Религиите са различни, а Бог?
Неотдавна прочетох книгата на Ибън Алекзандър – неврохирург, преживял извънредно ярък и подробен околосмъртен опит по време на кома, в която изпаднал след тежка инфекция. Отначало той попаднал в някакво неприятно място, но после се оказал в рая, където бил посрещнат топло от райските жители, които се разхождали из райските градини със своите райски кучета. След като се излекувал, Ибън Алекзандър написал книгата „Доказателство за рая“ и днес той продължава да проповядва своето послание.
Наскоро гледах и предаване с негово участие. Той не прави впечатление на хладнокръвен мошеник, който експлоатира модната тема за околосмъртния опит. Със сигурност вярва в това, което говори – че Бог (той го нарича „Ом“) е любов и Той не е свързан с определена земна религия. Смятам, че ученият не лъже – той действително е преживял околосмъртен опит, който е преобърнал живота му. Изводите, които прави на базата на този опит, подозрително съвпадат с представите на съвременния медиен мейнстрийм – Бог съществува, но това е „Бог на всички религии“, никакво конкретно вероучение не може да претендира за абсолютната истина за Него, всички тези църкви с техните щателно подредени богословски схеми просто не Го разбират.
Има опит, има и интерпретация. Опитът може да е истински, а интерпретацията да е продиктувана от културни предпочитания и личен опит. Всеки наш опит преминава през системата на нашите вътрешни филтри. Например, тези, които вярват в извънземните, виждат изображения на космически кораби в барелефите на маите, които на практика имат съвсем друг смисъл.
В някаква степен ние виждаме и преживяваме това, което очакваме да преживеем – но това не означава, че нашите преживявания са неистински; просто ние ги разбираме в рамките на нашия опит и очаквания. Същото е вярно и по отношение на мистичния опит – ние натрупваме върху него своите възгледи и предпочитания.
Но какво да кажем за твърденията, че Бог е над религията и опитите Той да се „опакова“ в набор от догмати са нелепи? По човешки е понятно, че в това има определена доза истина. Клайв Стейпълс Луис дава пример за човек, който след като видял морето, бил потресен и разбрал, че картите не са нищо повече от нарисуван лист хартия. Вярно е – картите не са истинското море. Да познаваш картата не значи автоматично, че познаваш морето. Но ако решим да тръгнем на морско пътешествие, няма да можем да се оправим без същата тази карта.
Ако искаме да се отправим в духовно пътешествие, неизбежно ще приемем някакви догмати. Вече самото признание на битието на личностния Бог – Бог, който ни обича, Бог, към когото можем да се обърнем на „Ти“, Бог, с Когото можем да влезем в някакви лични отношения – ще остави зад борда нашето търсене на будизма и другите нетеистични форми на религиозност. Ще ни се наложи да признаем, че някои представи за духовната реалност са погрешни и вече ще сме нарушили първото правило на политическата коректност: да се признават всички религии за еднакво ценни. Обръщайки се към Бога с молитва, ние вече отклоняваме някакви религиозни представи като погрешни.
Друг въпрос, който неминуемо ще се изпречи пред нас, е въпросът за Откровението. Разрешава ли Бог да знаем за Него повече от съобщенията на хора, преживели клинична смърт? Ако Той е заинтересован да Го познаем, дали не се е открил още на някакво друго място?
Впрочем, откъде е самата фраза „Бог е любов“? Това са думи от Библията и принадлежат на свети апостол Йоан. Той ги изрича по повод на съвършено конкретно събитие: „Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога; който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов, Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него. В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове“ (1 Йоан. 4:7–10).
Апостолът ни казва, че любовта Божия ни се е открила в личността и спасителните деяния на Иисус Христос. Бог е станал човек и е приел човешка смърт, заедно с нейния ужас, за да спаси своите паднали творения. Неговата любов не е в уверенията, а в постъпката – в съвършено конкретно, осезаемо деяние – в Жертвата.
Ние знаем, че Бог е любов, защото Христос умря заради нашите грехове. Висшата любов слезе в света във вид на човек, във всичко приличащ на нас, освен в греха, и стана Жертва заради нас, за да ни спаси за вечен живот.
Това поразително възвестяване е или истинно, или лъжливо; ние или го приемаме, или го отхвърляме. Ако приемаме, че Христос в Евангелието говори истината за Себе си, за Своята личност и Своята мисия, то другите религии просто не са ни нужни. Бог, към Когото те е трябвало да ни доведат, Сам е слязъл при нас. В тях може да има някаква частична и изкривена светлина, за нея в мрака на нощта можем и да благодарим, но Христос е Слънце, което прави колебаещите се и неверни огънчета на свещите съвсем ненужни. Но ако не приемаме Евангелието, ние още повече не можем да съхраним вярата си в това, че „всички религии говорят за истината“ – тогава ние отказваме истината на една от световните религии, християнството.
Разбира се, Бог е повече от религия; Бог е повече от свещените текстове; Бог е повече от догматите – неизмеримо повече, както океанът е повече от карта или както вселената е повече от карта на звездното небе. Но от това не следва, че картите са безполезни, че можем да минем и без тях, или че всички карти, дори тези, които си противоречат, са еднакво добри.
С Ибън Алекзандър се случва същото, както с всеки, който говори за „истината във всички религии“ – той просто добавя към вече съществуващите религии още една, собствено изобретение, основана на неговата лична интерпретация на преживения от него опит.
Но няма нужда да се изобретява каквото и да било; Бог вече е слязъл при нас, хората, за да пребъде с нас завинаги – в Иисус Христос. I www.pravmir.ru
Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска
