Охрид: наказание или нещастие?
Изказването на митрополит Николай, според когото трагедията на Охридското езеро е Божие наказание за греховността на нашия народ и в частност за неотменения концерт на Мадона, предизвика немалко коментари, в това число и на нашия сайт. Ще си позволя и аз да кажа мнението си по този въпрос.
…Да, наказание беше!… Наказание за човешката алчност и глупост. Нещата са безкрайно ясни и няма защо да търсим тайнствен подтекст зад тях. Да оставим концерта на Мадона. Истината е, че в една уж европейска, модерна страна не се свенят да товарят човешки същества на корабчета отпреди почти 100 години. При това “капетанот” е струпал върху вехтата съдина почти двойно по-голям товар, отколкото е бил нейният капацитет. Все за пусти пари, пари… Какво да кажем? За пари някои хора са готови и в огъня да се хвърлят, и кожата си на карта да заложат. Та нали и същият този “капетан” е плавал на кораба. И собственият му живот е зависел от него. Тогава какво е той: самоубиец за пари? Печалбар-камикадзе? Луд гидия от македонските песни? Нито едното, нито другото, нито третото. Просто един балканец. Една кръгла корава балканска тиква.
Една от милионите като нея.
Бог няма нужда да наказва алчната глупост, защото този грях наказва сам себе си, носи в себе си собствената си погибел. Гемиите на глупостта потъват и в най-ясно време. “Корабът на глупците” ще потъва винаги. За нещастие, той потъва с товара, който глупците са натоварили – товар от човешки същества.
Глупците наказаха сами себе си, те наказаха и всички ни. Защото може би дълбоко в душата си и ние сме като тях. И в България е същото като в Македония, същата простотия ни мъчи и нас. Същата всеобща корупция, безгрижие, немара и глупост царуват и у нас – никой не спазва изискванията, няма ред и закон, – и е чиста случайност това, че трагедията стана извън нашите граници. И същият безсмъртен балкански светоусет, основан върху жаждата за банкноти, ни води винаги към все същото потъване. Време е да помислим за това.
Затова нека да учим децата си: “Не ставайте като нас, деца! Не бъдете глупави! Не бъдете алчни! Не всичко в този живот се измерва с левчета/динарчета. Вижте ни: ние разчитахме на парите и посветихме живота си на тях – и се излъгахме, и се провалихме. Всичките ни кораби потънаха. Всичките ни надежди се изпариха. Не ставайте като нас! Корабчетата, направени от алчност, са хартиени и отиват на дъното. Качете се на друг, по-здрав кораб – кораба, направен от честност и вярност, – за да стигнете до брега, към който сте се запътили”.
Бог да прости невинните души, загинали заради алчността на един глупак – а всъщност и на всички нас, които сме като него!…
Проблемът с нещастията е сериозен въпрос на битието на човека. Те трябва да намерят своето обяснение. С видимия свят се занимава науката, по-точно натурфилософията, която е критерий за научност в Европа и по света. С невидимия свят, т.е. с мистиката, свръхестественото и тайнственото в живота на човека се занимават религиозните лица, параписхолозите и всичките форми на гадателство и астрология. Защото човек иска да знае какви са предначертанията на съдбата. Ние можем да отдадем дадено събитие на различни фактори, водени от перспективния модел на нашата визия за живота и от характера на логиката в причинно-следствената връзка, която сме избрали за меродавна обяснителна верига на явленията в битието. Но все таки трябва да има разяснение на загадъчното и на тайнственото. Преди с това се занимаваше Ванга, която БПЦ отрича без дори да е събрала, камо ли проучила всички сведения за пророко-месианската нагласа на българската религиозност. Затова имаме нужда от тълкувание на Божия знак от БПЦ.
За Ванга издаде книга един мой студент, който я защити като дипломна работа –
http://www.clc.bg/index.php?doc=Products&pid=1260&lb=off
Не може всичко да се стоварва на гърба на този македонски Андрешко. Вина имат и властите, които допускат срещу рушвети престарели гемии още да плават. Вина имат и самите пътуващи, които са се струпали само на единия борд да зяпат брега. Виновно е въжето на руля, което се е скъсало точно в този момент.
Когато човек е умирал през Средновековието, хората се радвали и го облажавали, защото вярвали, че отива при Бога. Днес ние изпадаме в истерика от всяка смърт, защото на думи вярваме в безсмъртието на душата, но на дело не.
Ще дойде ли патриарх Максим?
http://www.focus-news.net/?id=f12868
без да Ви лаская смятам това за най-точния коментар на темата за разлика от чувствените и злобни изказвания в един друг сайт допадна ми и последния коментар на о.Павел защо толкова трудно приемаме смъртта защото не се готвим и не сме готови за нея а като считащи се за християни това е основното ни задължение смъртта ни плаши и сякаш забравяме че същото ни предстои – да срещнем Твореца а какво виждаме – истеричен страх от една смърт била и трагична
65 ГОДИНИ ОТ ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД КОМУНИСТИЧЕСКО РОБСТВО.БОГ ДА ПРОСТИ ВСИЧКИ УБИТИ ОТ НАЙ-ЧОВЕКОНЕНАВИСТНИЯ РЕЖИМ!
Забелязахте ли как между коментарите относно едно изказване, някак си незабелязано мина празника на Рождество на Богородица…
На 9.9.44 славната Червена армия докара своите събратя в България на власт, а на 9.9.76 умря вечно живият др. Мао. А вчера певицата Пинк навърши 30 годинки. Урааа.
