По въпроса за възникването на православното сектантство
Създава се впечатление, че християнството е религия на хранатаВ интернет-изданието „Разговор” беше публикувана реплика, чийто автор съобщава за себе си само това, че е православен свещеник, който служи в селска църква. Но ако съдим по въпросите, които се повдигат в тази статия, първо – анонимността й е лесно обяснима; второ – анонимността на материала не прави по-малко актуален посочения проблем. Авторът поставя въпроси като: „Може ли обикновената енория да се превърне в секта?”, „Защо е възможен разколът в нашата църква?”, „Върху какви принципи се изграждат нашите енории?”
***
„Ако внимателно се вгледаме: в какво вярват нашите енориаши и как се удовлетворяват религиозните ни потребности, ще разберем много неща за състоянието на съвременната църковност.
Проведох малко социологическо проучване в моята енория, чиито резултати просто ме смаяха. Евангелието се чете само от онези, които постоянно ходят на църква, и при това те го четат, само защото така трябва, а не защото ги интересува. Много рядко се задават въпроси във връзка с текстове от Евангелието, но почти постоянно се пита какво може да се яде по време на пости и какво – не. Така се създава впечатлението, че християнството е религия на храната. Случайно да не се облажим по време на пости – ето това е „стълбът и крепилото на истината”. Сред т.нар. въцърковени енориаши са малко онези, които изобщо вярват във вечния живот, но на практика всички вярват в магии и уроки. Непрекъснато се подозират един друг в магьосничество. Понякога се смайвам от това, че наглед образовани хора, които много години посещават храма, напълно сериозно подозират в магьосничество своите събратя, с които се причастяват от една чаша.
Постите се превърнаха в добродетел сами за себе си – по-добре да умреш, отколкото да не спазиш точно устава, докато през всички времена постите винаги са били средство за достигане на добродетелта. Станала е подмяна на понятията. Апостол Павел на много места говори за храната – че тя не приближава към Бога или че Царството Небесно, че не е ястие и питие, а радост в Светия Дух (Рим. 14:17). Но не, храната отново става краеъгълен камък за нас. Храната се превръща в камък, върху който ние строим своя духовен живот, затова откъде-накъде отците-новатори ще благославят да се пости според здравословното състояние? Няма значение, че Игнатий Брянчанинов по време на пости е благославял болни хора да пият дори месен бульон. В устава пише: „строг пост”, значи – строг пост.
Лично чух как един свещеник-типикар не разреши на бременна жена да яде растително масло през седмицата по време на Великите пости. Направо бях шокиран: а къде е Любовта като главен принцип на християнството? Любовта, както и светостта, се представят като недостижими понятия и затова за тях не бива да се притесняваме, но трябва да продължаваме да затъваме в обредността и фарисейството като в блато. Такъв свещеник вероятно на мястото на Христос не би се замислил дали да изцели нещастните в съботен ден. Та нали Законът забранява; ще потърпи до понеделник, в това няма нищо страшно; затова пък всичко ще бъде по Типика. И де да беше това някакво изключение, но това е широко разпространено навсякъде.
А радостта от живота в нашата съвременна Православна църква изобщо заема някакво много особено място. Смехът, шегите, приличните танци дори от типа на валса и други невинни удоволствия се смятат за най-голям грях в ултра-православните среди. Но изобщо не се смята за грях да бъдеш доносник, двуличен, да угодничиш пред свещеника, а зад гърба му безсрамно да го осъждаш или да плетеш интриги сред енориашите. Лицето на православния човек трябва да има унило-умилено-идиотско изражение. Само тогава това ще е наистина лице на православен човек.
И целият този кошмар, който много често се бърка с православието, се създава от т.нар. пастири. Тези групировки от т.нар. православни християни сами въвеждат свещеника в състояние на дълбока прелест със своето ласкателство, подмазване и двуличие. Тази група т.нар. „вярващи пасоми” принуждава пастира да премълчава това, което би ги приближило до истинското разбиране на Евангелието, ако то не може да се побере в тяхното ограничено съзнание. За тях неоспоримата истина може да е само нещо, което отговаря на тяхната разбиране. Няма значение, че тази истина много често е в разрез със светоотеческите наставления или с тълкуванието на самото Евангелие.
А всичко, което не се побира в техните разбирания и противоречи на онова, което те смятат за правилно, те наричан високоумие и гордост на ума.
