Първа сесия на Шести Събор на БПЦ: Знак за разочарование или отражение на реалността
Капитал
Завърши първа сесия на Шестия събор на Българската православна църква (БПЦ), досега най-точно дефиниран от Борислав Цеков (автор на закона за вероизповеданията и бивш депутат от "Новото време") като "знаков" и от Пламен Сивов (директор на Фондация "Покров Богородичен") като "събор на разочарованието".
В съгласие с двамата следва да се допълни, че "знаковото" и "разочароващото" не са нищо друго освен предвидимото.
Отражение на реалността
Тенденциите от първата сесия – някои по-силни, други по-слаби, не са нищо ново под слънцето. Подобно е положението в съседни и по-далечни православни сестри църкви. Предвид самоуправляемостта и "спецификата" на БПЦ, съборът опита "автокефално" да открие топлата вода. Всъщност основното разминаване в "църковните" мнения е по отношение на оценката за фактическото състояние на БПЦ: според някои среди това е положение на дълбока криза, а според други, просто нормална екзистенция, в която няма нужда от усилия за кардинален поврат. Според вторите също така, скандалните безобразия, тоталитарните маниери и изявленията на църковни "князе" могат да се решат само с изменение на устава, предвид по-добра организация.
И двете гледища са условно приемливи. БПЦ е в криза, но реалността в държава и църква е такава, че това е фактическо и нормално състояние. Преодоляването му към момента просто няма как да настъпи. Защо? Средите (клерикално-политико-колаборационистични), които нямат нужда от
Съвременна адекватност
на БПЦ, имат "ясна визия" какво не бива да правят. Останалият църковен народ, който се опитва да води църквата към "въображаемия" изход от кризата, не знае какво точно трябва да прави. Допълнение към фона на този антагонизъм е противоречивата държавно-идеологическа представа за "традиционност на източното православие", записана в конституцията, закона за вероизповеданията и конституционното правосъдие. Изисквания за "отделеност на църква и държава", "забрана за ползване на религии и религиозни възгледи в политиката" съжителстват с такива за "актуално значение за държавния живот, най-вече в православната система на национални празници [сред които "тълкувателно" присъства и (sic!) Нова година]".
Тези противоречия и заиграването с политически и финансови лобита, спекулирането с националистическо патриотарство и издигането на антихристи в църковната йерархията водят до
Задънена улица
Това не е изненада – мирянството е свикнало и на държавен фалш. Саморазбирането на БПЦ като "официално конституционно вероизповедание" според решение 13 на ІV Църковно-нареден събор на БПЦ е допълнително объркване. Определени среди от клира се опират на държавата, когато е угодно, а когато не е, просто я игнорират, като се позовават на самоуправление.
Присъствието на събора на фамилиарно загрижен свещопалец и виден атеист-историк на БКП, на скандален бизнесмен-националист-църковен псевдоблагородник (без благословия на Светия Синод) заедно с министри-атеисти и посткомунистически фарисеи е парадоксално, но не е учудващо. Тенденцията е ясна: подобни общественици да присъстват на избора за патриарх, а миряните, които са църквата – не. Странно е само отсъствието на ексмонарх и експремиер, когото Светият синод обгражда с нестихваща молитвена грижа. Освен грешка в поканата сигурно някой от архиереите е обърнал внимание на реалността, че единадесетият му внук (роден в София) е православно кръстен с второ име Хасан. Можеше да бъде и Ахмед (в коалиционен дух).
Тенденциозно е
и "желателното" отсъствие на проф. Иван Желев – като директор на дирекция Вероизповедания той вероятно не бива да присъства, но като богослов, мястото му на събора е по-оправдано, отколкото на министъра на образованието Даниел Вълчев или на председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев. Пародията: Вълчев има "конкретни заслуги" към синодалните и съборни вопиющи вопли за вероучение, а и размяната на поздравления в епистоларно-декларативен стил между събор и депутати -"разяснители" на не дотам безспорния от християнска гледна точка законопроект за "нов" Семеен кодекс като проф. Огнян Герджиков ще е "плодоносно".
И без антагонизма между среди в Светия Синод и богословските факултети, които бълват кадри, остава фрапиращ фактът, че нито един преподавател или асистент по църковно право не участва в събора. Уви, подобни хора се оказват най-излишни при промени в устава. Реалност е, че всуе се подготвят богослови висшисти. Другояче са семинариите – по-подготвени, по-обиграни, затова ще могат да участват при избора на патриарх, а Богословският факултет не. Знакова реалност! Знаково и разочароващо също, за да не кажа
Пълен фарс
бе и оповестяването на проекта за промяна на устава. Някой "велик синодален канонист" е смятал по бързина на законодателни изменения да надмине и българския парламент. Изобщо, идеята да се изработи един проектоустав, без предварителна точна и ясна работа в комисии, които мотивирано да предложат измененията е истински "неоценим принос" към православната канонистика във вселенски мащаб. Коя друга църква може да запланува 40 часа за обновяване на устава си? При това в полутайнственост?