Хубава статия.
От известно време в този сайт преобладава темата „Мадона“под всякакви форми.
и понеже г-н Романов говори за алчността и простотията,аз бих допълнила и немотията…
Но ,преди всичко нека си припомним ,че идва 15.09 и децата в училище за поредна година ще пропуснат „Вероучението“.
Ето ,към това трябваше Св.Синод да насочи вниманието на обществото и да се случи нещо конкретно.
Ккаво казват фактите? Първо, за образованието на своиете вярващи БПЦ не е вложила абсолютно никакъв ресурс – нито материален, нито интелектуален, нито морален. За социалната и здравната дейност се грижат Държавата и различни организации. За националната идентичност се грижат изтъкнати учени, общественици и различни комитети и сдружения. Остават молитвите, требите и службите. Тяхното културно ниво не е мръднало от Средновековието, а информационната и аналитичната база на човечеството вече е огромна.За поддържка на храмовете като исторически сгради има държавни културни програми и дарения на миряни. Какво остава на БПЦ – остава мистиката, връзката с Бога чрез ритуала, остава тълкувание на свръхестественото и проявите на необясними феномени. Затова казваме, че ако БПЦ не тълкува със силата на Разума и мистичното откровение проявите на свръхестественото, то мястото й е под въпрос. А за Ванга дисертация във Франция при Клод Леви Строс защити световния български етнолог доц.Илия Илиев.
Може би в този сайт пишат по-малко хора, по-малко „капацитети“. Може би заради това атмосферата е по-спокойна.
Чувал съм, че Ванга е казвала: “ Кога влезна в Църква ония ме оставят.“ Това прави всякакви по-нататъшни усилия по темата излишни, защото е явно кои са ония, които оставят някого, когато влезне в Църква. Някои затова и не влизат.
Благодаря на Андрей Романов за гледната точка, която странно защо не бе коментирана наистина. Може би, поради очевадността й, която направи да ни убегне наистина болна за днешното време тема.
Проповедите , които наблягат върху Божието наказание са съмнителни от православна гледна точка. Наказанието не е божия санкция , а по скоро резултат от отклонението от общуването с бога, т.е човекът сам се поставя извън божията благодат и богобщението. Става дума по-скоро за допускане на нещастието , отколкото за причиняването му като наказание. Освен това православието не изповядва отговрност за чужди грехове , както прокламира епископ Николай,. Православието дори отрича нашата вина за прегрешението на Адам , а свързва падналото състояние с последиците от греха , като смъртта, страданието и склонност към грях, но не и с вина за греха на Адам, т.е вината е винаги лична /в този смисъл са Майендорф и Посланието на източните Патриарси/. В случая става дума за закономерен резултат от престъпното нехайство на корабовладелеца и властите и е отвратително те да се вменяват на Бога и срамно спрямо паметта на загиналите. Подобна теология на страха и заслугите няма общо с Православието.
Мисля, че авторът е много прав. В основата на това нещастие стои алчността. Същото се наблюдава и по българското Черноморие. Известно е, още отпреди много години, че има редица свлачища и се препоръчва да не се строят къщи, вили и др. помощни сгради в онези частни имоти, където има древни свлачища, още когато България се е намирала в провинция Тракия, на Римската империя. Но много често тези свлачища се активират от нови постройки, направени от предприемчиви собственици, като в основата на това лежи именно алчността – хората дават апартаментите си под наем през летния сезон, а живеят на тези места, дето са свлачищата, но като не са спазвали предписанията, са построили така къщите си, че просто предизвикват свличане на почвата и оттам… трагедии след трагедии. Добре че свлачището по-бавно почва да се активира и лакомниците за пусти пари успяват да се спасят от смърт, но пък губят всичко останало, което се затрупва под земята.
към о. Павел:
Отче, хората скърбят за мъртвите не толкова защото не вярват в безсмъртието на душата (макар че дори православните богослови са на различни мнения – Флоровски и Шмеман например твърдят, че няма безсмъртие на душата, а само възкресение на мъртвите, но това е друга тема), а защото всеки човек е неповторима личност и с всяка смърт си отива едно уникално светоусещане. Освен това, всеки е незаменим за близките си: животът на децата, които останаха сираци вече никога няма да бъде същият; те никога вече няма да имат майки… За онези, които изгубиха съпрузи, братя, сестри – също. Колко мечти, надежди, планове си отиват с всяка смърт.
Не вярвам Флоровски да е написал подобно безбожие, но за Шмеман не съм сигурен. Четете неговия дневник и ще се ужасите.
Януш Корчак, един от великите педагози на ХХ век, като гледал на гарата как немците товарят еврейските деца на вагоните за Аушвиц, промълвил: „В някое от тези деца може би се крие един неосъществен Моцарт“. Корчак е евреин и възприел това като космическа трагедия. Нашата вяра, надежда и любов в Христа побеждават смъртта. Смърт няма нито на атомно, нито на духовно ниво.
Отче, ето текстовете на Флоровски за безсмъртието на душата и за възкресението на мъртвите:
http://krotov.info/library/f/florov/rovsky_009.html и
http://krotov.info/library/f/florov/voskres.html.
Смъртта на някого винаги е трагедия, а на децата в газовите камери наистина е космическа трагедия, защото убивайки тях, убиваме Христос отново и отново…
Наличието на „вечен живот“ не обезсмисля настоящия живот. Ако само вечността имаше значение, ние нямаше да се раждаме в плът. Всеки от нас живее, за да реализира своите способности, а смъртта слага край на това.