9 май: Победата като чудо
Колко книги има за Втората световна война! Спомени и романи, исторически изследвания и сборници с документи… И въпреки това излиза, че най-главното e останало неизвестно.
Е да… Много от писаното е вярно.
Да, знаем, че веднага след разтоварването си от влаковете, често пъти дори направо под дъжда и снега са започвали работата си евакуираните заводи.
Да… До последно са се биели руските войници и в Брест, и в Смоленск.
И причините за големите руски загуби са известни — незавършеното превъоръжаване на армията, внезапното нападение на Хитлер… А от друга страна — работещата за Германия промишленост на цяла Европа, големият боен опит, натрупан от германските войници и генерали.
Всичко това е така.
Но как да обясним това, че стигайки до първата градска трамвайна спирка в покрайнините на Ленинград — а този трамвай отива право в центъра на града! — германците не мръдват от тази спирка цели две години, а накрая изобщо не успяват да превземат града?
Да, бранителите на града показват чудеса на храброст и героизъм, но нима бойците, бранили преди това Брест, Киев или Смоленск, не са били храбри? Малко ли подвизи са извършили войниците на разгромените от германските войски по пътя към Ленинград руски дивизии и корпуси?
Ами бранителите на Москва? Помитайки всички отбранителни линии, танковите колони на германците излизат на Волоколамското шосе, и само шепа панфиловци прикрива столицата, и изведнъж тъкмо тази рота спира германските пълчища, цялата тази нацистка армада, която не са могли да спрат руските армии, загинали в околностите на Москва…
И вече съвсем неразбираемо е случилото се в Сталинград. Изминалите с лекота хиляди километри хитлеристи не успяват да изминат последните десетина метра до Волга.
Нека да се опитаме да разберем: кой и с кого се е биел по време на тази война? Германия и СССР? Нацистите и комунистите? Тези две алтернативи не само че не са способни да обяснят чудото, което очевидно се съдържа в победата; те не отразяват напълно дори самата реалност на военните действия.
Да пробваме да видим фактите такива, каквито са.
Да си спомним, че войната започва на 22 юни 1941 г., в деня на Всички руски светии. И завършва на 6 май, на Гергьовден, защото тъкмо на следващия ден, 7 май, Германия подписва в Реймс предварителния протокол за безусловна капитулация. А на 6 май 1945 г. се пада и Великден.
Една съвсем друга война се разкрива пред нас, когато съпоставяме датите й с църковния календар.
Могат да се дават десетки обяснения за това, че Хитлер е избрал тъкмо 22 юни за нападението си срещу Русия, но никое от тях не е способно да обясни главното — че именно в деня на Всички Светии окултният Райх нанася своя фатален удар. И истинската цел на този удар е бил не толкова комунистическият режим, не толкова заграбването на нови земи, колкото пълното унищожение на православна Русия. Явно комунистите не са успели да се справят напълно с тази задача – и силите на злото се мобилизират за нов, довършващ удар.
Има едно предание, засвидетелствано в книгата „Усърдната Застъпница“ на йеромонах Филаделф, според което скоро след началото на войната Божията Майка се явила на митрополита на Ливанските планини Илия. Света Богородица му разкрила, какво трябва да се направи в Русия. Тя казала, че в цялата страна трябва да се подновят богослуженията… Петербург-Ленинград да бъде обиколен от литийно шествие с чудотворната икона на Казанската Божия Майка… Да се извърши молебен пред иконата в Москва… Иконата трябва да посети и Сталинград…
Митрополит Илия се свързал веднага с представители на Руската православна църква и съветското правителство, и им съобщил всичко, което му било наредено.
И наистина литийно шествие обиколило Ленинград, и в Москва бил отслужен голям молебен пред Казанската икона на Божията Майка, и тогава — това не е метафора, а обективна реалност! — православните светини и светии се включили в борбата… Тогава танковите колони и бойните самолети приели имената на руските светци, а ордените на св. благоверен княз Александър Невски и св. праведен Фьодор Ушаков започнали да увенчават бойните заслуги на генералите и войниците.
Не е ли тъкмо това причината за невъзможните неща, които започнали да се случват?
Тъкмо тогава вече наместилите се в трамвая хитлеристи застинали като вцепенени пред обкръжения от всички страни град…
Внезапните жестоки студове сковали приготвилите се за последен скок към Москва стоманени армади…
Германските войници вече виждали волжките вълни, но не могли да изминат последните метри – сякаш невидима стена се изправяла пред тях. И това било също толкова непостижимо, колкото и църквата “Казанска Божия Майка”, която продължавала да си стои невредима сред превърнатия в развалини град.
Малцина обръщат внимание на факта, че тъкмо в деня на Казанската Божия Майка е била завършена подготовката за контраофанзивата край Сталинград, по време на която за пръв от началото на войната руснаците успели да концентрират в района на настъплението десет общовойскови, една танкова и четири въздушни армии.
Една толкова мощна сила не би могла да мине незабелязана, но — също за пръв път от началото на войната! — германското командване така и не забелязало нищо.
Сталинградският сержант Иван Павлов, станал след войната старец Кирил, духовник на Троице-Сергиевата лавра, разказваше, че мнозина войници през онези сталинградски дни се обръщали към Бога. Самият той намерил тогава в сталинградските развалини Евангелие, и след това се движел спокойно навсякъде “с Евангелието и от нищо не се страхувал”.
“Просто Господ беше до мен — казваше той — и от нищо не ме беше страх”…
Замисляйки се над думите на стареца Кирил, разбираш, че и най-голямото танково сражение край Прохоровка, станало преломно за цялата Втора световна война, неслучайно се пада на 12 юли 1943 г., деня на първовърховните апостоли Петър и Павел.
Както и самата победа, станала на 6 май 1945 г. — деня на Светлото Христово Възкресение и св. Георги Победоносец.
Победата във Втората световната война не е само човешко дело. Тя е и Божие чудо.
| www.portal-slovo.ru
Слава на Бог ! Думите са слаби за неговото величие.Благодаря Му за всичко.Благодаря и на Божията майка.
Статията е изключително точно написана и отразява реално факти на които малко хора са обръщали заслуженото внимани. Не някой друг а сам Господ-Бог пратил това силно испотание на руския велик народ помага за неговото преодоляване, испитвайки възлюбените си и давайки им път за победа. Русия е трябвало да премине през това испитани, за да запази корените на Вярата си. Матушка Рус е трябвало да докаже на народа си в и извън границите на великата Русия, че родината е една за всички и Сам Бог е който я крепи, не комунисти, ленинци и други подобни!!!
Статията е много силна и убедителна. Очевидно България е била наказана за греховете си, защото нахлуването на съветската армия, което я е отделило от нормалния свят и я хвърлило в лапите на безчовечния комунистически атеизъм и жестоката азиатщина е станало на 8-ми септември 1944 – рождество Богородично.