In memoriam: Майкъл Джаксън

Поетът Т. С. Елиът беше казал, Творецът навярно иска и ние самите да сме творци, за да продължим Неговото творческо дело. Смъртта на всеки артист оставя празнина в творението. Смъртта на артист от световен мащаб се превръща едновременно и в политическо, и в религиозно събитие.
Да се умира е противоестествено. Да умреш на 50 години и родителите ти да те надживеят е толкова дълбоко противоестествено, че заприличва на богохулство.
В политическото пространство, в този ден погребваме добрите новини. В религиозната сфера виждаме отново разиграния култ към звездите – един друг христос е разпнат и неговите капища спонтанно ще се появят на много места. Както много други велики личности – онези, чието творчество е било гениално, и този ще остане; „Кралят на поп-музиката“ ще живее в своята музика и видеоклипове с милиони възкресения дневно, които ще задоволяват религиозните копнежи на неговите ученици и всички, дошли от четирите краища на земята, за да му се поклонят. И тяхното име е легион.
Казват, че починал от сърдечен удар. Ако се опитваш да живееш като Питър Пан, неизбежно идва момент, когато реалността разрушава фантазията. Той предпочиташе компанията на деца, а най-добрият му приятел беше едно шимпанзе. Твърдеше се, че спи в кислородна камера и че е преминал през многобройни пластични операции. Откакто беше обвинен в сексуални посегателства над деца, се превърна практически в отшелник.
Стара истина е, че между гения и лудостта пространството е по-тънко от косъм.
Независимо от постоянно избеляващата му кожа, Майкъл Джаксън беше въплъщение на мечтата на Мартин Лутер Кинг. Талантът му беше от такъв калибър, че принуди Америка да приеме неразрушимото равенство на чернокожите – и така той павира пътищата на Опра Уинфри, Тайгър Удс и Барак Обама. Майкъл Джаксън направи за музиката онова, което те направиха за телевизията, спорта и политиката. В този смисъл постижението му беше историческо и образът му – иконичен.
Думи като „легенда“ и „велик“ са доста поизтъркани в този повърхностен свят, но Джаксън беше легенда приживе. Той никога не принадлежеше истински на този свят. Той търсеше лицето си – всъщност търсеше собствената си идентичност.
Но сега той вижда лице в Лице – и познава. И самият той е напълно познат.
Requiem aeternam. | www.archbishop-cranmer.blogspot.com
Томас Кренмър е един от най-влиятелните консервативни католически блогъри във Великобритания.
Превод: Пламен Сивов
странно е ,че намирам тук тази новина;
пред смъртта,освен смирение и поклон пред паметта,не може да има изявления от типа-„какъв цирк’;“какво шоу“-защото не е етично и звучи злонамерено.
За Мяйкъл-голям творец,голям певец!
Мир на душата му!
Бог да прости Майкъл! По семейна линия той беше член на сектата Свидетели на Йехова, но в края на живота си прие исляма.
Първото, което е несъмнено за него е, че беше голям талант. По един и същ блестящ начин беше певец, танцьор и продуцент. Не съм бил на негови концерти, но съм гледал записи от тях. На сцената той играе едновременно три роли. За момчетата от тълпата имитира жена (дълга коса, нежно лице, съответни движения), за момичетата е любовник (имитира често сексуален акт), а за всички е едновременно гуру, баща и водач. Чрез него те изживяваха пубертета си и намираха своята инициация в света на възрастните.
Това, което ще остане след него е неговата музика – страстна, ритмична, мелодична, със силен общохуманен и социален елемент. Като дете Майкъл е бил системно изтезаван от баща си и като възрастен се стремеше да компенсира тази липса, но никога не успя напълно. Той блясна като метеор и изчезна в мрака. Нашият свят не го заслужаваше.
…………………………………………………………………..
http://archiman.livejournal.com/
Никога не съм харесвал музиката му (освен една -две бавни песни), нито танците му, нито историите с носа му и, общо взето, каквото и да е. Надявам се, че поне текстовете на песните му са били смислени.Считам, че личността и живота му са с трагични измерения, за които не знам той самият доколко осъзнато си е давал сметка.Странна история, според мен, е това, че толкова много обикновени хора, не успяват да виждат никак или в достатъчна степен елементите и синдромите на болестност в изкуството му!
