Толстой и Църквата: война без мир?



БЛИЗКИ ТЕМИ:

7 коментара

  1. Иван Иванов каза:

    Само като известен контрапункт реших да отбележа, че най-вероятно в Руската православна църква от времето на Толстой(а и не само, разбира се), освен автентично християнство е имало и мракобесие и извращения!… Нека си припомняме по-често книгата на св. Мария Скобцова за различните стилове на църковен живот. От гледната точка на изброените не дотам или изцяло неприемливи такива (стилове), не е чак толкова трудно да се разбере ([b]не казвам, в случая, оправдае!!!)[/b] част от мотивацията на Толстой за отхвърлянето на тази църква!

  2. Людмила каза:

    „Само като известен контрапункт реших да отбележа, че най-вероятно в Руската православна църква от времето на Толстой(а и не само, разбира се), освен автентично християнство е имало и мракобесие и извращения!…“

    „Мракобесие и извращения“ е имало и в българската църква, така, че подобна злобна забележка не ни прави повече християни от руснаците. И сега халът на нашата църква е може би най-плачевният вред всички православни църкви. Нека не дирим чуждите кусури, а да се заемем с нашите.

  3. Теология ШУ каза:

    Догматика св. Григория Ниссийского, безплатна книга –
    http://depositfiles.com/en/files/24ayr7iwe

  4. Ф.Николов каза:

    Като твърд поддръжник на аристократическата идея (не на хриситянските измишльотини по отношение на нея) казусът граф Толстой ме интересува дотолкова, доколкото идва за пореден път да докаже, че народите на изтока не могат да създадат аристокрация по западно-европески образец, т.е. твърдо качествено разделяне [u]в рамките[/u] на самия народ/нация. На изток в най-добрия случай биха могли да се създадат интелектуални „аристокрации” или някакви типове на първобитно-безлично родово почитание, което според повърхностното мислене на народите на изтока може да мине за аристокрация. Но както казва Шпенглер: „всички (народи) имат предшественици…един стар род не означава просто редица от предци, а от предци, които поколения наред са живели по висините на историята и не само са имали, но и са били съдба, в чиято кръв чрез столетен опит формата на събитията е била изваяна до съвършенство.“ Не историческото почитание на предците създава аристокрацията, не е достатъчна просто традицията.

  5. Ф.Николов каза:

    Строгото съсловно разграничение по ценност и начин на живот от народамасата и техните опростенчески морални (религиозни) имепартиви е задължително условие за поддържането и възпроизводството на многоаспектната природа на всеки аристократ. Вътрешното, чувстваното разстояние е съдбовно и като такова непреодолимо, отговорът на което е ненавист и презрение от народа, т.е. от неговите общозадължителни ценности. Тук обаче не трябва да се бъркат категориите; нито притежанието, нито политическата власт, нито дори интелектуалните възможности създават пропастта между двата типа живот, тук става въпрос за органично несъответствие между пълнотата и многообразието на живота оформено чрез отглеждане и закаляване, без да се отрича самия живот, а като негово висше преодоляване и изначално отричащите ценности на страхливите или зависимите според десетки фактори хора (народ), които като отслабени организми намират сила единствено в механичния сбор в колектив притежаващ вечна съхранявяща истина.

  6. Ф.Николов каза:

    В този смисъл мога да разбера граф Толстой, че не е искал да се занимава с религиозни глупости, но не мога да разбера, как като аристократ би могъл да си помисли да създава някакви религиозни сурогати, които са общозадължителни; поради това и се осъмнявам, че изкуствено създаденото от централнатаа власт съсловие „дворянство” и поземлена аристокрация в Русия е отговаряло на действителното положение по ранг в обществото, а не е било просто формално/функционално преместване на някакви хора, на някакви позиции по западно обществен образец в дълбоко несъответствие с широко народната славянска душа и нейните импулси, чувства и нравственост.

  7. Стефан Чурешки каза:

    Въпросът с отлъчванията и съответно канонизациите на Църквата е въпрос на нейната способност да разпознава явленията и на базата на казаното от Христос, че който не е против нас, той е с нас да извърши съответните процедури. За жалост и православната Църква е вършила престъпления против личността и е унищожавала неудобни хора, вършейки това не заради спасението на душите им, а заради конкуренция, сляп догматизъм и верски фанатизъм. Тези недъзи на попщината личат и днес в споровете около личностите на Ванга и Петър Дънов, макар двамата да не отричаха християнските ценности, а Ванга дори заричаше хората да се кръщават и стана ктитор на православен храм. Във всяка една институция, в това число и Църквата има нива на комуникация с народа и тези нива често са изградени от хора, които може да не са догматично чисти, но са близо до хората и могат да им помогнат по всички начини, известни от историята на интегралното християнство. В този смисъл Толстой, отлъчен от РПЦ, стои близо до народа.

Споделете в социалните мрежи