Прот. Г. В. Флоровски срещу о. С. Н. Булгаков – нима?
От едно интервю в сайта Двери.бг научаваме, че на 22 март в столичния храм "Св. София" ще се проведе конференция на тема "София – Премъдрост Божия в православното богословие на ΧΧ век". От думите на двамата организатори става ясно, че това е едно естествено продължение на годината на прот. Г. Флоровски. Наистина въпросът за т. нар. софийна ерес, чийто основен разпространител е о. С. Булгаков, не е достатъчно добре застъпен и осветен в родното ни академично богословие.
Като сериозен пропуск в програмата на богословските факултети, трябва да споменем и факта, че там отсъствува разглеждането на ересите, възникнали в края на деветнадесети и началото на двадесети век, сред които най-известни са въпросната софийна ерес, кръстоборческата ерес, модернизмът и икуменизмът. Вместо да се изучават тъкмо тези реалносъществуващи, опасни и съвременни нам ереси, във факултетите парадигмата е обърната и там се разпространяват митологеми, като например тази за т. нар. „западен плен”, изфабрикувана именно от представителите на въпросните ереси.
Знаем, че що се отнася до софийната ерес, най-тънък и детайлен неин изобличител се явява приснопаметният архиепископ Серафим Соболев. Точно заради това с огромно недоумение забелязах, че неговото име старателно се избягва от двамата интервюирани. Позицията, от която архиепископ Серафим критикува софийната ерес се явява позицията на чистата светоотеческа Православна вяра, а тази позиция явно се явява неудобна за академичните богослови, защото ако човек застане на нея, в обсега на критиката задължително ще попаднат както самият о. Флоровски, така и другите представители на богословския модернизъм. Ще попадне също основоположникът на тази ерес Вл. Соловьов, който като убеждения и богословски подход дава обща основа едновременно за о. Флоровски и за о. С. Булгаков, а една сериозна и принципна критика на софийната ерес не може да не почне от самия Соловьов.
Съмнително е, че Флоровски може да бъде сочен като сериозен критик на софийната ерес, тъй като неговото богословие и особено направлението „патристичен синтез”, чийто основоположник е той, по същество представлява просто още едно разклонение на същите тези идеи за ненужно преосмисляне на светоотеческото предание и опит. Преосмисляне рационалистично и в духа на модернизма. Да, представителите на това богословие несъмнено четат и цитират светите отци, но за тях светите отци са просто обект на научно изследване, един вид артефакт. Същият подход се прилага и към Църковното предание и Църковната история. За Флоровски светите Василий Велики, Атанасий Александрийски, Иоан Златоуст са просто Василий, Атанасий и Иоан, сякаш са му колеги или по-лошо – негови студенти. По правило тези хора изследват, но не преживяват; четат, но не почитат. В резултат наистина се получава някакъв синтез – продукт лесно смилаем, но с нулево хранително съдържание. Това е „синтетичното православие” на модернистите, нещо като ГМО в богословието. Иеромонах Серафим Роуз отлично е схванал що за плод принасят те по същество: „Традиционното светоотеческо Православие е успяло да откърми светии дори и в нашето съвремие, докато „възстановеното” или „преоткритото” Православие, (като това на о. Флоровски и модернистите, ск. м.) при всичките си претенции да е по-чисто или по-добре информирано произвежда, в най-добрия случай, умници”. Умници, които разсъждават за Православието и светите отци, но не живеят тяхната вяра. Затова и се явяват изобретатели и разпространители на всевъзможни отклонения от Православието, твърдейки че просто се опитват да го транспонират в нашето съвремие, защото според тях, християните не можели сами да го разберат. Само че, междувременно, самите те са се „изгубили в превода”.