Когато овците се срещат с онова, което не могат да разберат, то тяхното унило-умилено-идиотско изражение се превръща в злобна гримаса, излъчваща ненавист. И отчето, разбира се, започва да се страхува от своите овчици. Но постепенно пастирът започва да харесва всичко това. Та нали самото усещане на властта приятно ласкае. Но под дебелия слой лъжа и ласкателство е изключително трудно да се види, че в действителност властват пасомите. А когато това се разбере, вече е късно. И по този начин се създава секта, чийто вид обаче е напълно православен: дълги поли, дълги бради, службите са по Типика и т.н.
Някои отци, след като вкусят опияняващата сладост на властта над хората, сами съзнателно ги превръщат в овце, за да живеят в крайна сметка на техен гръб, а те да са безгласни пред стрижещия.
Учудващо е, че дори самите хора наричат себе си овце и в поведението си в Църквата се уподобяват на безсловесни. Те лесно сменят своето човешко достойнство и отговорността за своя живот за овче животинско състояние. Лицемерно връчват живота си на пастира; но всъщност това се случва само до определен момент – докато пастирът играе по свирката на своето стадо. Но щом овцете заподозрат, че нещо не е според техните представи, веднага се превръщат във вълци, готови да разкъсат пастира.
За превръщането на хората в овце са годни всички средства, но най-ефективен е страхът. Религиозният светоглед, построен върху страха, поробва волята и самия човек. Това са най-благоприятните условия за създаване на митология: ИНН* – като печат на антихриста, злобните масони, приближаващите гонения, близкият край на света, телевизорът и компютърът като око на антихриста и т.н. Човек се смущава, той не знае как да живее занапред, в главата му всичко се обърква и страхът със смразяващата си ръка сковава цялата душа на човека. И тогава отецът като оракул става водач и старец, а човекът се превръща в овен или овца. Той влиза в т.нар. система от послушания и благословения. Но едно е монашеското послушание, а друго е послушанието в енорията – има огромна разлика. В енорията системата от послушания формира секта. В манастира послушанието е начин на съществуване.
Зависимостта между тоталитарния отец и неговите овце е взаимна, защото над всичко това стои митът и страхът, а не Евангелието. Ако Евангелието освобождава човека и му носи радост, то религията, построена върху митове и страхове, поробва и унищожава човека и постепенно го превръща в животно. Единство между сектите е невъзможно, защото в православната секта мястото на Христос е заето от стареца. Ако не обърнем внимание на това, от нашата Православна църква скоро нищо няма да остане.”
Източник: „Разговор”
Коментар на Religiopolis (RP)
Прави впечатление, че публикуваната реплика в някаква степен наподобява неотдавнашната новина за реакцията на Ивановска епархия към Руската Православна църква Московска Патриаршия (РПЦ МП) по отношение на успешната дейност като духовен наставник на един от православните монаси.
Църковната началство наскоро отлъчи някой си о. Иларион от общение в мрежата. В средата на месец май той писа: „Дисциплинарната комисия излезе с определение, че не съм готов за социалните мрежи, тъй като моята работа в тях причинява вреда на църквата”. Тогава последната публикация на о. Иларион беше следната: „Моля за прошка всички, които някак съм засегнал (пряко или косвено) или съм оскърбил. Както и за причинената от мен вреда!” – за това събитие съобщава порталът „Частник”.
Във връзка с тази забрана за проповед в мрежата нараства възмущението на ползвателите, които са заинтересовани от общението със свещеника. Дори се появи обръщение към губернатора на Ивановска област, в което хората, които са го подписали, молят представителя на висшата власт в региона да изрази позиция във връзка с тази неправомерна, по тяхно мнение, клерикална санкция.
Но не може да не посочим и наличието на очевиден абсурд в ситуацията във връзка с причините за възмущението на епархиалните чиновници на РПЦ МП от дейността на свещеника. Работата е там, че о. Иларион не само стимулира в събеседниците си способността им за самостоятелно мислене, но той е и привърженик на примирението на науката и богословието в единна светогледна парадигма. Разбира се, предмет на друг разговор е въпросът за това, до колко това е възможно при сегашното състояние на науката и при отсъствието на собствено богословие на РПЦ МП. Но фактът, че църковната администрация подлага на дискриминация свещеник, който съдейства на процеса на популяризиране на православието, ни позволява да виждаме в действията на чиновниците на РПЦ МП някаква странна нелогичност, което ни насочва към размисли за степента на тяхната адекватност. | Religiopolis
Бележки:
*ИНН – Идентификационный номер налогоплательщика (ИНН) – идентификационен номер на данъкоплатеца – това е цифров код за отчет на данъкоплатците, който се въвежда в Русия от 1993 г. – за дружества, а за физически лица – от 1999 г. В някои християнски църкви получаването на ИНН се приравнява на получаване на числото на Звяра. Еладската православна църква (през 1998 г.) и Руската православна църква (през 2001 г.) утвърждават допустимостта на идентификационния номер за православните граждани.
