Християнското малцинство в Ирак и карикатурите на Мохамед
Източник: dw-world.de
Конфликтът около карикатурите на пророка Мохамед и убийството на един католически свещеник в Турция увеличиха рязко несигурността, характерна поначало за живота на християнските малцинства в ислямския свят. Ангелика Дитшайд се спира на положението на християните в Ирак:
В столицата Багдад и северния иракски град Киркук напоследък бяха извършени серия от явно координирани бомбени акции срещу християнски черкви, принадлежащи на различни изповедания. Убити бяха поне трима души. При други инциденти студенти християни от университетите в Багдад и Мосул бяха нападнати от състудентите си и оплюти като “неверници” и “американски агенти”. Съществуват опасения, че новият изблик на ислямска омраза ще накара иракските християни да потърсят спасение в северната кюрдска част на Ирак или в чужбина. Тилман Цюлх, който е председател на германското Дружество за солидарност със застрашените народи, обяснява причините за актуалния изблик на насилие срещу християните:
“Съществуват различни мотиви. От една страна говорещите арамейски език християни, наричани асирийци или халдейци, участваха в дългогодишната съпротива на кюрдите в северен Ирак. Много от тях загинаха в тази борба. Стотици техни села, черкви и манастири бяха разрушени от режима на Садам Хюсеин. От друга страна преобладаващото мнозинство от тях се насочи накрая на юг, като мнозина се установиха в столицата Багдад. Те бяха лоялни, просто нямаха друга алтернатива. Това може да обясни умствената нагласа на онези, които са против християните. Но не е изключено също това да е част от кампания против всички онези, които ислямистите смятат за част от Запада или изобщо модернизацията.”
Антихристиянските погроми в миналото предизвикаха няколко вълни от бежанци. Президентът на кюрдския регион Масуд Барзани предложи убежище на асирийско-халдейското население. Кюрдистан е най-стабилната и най-сигурна област на Ирак. Не само съвместната им борба – има и други причини за готовността на кюрдите да окажат помощ на християните. Ето отново Тилман Цюлх:
“Християните отдавна са били преследвани в тази част на Месопотамия. Тези християни, говорещи арамейски език, са били репресирани заедно с арменците. За съжаление не малко кюрди, особено в Турция, са участвали в гоненията. Така че сега кюрдите в северен Ирак искат да забравят миналото и да заживеят заедно в мир. Освен това много кюрди и християни са прозападно настроени и искат създаването на модерно общество.”
Над 18 хиляди християни са се установили вече в кюрдския север. За тях бяха построени трийсет нови села, със съответната инфраструктура. Властите им обещават също земя и съдействие в строителството.
Едно чудесно четиво с възможно най-точно заглавие.
Е разбира се неугодно за доста съвременници за което именно Горан Благоев заслужи нашите /на семейството ми и моите благодарностти.
Ако си или си „мислиш “ че си Православен християнин „Истории за плач и надежда “ е един чудесен ориентир за теб!Благодарим Горан