Православна Гърция на кръстопът
От редакцията: Статията на Наталия Нарочницкая, написана през 2010 г., запазва своята актуалност и днес, когато Гърция и нейният народ продължават да бъдат в трагично положение – разпънати на кръст между вътрешното недоволство и исканията на международните кредитори. Затова си позволяваме да я предложим на нашите читатели още веднъж.
Случи се тъй, че през тези драматични за Гърция майски дни аз посетих Атина. Времето в Гърция беше горещо. Това е лятна страна и на човек му се струва, че духът на мързела витае около всяка таверна, но това впечатление е погрешно.
Видях мощните демонстрации, за които и сега много се говори и пише. Разбира се, не трябва да смесваме организираните прояви и погромите, палежите, чупенето на коли, което се върши днес в много страни, в това число и в Гърция, от анархистите. Синдикатите не правят така, техните колони вървяха спокойно, заемаха площада около парламента. На втория ден, когато парламентът трябваше да вземе решение относно приемането на споразумението с Европейския съюз, там всичко беше завардено и размирници не бяха допуснати. Хората просто стояха и организирано скандираха своите искания.
Но в деня на анархистките прояви ние видяхме пушек от подпалена сграда. Стана известно, че анархистите са хвърлили запалителна смес през прозореца на банка. Двама мъже и една жена загинали от задушаване. Всичко наоколо беше блокирано от полицаи. Когато по новините казаха, че всичко е свършило, ние решихме да отидем и да видим, какво се е случило.
И видяхме. Витрините на банките – изпотрошени, всички прозорци барикадирани, саксиите с улични цветя преобърнати, автобусните спирки изпочупени, всичко нашарено с лозунги, навсякъде преобърнати кофите за боклук.
Магазинчетата веднага пуснаха кепенците. След тях се закриха и държавните институции.
Вървим по една улица, вече е към седем часа вечерта. Внезапно усещам щипене в носа – остатъци от сълзотворния газ. Насреща тичат двама младежи, един от тях пада на колене и започва да повръща. Решихме да заобиколим този район. Видяхме счупени коли и ги снимахме… След това в посолството ни упрекваха за самоволния ни поход в “опасната зона”.
В Атина беседвах с различни хора – гърци и руснаци, които работят там в бизнеса и в други сфери. Нашите сънародници разказваха интересни неща: ако слушаш гърците, те си имат своя истина, ако чуеш германците – и те си имат своя. Човек може да разбере германеца: защо трябва да плаща за гърка, след като самият той се пенсионира на 67 години, а гъркът – на 57? Защо германецът в ЕС трябва да плаща за гърка, който има по-кратък работен ден, повече празници и стачкува, ако след Великден не му дадат още няколко почивни дни?
Да работят здраво гърците не са свикнали. При тях самият живот има друга организация. Защо германците трябва да плащат за това, че от 11 милиона гърци повече от един милион работи в държавния сектор, където не можеш нито да изгониш работник, нито да му намалиш заплатата? Освен това в Гърция съществува нечуван в други държави бонус – 13-та и 14-та заплата, които се дават за Коледа и Великден и не се облагат с данък.
Пенсията е 80% от заплатата, а не 50-60%, както е дори в най-развитите страни. Тоест пенсионирането там не е финансов шок.
И още – при пенсиониране гъркът получава еднократна субсидия, която зависи от заплатата му. Понякога тя възлиза на 100-200 хиляди евро!
По-рано те веднага си купуваха с тези пари къща и следпенсионният живот при този забележителен климат с натурален зехтин и прясна риба беше доста дълъг.
В Гърция преди встъпването й в ЕС лихвата по банковите депозити възлизаше на 18%. Ако някой грък успяваше някъде, може и в чужбина, да заработи пари, той можеше да ги внесе в банка и да си живее с тези 18%.
Ръководството на ЕС сега обвинява Гърция, че тя е изопачавала данните за своето икономическо положение и т.н. Това е едната истина.
А сега да чуем гърците. Те казват: “Ние изобщо не искахме да влизаме в Европейския съюз, ние се дърпахме и се съпротивлявахме, дълго ни склоняваха и насила ни вкараха там”. – И това също е истина. – “Ние – казват гърците – разбирахме, че сме друга страна, друга цивилизация. Ние не сме германци, при нас има други традиции в отношенията между работодателя и работника, между държавата и обществото. Ние си имаме патриархални нрави, ние живеем според семейния си кодекс и икономиката ни е приспособена към него, а не обратното!”