Буквално няколко часа преди откриването на събора синодалният избраник за делегат-общественик Борислав Цеков публикува в блога си, че събира предложения по промените в устава. Всъщност активност спорна относно уместността, но напълно похвална като надежда за прозрачност и подчертаване ролята на целокупния Божий народ в нея. Обаче тенденцията остава ясна: общественикът събира мнения, клирът има свое.
Знаково и реално е заобикалянето на дисциплинарни последствия връзка с решение 24 от Четвъртия църковно-народен събор на БПЦ (ЦВ 15/1997): "Съборът единодушно осъжда… безбожния комунистически режим…". Този въпрос в синхрон с реалността не се повдигна въпреки гравиращото присъствие на конкретен митрополитски проблем. Скоро може и да се наложат спешни промени във висшия клир – до края на годината ще се оповестят и останалите християнски водачи, напътствани от Държавна сигурност, действали или още действащи "по заказу". Реалността е друга. Досега е нямало нито надлежно покаяние, нито последствия. Няма и да има. Кому са нужни подобни?
И още един проблем – пак толкова знаков и разочароващ за някои е, че българските църковни "князе" са доживотни за разлика от други православни църкви. Реалност – средната възраст на нашите синодалните старци си е "младежка" – само 76. Защо да са млади "старците"?
Рекапитулацията на първа сесия от Шестия събор: Положително – съборът изобщо се състоя и ще има поне втора сесия, отрицателно – има повече разочаровани, отколкото доволни – емпирично се доказа, че към момента не достигат нито единна воля, нито всеобща визия, как да се решават проблеми.
*Христо П. Беров – български и германски юрист, сътрудник в Института за църковно право в Потсдамския университет и член на Виенското академично дружество за правото на източните църкви
Ето, че статията ти е принесла плод: цитира се от Х.П.Беров, а оценките ти се смятат за автентични. Нищо, че Беров е пропуснал факта на присъствието на проф. Желев – нали и той пише съчинението си по картинка….
Срамота, Беров! Да пренасяш отношението си към събития, чиито смисъл не познаваш, та и двайсет пъти да си канонист-международник!
и ти, и аз знаем за какво „присъствие“ става въпрос в случая – напълно несъответно на полагаемото се, сиреч – равносилно на отсъствие. и аз разбрах в последствие, че Желев е бил на откриването, но този факт не променя принципно нещата. това, че се е ограничил само до протоколно присъствие за откриването, е много показателно; но тук навлизаме в църковно-политически води, в които по-добре да не нагазваме, ако нямаш нищо против – че нищо добро няма да излезе от това.
„Българските църковни князе“
Този господин пак измисли термин. Сигурно сега си го препрочита с огромна радост.
Чакайте да се сетя как беше другото „руско-българското феодално богословие“. Или май не беше негово, а на Виктор Костов или на Христо Писаров, или на Явор Дачков…
Затова и Владиците решиха да нарекат Събора само църковен. Благодаря им, че намериха смелост да ме отграничат от тези хора. Надявам се, че и за повече от това ще намерят сили, смелост и дръзновение при следващата сесия.
http://www.youtube.com/watch?v=Uw7Oq7xnUXU
беше в манастира и по време на протоколното закриване, пък и виж колко подробно е отразен събора в „Двери“. Както и да е, размисъла ми е за това, че ако човек има своя съработнически дял в спасителното дело на Църквата, той не настройва хората срещу нея. Съборът е на Църквата, не на този или онзи. Чете се молитва и после това, което се реши може да е „угодно на Светаго Духа и нам“ (Деян. 15:28).
Почитаеми г-н Русев, прочетох, че вече сте „засвидетелствали“ присъствието на проф. Желев и сте направили забележка на Пламен Сивов. Въпреки това, прочетете още веднъж какво съм написал: „тенденциозно е желателното отсъствие“ – означава, че някой е желаел отсъствието му, а не непременно, че изобщо не се е намирал в помещенията, подворието или зад стените на манастира. Моля Ви, мислете абстрактно! А информацията си за това почерпих точно от Двери, изчетете всичко тук и ще видите, какво имам предвид: http://www.dveri.bg/content/view/6617/62/ …“казаха за проф. Желев, директор на „Дирекция“ вероизповедания, преподавател в БФ (професор по Свещено Писание на Новия Завет), включая и на митрополит Николай, са казали, че отсега нататък не е редно на събора да присъства Директорът на дирекция „Вероизповедания“ защото това било намеса на държавата в църковните дела. Естествено е, че проф. Желев си е тръгнал…“ Разбира се, че в Капитал не мога да цитирам в подлиния, за да подкрепя „анализа“ си. Но имайте предвид, че когато някои хора пишат, внимават за всяка дума, особено ако пишат „по картина“. Защото като гледат картината, понякога виждат повече от присъстващите… А иначе бих Ви бил благодарен да ме запознаете с Вашето отношение към събитието – като на очевидец…
Уважаеми г-н Ангелов, имам претенции да цитирам правилно прочетеното и да работя точно с цитираната терминология. Църковни князе е упротребена отдавна формула във връзка с т.нар. „Синодални фракции“ от Двери.бг. Изненадва ме, че точно Вие не обръщате внимание на „новата терминология“ из публицистичните издания. Сравнете цитата …“Нека да ги видим един по един тия църковни князе…“ на страницата: http://www.dveri.bg/content/view/6079/63/. Разбира се, както вече споделих на г-н Русев, в публицистиката не съществува място за критичен апарат под основния текст, за да Ви обясня кое откъде е. Не виждам смисъл да си го повтарям повече, ако вече съм го употребил. А за „руско-българското феодално богословие оставям без коментар, понеже ако самият Вие не си спомняте кой го е употребявал би било жалко да Ви напомням аз. Ще се изложите, че имате проблеми с паметта. Простете, ако съм Ви засегнал…
Ни най-малко не сте ме засегнал, уважаеми г-н Беров. Напротив – щастлив съм от това, че вие сте прървия от антиклерикалната „плеада“, които, след като напише нещо, не се прави, че „го няма“ или, че „мен ме няма“.
