Първовърховният апостол
Римокатолическите теолози с право ли се позовават на думите на Господа от Евангелие от Матей: И Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:18), с цел да потвърдят и оправдаят папския примат на римския епископ в християнската Църква?
Цитираните Христови думи, отправени към апостол Петър, се срещат само в Евангелие от Матей (Мат. 16:18). Те са отговор на Христос на Петровото изповядване на вярата, съответно на разпознаването на Месия, Сина Божи, в личността на Иисус от Назарет. На Христовия въпрос какво мислят те, Неговите ученици, за това кой е Той, апостол Петър пръв от всички отговаря: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. На неговото изповядване на вярата Христос отговаря: Блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата (Мат. 16:15-19).
Непосредствено след тези думи на Петър, Иисус говори за Своето страдание, при което Петър, почувствал се достатъчно близък с Него, си присвоява свободата да Го отклонява от всичко това. Следва, в светлината на предходно изказаните думи, съвсем неочакваният отговор на Господа на Петър: Махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко (Мат. 16:23). Целият епизод първо показва силата на Петровата вяра на откровението, която го прави основа на Църквата и ключар на Небесното Царство, та още в следващия момент Петър да се покаже като човек „от плът и кръв”, тоест като такъв, който мисли само за онова, което е човешко, а не за онова, което е Божие, а то е, че кръстът по пътя към славата не може да бъде избегнат. Всичко цитирано тук създава непосредствения наративен контекст на Господните думи от Мат. 16:19, които ни интересуват тук.
За да вникнем в цялата сложност на проблематиката, свързана с този стих в Евангелие от Матей, необходимо е да разгледаме различните типове негово тълкуване в ранната отеческа екзегеза.
Типологично тълкуване
Най-старо е типологичното тълкуване. То води началото си от Ориген, писател от ІІІ век, който смятал, че Петър е символ на всеки апостол, дори и на всеки истински, духовен християнин. Ориген казва: „Наистина, само на Петър е казано: … ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят. Въпреки това изглежда, че това е казано на всички апостоли и на всички съвършени верни; защото всички са Петър, камък, и върху всички е изградена Христовата Църква, и на никого, който има такова разположение, портите адови няма да надделеят. Следователно, камък е всеки Христов ученик, който, напоен със Словото, става твърд като скала. Според това тълкуване Петър е типът на истинския, духовен и съвършен християнин, а акцентът не пада на Петър като конкрентата личност, а на вярата на Петър, на която всъщност се основава Църквата. Към това мнение се придържа и църковният писател, западният отец Тертулиан, който смята, че властта, дадена на Петър, следователно е власт да връзва и развързва на земята и същото да се случва и на небесата, тоест власт, каквато има всеки духовен християнин.
Източно тълкуване
Вторият тип тълкуване може да се срещне в Църквите на Сирия и Гърция, където камък се тълкува като Петрово изповядване на вярата. Този подход се нарича източно тълкуване. То се надгражда върху това на Ориген, който вече е направил връзката между камъка и вярата. Църковният писател Теодор Мопсуестийски смята, че Петровото изповядване „не принадлежи само на него, но се е осъществило за всички хора с това, че Той (Иисус) е нарекъл неговото изповядване камък, на който Той ще съгради Църквата Си”. И тук акцентът е повече на обещанието, дадено само на Петър като следствие от неговата вяра, а не толкова лично на него като камък. Акцентирането на вярата на Петър, върху която се изгражда Църквата, е било разпространено и на Запад. Така Амвросий Медиолански казва, че Петър има примат „в изповядването… а не в честта; … във вярата, а не в реда”.
Христологично тълкуване
Ориген и Тертулиан са поставили началото на христологичното тълкуване, чийто привърженик ще бъде блаженият Августин. Според него камък не е Петър, а самият Христос. Августин е подкрепил своето тълкуване със съответните новозаветни места: 1 Кор. 10:4 (… защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос) и 1 Кор. 3:11 (… защото друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос). Петър не е камък, а е като този, който вярва в Христос, и първи апостол, представител на Църквата. Не камъкът е взел име от Петър, а Петър от камъка, казва Августин. Петър, според Августин, е символ на цялата Църква. Основата, на която се гради Църквата, не е Петър, а Христос. Августиновото тълкуване на Мат. 16:18 е било много разпространено през Средните векове.
Римско тълкуване
Разбира се, стигаме и до римското тълкуване на цитираните стихове. То се е появило относително късно в екзегезата. Въпреки че още у Ориген и Тертулиан се срещат следи от полемиката с римския примат, все пак за пръв път в историята на Църквата на текста на Мат. 16:18, като доказателство за неприкосновения авторитет на римския епископ, се позовава римският епископ Стефан (254-257). Дотогава този стих не се е свързвал с примата на римския епископ в Църквата. На това позоваване от страна на Стефан на Мат. 16:18 в полза на примата на римския епископ отговаря много остро Киприан Картагенски, който смята, че такова тълкуване на този библейски стих е просто безумие. Именно Киприан смята, че Петър е предобраз на всеки епископ: властта на всички епископи води началото си от Петър.
Евангелието и папският примат
Както може да се види от приложената кратка ретроспекция, в ранната история на Църквата стихът Мат. 16:18 не е свързан с примата на римския епископ, а в тълкуването на този стих преобладава темата за Петровата вяра. Можем да направим извода, че от цитираните стихове по никакъв начин не може да се оправдае първенството на римския папа в Църквата, и то по няколко причини:
1) Както видяхме, целият епизод с Петър показва силата и безсилието на човека да вярва. В един момент камък, в следващия сатана, Петър изобразява динамиката и изпитанията на вярата, която не е достатъчно само веднъж да се изповяда, но е необходимо постоянно, многократно кръстно изпитване на тайната на Христовата личност. Представянето на поведението на Петър в Евангелие от Матей несъмнено съдържа типични черти на агонията на вярата, за което най-добре свидетелстват повествованията – неговият опит да се приближи към Господа, ходейки по море (Мат. 14:25-34) и отричането от Христос непосредствено преди Неговата кръстна смърт и последвалото покаяние (Мат. 26:69-75).
2) Петър е уникална историческа личност, очевидец и непосредствен участник в събитията, случили се в историята на спасението в личността на Иисус Христос. Тази негова уникалност не може да бъде наследена от никого.
3) Същото е и със „служението” на Петър. Виждаме, че в ранната Църква е преобладавало типологичното тълкуване, което е наблягало на това, че Петър е тип на всеки изповедник, на всеки християнин. Той е истински представител на ученичеството и следовничеството, и неговото „служение” или „функция” трудно може да се припише само на един определен член на Църквата, дори това да е римският епископ.
Църковно-политически злоупотреби
Накрая, можем да направим извода, че позоваването на стих Мат. 16:18, с цел оправдаване на примата на римския епископ, е опит за създаване на една църковна идеология, която в даден исторически момент е имала своята актуалност, и която напоследък е плод на определени църковно-политически амбиции. Привилегията на Петър да връзва и развързва на земята и на небето всъщност е привилегия на всички Господни ученици, които чрез апостолското пълномощие се грижат за Църквата като за лозе на Господа: Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето (Мат. 18:18; ср. Йоан. 20:23).
В този смисъл Петър е олицетворение на всеки християнин, който със своята вяра се вгражда в основите на Църквата, която е Христос, и същевременно е олицетворение на олтарното служение на онези, които са призвани първо да развързват, и след това да свързват, за което свидетелства и въпросът на Петър към Господа и Неговият отговор: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем (Мат. 18:21-22). I www.svetiapostoli.com
Превод: Татяна Филева