Гърците нямаха, разбира се, голяма динамика на икономическия растеж. Това бе самодостатъчна страна, която нямаше големи претенции, но беше доволна от своя живот.
Улавят риба и не я продават, ами си я изяждат вкъщи; изтискват зехтин и го изяждат. Не им трябва много. Може мъничко да пресилвам, но като цяло е така.
Гърция наистина бе практически насила вкарана в Евросъюза. Мащабното разширяване на ЕС се извърши след разпадането на Съветския съюз и това до голяма степен бе политическа мисия и военно-стратегическа задача на ръководството на НАТО. В Брюксел се стремяха да сложат европейските процеси под контрола на североатлантическия алианс, за да нямат те собствен, автономен характер.
Обещаха на гърците, че те ще запазят всичките си социални придобивки и към тях ще получат дори и нови блага… Със средствата и инвестициите от ЕС ще се строят нови пътища, ще започне модернизация… Но чудеса на този свят няма. Няколко години след влизането си в ЕС Гърция натрупа огромен държавен дълг, рязко нарасна безработицата, лихвеният процент по влоговете падна до обикновените 3%, както бе някога в съветските спестовни каси. С други думи, всичко стана много по-зле. Същевременно и кредитите на ЕС за пътищата, за модернизацията не винаги “целево” се използваха – това е познато и на нас.
Затова гърците сега казват с демонстрациите си: “За сметка на този огромен кредит ще ни лишат от всичко, с което сме свикнали и което сами сме си заработили!” Гърците питат: “На кого иска да даде кредит ЕС? На това правителство, което открадна всички предишни кредити? Те ще откраднат и тези пари, а нас ще ни лишат от помощи, ще увеличат – веднага с 10 години! – пенсионната възраст, ще удължат работния ден, ще съкратят отпуските, ще ни отнемат бонусите и привилегиите. И ще съкратят още държавния сектор.
И всичко това заради спасяването на ЕС?! Не ни трябва вашият ЕС, искаме да излезем от него”.
Както виждаме, всеки си има своя истина.
В действителност финансовата криза показа, че разширеният ЕС е до голяма степен надут балон. Истинският ЕС – това са първите шест страни от Римския договор за Общия пазар: Германия, Франция, Италия и Бенелюкс. А всичко останало е само един огромен политически проект, основан върху кредити, върху раздута финансова система, съвършено откъсната от реалното производство. Сегашната криза разголи цялата условност на това образувание и прехваленият икономически сапунен мехур се пука по всички шевове.
Гърция е ярък пример за остра криза, за несъответствие между доктрината и реалността. Ала и на една Австрия – тази абсолютно западна страна – влизането в ЕС не донесе нищо хубаво. Австрия бе една прекрасна, мирна, предимно католическа страна. Там нямаше голяма динамика на развитието, но тя, за разлика от Гърция, беше много развита страна. Щом обаче влезе в ЕС, нахлулият поток от китайски стоки обезсмисли много неща от собственото й производство. Възникна голяма безработица, нарасна държавният дълг, появиха се маса емигранти. Всичко това, разбира се, дразни австрийците.
Изобщо в последно време все по-често се изказва съмнение за това дали ЕС е необходим в този си вид. Мнозина финансови анализатори смятат, че еврозоната има много малък шанс да оцелее. Кризата може да стане начало на края за еврото, още повече, че от това са заинтересувани САЩ. Това все още не е присъда, но опасността за еврото е много реална.
Има, разбира се, и трезви аналитици в ръководството на Евросъюза. Те цитират данните, сочещи, че икономиката на Гърция съставлява само два процента от цялата икономиката на ЕС. Два процента не е много, ако от другата страна на кантара имаме опасност от верижна реакция, от разпадане на ЕС.
Ще отбележа и още една черта на съвременния гръцки живот. Двеста хиляди демонстранти на площада викат с един глас своите искания, на телевизионните екрани това изглежда като революция, а в същото време в другата част на Атина хората си седят в таверните, пият вино, поглъщат кебапчета, смеят се, всичко е спокойно… Сложно е да се правят широки обобщения за други страни и нации, но е очевидно, че в православната култура, пронизала целия патриархален бит на Гърция, се е създала етика на достатъчността.