Лека му пръст!
Солидаризирам се с мнението на refab. Имаше нещо твърде болестно в личността му. Не можех да приема безкрайните му изцепки и ексцентризма му; нелепите му възгледи, че да спиш с деца е нормално. А помните ли как надвеси през прозореца сина си! Смятам, че и той самият допринесе за ранната си смърт с начина си на живот.
Като гледах кадрите на „Джаксънс файв“ и симпатичният малък Майкъл с невероятен глас, и след това обезобразеното му от операции лице, си помислих колко отвратително нещо е прекомерната суета. Но и ценностната система на съвременния човек, при която е по-важно как изглеждаш, а не какъв си, способства за създаване на „продукти“ като Майкъл Джаксън.
Той беше безспорно голям талант, който не успя да намери хармонията в себе си.
Бог да го прости!
Нищо ненормално няма в това да спиш заедно с деца. Всички родители, братя, сестри, племенници, блратовчеди и пр. го правят. Това, че Майкъл е канил деца и е спал в едно легло с тях, изобщо не предполага, че ги е изнасилвал. Тези тиражирани клевети са за пари.
.
Освен това, той правеше тези пластични операции не за кеф, а защото беше болен от вертиго – вид кожна болест, съпроводена от голяма болка. Беше паднал на сзената и си беше счупил крак и прешлени. Този човек е изпитвал такава болка, каквато дори и ти не си сънувала.
Не съм съгласен, че този образ е „иконичен“ – звучи кощунствено, поне за православното ухо.
Той не беше икона, а идол, и като всички идоли ще се разпадне и ще отиде в нищото.
Отче, изобщо не съм съгласна с коментара Ви. В постинга си Вие споменавате за роднини – майки, бащи, братя, сестри и т. н., което е различно. Малко роднини биха посегнали на деца родственици, въпреки че и такива изверги има! Не е трудно да се досетим защо Майкъл е канил чужди деца в леглото си… Смятам, че върху сексуалността на децата не бива да се посяга! Тя си е нещо неприкосновено, още повече пък у децата, които все още нямат ясна представа за нормално и перверзно и понякога имат наивно доверие към възрастните! Как така някой си „чичко“ ще ги кани в леглото си?… Та те дори не трябва да позволяват да бъдат докосвани по интимни места от непознати!
Педофилията за мен е едно най-гнусните престъпления и извършитетелите й трябва да бъдат сурово наказвани, дори те да са „звезди“. Давам пример с Майкъл, защото самият той заяви, че приема това за нормално.
Ако бях родител, бих се отнасяла с огромно уважение към детето си, към това, че то е отделна личност.
За операциите му – не мога да кажа защо ги е правил, но определено изглеждаше комично.
В оригиналния текст беше iconic, знаеш, че на английски това е масово употребяван културологичен термин, който няма нищо общо с нашите икони, но пък и трудно би могъл да бъде заместен с нещо друго, именно защото се е наложил, включително и на български, всъщност.
Вярно е, че в западните езици думите iconic, icon имат съвсем друго значение. Това показва, че ние и те живеем общо взето в различни светове. Различни езици – различни мирогледи. Парадоксът е, че езикът отразява мирогледа, но всъщност го и налага: „Не ние говорим езика, а той се изговаря чрез нас“ (Хайдегер).
Според пресата болестта на Майкъл не е вертиго, а витилиго. Вертигото не е кожно заболяване, а болест, причиняваща нарушения в равновесието.
Дебюси сякаш е написал тази безсмъртна мелодия за лунния певец:
http://www.youtube.com/watch?v=L95EkNS4TBk&feature=related
не мога да не отчета в него в известна самонадеяност, в случая-нещо, впрочем, което не е чуждо почти на никой! Правилно е коригирала Тина грешката с размяната на медицински термини. Освен това, доколкото знам, витилигото изобщо не е съпроводено с болка!!!
Несъстоятелен е и коментарът-оправдание на Дон Кихот по отношение на специално инсценираното „безобидно“!? спане с деца. Допускам, че в случая на Майкъл Джексън е ставало дума за нещо, близо до демоничен вампиризъм-може би се е „подхранвал“ с детски енергии. И Махатма Ганди е спал в една стая с внучка си, но за разлика от Джексън: първо-става дума за естествена роднинска връзка; второ-Ганди го е оповестявал това нещо-че балансира енергиите си по този начин, т.е. самото оповестяване само по себе си вече променя нещата, а освен това, той не е бил болен като Джексън, съответно, не е „крадял“, не е „смучел“, енергии!