Колкото до „феодалното богословие“, добре помня кой го употреби (пирамема си го пия редовно), но умишлено търсих да ви засегна, демонстрирайки пренебрежение (поставяйки ви в куп от хора, чиито позиции виждам като безлични, поради удивителния идеен синхрон и липса на оригиналност помежду им).
За Двери на Православието и техния подход към темата, по-добре да не си говорим, че пак ще кажа някои неща, които е по-добре да не казвам и сетне ще викаме и крещим докато не прегракнем.
А иначе, статията ви е великолепна и като изказ, и като подредба. Терминологията коректна – според течението на „мира сего“.
Но пък погледната в един друг план е ужасна, защото е… пошла. Прощавайте. Говорим си просто. Впечатления споделяме, нали?… Христос воскресе…
Изречението: „Тенденциозно е и „желателното“ отсъствие на проф. Иван Желев – като директор на дирекция Вероизповедания той вероятно не бива да присъства, но като богослов, мястото му на събора е по-оправдано, отколкото на министъра на образованието Даниел Вълчев или на председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев“, може и най-вече се разбира като коментар на фактическото, а не на „абстрактното“ отсъствие на проф. Желев. Дори и да сте имали предвид неговото абстрактно отсъствие, едва ли не си давате сметка, как се разбират думите ви. Според мен хитрувате, а просто не трябва да се смущавате, като си признаете, че сте сбъркали. Опитайте – не е толкова трудно.
Общият тон на статията Ви е категорична оценка, не просто предположение, независимо, че се позовавате на написано от някого другиго.
А това са и моите впечатления от събора: Работата по Устава на БПЦ е твърде много, за да се свърши в една сесия. Това се отчете от участниците в събора и вместо да се гласува целият проектоустав, съвсем разумно се насрочи втора сесия!
Участниците в събора заслужават поздравления за това.
Интересно е да се знае, че нито един от участниците или от наблюдателите на събора не се изказа негативно за неговата работа.
Повечето критици въобще не са стъпвали там или въобще не знаят как са протекли дебатите. Фрагментарните им „свидетелства“ оставят впечатлението, че са били готови с негативния си отзив преди съборът въобще да е почвал работа.
Во исина възкресе! Благодаря Ви г-н Ангелов. Не мисля, че съм първият, който Ви отговаря. Доколкото следя дискусиите в сайта, забелязвам, че арх. доц. П. Стефанов Ви отговаря често. Радвам се да сте щастлив, че не се правя, че „ме няма“. Всъщност интересно, че ме причислявате към някаква антиклерикална „плеада“. В никой случай не може да се счита, че съм „антиклерикалист“. Публикувал съм немалко пъти мнението си, че правното основание за българския „антиклерикализъм“ (чл. 13, ал. 4 К и чл. 7, ал. 2 ЗВ) е неуместно. А другият вид антиклерикализъм, че съм против клира е малко състоятелно, защото ако мирянин вземе отношение срещу някакво „лично“ безобразие на църковник от йерархията, това не може незабавно да го „заклейми“ като антиклерикалист. Критиката е насочена конкретно към „деянието“ на йерарха. Добре ще бъде да диференцираме конкретното от общото. В личен разговор бих Ви споделил толкова „явления“ в поведението на клира на БПЦ, които смятам за спорни и неоснователни, за които ако бях изпонаписал, не зная дали щях да съм „изтрил“ клавишите на няколко клавиатури. И това е резултат от sensus ecclesiae, а не от лични прищявки. Но се въздържам именно, защото трябва да опитваме да останем обективни и да изказваме обективна критика – поглед от най-малко две гледни точки – точно поради тази причина определяте материала от Капитал като „с великолепна … подредба“, а в един друг план „ужасен и пошъл“.
Точно това са контрапунктовете в мира „сего“. И моля Ви помислете, че дори апологетиката не изключва критиката към клира. Иначе ще станем „тоталитарна секта“. За Двери на Православието и техния подход към темата непременно трябва да се говори. И двата български православни портала информираха превъзходно и преди всичко обективно, защото допуснаха дискусия, показаха нещата от няколко ъгъла. Точно това е най-важното – да информират заинтересования цялостно! Не Ви разбирам защо в тази връзка трябва „да викате и крещите докато не прегракнете“. Говорете спокойно и хората ще Ви разберат. Иначе много съжалявам, че трябва да вземате медикаменти – молитвено Ви желая най-скорошно подобрение и излечение.