Превод от руски: Евгения Николчева
Следвайте ни
Eто и редакторът на сайта „Разговор“, откъдето е „писмото на селския свещеник“ – най-вероятно това е и авторът на бележитото писмо:
„Александр Петрович Никонов (р. 13 августа 1964, Москва) — российский журналист… Активно выступает за легализацию проституции, легких наркотиков, короткоствольного оружия и эвтаназии новорождённых с генетическими отклонениями по желанию родителей… Осенью 1996 года был фигурантом уголовного дела…по факту издания им нецензурной газеты «Мать»…
Известен как приверженец и популяризатор атеизма и сциентизма… Председатель Атеистического общества Москвы (АтОМ)’….
Ще кажете – недей вини огледалото, ако мутрата ти е крива. Е да, но ако искам да се огледам, ще потърся по-бистра вода от тая помийна яма – Никонов и сайта му.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2,_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87#.D0.9A.D1.80.D0.B5.D0.B4.D0.BE
Путинова Русия – равносметка:
http://ne-dostoin.livejournal.com/10084.html
Патриарх Кирилл (Гундяев) проповедует в мечети г. Баку о едином Боге, используя образы из творений аввы Дорофея, 2010 год – http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=86727
Един познат, който е атеист, но има добри познания по религия казва, че това, което се представя у нас за православие е всъщност кривославие. В една широкоспектъртна интерпретационна мрежа, каквата е християнството много зависи от това какъв акцент къде ще поставиш и как ще тълкуваш Писанията и преданието. В православието има опорни пунктове на тълкувание, които в различни интерпретационни среди водят до различно възприятие на вярата и разбира се много зависи от времето, в което се служи и проповядва, а не от датата на линейния календар на църковната обредност. От заниманията ми с религия, в това число и работата ми с архивния фонд, който ми е бил достъпен съм стигнал до извода, че у религиозните дейци у нас има патологична жажда за власт – но те искат да не се явяват на избори, да не участват в открит дебат, да не жертват нищо, а да бъдат на потайно, скрито и безопасно място, като инкасират. Същевременно техният натюрел не отговаря на критериалността във вярата – вж.Тихон по битиви
Логиката на издръжка и на отдаване на вниманието на определен човек или институция зависи от работоспособността й и от ползата, която принася за обществото. В България обаче се търси една масовка и едно имперско развитие на всички дейности на цивилизацията, което не е лошо, но сме 5 милиона и не виждам как с такъв брой ще постигнеш имперско влияние. Търсенето на масовка, заявено през Възраждането с читалищата обаче силно занижава критерия. Това е все едно да имаш много дрехи и предмети на бита, които са нискокачествени и непрекъснато даваш пари за нови дрехи – евтините неща са най-скъпи казват в Англия Така е и с вярата – след политиката на БКП в Църквата се приемаха всякакви хора, само и само да се удовлетоври бройката на „служители“ в БПЦ, в това число и в академичните богословски среди. Истината обаче е същностно, а не масово понятие и затова св. Йоан Златоуст казва, че и един човек може да направи много във вярата. Та по повод ефективността на издръжката във вярата днес у нас.
В действието, бездействието и говоренето на БПЦ има двоен стандарт, който е инкриминиран във всички неконспиративни демократични общества. От една страна Тя настоява, че е Вселенска, от друга че е национална и крепител на българщината като поместна Църква с традиции. Проблемът тук не е дали БПЦ ще канонизира националните герои, не е дали ще даде рамо на националистическите, доколкото може да се говори реално за национализъм в България, настроения, не е дали ще прави от историята ни и от битността ни довод за национална гордост, нито дали ще се целува с Руската ,Сръбската и Гръцката Църква. Проблемът е в заложените параметри на отношението към живота и критериалността на същността на дейците на расоносната дружина у нас. Поместна Църква не значи провинциална Църва, каквито са конотациите на това, което минава за български национализъм. Това значи хора с универсално познание на същината и принципите на вярата, […]
А propos, цял Апостолски Събор в Иерусалим се занимава с храната на християните. Така че „християнството е религия на храната“ не от вчера.
