Стандарт: Партиите са дяволско изкушение за църквата

Източник: Стандарт

Отец Боян Саръев се отказа да участва в "битката за Сталинград". Тоест да се кандидатира за кмет на Кърджали от името на ГЕРБ, "Атака" и ВМРО. Дали заради забраната от Пловдивския митрополит Николай, или поради други причини – това най-добре го знае самият отец. По-важното е, че църквата ни не се остави да бъде прелъстена от политиката.

Партиите и властта са голямо изкушение, но крият и големи рискове. Особено за Божите служители.

Сам Господ Исус Христос е казал: "Отдайте, прочия, кесаревото – кесарю, а Божето Богу" (Мат. 22). С една дума, нека духовниците не се занимават с политика. Поне не и директно.
За съжаление българската история ни дава доста примери в обратния смисъл – когато обреклите се да служат на Бога се бъркат в делата на светската власт. Още през ХIV век патриарх Евтимий се заема да отбранява Търново от султана, без да знае какво е имал наум цар Иван Шишман, като се е обявил за негов васал. Героично, но недалновидно.

И в по-ново време православните отци от всякакъв ранг са се набърквали в политика и в избори. Митрополит Климент (Васил Друмев) даже става премиер през 1886 г. Вярно, само за три дена, но е в списъка. Достатъчно, за да се изживява след това като "българския кардинал Ришельо", както го иронизира Симеон Радев.

Истинският "попски взрив" в политиката обаче избухна след 1989 г. По-възрастните си спомнят нощните бдения на отец Христофор Събев или разсъжденията на тема "умерен расизъм" на отец Георги Гелеменов. Както и депутатските мандати на покойния Старозагорски митрополит Панкратий във Великото народно събрание и на неговия днешен наследник, тогава още епископ, Галактион – в 36-ото обикновено.

Само че такива изяви не само са в разрез с църковната доктрина, според която "Няма власт, която да не от Бога" (Рим. 13:1). Те просто са несъвместими със самата същност на Църквата като институция. Един духовник не може да дели вярващите на "наши" и "чужди". Не може да не дадеш причастие и благословия на прекрачилия Божия храм мирянин, защото не е гласувал за теб. Всеки експеримент в това отношение води до разкол в самата църква, както се убедихме от собствен опит.

В конкретния случай с Кърджали нещата биха станали още по-лоши. Оставяме настрана как би се справил Боян Саръев с кметските си задължения, ако беше се кандидатирал и беше избран. Самото издигане на православен духовник би придало на изборите не само етнически, но и религиозен оттенък. А на Балканите най-лесно се хващат за гушите заради едната вяра.

Като родопчанин отец Саръев разбира много добре това. И не трябва да съжалява, че граденият му почти две десетилетия авторитет няма да бъде похарчен за политически цели. Той няма нужда от по-голямо признание от това, което вече си е създал сам със своята пастирска и родолюбива дейност.

А кметските почести? А славата? Те, както е казано, принадлежат на Бога.