Ако кажеш, например, на гърка: “Работи и в събота, и в неделя – ще спечелиш още повече!” Гъркът ще ти възрази: ”Че за какво са ми тези пари, щом ще живея без събота и неделя? За какво ми е по-голяма заплата, ако я няма пасхалната седмица, когато никой не работи и цялата рода след богослужението празнува вкъщи, коли се агне и т.н.?”
Животът не е само в това – да си купиш още една кола. Нали в това те са прави? Но глобализацията иска всички да приличат на един единствен образец.
Икономиката на Запада, базираща се (по Макс Вебер) върху протестантския дух и мотивацията към труда и богатството, е съвсем друга. Социолозите писаха за това още в началото на ХХ век: преди появата на философията на прогреса в християнската култура и в целия Запад е съществувала етиката на достатъчността. Когато хората печелели повече, те започвали да работят по-малко, а останалото време използвали, за да си живеят живота. А днешният човек вечно гони по-голямо възнаграждение и се намира във вечния плен на “вещизма”. Той се блазни от кредити за едно, друго, трето, иска непрекъснато да замени всичко около себе си с ново, по-модерно… И в същност животът му минава в тази безсмислена гонитба. Въпреки че толкова малко му е необходимо.
И още един щрих. Икономиката на ЕС в действителност е командно-административна икономика. При цялата свобода на частната инициатива, там има твърди директиви и разделяне на труда: например, вашата страна не трябва да произвежда домати, защото те вече се произвеждат в Холандия на хидропонна основа и това е по-ефективно! На нас вашите натурални домати не ни трябват! И фермерите се разоряват, защото за да отгледаш домати в естествени условия – сочни, ароматни, вкусни, сладки, полезни – трябва да приложиш повече усилия при по-малки реколти и да зависиш от времето…
А в Гърция наистина храната е много здравословна. Това се отбелязва от всички. Например, зехтинът там се пресова ръчно и не се пастьоризира. Той лекува и стомашни язви, и болно гърло, използва се и за отлична козметика.
И риба те ядат от морето, а не от океанариуми, както в Норвегия, където се добавят хормони. Това са битови неща, но тъкмо те са онези малки подробности, от които се образува мозайката на живота.
Това споразумение, който гръцкото правителство е принудено да подпише, удря не само материалното положение на гръците. Той удря техния традиционен начин на живот, а това е по-трудно за понасяне, отколкото простото стягане на колана. Хората не без основание смятат, че на тях просто не им дават да живеят, не им позволяват да си останат гърци. Няма да повярвате, но те дори носеха плакати с надписи: “Няма да ни превърнете в германци – работохолици-автомати!”
Гърция се различава от Западна Европа. Това се вижда във всичко. Гърците не бързат. Например, всяка покупка в супермаркета, където трябва само да натискаш копчетата на компютъра, в Германия ще заеме само 5 минути, а в Гърция – 20. Почти никой не знае английски – на улицата, в магазина е безполезно да питаш нещо на английски. И те съвсем не искат да го учат: ”Не ни разбирате ли? Това си е ваш проблем, стойте си у дома, ние не сме ви канили”.
Гръцкият журналист, с когото беседвахме, каза, че гръцкият народ е разочарован сега и от ЕС, и от НАТО, и от целия Запад.
Какво още трябва да се отбележи? Гърците смятат себе си за носители на византийското наследство, а руснаците – за свои ученици. И дори нещо повече. Понякога на човек му се струва, че те смятат, че със своята антична култура и философия те вече са дали толкова много на света, че светът трябва вечно да ги благодари и да ги издържа като реликва!
Традиционно най-разположени към Русия при тях са левите сили, а религиозно-консервативният елит е настроен прозападно. Това е още един парадокс на съвременна Гърция.
Гърците доброжелателно, но същевременно ревниво се отнасят към Русия и руснаците. Възможно е те дори да си мислят – какво пък, нека да изчезне поствизантийското и православното пространство, ако там не царува Гърция. Нашата църква винаги имала малко сложни отношения с Гръцката…
А иначе гърците, както отбелязват мнозина, се отнасят доста равнодушно към всички чужденци и абсолютно не се опитват да им се харесат или да им подражават. Те обичат себе си и своите съграждани много повече… Самодостатъчността, или на гръцки „автаркия“, е основа на тяхното национално самосъзнание. | pravoslavie.ru