Съвсем не прикрито тази дописка е едностранчива и тенденциозна. Със същия успех може да се отнася за всяка една деноминация, макар и с различна степен на актуалност и сила…Голяма заблуда е, че някоя църква е по-права от другите, само защото членовете й смятат така. И един православен свещеник да има, който да ръководи и гради църквата и енорията си около Евангелието и Иисус Христос, е достатъчно, защото ще има няколко от енориашите, които ще градят живота си около същото – как може да се нарече това неправо.
Между другото, не ми се струва в определението овце Иисус Христос да влага негативният отенък, който се изтъква еднакво от невярващи и вярващи.
[quote name=“Родион“]А propos, цял Апостолски Събор в Иерусалим се занимава с храната на християните. Така че „християнството е религия на храната“ не от вчера.[/quote]
Сори, но не четеш текста коректно.
Целият контекст на събора е дали езичниците могат да станат християни, без преди това да са приели Юдаизма! Същесвували са две противоположни мнения:
1). Тъй като Новия Завет е за юдеите (Еремия 31:31), то езичниците желаещи да станат християни, първо трябва да приемат Юдаизма или да станат прозелити!
2). Езичниците могат да станат последователи на Христос, без да приемат Юдаизма.
Първият апостолски събор през 50г. взима решение в полза на второто становище!
Така, че зад дилемата, как езечници могат да станат християни стои цял комплекс от проблеми, а не самото хранене!
[quote name=“Nenkovbg“]
Така, че зад дилемата, как езечници могат да станат християни стои цял комплекс от проблеми, а не самото хранене![/quote]
Така и зад православния пост не стои „безмесна диета“, а послушание към Църквата. И е нормално православните да се интересуват какво е постановила Църквата. Особено ако става дума за православни жени, които имат грижата да сготвят и хранят семействата си, а не за богословстващи братия с чаша в ръката и цигара в устата. Храната никого не е довела до Бога… ама непослушанието към Църквата мнозина е довело до ада.
Е тва са некви крайности. Аз лично в моята епархия не съм изпитвал такива проблеми спрямо другите братя и сестри. А специално младите хора като мен са доста наясно и се интересуват супер много от светото Евангелие и дискутираме постоянно въпроси свързани с Православието. Друг е въпроса, че има много хора който ходят от суеверие на църква, но такива е имало от край време плюс комунизма, който им е промил допълнително мозъците… Но това не бива да се превръща тук във сензация и да се прави така че да изглежда като тенденция и масова практика. Напротив тендецията е тези хора да стават все по-малко.
[quote name=“Братоев“]Е тва са некви крайности. Аз лично в моята епархия не съм изпитвал такива проблеми спрямо другите братя и сестри. А специално младите хора като мен са доста наясно и се интересуват супер много от светото Евангелие и дискутираме постоянно въпроси свързани с Православието.[/quote]
А чели ли сте нещо по въпросът за младостарчеството?
Препоръчвам сп.Духовна Култура кн.4 от 2009 година. Там накратко, но задълбочено е представен този проблем. Защото когато се прибави липсата на опит, прекомерната амбиция и агресивност присъщи на младостта – може съвсем да се отдалечим от истината. „Супер много“ или поне малко се поинтересувайте и по този въпрос, защото както казва св. Иоан Лествичник – трябва да разгледаме, проверим, да проучим този ръководител в чиито ръце поверяваме своето спасение – за да не попаднем на обикновен моряк, вместо на опитен кормчия, на човек обхванат от страсти, вместо на безстрастен, да не попаднем в бездната и да намерим своята сигурна смърт.
Така и зад православния пост не стои „безмесна диета“, а послушание към Църквата. И е нормално православните да се интересуват какво е постановила Църквата. Особено ако става дума за православни жени, които имат грижата да сготвят и хранят семействата си, а не за богословстващи братия с чаша в ръката и цигара в устата. Храната никого не е довела до Бога… ама непослушанието към Църквата мнозина е довело до ада.[/quote]
1. Защо смяташ, че има православен пост? – според мен има един вид пост и той е библейският, такъв какъвто е разкрит в Св. Писание.
2. Необходимо е послушание към Църквата, безспорно, но нали църквата има Глава, спрямо която трябва да живее в послушание, интересувайки се какво е постановила Главата.
3. Чрез храната наистина никой не е достигнал до Бога, както и чрез непослушанието на църквата към Главата.
