Пловдивското решение относно агентурното минало на клира на БПЦ
Една много добра новина от ръководството на Пловдивска митрополия изненада през изминалите няколко дни, именно решението на Епархийската свещеническа конференция клирът на Пловдивска епархия да подаде молби до Комисията по досиетата, с които да изиска разкриването на зависимите от бившия атеистичен режим свещенослужители.
В съобщението се казва, че "утре, 27.09.2011 г., в София, Митрополит Николай лично ще депозира пред председателя на Комисията по досиетата официалното искане за разкриване на агентурна принадлежност на свещениците от Пловдивска епархия, с подписаните от тях лични декларации за съгласие. Митрополит Николай се надява, че Комисията ще откликне на искането без забавяния и съображения."
От края на месец юли стана известно, че до края на 2011 г., най-вероятно малко преди Рождество Христово досиетата на висшия клир на БПЦ-БП ще бъдат отворени и предоставени на публичен достъп.
Новината от Пловдивска епархия поставя на дневен ред две групи от въпроси, които и след разкриването на въпросните документи за обществеността ще бъдат съществени за още поне едно десетилетие.
1. Законът за за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия предвижда по силата на разпоредбата си в чл. 3, ал. 2, т. 6 да бъдат обявени и сътрудниците на Държавна сигурност, които са ръководители и членовете на управителните органи на религиозни общности. Свещенослужителите на Пловдивска епархия по принцип бидейки предстоятели на църковните настоятелства ex stato (по силата на статута на енориите и енорийските храмове съгласно Устава на БПЦ-БП, чл. 141), би следвало да са ръководители по смисъла на закона, понеже имат ръководна функция в енорийската общност, която е религиозна и вероизповедна общност. Такива общности са и манастирите, на които тук няма да се спираме.
Остава обаче въпросът с останалите членове на управителни органи на религиозната общност – именно тези, които са цивилни лица и не принадлежат в клира, както и църковните служители – миряни, защото на много места именно цивилните лица поставят клира в зависимост от различни държавни или други организации. На епархийско ниво това са Епархийски съвет, на енорийско ниво църковните настоятели заедно с църковни служители, които имат достъп до поверителна информация и понякога са изключително важни материално-отговорни лица.
2. Зависимостта на БПЦ-БП от структурите на ДС е била факт не сама по себе си, т.е. неедностранчиво. Политиката на ДС е била упражнявана чрез специализиран държавен орган. Най-ясната и най-голямата по рода си зависимост е упражнявана чрез т.нар. Дирекция "Вероизповедания" към МС на РБ. По всичко досега публикувано се доказва, че всички лица, заемали длъжността ръководители на Дирекцията, също са били причислени като сътрудници на ДС. Затова за изчистването на въпроса около зависимости на БПЦ-БП към ДС, към съвременния момент е също наложително проверяването на всички служители на Дирекция "Вероизповедания".
Само по този начин ще могат да се изяснят част от взаимовръзките, които са текли и влиянията, които продължават да текат и в момента.
Като цяло обаче, новината от Пловдивска епархия е неочаквано положителна и обнадеждаваща, че все пак клирът на поне една епархия желае яснота по този болезнен за редица вярващи въпрос, преди да е приключила проверката на Комисията по досиетата до няколко месеца. | hpberov.blogspot.co
Агенти, не агенти, всички са един дол дренки!
Не разбирам какво значение има агентурното минало на духовниците. Инициатора на разкриване на досиетата, пловдивския Николай пред свещениците е заявил, че Църквата у нас била гонена. Когато хората проявяват критичен поглед, когато мерят духовенството ни – да е живо здраво на излъчилия го забележителен богоизбран български народ – със световни и реални стандарти, тогава Църквата е гонена. Когато премиерът се целува с пловдивския Николай, когато политици ходят на крака при расоносниците, които, ако използвам думите на Бойко Борисов за българската политика са едни лайна в целофан, когато се дават пари за материални постройки, и когато расоносците са канени на престижни мероприятия, тогава Църквата не е гонена, а получава заслуженото от Бога и от хората. Съжалявам, че 22 години от живота си дадох за тази помия, описана от Шекспир в 66 сонет. Бог може и да има, но хората, които се занимават с религия в България са недостойни представители на великия преди и след Христос човешки род.