Защо прот. Г. Флоровски не може да бъде безпристрастен изобличител на софийната ерес? Ами защото именно той е един от съоснователите на братството „Св. София” и го напуска, забележете, не поради принципно несъгласие със софийната ерес, а поради известни различия по въпроса за софиологията. Тоест, той също изповядва ереста, но в друга нейна разновидност. В 1925 г. пък става професор по патрология не къде да е, а в Парижкия богословски институт по предложение именно на о. С. Н. Булгаков и В. В. Зенковски. И когато в средата на тридесетте години участва в комисията по осъждането на ереста на о. С. Булгаков, той подписва решението на комисията с особено мнение, присъединявайки се към несъгласното малцинство в нея! В неговото мнение ясно и недвусмислено е заявено и записано, че „осъждането на о. С. Булгаков следва да се счита преждевременно и прибързано“ (sic!). Въпреки многократните призиви да изкаже по-определено мнение по въпроса за софиологията, о. Г. Флоровски запазва пълно мълчание.
Тази сърдечна и дълбока привързаност на Флоровски към софийната ерес явно не е тайна поне за единия от интервюираните, който прави важна уговорка с признанието, че „в дълбочина преодоляването на софиологията (поне тази на Соловьов, Флоренски и Булгаков) би утвърдило нашата вяра в Сътворението и изкупителното дело на Господ Иисус Христос“. В случая обаче прави впечатление, че първо не се говори за осъждане на ереста, а за някакво си „преодоляване” и второ, което е особено важно – говори се за „преодоляването на софиологията (поне тази на Соловьов, Флоренски и Булгаков)”, което ясно ще рече, че се изключва софиологията на самия Флоровски. Ето защо трезвият, принципен и тотален изобличител на ереста – архиепископ Серафим Соболев бива съвършено пренебрегнат. Защото на черното той не казва бяло, както прави Флоровски. Ереста при архипескоп Серафим е ерес и нищо друго. И, според него, тя трябва да се осъди, не да се „преодолява”.
Ето ни изправени значи пред абсурдите в родното ни академично богословие! Вместо в програмата на конференцията по повод софийната ерес да бъде включено детайлно разглеждане капиталният труд на архиепископ Серафим Соболев „Новое учение о Софии Премудрости Божией“, както и съответните документи от съборното ѝ осъждане, ще се правят опити да се доказва несъществуващо изобличение на ереста от страна на о. Г. Флоровски. Общи заявления от рода че, видите ли, цялото творчество на о. Флоровски било осъждане на тази ерес звучат не само неубедително, но недобросъвестно и дори лъжливо. Къде е конкретният негов труд по въпроса с принципното и цялостно осъждане на тази ерес? Къде е ясно изразеното му становище? Такова, разбира се, не съществува. Налице са някои несъществени критики в негови произведения с по-обща тематика по адрес на Вл. Соловьов, но трябва ясно да се каже, че до края на живота си о. Г. Флоровски остава с неопределено и обтекаемо становище по въпроса за софийната ерес.
Като цяло той пребивава в плен на онова „интелектуално” направление в богословието, което е на практика философско и софистично по своя характер. Такива автори никога не казват определено „да“ или определено „не“, а винаги нещо по средата – винаги „де“. Защото при тях целта не е да се утвърди вярата, както е при светите отци, а напротив да се осигури разширяване територията на обсъждането и то винаги чрез едно интелектуално-софистично, по дух пантеистично и софиологично размиване на границите между Истината и лъжата, между Светоотеческото Православие и ереста.
Вярно, в случая е налице кръгла годишнина – тридесет години от смъртта на прот. Г. Флоровски и то годишнина, чието честване беше миналата година. В същото време никой не се сеща за една съвсем актуална годишнина – шестдесет години от блажената кончина на архиепископ Серафим Соболев, която пък се пада на 26 февруари тази година. Ясно е обаче накъде ги тегли сърцето нашите академични богослови. Към умниците, не към светиите. Неглижира се и още един несъмнен факт. Софийната ерес е предадена на съборно осъждане, както от Московската Патриаршия, така и от Българската Православна Църква, което би трябвало да бъде сведено до знанието на хората във въпросната конференция, както и на обучаващите се в богословските факултети. Вместо това обаче ще се прави опит да се припишат несъществуващи заслуги на Флоровски. Оттук съвсем ясно става, че целта не е да се изобличи ереста на о. С. Булгаков и да се утвърди Истината на светоотеческата вяра, а да се възвеличи авторитетът на о. Флоровски. Затова оборването на софийната ерес на тази конференция ще бъде само декор в постановката за прослава на Флоровски. Не крайна цел!
