„Син на своя любим баща“: Движи ли се Фенер към уния с Ватикана?
Mитрополит Поликарп (Ставропулос)
Наскоро владика от Фенер нарече папата свой предстоятел, взе от него благословия за служението си и каза, че процесът на обединение на католиците и православните е на финала. Какво всъщност става?
В края на май 2021 г. наскоро назначеният за митрополит на Италия и екзарх на Южна Европа митрополит Поликарп (Ставропулос) от Вселенската патриаршия се срещна с папа Франциск. След срещата той даде интервю на агенция Vatican News, в което без излишна дипломация заяви, че уния с Рим ще има, и то в най-скоро време.
Папата като “любим баща”
Няма нищо осъдително в това, че църковен йерарх, получил назначение в страна, доминирана от друга религия или конфесия, се среща с лидера на тази конфесия. Това е обичайна дипломатическа практика, към която твърде често, да не кажем винаги, прибягват религиозните дейци.
Обикновено цел на посещенията от този род е междуконфесионалният мир и сътрудничество (там, където това позволяват църковните канони). И все пак визитата на митрополит Поликарп при папа Франциск е имала, както виждаме, съвсем друга цел. За това говори самият митрополит Поликарп: „Това бе много сърдечна среща на син с неговия любим баща, среща на епископ с неговия предстоятел и патриарх. Светият Отец има велико сърце, искрено сърце, и аз му благодарих за неговото насърчително послание, което той ми изпрати за моята интронизация, помолих го да ми даде папската си благословия за моето служение, отново в Италия и този път в качеството на епископ“.
Тоест тази среща е имала статут на среща на „епископ с неговия предстоятел“. Ще рече, че митрополит Поликарп смята папата за СВОЙ предстоятел. Възниква въпросът: в коя конфесия служи представителят на Фенер – православната или католическата? От думите му следва, че в католическата. Тази констатация се подкрепя от още един момент: митрополит Поликарп смята за необходимо да получи за служението си „папска благословия“.
Ако си спомним за историческите унии, сключвани както от владиците на Вселенската патриаршия през 1274 г. (Лионската уния) и през 1439 г. (Флорентийската уния), така и от владиците на Киевската митрополия през 1596 г. (Брестката уния), то ключов във всички тях е бил въпросът за признаването на върховната власт на папата. Приемането на римокатолическото вероучение, морални норми и другите „латинизми“ вече се е съдържало в тази главна капитулация – признаването на папата за върховен предстоятел и глава. Както виждаме, фенерският митрополит изповядва именно такова желание. Той буквално казва, че смята папа Франциск за свой предстоятел, сиреч се обявява за униат.
Третата уния – кога?
Въпреки пълния съкрушителен провал както на Лионската, така и на Флорентийската уния, днес Вселенската патриаршия се движи с пълна скорост към една трета уния, която най-вероятно ще бъде провъзгласена през 2025 г. На 13 февруари 2021 г. Вселенският патриарх Вартоломей даде поредно интервю, в което потвърди, че неговата дейност е насочена към уния с Рим, и то в най-скоро време. Няколко месеца преди това, в проповедта си на празника на апостол Андрей Първозвани той заяви, че диалогът между католици и православни ще доведе до пълно единство. При това той твърдеше, че това единство ще настъпи „въпреки възраженията на онези, които смятат икуменизма за утопия“. В новото си интервю, дадено на италианския портал Avvenire.it, главата на Фенер очерта и конкретни срокове. Той каза, че обединението може да се придвижи значително във връзка с предстоящата през 2025 г. годишнина на Първия Вселенски събор в Никея: „Несъмнено е, че 1700-годишнина на Първия Вселенски Никейски събор през 2025 г. може да даде на християнските църкви възможност да поразмишляват за своя път, за грешките от миналото и настоящето, а също така и да предприемат по-сериозни крачки“. Още по-откровен е митрополит Поликарп: „Близостта, жестовете, инициативите на папа Франциск и патриарх Вартоломей са автентични и далечни от всякакви светски и медийни аспекти. Това са двама души с еднакви мисли и чувства. Те съзнават, че трябва да действат заедно за доброто на нашето проблемно човечество, което през последно време е обезпокоено още повече от кризата в областта на здравеопазването и икономическата криза, предизвикана от пандемията на коронавируса. Пътят на католиците и православните към пълно единство под водачеството на Светия Дух се приближава към финала. Мисля, че на ниво вярващи тази цел е вече постигната…“.
Интересно е разбирането на фенерския владика за проблемите, пред които са изправени днес католицизмът и Православието. Това е „кризата в областта на здравеопазването и икономическата криза“. Нито дума за греха, разяждащ човешкия род, нито дума за смъртта, която господарува над хората, нито дума за Христос и спасението на душата! Важни са само здравеопазването и икономиката. Това е твърде красноречиво свидетелство за религиозното съзнание на архиерея на Константинопол. При това той дава интервю не на някакво светско издание, читателите на което едва ли се интересуват от въпроса за греха и спасението. Не, владика Поликарп изповядва убежденията си пред главната информационна агенция на Ватикана, религиозното издание Vatican News.