…за смученето на детска енергия доказателствата къде са?
…но че съвремието е пренаситено с идоли,които обсебват душите ни в плен на илюзии,това е факт!
Ако гледате записи от концерти на Майкъл-ще видите масова екзалтация,припаднали хора,копнеж и тъга,
защото не могат да се доберат до своя идол
за тия хора Майкъл е бог
това са боговете на света
на тях хората доброволно си дават и любовта и силата и надеждите си свързват …
мир на праха му
Само Бог е вечен!
Никога не съм го харесвал…
В един свят, който все повече си изгубва вярата, Майкъл Джексън и другите музикални и футболни звезди играят ролята на компенсатори. Но докато хеви метъл или чалга изпълнителите се заиграват с примитивните страхове или инстинкти на простолюдието, Майкъл внушаваше на хората стремеж към братство, любов и красота. Това са същите ценности, които проповядва християнството. Толкова по темата от мен.
Прочетох доста грозни коментари тези дни… Осъдителният тон в случая е доста не на място,особено тук,където всички знаят,че един е Съдия на всички живи и мъртви. „Идол“ или „икона“,болен или педофил?- спор и злободневна тема за всички които не виждат „гредата в собственото си око“. Знаете ли с какво обаче е различен Майкъл от вас!?Имаше мисията,заряда и силата да докосне сърцата на милиони,да ги накара да се замислят за неща,за които тук само мъдро се пише,да промени света в сърцата ни и да ни направи по-добри…Това е любов! А „любовта покрива много грехове“.Колко други с диагноза „здрави и нормални“(вкл. и от пишещите тук)могат да се похвалят с такъв успех.Благодаря на Бог,че ме докосна с песните на Майкъл,че ме направи по-добър човек,за да мога сега с чисто сърце,без капчица злоба и омраза да следвам Спасителя… Жалко,че са толкова закоравели сърцата ви. Знам,друг като Майкъл няма да има… Никога! Бог да спаси душата му!
няма незаменими хора има незаменими идеи…
Майкъл беше от тези велики хора,които действително учеха света на добро и почитателите му се стремяха към доброто повече,отколкото почитателите на други звезди…
като малка аз също бях почитателка на Майкъл-което ми носеше позитиви,но и негативи…
от позицията на вярващ човек,с времето отсях истината от илюзията.
на този сайт никой не говори със злост за Майкъл
Тук е целият живот на Майкъл, в тази прекрасна негова песен:
http://www.youtube.com/watch?v=Caif4i93AOk
„Няма незаменими хора…“ – да, известна и изтъркана фраза.Може би, звучи оригинално и важно за хората,които нямат въображение,за да видят уникалността на всяко Божие творение.Вярвам,че всеки един се ражда и по Божия воля има своята си лична,значима мисия,точно определено място и това го прави незаменима Божия идея,така че, в този смисъл съм съгласна за „незаменимите идеи“.Така както всяка една буква в думите си има определено място,за да може заедно с другите да внушава определен смисъл и ако я заменим с друга смисъла се променя или изобщо го няма.Ако на някой му харесва да живее с мисълта,че е заменим,жалко за него,защото не е осъзнал собствената си важност и значимост,за да заеме мястото си, да служи в хармоничност с другите,за да продължава да звучи посланието на Твореца,во веки!
Много хора невярвайки в своята значимост,цял живот се опитват да бъдат някои друг и да живеят нечий друг живот.
всяко божие творение е уникално-права си!Не съм се опитвала да звуча оригинално или да проявявам въображение…
само че в живота няма празно място и за всеки който отстъпи или си отиде от някъде ,поради някаква причина-идва друг.Този друг не може да е като предишния човек.Всеки е ценен сам по себе си, но за съжаление всичко в този свят е временно-вечното е при Бог!
Хубаво е човек да осъзнае мястото си,както казваш,но още по-хубаво е да не си въобрази ,че е единствен и незаменим,или че идолите на света са незаменими.
И тъй като на християните идеите се основават на Христос Бог-те остават вечни и неизменни,
затова и опирайки се на това няма как човек да остане разочарован.