Скритите години на Иисус
Бил ли е Иисус Христос в Индия?
Къде е бил и какво е правил Иисус от 12- до 30-годишна възраст? Евангелията мълчат по този въпрос. В наше време широко разпространение получиха теориите, според които по това време Иисус бил посетил Индия и Тибет и се обучавал на езотерична източна мъдрост при тамошните мъдреци. Твърди се дори, че съществува тъй нареченото “Тибетско Евангелие” за Иисус. Каква е истината?
Евангелията наистина не споменават нищо или почти нищо за един голям период от живота на Спасителя – от раждането Му до момента, в който Той започва публичната си проповед. Само Евангелие от Лука нарушава това мълчание, като говори за появата на дванайсетгодишния Иисус в Храма:
“И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника; а когато се връщаха, след свършване на празничните дни, отрокът Иисус остана в Иерусалим; и не забелязаха това Иосиф и майка Му. Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници; и като Го не намериха, върнаха се в Иерусалим и Го търсеха. Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва; всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му. И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим. Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? Но те не разбраха казаните от Него думи. Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше” (Лук. 2:42-52).
В следващия епизод се говори вече за времето, когато Господ е бил “на около трийсет години”: “Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години” (Лук. 3:23). За осемнадесетте години, изминали между тези две събития, няма сведения, и много хора са се опитвали — и се опитват и до ден днешен — да запълнят тази празнина.
Има една средновековна английска легенда, според която младият Иисус бил посетил Англия и живял в селцето Приди в Съмърсет. Въпреки че това очевидно е само една трогателна фантазия на средновековното благочестие, има хора, които вярват сериозно в тази теория. У нас обаче малцина са чували за нея.
По-известни са теориите, че Иисус по това време е пътешествал на Изток — в Тибет или Индия. Те и до днес са доста популярни и си струва да ги разгледаме.
Френският писател Луи Жаколио пръв изказал идеята, че индуизмът е оказал влияние върху Иисус и християнството, в Русия той е по-известен като автор на приключенски романи. В своя труд “Индийската Библия, или животът на Иезеус Кристна” Жаколио твърди, че между индийските легенди за бог Кришна и Евангелието има дълбоко сходство, и че самото Евангелие не е нищо друго, освен преработка на индийски материал. Жаколио смята, че думата “Христос” произлиза от “Кришна” — идея, впоследствие подета с въодушевление от “Обществото за Кришна съзнание” — и обяснява името “Иисус” със санскритската дума “Иезеус”, означаваща “чиста същност”. Наистина още тогава изтъкнатият германски изтоковед и лингвист Макс Мюлер отбелязва, че такава дума в санскрит не съществува и че тя просто е измислена от Жаколио. Въпреки че Жаколио не е твърдял, че Иисус е бил в Индия, именно той е родоначалник на мита за “индийските години”.
Идеята получава развитие в книгата “Тибетско Евангелие” на руския офицер Николай Нотович, излязла на френски през 1894 г. Нотович твърди, че през 1887 г. е посетил будисткия манастир Химис в Кашмир. Там по негови думи той научил за съществуването на документ, озаглавен “Животът на свети Иса, най-добрия от човешките синове”.
Според “Тибетското Евангелие” на 15-годишна възраст Иисус се отправил на Изток, за да се “усъвършенства в божественото слово и да изучи законите на великия Буда”. “След като научил до съвършенство езика Пали, праведният Иса се отдал на изучаване на свещените свитъци на сутрите. След шест години Иса, когото Буда избрал да разпространява неговото свето слово, можел да обяснява в съвършена степен свещените свитъци. Тогава той, напускайки Непал и Хималайските планини, слязъл в долината Раджпутана и се насочил на запад, проповядвайки на различните народи за висшето съвършенство на човека”.
Практически веднага след публикацията на този текст той бил подложен на рязка критика от страна на специалистите — все същият Макс Мюлер заявил, че монасите или са се пошегували с Нотович, или той просто е изфабрикувал текста. Мюлер писал на игумена на манастира и онзи отговорил, че през последните 15 години нито един европеец не е посещавал манастира и че той не знае нищо за документите, на които се позовава Нотович. Джеймс Арчибалд Дъглас, професор в държавния колеж в индийския град Агра, също посетил през 1895 г. манастира, за който говори Нотович. По негови думи игуменът никога през живота си не е виждал Нотович и характеризира всичките му изказвания като “Лъжа и нищо друго, освен лъжа!”
Всички тези опровержения обаче не попречили на популярността на “Тибетското Евангелие”. На фона на всеобщия интерес към “източната духовност” и различните проекти за обединение на световните религии се чули гласове в защита на неговата автентичност. Последователят на Рамакришна Свами Абхедананда през 1922 г. решил самостоятелно да открие първоизточниците на Нотович и в книгата си “Пътешествие до Кашмир и Тибет” твърди, че е успял. Известният руски художник и мистик Николай Рьорих заявява през 1925 г., че “в Химис наистина се пази стар тибетски превод от манускрипт, който е написан на пали и се намира в известен манастир недалеч от Лхаса. Най-после стана ясна приемствеността на очевидците. Лъжите, че това било фалшификат, са разрушени”.
Трябва да отбележим, че и Блаватска, и Рьорих се радваха на огромна популярност сред нашата интелигенция по съветско и постсъветско време, и най-вече благодарение на тях версията за “Иисус в Индия” бе пусната в широко обръщение. Причината за устойчивата популярност на тази теория е ясна — това е увлечението по “източната духовност”, която дава приятно усещане за причастност към някакви тайни, към висш духовен опит, без да изисква при това каквато и да е духовна дисциплина и покаяние, и желанието в тази “духовност” да бъдат вписани по някакъв начин всички значими религиозни фигури на човечеството — и преди всичко, разбира се, Иисус Христос.
И все пак факт е, че твърденията за това, че Иисус е бил в Индия, се появяват не по-рано от последната четвърт на XIX в. и не намират никакви потвърждения в Новия Завет, нещо повече — те противоречат напълно на Библията, в която е много сложно да се намерят каквито и да е паралели с индийската духовност.
Какво в действителност можем да кажем за скритите години на Иисус? Евангелията не говорят за тях подробно, но съдържат косвени указания за това, че през тях Той е живял простия живот на скромен занаятчия — дърводелец.
Например в Евангелието от Марка четем: “Оттам Той излезе и отиде в родното Си място; а учениците Му Го следваха. Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му? Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иаков, Иосия, Иуда и Симон? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си” (Марк. 6:1-4). Това означава, че хората са познавали прекрасно Иисус от предишния Му живот — Той израснал пред очите им и живял заедно с тях; изглеждало им невероятно, че у Него може да има някакво непознато за тях величие.
За Църквата този период на мълчание също е важен — той показва смирението на Господа, станал човек и живял никому неизвестен в бедност и мизерия, работейки тежък труд. С това Той въздигнал достойнството на простите хора и показал висотата на простия всекидневен труд. | Foma.ru
Превод: Андрей Романов
