Спасете децата

Наскоро у нас (в Румъния – прев.) забраниха еднополовите бракове. На 9 май 2017 г. румънският парламент внесе поправка в конституцията, според която “семейството е основано върху доброволен брак, сключен между мъж и жена”. По-рано, в текстовете на конституциите от 1991 г. и 2003 г., семейството се определяше като съюз, “основан върху доброволно сключен брак между съпрузите”, което се тълкуваше от хомосексуалното лоби като разрешение за еднополови “бракове”. Сега обаче на това бе казано твърдо “не”: за поправката гласуваха 232 народни представители, против – 22, и още 13 се въздържаха. 

30 чуждестранни посолства в Букурещ протестираха бурно срещу това решение на парламента. Още на 11 май те излязоха със съвместна декларация в подкрепа на румънските ЛГБТ, в която освен всичко друго се обявяваше незабавното провеждане на гей-парад на 20 май в самия център на столицата, пред Триумфалната арка. Декларацията беше подписана от посланиците на следните държави: Австралия, Австрия, Аргентина, Белгия, Бразилия, Великобритания, Германия, Холандия, Дания, Естония, Израел, Ирландия, Испания, Италия, Канада, Кипър, Мексико, Нова Зеландия, Норвегия, Португалия, Сърбия, Словения, САЩ, Финландия, Франция, Чехия, Чили, Швейцария, Швеция, а също и представителят на Еврокомисията. 

Какво да кажем за всичко това?

Христос ни призовава да излезем, както е излязъл Закхей, от това греховно състояние, към което се движи човечеството – към тотално падение, към Содом и Гомор. Знаем, че там, в Содом и Гомор, са се вършели грехове против естеството, грехове, които някои днес се опитват да узаконят. И ние прекрасно знаем, че посланиците на чуждите страни крачат по време на шествията в Букурещ начело на онези, които вършат противоестествени грехове, и че точно те се опитват с измама да наложат “сексуално възпитание” в румънското училище. Мнозина обаче все още не разбират, че това е измама: казват им, че децата ще бъдат учени да се предпазват от греха, а в действителност това не е нищо друго освен пропаганда на греха. И тази пропаганда по всички възможни начини се старае да проникне в нашите домове, в душата на детето; искат да я вкарат и в училище. 

Днешните деца не тичат, не скачат, не играят, те си седят на едно място, забили нос в своите телефони. Поне да нямаше интернет в тези телефони… Това е поредната съблазън, свързана с технологиите от този род. В началото казваха, че който иска, ще има такъв телефон: искаш ли да го имаш – заповядай, не искаш ли – недей. Днес обаче той стана задължителен: ако го нямаш, и работа няма да намериш. Същото се случи и с интернет. Кой ни задължаваше да го имаме в началото? Но сега вече не е така. 

Същото важи и за кредитната карта – който иска, нека да си я има, никой не те задължава към това. Но ето че само по нея получаваш намаления и различни предимства, ти вече не плащаш за някоя поредна стока, имаш маса преимущества, ако си “клиент”. И хората, които предпочитат удобството, или броят всяка стотинка, или пестят времето си, за да не чакат на опашки, а да плащат онлайн, се поддават на тази измама. Стават зависими и длъжници.

Живеем във век на измамата, когато богатите, които управляват този свят, се обогатяват още повече от войните: войните с тяхната индустрия на въоръженията са станали за тях източник на печалба. Да не говорим пък за черната индустрия на порнографията, която носи огромни доходи на САЩ и други страни – и те го разпространяват това по целия свят. 

Тези хора обаче говорят друго: че ни желаят доброто, че ни помагат и ни дават кредити, за да станем и ние демократични и цивилизовани. Но как в действителност са нещата с тези кредити? Ще ви дам един пример. 

Някой иска да ви продаде нещо и иска за него хиляда евро. Вие му казвате: 

– Но аз нямам толкова пари! 

А той ви казва: 

– Нямаш пари ли? Тогава ще ти дам назаем хиляда евро. 

И ви пробутва своята стока, а после казва: 

– Ще ми върнеш хиляда и триста! 

И по този начин той хем ви пробутва своята стока, хем си връща парите с лихва. Ето такива са нашите “доброжелатели”: парите се връщат при тях, а нашето производство лежи като труп, нали всичко купуваме от тях. Човекът отива в супермаркета, а там почти всички стоки са чуждестранни и парите се връщат при тях. 

Всичко това не може да ни доведе до нищо друго освен до колапс: вземаш пари назаем, връщаш ги, купуваш тяхната стока, пък им даваш и лихва на всичкото отгоре. 

И още нещо. Не стига, че му купуваш стоката и му връщаш парите с лихва, той иска и още – да въведе свой ред в дома ти. И започва постоянен контрол: той ти влиза в къщата, за да види какво имаш в хладилника, как се държиш със семейството си, как възпитаваш децата си… Това е онази “цивилизация”, към която вървим. 