Правилно е казано в интервюто, че „очевидно за поставянето на подобни въпроси е необходим контекст и капацитет“. Това обаче е половината истина. Защото очевидно е също, че освен “необходимите контекст и капацитет” за поставянето и решаването на подобни въпроси е необходима преди всичко вяра – чиста Православна вяра. Очевидно тази вяра не се цени особено от богословските факултети и академичните богослови. Затова те са така загрижени за постоянното въздигане и възвеличаване на съмнителни авторитети, един от които е прот. Георги Василиевич Флоровски, а не на истинските труженици на Православната нива с думи и дела, какъвто е архиепископ Серафим Соболев.
Следвайте ни
-520x245.jpg)
Чистата и святата православна вяра на Главев се заключава в отрицание на културата и разума, което е свойствено на правослвната пропаганда през новото време. Тук няма да се спирам на софийната ерес, но очевидно руският плам срещу всяка форма на западничество е присъщ на Главев, който не знае за чистото и свято православие на хиляди избити, репресирани и гонени български православни, докато архимандрит Серафим се е ползвал с всякакви привилегии през комунизма като руснак. Въпросът за софийността е точно богословското неоценяване на мъченичеството и изповедничеството , т.е. деловото християнство, което гоненията в Русия и България откроиха. Чистотата според българския опит не е философстване и богословстване в кабинети и храмови канцеларии , а жив живот, в който истината , схващана като обективирана реалност на видимия и невидимия свят съществува. Православието следва да си дава сметка за Реформацията, Революцията и философията на Европа, иначе става чиста и свята бабина приказка.
Една, наистина хубава и здрава православна статия, сред цялото това „ГМО“ наистина – демек подправено Богословие. На мен също ми е правило впечатление и съм коментирал, че някои хора говорят за св. отци, едва ли не, като за Пешо и Гошо. Един от тях ще води и споменатата конференция. И така много подходяща статия за православната неделя (седмица). Другото е лицемерие. Поздрави!
Благодаря за статията, отец! Конкретно за тази статия. По други въпроси, бих изразил несъгласие с Вас, но не сега. Дано некои наши „богослови“ видят и разберат!
Отец, споменаването и свързването на о. Г.Флорофски с Прижкия богословски институт, намек ли е, че там се проповядват и преподават ереси?
Виждате ли какъв лукав въпрос Ви задавам?
[b]Отче Йоане,[/b]
В лекцията си по приемане на докторска степен Патриарх Кирил заявява открито, че в Парижката институт идеите са чужди на православието. Лекцията е отпреди 6 месеца.
Дали един Патриарх, би си позволил да изкаже нещо толкова директно, ако не е сигурен в думите си?
И на Вас да ви зададем един лукав въпрос?
Отче Иоане, изобщо не е намек :)).
Благодаря на nekoi_si и kgmgeo!
Чингис, приятелю Чурешки, Стефчо! Не отричам разума, а лъжеименния разум, за който пише св. апостол Павел. Но при тебе дори такъв отсъства, тъй че не очаквам да ме разбереш.
В тази статия има някакво недоразумение, защото от интервюто става ясно, че конференцията ще бъде посветена на учението за Божията Премъдрост, София, на която е кръстена столицата ни, а не на ереста софиология. Отец Божидар пък явно е разбрал, че ще се обсъжда само ереста на Булгаков.
Руският патриарх благослови новия украински президент:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=393171
– СССР, Гладомор, КГБ, мизерия, национализъм в имперски вариант, милиция, произвол, олигархия, Янукович… това е миналото и настоящето на тази сиротна земя, с население, което е мачкано от север, както никое друго. Нека да видим докога ще издържи!
