Споделени размисли на Рилските езера



Може да харесате още...

4 коментара

  1. Траянка Георгиева каза:

    Наистина спасението на България е в Църквата, както казва преподавателят ни, на чиито лекции идват не само студенти. Винаги има и други желаещи да се насладят на вдъхновението с което преподава.
    Сръбският епископ Николай Велимирович е учил не само своя народ, той е поучавол и нас. Но ние сме си опак род. И плодовете са налице
    . В момента ние нямаме елит. Всичко е с краката нагоре. Няма кой да каже една човешка дума на народа. Да му каже, че Бог го обича, да му посочи правия път, да го заведе в Църквата. Това трябва да направят богословите, на там се усвоява самоцелно такъв език и стил, че на проникновенното, от сърце, чисто човешко изказване на чувство се гледа от високоумните и топло-хладните с пренебрежение и отвисоко. Така, че преподаватели като д-р.Павел Павлов са особенно ценни и изключително необходими в науката богословие.

  2. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Не знам кое ценното на колегата Павлов, но доста странни разбирания има за християнската антропология: „Ние имаме тяло и душа, нямаме само духовно измерение. Това разбиране за духовното се изразява от гностическото учение, което говори за отделна душа и отделно тяло.“

    Твърдението, че нямаме дух, грубо противоречи на Библията. Човек е трисъставен – дух, душа (инстинкти) и тяло. Гностицизмът не отрича съединението на душата с тялото, но смята душата за несътворена, т.е. тя е божествена искра в човека, изпратена тук за наказание.

  3. Пламен Евгениев Сивов каза:

    Преполагам, че П. Павлов е имал предвид „ние имаме и тяло, и душа“ – по-нататък става ясно, че точно в отделянето на двете е проблемът. Текстът очевидно е бил изговорен, не написан и това обяснява някои по-разговорни форми.

  4. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Християнството не е монизъм, а умерен дуализъм. Тялото, душата и духът са съединени в земния ни живот и често си противоборстват. При събитието, което наричаме „смърт“, тялото и душата умират. Но, обективно погледнато, елементите на тялото не могат да изчезнат, а преминават в кръговрата на природата и рано или късно влизат в други тела. Душата (инстинктите) се прекратява, в което е голямата ирония. Духът се отделя от тялото и се слива с Бога.

    Руските евреи в края на империята –
    http://archiman.livejournal.com/