Благодаря г-н Русев за критиката и за личните Ви впечатления от Събора. Съжалявам, че смятате, че „хитрувам“, но е полезно да зная как непредубеденият читател приема значението на абстрактни представи. Рядко се занимавам с публицистични изяви в пресата, но при следваща покана ще имам предвид критиката Ви. Дори ме навеждате на една интересна идея – може да се анализира конкретно и абстрактно – това ще даде възможност за представяне на контрапунктовете още по-обективно.
Категоричен съм, защото беше ясно още преди откриването на Събора, че за 40 часа не може да се промени целия устав. Това е абсурд, който по-добре да не коментираме. Къде са мотивите, които трябва да се разглеждат при промяната? Устни, нали, за да можем после да тълкуваме както си искаме, а не в духа и посоката, в която предложението е дадено?! Сам казвате, че работата е много. Зная! Но това е така, когато няма добра предварителна работа – за което също съм категоричен – не само от пресата и интернет, а от споделено от делегати, които потвърдиха пресата, че не са получили предварително никакви материали.
Затова всеки може и трябва да бъде категоричен, че и в рамките и на една втора 40-часова сесия отново няма да може да се „изгласуват“ останалите от 33-242 членове на устава. Чисто аритметически не става. Пресметнете по колко минути време за дискусия на всяка отделна разпоредба остава? Затова ще има и трета сесия, вероятно и четвърта…
Разбира се, че много от участниците в Събора заслужават поздравления. Никъде не твърдя обратното. Но съгласете се, че не можете да твърдите, че всички са доволни от Събора. И за да не ме критикувате, че разказвам по картини, просто изгледайте още веднъж интервюто на еп. Игнатий, за да се убедите директно „наживо“, че той като участник не е удовлетворен, а говори и в множествено число: http://pravoslavie.bg/content/view/9806/410/
Господине Беров,
Незная какви контрапунктове ви се присънват в тази ваша позиция, която е изцяло съобразена с идеите на либералната демокрация. Само ще ви припомня, че Църквата е една крайно недемократична институция. Ние наричаме архиереите си Владици (сиреч господари, владетели) и няма как да се стигне до диалог, докато имате тази нагласа, че трябва да се демократизираме.
Наистина професорите от академиите (колкото и да са „заслужили“) нямат място в църковното законодателството. Това е нашия избор и нашия подход. Съжалявам, ако не се вписваме в директивите на ПАСЕ. Можете колони или крепостни да ни наричате, можете всякак ядно да изобличавате, но, слава Богу, клириците на БПЦ показаха, че съзнават княжеския си статут под властта на Суверена Бог.
Да почакаме да видим Вавилонския ви Истукан дали няма да издъхне заедно с краха на долара и тогава да решаваме кой кого ще цивилизова.
Пирамем се пие при инсулти, както и понякога го пият съвсем здрави хора, докато се подготвят за изпити.
Г-н Ангелов, развеселихте ме, желая Ви прилежна подготовка и успех на изпитите!
От своя страна също Ви благодаря, че така приемате критиката!
Струва ми се обаче, че не схващате същността на проблема:
1. Когато люде в Църквата преживяват драматично немощите на някого от архиереите, иереите или миряните в същата Тази Църква, според възприетите от Първосвещеника И – Христос, и от Неговите ученици и апостоли, правила и наредби, редно е несъгласните първо да се обърнат към тях самите без да се извиняват с големи разстояния или някакви други обстоятелствени причини. Знаете как се прави това. Коментар (при това съмнително обективен), който се предоставя на публична, извънцърковна медия, каквато е всеки сайт в интернет, е в очевидно нарушение на тези правила и наредби!
2. Възможно ли е, точно в такъв момент да сте забравили колко време са траели Вселенските и поместните събори, на които все пак е заседавал елитът на древния учен свят, Светите Отци на Църквата? Колко време и колко събора е отнела работата по догматическият Устав на Православието, например – Никео-Цариградския Символ на вярата? Няколко десетилетия! Знаете ли един събор, който да не е предизвиквал дебат? В някои случаи дори е призовавана Божията благодат да разреши споровете на страните.
3. Защо не знаете (след като се наемате да пишете коментар за вестник като „Капитал“), че проектоуставът е раздаден най-малко половин година преди събора на Епархиите чрез техните Митрополити? Или, че епархийските съвети по право и действителност представляват „работните групи“ обсъждащи въпроси с подобна важност?
4. Твърде младият, уважаван и обичан епископ Игнатий, комуто очевидно липсват медийни рефлекси, но който запълва тази липса с простодушие и честност, съвсем ясно заявява във въпросното интервю, с какво не е съгласен – Негово Преосвещенство застъпва схващането, че изборът на патриарх трябва да става по примера на избора на св. ап. Матия, както е описан в „Деянията на светите апостоли“. Друг е въпросът, че това негово решение е повече избор на сърцето, отколкото на разума, защото все ще се намери някой да попита, дали неговото собствено наречение за епископ на Църквата е станало по новозаветния пример. От който пък въпрос веднага е логично да последна отправка към догмата за Христовата Църква и следствието от този догмат – благодатта по ръкоположение на тези, които са извършили наречението в името Господне.