Заявлението, че „пътят на католиците и православните към пълно единство… се приближава към финала“ още веднъж потвърждава впечатлението, че и във Ватикана, и във Фенер е налице съвсем отчетливо виждане за сроковете, в които ще бъде провъзгласена унията. И тези срокове включват не десетилетия, а броени години. И патриарх Вартоломей, и папа Франциск искат да влязат в историята като обединители на Православието и католицизма. Впрочем, терминът „обединение“ не е много подходящ. Никакво „обединение“ няма да има. Ще има присъединение на предателите на Православието към латинците, както е било при всички исторически унии, с признаване на властта на папата и приемане на всички римокатолически догми. И митрополит Поликарп говори именно за това. Думите на човек, който заявява съвсем откровено, че срещата му с папата е била „среща на син с неговия любим баща, среща на епископ с неговия предстоятел и патриарх“, изразяват едно съвсем очевидно униатско съзнание.
Пътят към катастрофата
Историята ни учи само на едно – че на нищо не ни учи. Тази иронична забележка е напълно приложима към днешните йерарси на Вселенската патриаршия. Резултатът на Лионската и Флорентийската унии е бил много прост – духовенството и вярващият народ не са ги приели, и архиереите, подписали тези унии, са понесли със себе си печата на предателството и позора. Не са ги приемали в собствените им епархии, отказвали са се да служат заедно с тях, и мнозина от тях в края на краищата са се разкаяли жестоко за стореното. Днес фанариотите се готвят да стъпят още веднъж върху същата мина. Не е сигурно, впрочем, че мината ще се взриви по същия начин под краката им. Някои обстоятелства ни карат да мислим, че готвещата се уния може да се окаже по-успешна от предишните. Въпреки факта, че и патриарх Вартоломей, и мнозина други йерарси на Фенер в течение на последните години постоянно изпращат в публичното пространство сигнали за обединение с Ватикана, ние почти не чуваме възражения срещу това намерение от недрата на самата Вселенска патриаршия. Така, както не чухме и нито един по-значителен протест срещу намесата на Фенер в църковните дела на Украйна. Вероятно можем да си го обясним с това, че патриарх Вартоломей от самото начало на своето патриаршество провежда политика на поставяне на лоялни лично нему хора на всички нива в патриаршията.
Такива протести обаче звучат доста високо от другите Поместни църкви, и то от онези, които е прието да се свързват с „гръцкия свят“. Последен такъв протест бе отвореното писмо на Пирейския митрополит Серафим от Еладската православна църква. „Не ни учудва, че спрямо папата Поликарп се усеща „син на своя любим баща„. Това, че Поликарп смята за свой баща еретика и узурпатора на патриаршеския престол на Рим или който и да било друг, си е проблем на самия Поликарп. Учудва ни обаче, че Поликарп, който е епископ на Православната църква, нарича един неразкаян еретик свой патриарх“.
Учудвайки се на толкова откровените изказвания на митрополит Поликарп, митрополит Серафим си задава въпроса защо Поликарп е толкова сигурен, че „пътят на православните и католиците към пълно единство се приближава към финала“: „Знае ли той нещо, което е скрито от вярващия народ? Дали не е „издал тайната„? Доколко верни са слуховете за подготвяния „съюз на църквите“?
И още едно обстоятелство не е научило на нищо фанариотите. Вероятно в своите планове за „трета уния“ те се надяват, че ще получат решаващото съдействие на американския Държавен департамент, та нали и предишните унии са били прокарвани от светските власти. Фактът обаче, че Държавният департамент на САЩ въпреки тригодишните си усилия така и не можа да склони повечето Поместни църкви към признаване на неканоничната „църква на Украйна“, навежда на мисълта, че той не е чак толкова всесилен и да се разчита, че с негова помощ всички Поместни църкви ще бъдат накарани да приемат унията с Рим, е доста наивно. В действителност дори в „гръцките“ църкви желаещите да встъпят в уния са много по-малко от искрените поклонници на Вселенския патриарх. Та нали в крайна сметка едно е да държиш за „величието“ на „елинизма“ в рамките на Православието, а съвсем друго е да предадеш окончателно Православието и да се подчиниш на Ватикана. Въпреки че и първото е далеч от Евангелието, второто вече на нищо не прилича.
Ето защо можем да предположим, че архиереите, готови по примера на патриарх Вартоломей да се присъединят към авантюрата с „третата уния“, няма да са чак толкова много. Може би ще го последват повечето владици от собствената му патриаршия, но в другите Поместни църкви ще има мощно противодействие, богословски и исторически обосновано и подкрепено от авторитета на такива хора като Пирейския митрополит Серафим, Лимасолския Атанасий и много други. Особено важен е гласът на Света Гора. Най-вероятно повечето светогорски манастири ще се изкажат решително против унията.
В края на краищата привържениците на унията ги очаква също толкова безславен край, както и техните предшественици, печат на предателство и позор, който, разбира се, може да бъде измит от искрено разкаяние. Именно към разкаяние призовава митрополит Поликарп Пирейският митрополит Серафим в своето писмо:
„Да признаеш грешката си, да се покаеш – това не е проява на страхливост, а основна християнска добродетел и героизъм!“
Превод: Андрей Романов
Източник: Съюз на православните журналисти на Украйна (spzh.news)