[quote name=“Траянка Георгиева“][quote name=“Братоев“]
А чели ли сте нещо по въпросът за младостарчеството?
… когато се прибави липсата на опит, прекомерната амбиция и агресивност присъщи на младостта – може съвсем да се отдалечим от истината. .[/quote]
За Българската Православна Църква въпросът за „младостарчеството“ е твърде изкуствено раздухан.
Ако в една Русия с нейните десетки хиляди енории и традиция на „старчество“ и пр този проблем е актуален, за нас е много по-крещящ проблема, че за Софийска Дух Семинария тази година е имало 8 ли, 10 ли души за прием… Не „младостарчество“, а липса на свещенослужители и голяма духовна непросветеност ни мъчи.
[quote name=“Родион“]
За Българската Православна Църква е много по-крещящ проблема, че за Софийска Дух Семинария тази година е имало 8 ли, 10 ли души за прием… Не „младостарчество“, а липса на свещенослужители и голяма духовна непросветеност ни мъчи.[/quote]
Младостарчеството е проблем, защото това би могло да бъде пречка за нормален духовен живот дори и да има желаещи да служат на Бога. Ако да речем, че в семинарията се подготвят младежи за монаси, колко от тях с лека ръка без да мислят ще оставят живота си в нечии ръце безрезервно. Сега младежта е информирана за всичко и много критично настроена. С възможности да пътува по света и търси своя шанс и реализация навсякъде. Само с дух и искрено братолюбие и човеколюбие може да се приобщават хора към Църквата. И млади и възрастни.
След като в Б.Ф. приемат жени би могло и в семинариите да учат девойки. Може да се подготвят за монахини.
Този проблем не ми е познат и не мога да говоря сериозно и аргументирано.
На „младостарчеството“ има посветени много опуси от авторитетни иерарси – руски, гръцки, сръбски, има цяло решение на синода на РПЦ.
И доколкото пасквилът, взет от сайта на председателя на Московското атеистично дружество, ни се поднася като някакъв „анализ“ как православните енории се превръщали в секти, чудно ми е защо преводачът е трябвало да търси подобен материал из руските нецензурни сайтове, вместо да цитира признати православни авторитети.
Но – „о грядущем грядущия“…
В случая преводачът няма вина, изборът беше мой 😳
Съгласен съм, че източникът не е особено благонадежден, но ми се струва, че въпросите, които се поставят в текста, са реални и значими. По същата тема можете да прочетете и този текст: http://www.pravoslavie.bg/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0/%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B2-%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE
[quote name=“plamen“]В случая преводачът няма вина, изборът беше мой 😳
Съгласен съм, че източникът не е особено благонадежден, но ми се струва, че въпросите, които се поставят в текста, са реални и значими. По същата тема можете да прочетете и този текст: http://www.pravoslavie.bg/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0/%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B2-%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE%5B/quote%5D
Браво на Пламен за качения материал, както и за линка по същата тема!
Правилно Ти се струва, че въпросите, които се поставят в текста, са реални и значими. Ако съзнателно бягаме от реалното и значимото, то се обричаме безвъзвратно да се отделечим от пълнотата на истината разкрита в Живия Въплътил Се Бог – Господа Иисуса Христа!
[quote name=“Nenkovbg“] Ако съзнателно бягаме от реалното и значимото, то се обричаме безвъзвратно да се отделечим от пълнотата на истината разкрита в Живия Въплътил Се Бог – Господа Иисуса Христа![/quote]
Реалното и значимото, което ни отделя от Живия Бог, са нашите грехове, а не „унило-умилено-идиотското“ изражение на братята ни православни християни.
[quote name=“Родион“][quote name=“Nenkovbg“] Ако съзнателно бягаме от реалното и значимото, то се обричаме безвъзвратно да се отделечим от пълнотата на истината разкрита в Живия Въплътил Се Бог – Господа Иисуса Христа![/quote]
Реалното и значимото, което ни отделя от Живия Бог, са нашите грехове, а не „унило-умилено-идиотското“ изражение на братята ни православни християни.[/quote]
Точно така! Св. Писание казва, че грехът е пропускане на целта, а Целта е Иисуса Христа. В този смисъл всяко действие, бездействие, практика или ритуал, които пропускат Целта е грях, който ни отделя от Живия Бог. Когато средството (правилото) стане цел, започваме да живеем заради самото правило, а не заради Този Който е създал правилата. Тогава не само овцата няма да извадим от ямата, но и ближния си!