5. Като образован човек, познавач на Църковното право и съвременник на събитията в нашата църковна история от последните десетилетия (колкото и да са те), разбирате, че нашата Православна Църква току-що преживя няколко тежки и противоречиви исторически за България етапа: преодоляването на схизмата от обявяването на екзархията до възстановяването на патриаршията, което пък стана в условията на военен комунизъм; борбата за опазване на Църквата и вярата във времето на социализма; нападките срещу клира и Църквата, довели до политическия разкол, чиято кулминация беше опита за изгонване с полиция на НС Максим от сградата на Софийска Митрополия…
и последствията от него.
Всички обществени протуберанси на тези исторически етапи непрекъснато подлагаха и подлагат човешкия елемент на Църквата в разнородни изкушения, на които Тя, като Тяло Христово, трябваше да не се поддава. Което и в най-голяма степен стана.
Свидетелство за това е нормалната (Слава Богу за това!) работа на Църковно-народния събор, която работа още не е приключила.
Ако се смятате за член на тази Църква и не се поставяте вън и над Нея, то спомагайте за Нейното укрепване, като се изказвате градивно, проучвате с отговорност фактите и се съобразявате пред кого ги изнасяте.
Православният християнин е почти толкова отговорен за изричаното от него мнение за Църквата (в Която пребивава Бога), колкото е духовникът, комуто е поверена изповедта на каещия се!
„Для чистых все чисто; а для оскверненных и неверных нет ничего чистого, но осквернены и ум их и совесть“ (Тит 1, 15).
Есть люди, которых можно сравнить с искривленным зеркалом: в их сознании весь мир отражается в искаженном виде.
http://www.rusk.ru/st.php?idar=27156
– руска народна поговорка.
Благодаря Ви за обстойните разяснения. Радвам се и на разсъжденията Ви. От тях виждам, че сме на едно мнение в най-голяма степен:
1. Разбира се, че при несъгласие с личностни „архиерейско-фарисейски“ безобразия, следва въцърковените да се обръщат лично към „немощния“, както го назовавате. В статията ми става въпрос за църковно-обществено събитие, защото в него участват и спорни общественици – били сте на място, знаете какво имам предвид. Обективността идва от факта, че се разглеждат и двете гледни точки: църквата е в криза и реалното състояние е нормално – и затова съм категоричен – и двете неща са верни.
2. и 3. Сам виждате, че изобщо не съм забравил, колко време е било необходимо на Св. Отци да заседават. И тук сме на едно мнение с Вас – прочетете, че намирам 40 часа за заседания по промяна на устава за крайно недостатъчни. Дори и да приемем, че наистина и навсякъде е както пишете, че вече половин година се работи по промените по комисии в епархиите – сам споделяте за десетилетията…, а пишете за шест месеца. Проверете колко време и колко хора са работили за промяната на ЕУ. Така, че и по тези въпрос сме на едно мнение.
4. Интервюто на еп. Игнатий го давам за пример, че има и недоволни -напр. той самият. И според мен не е редно да започвате да анализирате какъв е той. Отваряте тема, която ако искате водете с Юлиян Попов, когото не познавам, но четох напоследък две неща, които ми дават основание, че са необходими силни апологети като Вас. За мен персоната на еп. Игнатий си е еп. Игнатий – дали ще има, както казвате сам „рефлекси медийни“ или говорни (когато води проповедта си напр.) – това си е неговото и на ръкоположилите го „гайле“, което да си теглят. Нито лошо, нито хубаво, защото не го познавам. Това е реалността – имаме еп. Игнатий, някои вкл. и Вие започвате „гузно“ да го оправдавате, какъв бил, какво казал, как го казал заради интервю, което българският Архипастир, който вече пет години е Лицето на българското православие в Третия Рим е дал доброволно и е заел позиция, че „не е удовлетворен“ от Събора. Не е правилно да го „одумваме“ или да сме гузни, какъв е! Какъвто е, такъв е – сам го казвате – неговото собствено наречение за епископ на Църквата не станало по новозаветния пример. Пак казвам, не съм споменавал, нито ще отварям темата за човешкия елемент в наречението на еп. Игнатий или благодатта му, която дори чрез сричките и думите му преизпълни преизобилно цялото всеправославно интернет-пространство и се понесе навред във Вселената, макар някои да не можаха да го усетят и отидоха незабавно след интервюто да се поръсят със Светена вода.
5. За протуберансите съм съгласен с Вас, никъде не съм казал нещо по-различно. Но човешкият елемент надделяваше и продължава да надделява – нещо повече и на Събора, чрез „човешкото“ в обществениците, които участваха и затова работата дали е била нормална или не, поживем, увидим. Съгласен съм, че всеки християнин е отговорен за това, което казва. Затова и аз представям двете гледни точки – та дано един ден „антихрист-човешкият“ елемент да изчезне от Църквата. И понеже зная, че този елемент трябва да прочете, че трябва един ден да остави БПЦ на мира, няма да чете ЦВ, затова приех поканата на в. Капитал – там ще си го прочетат. Виждате, че по всички въпроси сме на едно мнение. Благопожелания!
