Помощ! Обгрижват ни!

Помагате на църквата ли? Тъй, тъй…Мине се не мине, и някой политик се сети да „помогне“ на църквата. Преди време партията „Новото време“ се притесни за здравните осигуровки на монашестващите. Не знам как се отрази тази похвална инициатива на здравето на българското монашество; може би ще чуем пак нещо по темата около изборите догодина.

В единомислие със Светия Синод, от НАПОО (Национална агенция за професионално образование и обучение) предлагат от следващата година в професионалните гимназии да се появи специалност „Църковнослужител и свещенослужител“. Оскъдна е наличната информация за този пробив в образователната ни система, но съдейки по смисъла на тези два термина, може би ще става въпрос за нещо като едновремешното УПК – поне една година подрастващите ще тренират палене и гасене на свещи (теоретичен изпит: технология на свещопроизводството с практика в канонична свещоливница), тържествена походка и целуване на ръка. Всичко това – с парите на данъкоплатеца.

Със същите пари (че как иначе?) от Движение „Напред“ са предложили да се отпусне субсидия за заплатите на свещениците на Българската православна църква. Аргументите: „унизително е държавата да не полага грижа за хората, които служат в храмовете“, „така е в Румъния“, „БПЦ не е просто организация, а институция“ и други развеселяващи душата причини. А душата се развеселява, защото аргументите са изцяло в стила на политическото словоблудство. „Унизително за хората в храмовете“? А за коя група извън храмовете държавата полага неунизителна грижа, питам се изненадано. „Така е в Румъния“? Интересно, кога ще прекратим порочната практика да се освобождаваме от необходимостта да измисляме собствени причини за действията си, без да се налага непрекъснато да си ги внасяме отвън? „Не организация, а институция“? Председателят на Българския туристически съюз може да изкаже абсолютно същата куха мисъл.

Нека сме наясно. На Движение „Напред“ (разбирай: Мозер, Каракачанов, Личев и тям подобни – тоест, предизборната коалиция на старите и опитните маргинали в политиката, а в един по-честен план – „бизнесменът с интереси в енергетиката, застраховането и туризма Христо Ковачки“, който стои зад всички тях) основна и приоритетна грижа в момента не е Църквата, а публичността. Парите за субсидията не са на Ковачки, нито на партийните им каси, а нашите общи пари. И ако ще се отпуска подобна субсидия, дебатът за това следва да се проведе максимално публично и със сериозна аргументация, а не под формата на нискобюджетна партийна рекламна кампания. И Светият Синод, който за пореден път реагира първосигнално („с благодарност“) и стремглаво („Представителите на висшия клир ще изготвят в най-кратък срок справка на броя на лицата, заети на трудов договор“), е редно да постави въпроса принципно и открито – пред цялото общество, а не пред Движение „Напред“. А принципната основа на един такъв (за съжаление, предварително обречен) дебат може да бъде само една – готови ли сме да приемем пряка държавна намеса в делата на църквата, какъвто ще бъде неизбежният резултат от класическата схема „който плаща, той поръчва музиката“? И още: какво е реалното финансово състояние на БПЦ, на базата на което обществото ни да може да вземе информирано решение относно възможните субсидии за заплати на клириците?

А иначе, политико-финансовият джумбюш на гърба на църквата може да продължи спокойно. Благочестиви мераклии за ордени и архонтски степени и грижовни политици, харчещи не свои пари у нас колкото щеш. Услужливи архиереи – тоже. Социалните проблеми на клира също са неоспорим факт. Днес оправяме свещениците. Да се готвят епископите (примерно, за тях може да падне ограничението за максимална пенсия), попадиите (специални детски надбавки?) и клисарките (безплатно работно облекло и „вредни“ във вид на кисело мляко, задето дишат нефтени изпарения от мазните свещи). Моля, г-жа Масларова да си води бележки, за нея се отнася.

Изборите вече са на хоризонта и политиците тепърва ще обсаждат на малки сплотени групички сградата на Синода, в присъствието на тв-камери. Много ордени ще трябват…