, да вземат да препишат някоя русска страница и готово. Колко професори са станали така професори, а те ходят да се мъчат. Съгласен съм с отец Павел, че иконата на св.Иоан Рилски не и е мястото отпред на страницата. И изобщо не разбирам някои хора, дето се гаврят със светеца и го национализират, това, че той е просиял на българските земи не означава, че българите са спомогнали за неговото съвършенство. Това си е негов личен подвиг и никой не може да претендира за него. ПИТАМ: ЗАЩО НА ПЪРВА СТРАНИЦА НЕ Е ИКОНАТА НА СВ. КНЯЗ МИХАИЛ-БОРИС, Къстителя на Българския народ???
За поредн път БПЦ ще стане за смях и наистина, никой няма да я взема на серьозно. Ужасно е, когато национална, поместна, автокефална(самоглава) църква не може да намери 5 ВЯРВАЩИ компютърни програмисти.
Привет на всички. Проблемите свъразни с направата на интернет страница са много, важно е, че все пак са започнали хората, в крайна сметка всичко струва пари- ако един „среден“ корпоративен сайт е 1000+ евро, какво очаквата за официална институция?
Конкретно към статията….забележките в по-голямата си част са уместни, но защо ли като дочета статията и оставам с привкус ами, че звучи като от „ощипана мома“. Струва ми се, че Pravoslavie.bg май има в миналото си някой нерешени върпоси>? – а това пожелание за ползотворна работа си е направо изтръгнато с мъка :Д
Привкусите са много субективно нещо. Мога само да кажа, че новият сайт никак не ме е ощипал – най-малкото защото идеята му е коренно различна от тази на Православие.БГ. Затова и е възможно двата екипа да си отправят взаимни пожелания и критики – а че не съм достатъчно елеен и многословен в пожеланията си – такъв ми е характерът. Ако ви се четат дълги пожелания и слова, разровете се, ще намерите.
За миналото: най-интересни са жените с минало; мъжете с бъдеще обикновено са луди по тях.
🙂 имам отговор от автора на статията :Д, приемам забелжката. За миналото сигурно е така не знам- не звучи зле :-). Колкото до сайта на БПЦ – ще почакаме и ще видим, но аз съм малко скептик, просто, защото наистина трябва сериозна, ама много сериозна програмна и дизайнерска дейност, за да стане нещо….наистина полезно и добро. А това струва пари- дарения тук под формата на труд няма да има- много е времето, което трябва да се отдели, ама много. Не знам, достатъчно флъд. Още веднъж благодаря на автора, за отговора.
Дали хората не са два вида-едните, които се травмират допълнително, когато видят собствените си недостатъци в други хора и дела, и втория вид-които не забелязват недостатъците си или ги приемат безскрупулно…., понякога дори арогантно!??
Аз се травмирам, когато виждам част от собствената си недобра класа, реализирана (частта), в случая в този нов сайт…
Във втория си коментар по темата,се солидаризирам и с мнението на Дон Кихот (вж. по-горе)!
А ВИЖТЕ ДАЛИ В ТОЗИ ОФИЦИАЛЕН САЙТ ИМА ДИРЕКТНО ОТВАРЯЩ И СЕ ЛИНКОВЕ към занаятчийски дизайнерско-компютърни фирми (вж. в статията и в моя първи коментар-по-горе):
http://www.catholic-bg.org/
Виждате ли разликата-няма такива линкове!
Ех, да бяха пратили някои от тези 50 човека на „обмяна на опит“, както се правеше по времето на социализма-може би резултатите щяха да са по-добри!…Може би щяха да са по-малки, по-неефикасни трамплинчетата , които катализират и изхвърлят в общественото пространство моята неприязън към полупошлото, към недобрата класа-тази, която подозирам и разпознавам и в себе си, и срещу която също се опитвам да се боря!
Струва ми се, че сайтът като цяло е твърде калпава работа. От пръв поглед се набива в съзнанието посредствеността на тружениците и работата им е едно голямо нищо. Забравили да поместят името на Дядо Иларион. Само това е предостатъчно да се каже, че работата им е повече от калпава. Подобен пропуск и ред неточности показва, че родната ни църковност изостава със светлинни години от цивилизования свят.
В крайна сметка, много шум за едно голямо нищо.
Като гледам отстрани – няма лошо. Ако имат добър коректор, гарантирано няма да се излагат. Иначе едва ли някой очаква нещо от тая интернет страница. Ако отразява реалната ситуация, редакторите й няма да имат много работа. Ще пудрят оттук оттам, ще хвалят този-онзи, като всеки „официоз“.
Само дето на дизайн не са случили – помпозни флинтифлюшки, безумни „интернет-благословии“ с песнопение, записвано с някаква мп3-ка… За какво им е всичко това?
Преди, що няма сайт? Сега, що го има. На който не му харесва, ми да се дигне и да иде до редакцията и там на място да поправи, ако му дадат…
Точно защото троянците са знаели как се строи град, не е било трудно да поставят основи на Рим. А за сайта – супер е че има страница вече. Само да я дооправят. Защото като им казват хубави работи хора, дето са виждали компютър само под ковьорче и саксийка – полза никаква. А като им казват пропуски потребителите – може да се поучат госпожите? Щото е вярна оная приказка: „Изобличавай мъдрия и той ще те обикне, дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър“? Тя интернет революцията отдавна почнала и много са видели хората.
Нов сайт и – разбира се – благодатна почва за коментари. Колко обичаме ние да стоим отстрани и да критикуваме… Аз пък поздравявам създателите на сайта. Вярно,има си недостатъци,но в сравнение със стария е чудесен. Най-лесно е да се критикува,най-трудно е да се каже доброто за нещо.
Аз лично живях добре и се чувствах добре и пълноценно в църквата и преди да се появи този сайт. 😉 И вероятно и завбъдеще няма много да го ползвам. Но е хубаво,че го има и нека престанат критиките. Така са могли,така са го направили. Точка по въпроса. Многото претенции са признак на гордост. Смиреният човек и с малко се задоволява,и на малко се радва.
Стига с тези състезания с руснаците и сърбите. Църквата е богочовешки организъм за спасяване на души,а не клуб или отбор в „А“ професионална църковна лига …