Losing My Religion
marfieta.wordpress.com
За българина религията не е опиум. Оказа се, че е по-скоро еквивалент на особено неприятно и нелечимо венерическо заболяване. Или поне с такова впечатление би останал човек, ако следи събитията у нас напоследък.
Да допуснем, че понятието „религия” е с напълно неизвестно значение за даден хипотетичен наблюдател. Той става свидетел на предложение „в училищата да се предава религия” и по последвалите реакции би могъл да си извади заключението, че явно това, дето ще се предава, е срамна болест.
Нароиха се комитети и възмутени майки, притеснени от религията, която щяла да… Трудно е да изброя какво се очаква от религията да направи, но е ясно, че каквото и да е то, ще съдържа в себе си всички възможни злини от А до Я, прилежно подредени и пронумеровани. Това е симптоматично.Българинът никога не е бил особено вярващ. Никога не е вярвал със страстта, характерна например за гърците, с манията, характерна за предреволюционните руснаци. По време на турското робство ако е вярвал, то той го е правил от чиста проба инат. Хаджилъкът до Божи гроб е стъпка, продиктувана не толкова от вярата, колкото е символ на престиж. Но да оставим това, то не е толкова важно.
По-важното, а и по-интересното между впрочем, е не атеизмът на българина. Тук не говорим за атеизъм, тук, оказва се, става дума за омраза. Истинска, неподправена, дълбока омраза към Бога, към вярата, към религията, към всичко, свързано с тази метафизична област. Така и не разбрах от какво е продиктувано това, на какво се дължи избликът на толкова крайно и силно чувство. Атеистът си е атеист и по нищо не се различава от християнина, будиста или да речем привърженика на великия дух Маниту. Виж, фанатикът е друга работа. Фанатиците също не се отличават един от друг, независимо дали са ислямисти, поддръжници на Инквизицията или особената форма на радикал-атеисти, която се въди у нас.
Задавах въпроса „защо?”. Исках да знам защо религиознанието е толкова страшно нещо. Не разбрах. Отговорите на този въпрос могат да се обобщят с „ако имах власт щях да забраня всички религии и да разруша всички църкви”. Това е най-мекият вариант между впрочем.
Ами добре. Хайде да видим. В хилядолетната човешка история има ли общество, за което са останали писмени сведения, доказващи, че е било нерелигиозно? (Държа да подчертая, че „вяра” и „религия” са съвсем различни работи) Има ли? Такова общество? Нека да не е държава, нека да е селище някакво, което достатъчно дълго, че да остави следа във времето, се е обитавало от индивиди, които са получавали обриви само като чуят срамната дума „религия”. Няма, нали? Вероятно затова си има причина и тя не е толкова сложна за разбиране и обяснение.
Човек има нужда от вяра, така е устроен. В даден момент, рано или късно всеки от нас се изправя пред ситуация, на чийто изход по никакъв начин не може да повлияе. Рано или късно се сблъскваме с неща, с които не ни е по силите да се справим независимо какво желание имаме. Рано или късно Съдбата си слага боксовите ръкавици и ни издебва иззад ъгъла. Рано или късно всеки се оказва безпомощен пред нещо. И тогава, когато са изчерпани всички възможности, които Реалността ни предлага, тайно стигаме до надеждатата, че напук на всички изгледи нещата може и да се подредят. И ако се подредят… Лека полека Вярата се обгражда от правила и норми, които са самата Религия. А тя е многолика. Религията де. Успява да се промъкне практически навсякъде.
Божественото, всемогъществото, изначалното, необратимото, единственото. Кое е било първо – Богът, или този, който вярва в него? Кой кого е създал? И доколко едното проявление е в състояние да съществува без другото? Кой от кого има по-голяма нужда – Богът от Човека, или Човекът от Бога? Че човек има нужда ако не от Бог, то поне от вяра, по това, надявам се, спор няма. Просто иначе нямаше да съществуват безбройните видове религии и религиозни системи, които си се размножават на воля във всяка човешка общност още от зората на цивилизацията.