Ние бихме могли да бъдем процъфтяваща страна и бихме спечелили много, ако бяхме независими, ако бяхме стопани на своята страна и своята държава. Тогава, ако си господар в собствената си страна, ти можеш да приемаш онези закони, които искаш, да имаш онова училище, което искаш, и никой няма да посмее да налага на децата ти (хомо)сексуално възпитание и да ги “защитава” от теб, отнемайки ги от родителите им и вършейки всякакви други подобни безумия. 

Христос ни призовава да се издигнем над това, което сме, а в момента виждате какъв разврат царува в света. Всеки ден чуваш, че се е разпаднало това семейство, онова семейство… Жената изоставя мъжа си, защото е намерила друг, с повече пари. Впрочем, случва се и обратното и не трябва да хвърляме цялата вина върху жените, та нали те грешат не сами, а заедно с мъжете и заради тях. И ето че вместо да се покланя на Бога, човекът вече се покланя на идола на парите, просперитета, секса, и вече ни е много трудно да се променим: в душата ни царува мръсотия и мрак. 

Христос казва: 

– Остави всичко и Ме последвай. 

И ние чуваме това, но не се радваме, а ни става криво. Така му станало криво и на богатия, когато Христос му казал: 

– Раздай всичко на бедните, ела и върви след Мен (Мат. 19:21). 

А на него това не му харесало. Така и днешният човек не може да изостави този свят и да тръгне след Него, защото е приучен и към телевизора, и към греха, и към секса, и към алкохола – оттам черпи своя допамин, хормона на щастието. 

А Бог казва: 

– Тази нощ ще ти се вземе душата (Лук. 12:20). 

Какво значи “тази нощ”? Това значи, че в това зло, в което живееш, в блудството, в което живееш, ти ще погубиш душата си. Човек не мисли за това, но всеки ден може да се окаже за него последен. Ти помагаше ли на бедните, делеше ли залъка си с гладните, вършеше ли добри дела? Изкупи ли греховете си? Обърна ли гръб на този свят?  

Смъртта идва като крадец. Когато всички се веселят, нека се замислим за това, че тези минути могат да станат последни за нас. 

Всеки миг трябва да бъдем бдителни. Евангелието казва, че за всяка дума ще дадем отговор, за всичко, което правим, за всичките си дела (Мат. 12:36). Да не забравяме и децата си, да ги водим по един по-добър път, по пътя към Христос. 

В житието на св. Нягое Басараб, войвода на Влашкото княжество, се казва, че той изпращал децата си да живеят в нуждаещи се семейства. Изпратил например единия си син в бедна къща, където имало много деца, за да види какво значи да живееш скромно и отрудено, защото в действителност именно трудът носи радост. 

А радостта, на която трябва да научим нашите деца, е тази – да се научат да се радват на добрите дела на своите ръце: да подреждат къщата, да се грижат за своите братчета и сестричета, да се радват на това как от семенцето пораства растение, да се радват на плодовете на дървото, което са посадили. 

И тъй, радост от труда и простота. Виждате ли колко сме се отдалечили от тази простота? 

По-рано беше обичайно жената да се грижи за дома, а мъжът да работи. А какво е сега? И жените, и мъжете трябва да работят, защото иначе няма да могат да се издържат. По-рано жената можеше да се посвети на децата си. А сега тя дори не ще да има деца, нали си има работа, всякакви задължения. И все отлага по различни причини, докато не се окаже, че е излязла от детеродна възраст. 

Едно време стопанката имаше време и за своята градинка, от която черпеше здрави продукти и ги даваше на децата си – не днешните купешки пластмасови боклуци, отровени от пестициди и хормони. И мъжът носеше вкъщи своя доход, и той стигаше; парите, разбира се, бяха по-малко от сега, но тогава и животът беше много по-лесен, много по-скромен. А сега вече не можем да живеем така, защото сме роби на потреблението и трябва да купуваме на децата си всичко, нали те трябва да имат всичко: телефони, таблети, компютри. Всичко това е много скъпо, но трябва да се купува, и затова трябва да работят и мама, и татко. 

Виждате ли накъде отива нашето общество? Дори и деца вече не щем  да раждаме, предпазваме се от тях, огорчавайки с това Бога, и живеем всъщност в блудство. Вече не се радваме на децата, а те го усещат, те всичко усещат. Дори здрава храна не можем да им дадем – нито за тялото, нито за душата. И така обществото ни деградира. Детето не може да бъде нито здраво, нито възпитано, ако сме го зарязали на произвола на технологиите – телевизора, интернет. 

Спасявайте децата. Спасявайте се и вие. Да се учим на правилен живот, да бъдем не роби на този свят, а синове Божи. Амин. | Cuvantul Ortodox, Pravoslavie.ru 

Превод: Андрей Романов