Иначе е съвсем ясно, че Янукович е всъщност А. Лукашенко в южен вариант. Превърнаха Украйна в Белорусия. Може и името да и сменят на Малорусия…
„Отец Божидар пък явно е разбрал…“ Ако знаеш още колко други неща не е разбрал, но никой не е в състояние да му ги каже. Той сега е в някакво особено състояние, близко до тардемата и се наслаждава на ореола се на авангард на неозилотството в клетия ни ортодокс-виртуален свят. Оставете го на спокойствие. И ангел от небето не е в състояние да му въздейства сега. Молете се по-скоро да го отмине тая буря. Не съжалявам за най-ревностните му фенове, които в негово лице намират образования изразител на критерия за истинско православие. Те за пореден ще се разочароват, но после ще си намерят следващия Фотий, Алексий, Иоан….Жалко за доверчивите души, които писаниците на о. Божидар заразяват с неизлечимия бацил на православното безхаберие….Колкото и да ви боли, г-да зилоти, Православното богословие на 20в. нито започва със задълбочения анализ на това колко е смъртен греха на тютюнопушенето, нито свършва с напъните на Абашидзе да прави неоапокалиптичен синтез.
„Божията Премъдрост, София, на която е кръстена столицата ни, а не на ереста софиология“.
.
Името на град София е гностическо. Да се говори за софиологията, без никой да спомене думата „гностицизъм“, в който учението за божествената София заема ключово място, е все едно да се говори за Църквата, без да се спомене за Христос. Няма никакво съмнение, че Соловьов, Бердяев и Булгаков са модерни гностици и тяхното учение е една вечна съблазън.
.
Дьяков, Александр Владимирович. Гностицизм и русская философия : опыт историко-филос. анализа. М., Союз, 2003.
Присъединявам се към коментара на forerunner за писанията на отец Божидар. Иначе не отричам, че е честен човек и има силното желание да защитава православието, но това не може да стане без да се отдава дължимото на разума, защото човешкият свят е подреден и описан със средствата на разума. Верно, е че българската мистична конспирация и политиката и организацията на БПЦ не са подчинени на разума, но това се отдава на божественото присъствие в тях, което обаче никой не доказва посредством известните досега на човечеството доказателства за божественост. А истинското православие държи за разума, защото в култа и организацията на православните общности има определена логика, която може да бъде забелязана като смислови пътеки за утвърждаване на вярата. И за вярата е по-важно любовта, съпричастността, състраданието, помощта на ближния, милостинята, благопожеланието и добронаречието, което е свойствено и за българската народна култура, уви непозната за много хора у нас заради комунизма.
Със следващите редове се обръщам разумно към отец Божидар с един неправославен световен шедьовър:
“ Зова смъртта. На този свят съм сит.
Достойнствата – родено лицемерие,
Нищожества, придаващи си вид,
И гаврата с човешкото доверие,
И с вид на вещ, на сведущ глупостта,
И в глупост обвинена прямотата,
И творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата,
отдавна бих простил се с тази кал,
Но друже мой, за тебе ми е жал.“
Шекспир, 66 сонет
Хайде сега, името на София била гностическо?! Излиза, че св. отци не са забелязали, че символът на Византия „Св. София“ носи гностическо име? Хубаво е изучаването на ересите да върви със също така задълбочено изучаване на православното богословие.
Налага се важно уточнение. Вярно е, че Соловьов, Бердяев и Булгаков имат гностически възгледи, но не мога да приема твърдението, че името на града София е гностическо. Така излиза, че и името на храма Св. София в Константинопол е гностическо, а и много свети отци пишат за София – Премъдрост Божия като другото име на Сина – Второто Лице на Светата Троица. По този начин се тълкуват и съответните текстове в Свещеното Писание, където се говори за Премъдростта Божия. Трябва да правим разлика между Премъдростта Божия като втора ипостас, което е православно учение и Премъдростта като четвърта, феминизирана ипостас, което е ерес на гностическа основа. Добре е да се изследва гностицизма, но не е добре, да го търсим там, където го няма.
Толкова безотговорни глупости събрани в една статия отдавна не бях чел. Безотговорни, защото засягат хора, които авторът не познава и глупости, защото пишещият не разбира за какво иде реч, ама взема повод да си пише за това, което си мисли, че знае. И си вярва, че го знае. Знае-не знае, важното е да се пише, да се хвърлят камъни по класовия враг, и да се вадят едни голеееми сламки от чуждите очи. Така „благочестивите“ (като комсомолците и сектантите) вместо да четат книги, ще чакат политотдела/гуруто да им дъвче храната наготово – на седмица по лъжичка.