Признаването на Косово и българската позиция

Световният въпрос днес е признаването на независимостта на Косово. По този въпрос, както винаги по важни въпроси, които искат недвусмислена позиция, БПЦ мълчи, макар че обича да говори за всеправославно единство и да търси подкрепа от сестрите-църкви, когато са засегнати нейните властови и социално-икономически интереси. Позицията на българското правителство също не е ясна – "балансирана позиция" означава липса на позиция.

Какво всъщност става на Балканския полуостров? На Балканския полуостров се води тотална и безкомпромисна война с православието и славянството, смятани за стратегически военен и идеологически съюзник на Русия. Югославия беше верен съюзник на Русия и като такава тя трябваше да бъде разградена от ислямския фундаментализъм и балканския национализъм. Създадена като награда за участието на сърбите на страната на Антантата през Първата световна война и запазена като награда за сръбската съпротива срещу Хитлер, днес Югославия е мост, по който русите и православно-славянския свят изнася доктрината си на Запад. Затова Югославия трябва да се стопи до незначителна сръбска държавица, която да не бъде никакъв фактор в региона и Европа. Трите стълба на сръбската самоличност – православие, славянство, национализъм – са атакувани с всички средства, като за целта се прилагат всякакви методи – честни и нечестни.

При това положение на нещата, пита се каква ще бъде българската позиция? Ако ние бяхме суверенна и независима държава, то непременно трябваше да подкрепим сърбите. Но това трябва да стане с ясно заявена позиция, че Македония е българска и сърбите категорично трябва да го признаят.

Използването на национализмите сред православните е голяма трагедия на новата история. Защото скарването между близки хора е по-тежко като омраза и противопоставяне от войната с ясно дефиниран враг. Сръбският национализъм, разработен от сръбската Академия на науките, не пожела да признае българския характер на Югозападните Балкани и забрави, че ние сме православни и славяни, като ни нападна подло през 1885 г. и като провеждаше антибългарска кампания през десетилетията след 1919 г.

Мъчениците на великосърбизма в Македония са много. Днес обаче под заплахата от нашествие на исляма в Македония и под угрозата разпадът на територията да засегне и България, ние трябва ясно да кажем – Да, Косово е сръбско, но Македония е българска! Това е честната позиция, която трябва да бъде заявена ясно в Брюксел и в Москва. От годините на войната на НАТО срещу Югославия си спомням как сърбите излязоха до един да пазят с телата си мостовете над река Дунав. В същото време в българския парламент танцуваше и пееше цигански оркестър, с което искахме да кажем на света колко сме толерантни и колко сме европейци. Днес сърбите пеят песента "Има правда, има Бог", докато ние слушаме и гледаме Азис. Затова от сръбската позиция ние само можем да се поучим как се защитава вяра и нация. И затова трябва да признаем, че Косово е сръбско. Но без да се отказваме от настояването, че Македония е българска и то настояване най-вече пред Москва, която исторически повече подкрепя сърбите отколко по-близките й по дух и култура българи. А на САЩ трябва ясно да кажем, че играта с религиозния фундаментализъм на Балканите е опасна за бъдещето на световния мир, който те защитават. Защото терористите не признават кой им е дал пари и кой не – пример е азиатският ислямски фундаментализъм, който беше финансиран от САЩ срещу Русия, а после се обърна срещу Америка.

Борбата между Русия и Америка още не е приключила. В тази борба трябва ясно да кажем на чия страна сме – дали на страната на православието, славянството и националната традиция, или на страната на геополитическите игри, които се плащат щедро на днешните комунисти – за коли и имоти те продадоха идеята си на Запада и пак срещу пари и власт ще продадат Запада на всеки, който им плати. А православните, славяните и патриотите антикомунисти, които не предадоха България, пак ще гладуват и мизеруват както по времето на атеистичния и интернационален комунизъм.

Сърбите имат една приказка – или ме очеш, или ме нечеш. С тази приказка те застанаха срещу силния немски Райх, страдаха и се мъчиха и спечелиха исторически на два пъти. С „балансирана позиция“ ние влязохме във Втората световна война и Чърчил ни предаде на комунистите за наказание, че бяхме странен съюзник на Третия Райх. Днес сме странен приятел на всички, а старата френска поговорка гласи: "Приятелят на всички е приятел на никой". Затова като православни и славяни ние ясно трябва да кажем – не на ислямския фундаментализъм на Балканите, да на европейското ни членство и бъдещето членство на Македония в Съюза. Защото парите от САЩ и Европа пак ще ги лапнат децата на комунистическите фамилии, а автентичният български антикомунизъм ще бъде принуден да умира от глад. Затова нашата позиция за Косово би трябвало да бъде ясна православна, славянска и национална позиция като държим сметка, че Божият промисъл е по-голям фактор от парите и технологиите на новия световен ред.

В Библията, която управниците ни не познават, е казано ясно: "Търсете Божията правда и всичко останало ще ви се придаде". Затова в решението си за позицията относно Косово трябва да търсим свещената правда на християните и измеренията на мисията на славянството, а после да търсим финансови моментни изгоди, които комунистическите фамилии в България пак ще осребрят. Защото ЕС не е Съветски съюз, а ако е, или ще става такъв, то това ще бъде поредната ни национална катастрофа.