Човекът е едно безпомощно същество. Върви напред, без да знае нито откъде е тръгнал, нито къде отива, без да знае какво го чака, без да помни какво е преживял. Животът му е кратък, а за периода, който следва след това е получил мъгляви обещания, които обаче ще се изпълнят ако спазва предписанията, които разни хора, озарени свише, са получили някога. Иначе казано, когато Съдбата те нарита с цялата си злоба и не остави здраво място по теб, тогава имаш отчайваща нужда от помощ. И когато не можеш да я получиш по конвенционален път, се обръщаш към метафизиката. И едно от неизменните следствия в човешката история е упоритата Вяра, много често въпреки крайния резултат.
След Великата октомврийска социалистическа революция християнската религия в Русия се измества от атеистичната такава. Атеизмът е точно толкова религия като всяка друга. Има си правила, има си норми, има си закони. Бог не съществува, съществува само материалният свят, дето можем да пипнем, видим, помиришем. Вместо „Отче наш” вдъхновени поети започват да бълват химни в прослава към Партията и Вожда. Самата дума „партия” започва да се изписва с главна буква. А Партията е една. „Аз съм Бог твой, ревнител, да нямаш други богове освен Мене” диктува Господ в Десетте Божи заповеди. „Има една Партия, да няма други партии освен Мене”, повелява Партията. Няма църковни празници, има обаче концерти в чест на поредния конгрес на Партията; манифестации в чест на победата, която е факт благодарение на Партията; фиести в чест на революцията, която е проведена от Партията; дни на труда (заради Партията), на жената (тази партийка), на какво ли не. Революционният календар е не по-беден от християнския. А доброто атеистче е задължено с цялото си сърце да не вярва, точно както дядо поп на село набива в час по вероучение, че пламенното християнче пък е задължено да вярва. Няма вяра в Бог, заместена от вярата в материалното. Но има ли вяра? Има. А където има вяра, има и религия. Така стоят нещата харесва ли ни или не.
Но нека и това да оставим. Не живеем в постреволюционна Русия, слава Богу. Говорех за омразата. За настървението. За ужаса от евентуалното въвеждане на часа по религия в училищата. Ние не знаем какво ще включва този час, но сме приели, че децата ни, излизайки от училище, ще хукнат и ще се замонашат в първия изпречил се на пътя им манастир. Вероятността да се случи подобно нещо е точно толкова голяма, колкото и вероятността единият час седмично по музика в общообразователно училище да успее да извае някой нов Моцарт. Няма да стане. Което е невъзможно, е невъзможно.
Принадлежността към някоя религиозна система трябва да е въпрос на избор точно както трябва да е въпрос на избор и атеизма. Аз избирам да вярвам ли или да не вярвам. Аз избирам на какво да вярвам. Аз преценявам коя част от християнството ми допада и коя не е нищо друго, освен облечено в догми суеверие. Аз избирам дали да бъда православна, католичка или примерно шинтуистка. Аз решавам дали да бъда атеистка. За да бъда обаче каквото и да е от изброените, а може би и нещо друго, трябва да имам някаква основа, върху която да стъпя. Насилственото държане в невежество е истинското посегателство срещу свободата на личността. За да разбера дали християнството ме влече, трябва да науча повече за него. Никой не знае дали то по-скоро няма да ме отблъсне по някаква причина, нали?
Учебната програма си има достатъчно кусури. Това са безумните и все по-усложнени учебници, натъпкани с безразборни и все по-несмилаеми уроци. Трактати за третокласници-вундеркинди, натъпкани с академични термини, написани на сух, непонятен език. Толкова тежки уроци, че човек може да трепе мухи с тях без да полага някакви специални усилия. Ако срещу нещо трябва да протестират родителските комитети, това са уроците по геология в четвърти клас, откъдето децата трябва да научат дали базалтът бил седиментна скала. Уроците, в които пак четвъртокласниците трябва да назубрят интересния факт, че между Девня и Бургас имало етиленопровод. Или да кажем подорбното описание на ядрена бомба в един от учебниците за седми клас.