стигнахме до същината на проблема. По-горе пишете, че „църквата е в криза“. Църквата не може да е в криза, което е чисто догматичен въпрос. След като Тя е Тяло Господне, не може да изпадне в криза, тъй като е невъзможно Бог да изпадне в криза. Ако човешкият елемент в нея изпадне в криза, то той повече или по-малко се отклонява от Тялото, пада и става, докато се спаси или погине (не дай, боже!). В този смисъл за „кризи“ или „отрицателни явления“ може да се говори само относно този или онзи църковник, бил той клирик или мирянин. Това обаче следва да се направи по установените от Бога наредби, както вече стана дума.
По никакъв начин не обсъждам еп. Игнатий – коментирам Вашето позоваване на неговото интервю, не се оправдавам и не виждам причина да подозирате, че в тази връзка някой може да се чувства гузен.
А пък „спорните общественици“ са качеството си на „правителствующий синклит“, каквото и да е мнението ни за нашето присъствие сред управляващите на посочените от Вас особи. Не е Бог, Който казва: „отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу“ (Мат. 22:21).
…Не е ли Бог, Който казва:…
Не съм сигурен, че стигнахме същината на проблема, защото не диференцираме. Не всичко е догматика, г-н Русев. И това го знаете много добре! Църквата е тяло Господне. Бог не може да изпадне в криза, а само човеците. Но Църквата е както знаете и уместно посочвате жив Богочовешки организъм. И то говорим за Едната Света, Вселенска и Апостолска Църква. Знаете, че БПЦ е неин член. Мислете сега по-нататък, което съм убеден, че сте правил какво се случва, когато един член (ако искате и крайник) се отклони поради безобразието на човешкия елемент. А какво става, когато човешкият елемент заболее? Знаете също много добре! Бог често пъти ни изпраща различни изпитания – едно подобно е, може да се каже смирението, да имаме член на Едната … Църква, който е инфектиран с антихристиянски елементи (политическото-атеистично съвпадение не е просто случайност, а изпитание). Понятно Ви е, че има три типа религиозно-държавни отношения. Само в единият от тези типове няма нормален църковен живот. Това е идеологическо-атеистическия. В останалите два модела, поместните църкви си имат съвсем нормален начин на живот – било то в лаицистичните държави, било в конфесионалните. Най-лошото е, когато съществува прикрит псевдотип sui generis, какъвто е трансформационния тип в България.
В най-голяма степен проблемите идват и от „правителствующий синклит“ и фактът, че на православния ни клир му липсва кесаря от плът и кръв. Затова и еп. Игнатий (без да коментираме повече – това е само пример) се е изказал преди три години в Русия, че руският президент трябва да стане цар. Но вижте какво казва Наказателния кодекс на Руската Федерация и мислете за (Мат. 22:21) и за симфонията от 6-та новела на Юстиниан:
Глава 29. Преступления против основ Конституционного строя и безопасности государства
Статья 280. Публичные призывы к насильственному изменению конституционного строя Российской Федерации
1. Публичные призывы к насильственному захвату власти, насильственному удержанию власти или насильственному изменению конституционного строя Российской Федерации – наказываются штрафом в размере от пятисот до семисот минимальных размеров оплаты труда или в размере заработной платы или иного дохода осужденного за период от пяти до семи месяцев, либо арестом на срок от четырех до шести месяцев, либо лишением свободы на срок до трех лет.
2. Те же деяния, совершенные с использованием средств массовой информации, наказываются лишением свободы на срок от трех до пяти лет с лишением права занимать определенные должности или заниматься определенной деятельностью на срок до трех лет (абзац в редакции, введенной в действие с 14 июля 1999 года Федеральным законом от 9 июля 1999 года N 156-ФЗ).
[…]
Ето Ви противоречието – Христовата Църква е вечна – трябва ли и Кесар от плът и кръв, като в православието такива действащи нямаме – следователно не можем да прилагаме „акрибията“ както някои си я представят. Затова и симфонията на Юстиниановата 6-та новела става в най-голяма степен неприложима. Но в пълна сила важи, че по делата им ще ги познаем… Затова и Вие като делегат е добре да се оглеждате – понякога от вътре не можете да ги познаете, защото сте сред тях и като сте под акрибията едвам ли ще заемете категорична позиция. Знаете църковната история – мислете за зилотите и разпознавайте… И си припомнете контекта на (Мат. 22:21). Помислете по въпроса – може ли от един антихрист да се изисква спазването на Божието?! А може ли закоравелият атеист да приеме Христа и то как, кога и при какви условия?
и по следния въпрос към доц. Попмаринов:
Въпрос – Все пак румънският патриарх Теоктист публично се покая, когато падна комунизмът, за това, че църквата не е била докрай с народа си в ония тежки години. Не се ли дължи и на този жест църковният подем там?
Отговор – Какво означава това, че се е покаял? Абсолютно нищо. Нищо лошо, но покаянието, което е църковно понятие, има съвсем интимен характер. А неговото е с политически и обществен характер. Но и да не беше се покаял, това нямаше да промени нещата в църковния живот там. Това беше добър жест, но не решава здравето на църквата. Основната причина е, че църквата там е на съвсем друго равнище. Там има духовенство. Още навремето имаше две духовни академии и четири семинарии, а манастирите са пълни с монаси. Пред нас имаме още много път, който трябва да изминем. Това е бавен и труден процес, който трябва да узрее отвътре, от самата църква.
Добро и честно интервю,
Написано от Руси Ст. Русев на 2008-05-23 14:53:35
няма защо да се хващаме за детайлите. Дори да не сме съгласни с някои оценки (като тази за неделните училища), принципно д-р Попмаринов е прав. Честното мнение винаги е от полза, дори и в нещо да не сме съгласни с него.
Защо тогава въобще се хващаме за детайлите…
По-добре е да направите справка в историята на Църквата и да откриете многобройните аналогии с тази част от историята на БПЦ, която определяте като „църковна криза“.
да очисти и час по-скоро оздрави тялото на българската Църква и помогне на слепите да прогледнат, за да видят кой е пътят и истината и животът, а не безучастно да слушат и се кланят на мамоновия „синклит“ от безбожници, които разделят със безобразията си църковния народ на глухи и слепи!
Господи, дай разум на всеки да се покае и да критикува искрено и конструктивно!
Господи, дай сили критиката да е резултатна и да попадне в правилната цел!
Очисти Господи България от антихристите и фарисеите, от талибанстващите и останалите поддръжници на Лукавия!
Предпази ни от изкушения, защото твое е Царството и Силата и Славата!
Амин!
Цитат от г-н Беров:
„Не съм сигурен, че стигнахме същината на проблема,“
Колко сте прав. Подминахме същината на проблема, когато се разсмяхте. И не съм сигурен, че ще се върнем при същината, защото там се иска значително по-сериозна хигиена на ума от умението да „диференцираме“.
Радвам се, че се разговорихме. Подарявам Ви този виртуален букет:
http://pravoslavie.bg/content/view/9157/62/
http://pravoslavie.bg/content/view/9219/162/
http://pravoslavie.bg/content/view/9102/162/
А г-н Ангелов, здравейте!
Възможността да разпознаваме и отличаваме (диференцираме) е част от хигиена на ума.
Не съм се разсмял, а „развеселил“. И Ви благодаря за това, но не тук беше моментът, където се разминахме за същината на проблема.
Благодаря и аз, че си поприказвахме! И разбира се за виртуалния букет!
Поздрави!
Да молим Господа,
Написано от hpberov на 2008-05-26 01:46:13
да очисти и час по-скоро оздрави тялото на българската Църква и помогне на слепите да прогледнат, за да видят кой е пътят и истината и животът, а не безучастно да слушат и се кланят на мамоновия „синклит“ от безбожници, които разделят със безобразията си църковния народ на глухи и слепи!
Господи, дай разум на всеки да се покае и да критикува искрено и конструктивно!
Господи, дай сили критиката да е резултатна и да попадне в правилната цел!
Очисти Господи България от антихристите и фарисеите, от талибанстващите и останалите поддръжници на Лукавия!
„подръжници на лукавия“ (който бива назоваван писмено с малка буква)?
Че болшинството из средата на „правителствующий синклит“ са безбожници – в това няма съмнение, но Църквата винаги се е молила за тях, защото всяка власт е от Бога (Рим. 13:1): „Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени.“ През турско Църквата се е молила и за султана!
А лексемата „талибанстващи“ се роди от хора, които извършиха очевидни отстъпления от Църквата и се предадоха на лукави похоти…
Поздрави!
До тук добре, г-н Русев, цитат:
„…Че болшинството из средата на „правителствующий синклит“ са безбожници – в това няма съмнение, но Църквата винаги се е молила за тях, защото всяка власт е от Бога (Рим. 13:1): „Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени.“ През турско Църквата се е молила и за султана!…“
Но бил ли е султанът на Екзархийския събор? Или сигурно Господ е „пропуснал“ да покани фарисеите на Тайната вечеря? Или Пилат и Ирод?
Е, нека помислим по този въпрос, който повдигате:
цитат:
…А лексемата „талибанстващи“ се роди от хора, които извършиха очевидни отстъпления от Църквата и се предадоха на лукави похоти…
Е как да стане, тогава православният е фундаменталист, така ли? А братолюбивостта, ами останалите християни, които вярват в Господа?
Нека да внимаваме с крайностите, защото Бог не е краен, той ни е дал съвест, разум и свобода. А те дават резултат отговорност – такава отсъства у талибанстващия…
като чета единия „стрък“ от букета Ви, моля Ви, ориентирайте се, защото ще си изкривите представите за света, което не е здравословно:
цитат:
В този смисъл позицията на Мирко Джорджевич е глътка свежа искреност:
„По принцип източните християни – и най-широките православни кръгове нямат проблем с ценността на толерантността и тя постоянно се прокламира. Проблемът обаче се открива е в друга посока – във връзка с богослужебната практика или ежедневното живеене във вяра. Православните се отделят по своеобразен начин, защото смятат, че са единствените, които притежават християнската истина. Православието „по принцип не приема да бъде смятано за една от християнските конфесии“. С това се открива много по-голям проблем, отколкото ни се струва на пръв поглед…“ („Източно-християнски перспективи“)
Чета и недоумявам – в чия Европа съм „влязъл“? – Европа на Жан Жак Русо и неговия антагонизъм спрямо самата същност на религията или в Европа, която счита пуританската революция за свой „последен героизъм“?