Ако трябва да се протестира срещу нещо, това е постоянното усложняване и утежняване на материала, бълването на безброй учебници по един и същи предмет, тромавата учебна система, остарялата методика на преподаване… Но какво й има на религията? Защо децата да не научат какво проповядва християнството, що е то ислям, защо не е лошо човек да ходи на църква и защо това не е смешно…
Наистина, каква е тая омраза, а?
Весела, няма омраза, има затъпяване на национално ниво. Народът(по принцип такова животно няма) е станал примитивен и неграмотен. Ако помислите, след падането на границите каква част от народа отиде да види света? Този народ нямаше пари до поарабчената Гърция да отиде, а вие питате за омраза. Как тоя народ си обогати мирогледа, когато имаше възможност да пътува? Възможност имаше, а не пътуваше, защото нямаше и няма средства. Това е омразата, не стига , че не познава своето си, ами и чуждото не видя, а и да го видя не о разбра. Тези мразят, защото не мислят.
Нека авторката пише и в бъдеще подобни статии. Нека те бъдат пример за опростелия ни народ.
те си въобразяват, че тяхното обучение по „религия“ е като това на запад; ще ви е ДОСТА трудно да прескочите 300-400 години от историята, както Ленин искаше да прескочи индустриалното общество и да гради направо социализма на Маркс на основата на руското селячество ходещо босо по полето, което не е виждало фабрика през живота си; същото е положението и с „извисения“ български народ, който се нуждае само от една проповедническа дейност (без значение как се казва педмета), както и участие в църковните служби ….и ХОП ще настане голямо духовно израстване.
Вашето усещане за събитията съвпада с моето.
Поздравявам Ви, че сте се потрудили да го подредите и предложите в тази статия.
Автора,коментатора,анализатора написал това е от Марс.Поради различни смущения от физически/материален/вид опитите му за комуникация с човека му се замъглявят.Предупреждавам:ПАДАНЕТО ОТ МАРС не добро състояние.
Британски деца на 5 години с поведенчески проблеми рязко подобряват състоянието си, когато изучават… философия: http://news.bbc.co.uk/1/hi/england/london/7232693.stm
Малка корекция към авторката, която явно не е добре запозната с историята в България. Като за начало бих отбелязал, че нейно твърдение за християнската принадлежност на българина, че едва ли не вярва „по инерция“, или „на пук“ е абсолютна глупост. Да си направи сама справка с Второто Българско царство, с пълните манастири и наличието на новомъчениците в Българските територий по времето на тураското робство и т.н. Това са исторически факти, които не бива да се изопачават само и само да се напише статия.
Също е неудачно да се сравнява предмет за който се изисква дарба с такъв, за който всеки човек го носи в себе си. Малко говорене наизуст.
Иначе според мен медиите показват само тези, които са против вероучението и по този начин се получава впечатление на неприязън. А че ще има положителен ефект от вероучението е неуспоримо и за това се води така война против него. Едва ли ще разберем къде е дъното преди да започнем да се издигаме.
Това, че учат ненужни неща в училище също е неуспорим факт. В коя учебна дисциплина се учи за радост, търпение, любов, солидарност и т.н.?
Добавям в отговор на Stilian за съжаление в училище и ваобще само собствения житейски опит научава на радост, търпение, любов, солидарност. Когато човек и още ученик може да се научи само да подражава. Независимо дали това е било негов избор или наложено след време, когато порасне и навлезе в ежедневните житейски проблеми повечето хора развиват единствено умение да оцелияват.
Дори най благородните на вид намерения са подтикнати от вътрешни материални или кариеристични желания. Така малцина хора се извисияват до високите духовни нива. Ние помним миналите такива личности а савременните не са различими в обществото. Други са ценностите дори в царковните институции. Така е било винаги. Мисля че ако Моцарт е един между 1000 то духовният човек е савсем рядък талант . И това не се учи нито в училище нито в живота. Просто се ражда и бива видян когато и който трябва.
Каквито и недостатъци да открием в тази статия, чест прави на авторката, че говори за комунизма и неговите отровни плодове които берем и в днешно време. Може и да е банално, но КОМУНИЗМА не си е отишъл от нашата страна. Всеки ден чуваме за нови ченгета. Какво е това? Има ли демокрация? Колко са християните с позиция по този въпрос?