„Християнският закон всъщност е по-скоро вреден, отколкото полезен за здравото държавно устройство… Тази религия не само не привързва сърцата на гражданите към държавата, но ги откъсва от нея. Не зная нищо по-противно на обществения дух…“ (Жан-Жак Русо, „Общественият договор“).
Четете много едностранно и тенденциозно…, това ще Ви натоварвя, защото само ще кръжите около Истината и Живота, но няма да я видите, а това Ви отдалечава и от Христос!
Г-н Ангелов, Вие си противоречите, а това е знак за несигурност и
„Втората Европа“ (тази на Бърк и пуританите) чувствам по-близка. Нещо повече – припознавам тяхната култура като „alter ego“ на моята. Разбира се, различията са достатъчно, но те не са предмет на настоящите разсъждения. Още повече, че са нормални – разноличието „успява“ да преодолее единствено модерната еклектика, смесвайки безобразно култури и традиции. Ние, православните вярващи, сме научени да обичаме различието и да го толерираме…
Каква толерантност г-н Ангелов, аз не я виждам у Вас, та Вие само се отграничавате?
а и това понятие няма никакъв смисъл в нашите условие и не може да се свърже по никакъв начин с Православието. „Талибани“ у нас биват наричани тези православни християни, които се обявяват против това, против което и вие се обявявате: липсата на благочестие, лицемерието на отделни клирици и миряни и особено така биват наричани тези, които са против масоните в Църквата, против „тамплиерите“ и производните им.
Нямам представа дали султанът не е присъствал на събор на православна Църква, но не бих се учудил такова нещо да се е случвало в историята на Константинополската Патриаршия, чиито глави са били сменяни лично от султана и то много често.
Относно това дали пилат или Ирод са присиствали на Тайната вечеря, нека кажем: не, те не са присъствали, но пък там е присъствал Иуда Искариот – бил е поканен, макар Господ да е знаел, че именно той ще Го предаде…
че през 1870г. именно султан Абдул Азис издава ферманът, с който се позволява обособяването на автокефалната Българска Църква със статут на Екзархия.
Ето това е, това е! Юдите по Съборите са факт още от най-далечното минало!
И Юдите са били и в Констатнопол и в Петербург и в Истанбул и в София. Бяха и в Рилския манастир – ще бъдат и на втората сесия.
И трябва да се обръща внимание на тези факти, защото юдите и фарисеите трябва да знаят, че има съвестни църковници, които не желаят да се предава Христос от самата БПЦ. Това е! Радвам се, че Вие ще бъдете на втора сесия. И г-н Ангелов ще попрогледне до октомври. И дано да успеете да пресечете Вие ръката на антихриста, която парира функцията на БПЦ. Господи, пази БПЦ от фарисейщината на самото нейно управление. Дай мъдрост на някои делегати да намерят сила и да заявят истината за фалша, с който са се покрили антихристите в нея! Амин!
защото иначе рискуваме да „претъпчем“ сървъра на сайта, а това ще бъде много жалко. Доколкото зная и виждам се открихме в Скайп. Предлагам Ви дори в удобен случай да направим една „конференцийка“ и да пообсъдим предстоящата втора сесия през октомври. Диалогът е в основата на успеха от работата на Събора, не мислите ли?
ЦИТАТ:
„Каква толерантност г-н Ангелов, аз не я виждам у Вас, та Вие само се отграничавате?“
Ако безличието и отказа от лични граници вие наричате истинска толерантност, тогава проблемът е много ваш. Това е капитулация пред трудностите на диалога – диференцирайте…
нека кажа, че на събора бях техническо лице, не делегат.
Мисля също, че ако имаме достатъчно вяра, не бихме допуснали, че Господ ще ни остави. Нека не забравяме, че Нему е свидна всяка душа. Голяма грешка е да коментираме личността на този или онзи, това не е в православния дух. Можем да осъждаме деянието, но не да осъждаме, а да изобличаваме ближния, който го е извършил, защото той не е престъпник, а жертва на поднебесните духове на злобата.
Границата е едва забележима понякога, ту извършителят на изобличеното деяние ще бъде нападнат от беса на омразата и отмъстителността към този, който го е изобличил, ту ще се изкушим да посочим брата като олицетворение на порока!
Ето – Бог допуска на събора да присъстват масони и тамплиери, да влизат в олтара на храма, да богослужат ведно с миряните и останалите клирици, и не ги умъртвява за принадлежността им към кощунниците!
нека не забравяме, че и св. Атанасий не е могъл да откаже на Арий съслужение!…
ЦИТАТ:
„Господа, ако има нещо, пращайте по скайл.“
skip: svetlio_ot_varna